Решение № 11234 от 21.10.2024 г. на ВАС по адм. д. № 4793/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от директора на Териториална дирекция (ТД) Митница Варна при Агенция Митници (АМ), чрез упълномощения процесуален представител юрк. А. Димитрова, срещу Решение 1919 от 07.03.2024 г., постановено по адм. д. 1500 по описа на Административен съд Бургас (АС Бургас) за 2023 г. С обжалваното съдебно решение е отменено Решение 32-490004 от 25.07.2023 г., издадено от настоящия касационен жалбоподател, с което за стоки под режим допускане за свободно обращение с митническа декларация (МД) с MRN 20BG002005025332R6 от 12.02.2020 г. в тежест на Магна ойл ООД, с ЕИК 200561054 са определени задължения за вземане под отчет и досъбиране за вносно мито в размер на 6077,30 лв. и ДДС в размер на 9142,76 лв., както и лихви за забава. Наред с това на настоящия ответник по касация са присъдени разноски за първоинстанционното производство в размер на 350,00 лв. В касационната жалба се поддържа становище, че обжалваното съдебно решение е неправилно поради постановяването му в нарушение на материалния закон отменително основание по чл. 209, т. 3 АПК. Касационният жалбоподател оспорва извода на първоинстанционния съд за настъпила преклузия на правото на митническата администрация да уведоми длъжника за установени в негова тежест митнически задължения по смисъла на чл. 103 от Регламент (ЕС) 952/2013 г. на Европейския парламент и на Съвета от 9 октомври 2013 г. за създаване на Митнически кодекс на Съюза (Регламент (ЕС) 952/2013 г., МКС). Твърди, че получената в производството информация от митническата администрация на Конфедерация Швейцария съдържа данни за извършено документно престъпление по чл. 308 от Наказателния кодекс (НК), поради което приложение намира разпоредбата на чл. 103, § 2 от Регламент (ЕС) 952/2013 г. Изразява несъгласие със съображенията на съда за допуснато нарушение на правото на защита на задълженото лице и липсата на мотиви в изпратеното уведомление по реда на чл. 22, § 6 МКС. Сочи, че от получената по линия на международно сътрудничество информация се установява, че представените от Магна ойл ООД договори за продажба и фактури са с невярно съдържание и не са подписани от представител на посочения в тях продавач, а износителят на стоките не декларирал преференциален произход или подписвал декларации в тази връзка. Твърди недостоверност на декларираната цена на автомобила и оспорва изготвената по делото съдебно-счетоводна експертиза (ССЕ). По изложените в касационната жалба съображения се иска отмяната на обжалваното съдебно решение и постановяване на друго по същество на спора, с което жалбата на Магна ойл ООД срещу митническото решение да бъде отхвърлена изцяло. Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение за двете съдебни инстанции. В съдебното заседание пред настоящия съд касационният жалбоподател се представлява от упълномощения юрк. Караславов, който поддържа жалбата и искането за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Прави бланкетно възражение за прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение. Ответникът - Магна ойл ООД в писмено становище оспорва касационна жалба, а в съдебното заседание по делото се представлява от адв. Симеонов, който поддържа оспорването и по същество моли оставяне в сила на обжалваното съдебно решение. Моли за присъждане на разноски, като представя списък на разноските и доказателства в тази връзка. Представителят на Върховната прокуратура дава мотивирано писмено заключение за неоснователност на касационната жалба, което поддържа и устно в съдебното заседание пред настоящия съд. Върховният административен съд, състав на първо отделение, като взе предвид становищата на страните и извърши проверка на обжалваното съдебно решение на релевираните касационни основания съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 АПК и след служебна проверка за валидността, допустимостта и съответствието му с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 АПК, приема следното: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна, за която този акт е неблагоприятен, предвид което следва да се разгледа досежно нейната основателност. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна. С обжалваното съдебно решение е отменено Решение 32-490004 от 25.07.2023 г., издадено от директора на ТД Митница Варна. С оспореното решение, на основание чл. 84, ал. 1, т. 2 от Закона за митниците (ЗМ), във връзка с чл. 48 от Регламент (ЕС) 952/2013 и чл. 56, параграф 1 и 2, б. а) от Регламент (ЕС) 952/2013 г., чл. 70 от Регламент (ЕС) 952/2013 г., чл. 77, пар. 1, б. а), пар. 2 и пар. 3, чл. 87, ал. 1 от Регламент (ЕС) 952/2013 г., вр. чл. 5, т. 39 от Регламент (ЕС) 952/2013 г., във вр. с чл. 85, пap. 1, във вр. с чл. 101, пap. 1, във вр. с чл. 102 и чл. 103, пар. 2 от Регламент (ЕС) 952/2013 г., във вр. с чл. 54, ал. 1, чл. 56 ЗДДС, във вр. с чл. 59 АПК, е отказано приемането на декларирани митнически стойности и са определени нови такива по отношение на стока 7 по митническа декларация (МД) MRN 20BG002005025332R6 от 12.02.2020 г. лек автомобил, употребяван с повреди, марка: ОПЕЛ, модел: CROSSLAND X - 16863,71 лв., както и на стока 8 от същата МД лек автомобил, употребяван с повреди, марка: БМВ, модел: 530I - 34500,15 лв. С митническото решение е отказано предоставянето на преференциално третиране, произтичащо от разпоредбите на чл. 56, пар. 2, б. г от Регламент (ЕС) 952/2013 г. във връзка със Споразумението между Европейската икономическа общност и Конфедерация Швейцария по отношение на стоки 2, 3, 4, 5, 6, 7 и 8 от процесната МД и е продължен срокът по чл. 103 МКС на пет години. В резултат на това с него са направени корекции в декларираните данни за посочените стоки по МД, взети са под отчет и са начислени за досъбиране в тежест на Магна ойл ООД суми в общ размер на 6077,30 лв. - мито и 9142,76 лв. ДДС. От фактическа страна съдът приел, че с процесната МД Магна ойл ООД е декларирало при режим допускане за свободно обращение осем броя стоки, представляващи употребявани леки автомобили с щети, с износител Е.Ц.Експорт център Швейцария, със страна на произход - Швейцария, на обща фактурна стойност 10000,00 швейцарски франка (CHF). За стоките била декларирана тарифна преференция, предвидена в Споразумението между Европейската икономическа общност и Конфедерация Швейцария въз основа на представена декларация за произход, направена от износителя във фактура по реда на чл. 15, § 1 от Допълнение I към Регионална конвенция за паневросредиземноморските преференциални правила за произход (2013/94/ЕС). При последваща проверка на декларираното на основание чл. 84, ал. 1 ЗМ за митническите органи възникнали съмнения относно декларираната митническа стойност на стоките, както и по отношение текста за произход, поставен върху фактурите. По линия на международното сътрудничество била изискана информация от Швейцарската митническа администрация за декларирани от Магна ойл ООД автомобили за допускане до свободно обращение, в това число по процесната МД. В получен отговор било посочено, че приложените към искането за съдействие договори за продажба на автомобили, в това число за процесната стока 8 по МД - автомобил BMW 530i, не са издадени и подписани от посочения в тях продавач и че същите са с невярна информация, включително и по отношение на продажните цени, поради което следвало да се счита, че са фалшифицирани. Посочени били цени за автомобилите, които били платени в брой. Изпратено било копие от фактура, съдържаща данни за декларирана стойност и номер на шаси по отношение на лек автомобил BMW 530i. В резултат на повторно запитване за друга партида декларирани автомобили било установено, че при извършени проверки при износителя били констатирани същите обстоятелства и по отношение на тези автомобили, измежду които бил и декларираният като стока 7 от процесната МД - лек автомобил Opel Crossland. Швейцарските митнически власти отново посочили, че по отношение фактурата за процесния автомобил се установявало, че същата не е издадена от износителя и че подписите върху нея не принадлежали на нито един от неговите служители. При следващо запитване към Швейцарската митническа администрация се установило, че по отношение на 53 фактури по списък износителят не бил подписал доказателства за произход, в това число по отношение на представените фактури за седемте стоки, отразени в процесната МД. На основание чл. 22, § 6 МКС митническите органи уведомили Магна ойл ООД с писмо с per. 32-403543 от 23.11.2022 г., получено от дружеството на 24.11.2022 г., за възникналите съмнения и извършените запитвания по линия на международно сътрудничество при последваща проверка на декларираната стойност и доказателства за преференциален произход на изброени в писмото стоки, изнесени от САЩ и от Швейцария и допуснати за свободно обращение в България по депозирани от дружеството митнически декларации, в това число по процесната МД MRN 20BG002005025332R6 от 12.02.2020 г. Въз основа на така установените факти, първоинстанционният съд приел от правна страна, че оспореното решение е издадено от компетентен орган, но при допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените правила и несъответствие с материалноправни разпоредби. Направил извод, че в конкретния случай митническото задължение за всички осем стоки по процесната МД е възникнало на 12.02.2020 г., когато е била подадена и приета митническата декларация, поради което тригодишният срок по чл. 103, § 1 МКС, с изтичането на който длъжникът не се уведомява за митническо задължение, в случая е следвало да изтече на 12.02.2023 г. Съдът приел, че предвид изпратено съобщение от митническите органи с per. 32-403543 от 23.11.2022 г., получено на 24.11.2022 г., тригодишният срок е спрял да тече на основание чл. 103, § 3, б. б МКС за периода от 24.11.2022 г. до 29.12.2022 г., като в крайна сметка е изтекъл на 20.03.2023 г. Стигнал до извод, че вземането на задължението по процесната МД под отчет и уведомяването за това на дружеството -жалбоподател е сторено с връчването на оспореното решение на 27.07.2023 г., към който момент бил изтекъл тригодишния срок за уведомяване на Магна ойл ООД за възникналото задължение. Предвид тези факти, съдът направил извод, че правомощието на митническия орган да извърши уведомяването е било преклудирано на основание чл. 103, § 1 МКС, а задължението било погасено по давност на основание чл. 124, § 1, б. а МКС. Отхвърлил доводите за приложение на чл.103, § 2 МКС, тъй като взел предвид, че в решението не били изложени конкретни фактически обстоятелства, обосноваващи такъв извод на митническия орган, съответно приел, че такива данни отсъстват. В допълнение съдът изложил съображения, че в оспореното решение липсвало правно основание и мотиви за изменение на митническата стойност на стока 8 от МД, като единствено били изложени в таблица данни за по-висока износна цена на стоката, без да са посочени доказателствата, въз основа на които митническите органи приели тази по-висока цена. Липсвали подобни мотиви и в уведомлението до задълженото лице по чл. 22, § 6 МКС, което ограничавало правото му на изслушване и защита в административното производство, респективно съставлявало съществено процесуално нарушение. По така изложените съображения първоинстанционният съд е достигнал до решаващия извод за незаконосъобразност на оспореното митническо решение и го е отменил. Наред с това и при съобразяване изхода на спора е присъдил разноски в полза на настоящия ответник по касация. Решението е валидно, допустимо и правилно. Предмет на съдебния спор пред АС Бургас е била законосъобразността на спорното митническо решение за определяне на нова митническата стойност на два от процесните автомобили, както и отказaното преференциално третиране на седем от общо осемте автомобила по МД, респективно на допълнително установените суми за досъбиране за мито и ДДС. Първоинстанционният съд е установил релевантните за спора факти и е извършил дължимата проверка за законосъобразност по чл. 168, ал. 1 АПК на оспореното митническо решение. Обоснован на доказателствата и в съответствие с материалния закон е изводът на съда за изтичане на тригодишния срок по чл. 103, § 1 МКС за уведомяване на длъжника за възникнало митническо задължение. Изложените в решението съображения по въпроса са споделими от настоящия съдебен състав, поради което на основание чл. 221, ал. 2, изр. второ АПК с настоящото решение се прави препращане към тях в тази им част. Впрочем, по този въпрос, видно от оплакванията в касационната жалба, спор не се формира. Доводите на касационния жалбоподател и усилията му са насочени към обосноваване приложението на чл. 103, § 2 МКС, на основание която разпоредба със спорното митническо решение срокът за уведомяване на Магна ойл ООД, като длъжник, за митническото задължение, е продължен на пет години. В тази връзка, правилни са изводите на първоинстанционния съд за наличието на съществен пропуск от страна на администрацията да мотивира приложението на предвидената в чл. 103, § 2 МКС възможност за продължаване на срока чл. 103, § 1 МКС. По принцип, а и по общото правило на чл. 22, § 7 МКС митническите органи имат задължението да мотивират всяко неблагоприятно за заявителя решение. Безспорно приложението на чл. 103, § 2 МКС представлява подобно неблагоприятно за заявителя решение със самостоятелен характер, доколкото позволява на администрацията, тогава когато митническото задължение възниква в резултат на действие, което към момента на извършване е основание за започване на наказателно преследване, срокът за уведомяване на длъжника да бъде продължен най-малко на 5 години и не повече от 10 години в съответствие с националното законодателство. В конкретния случай в спорното митническо решение е направено бланкетно позоваване на текста на чл. 103, § 2 МКС и е постановено, че срокът за уведомяване на длъжника се продължава на пет години, без обаче да бъдат изложени конкретните фактически обстоятелства, въз основа на които администрацията приема, че следва да настъпят предвидените в разпоредбата правни последици. Не представляват надлежни мотиви в този смисъл направените в друга част от митническото решение констатации относно получени данни от Конфедерация Швейцария, в които се излагат твърдения относно неистинността на приложените към процесната МД договори и фактури. Дължимо е било при позоваването на чл. 103, § 2 МКС издателят на акта да направи нарочна препратка към тези констатации и да аргументира по какъв начин приема, че те именно представляват юридически факти, попадащи в обхвата на посочената норма, което не е сторил. Предвид изложеното и доколкото в настоящия случай митническият орган не е обосновал надлежно приложението на чл. 103, § 2 МКС, споделим е изводът на първоинстанционния съд, че с изтичането на срока по чл. 103, § 1 МКС, по което спор няма, е настъпила преклузия по отношение възможността за уведомяване на длъжника за установените с оспореното митническо решение задължения. Предвид това те се явяват погасени по давност по аргумент от чл. 124, § 1, б. а МКС. Ето защо, незаконосъобразно те са били начислени със спорното решение на директора на ТД Митница Варна в тежест на настоящия ответник по касация. Представеното от касационния жалбоподател в съдебното заседание пред настоящия съд писмо до Окръжна прокуратура Варна от 22.06.2023 г., изпратено от директора на ТД Митница Варна с искане за извършване на проверка за наличие на достатъчно данни за извършено престъпление от общ характер, съответно при положителна такава за образуване на досъдебно производство, всъщност е неотносимо към спора. При внимателния му прочит се установява, че макар да касае обстоятелства, свързани с вносител Магна ойл ООД, те са относими към пет такива декларации, между които не е тази от 12.02.2020 г., във връзка с която е издадено спорното митническо решение. Предвид приетото по-горе останалите оплаквания на касационния жалбоподател не следва да се обсъждат, доколкото не се отразяват върху крайния изход на спора. По гореизложените съображения, обжалваното съдебно решение следва да бъде оставено в сила като валидно, допустимо и правилно. С оглед изхода на спора, своевременно направеното искане от ответника по касация за присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение за касационното производство е основателно. Агенция Митници следва да бъде осъдена да заплати на Магна Ойл ООД сума в размер на 1920,00 лв., представляваща разноски за заплатено адвокатско възнаграждение за касационното производство. Направеното възражение за неговата прекомерност е неоснователно с оглед правната и фактическа сложност на делото, положените усилия от адвоката, а и размерът на договорената и платена сума. Освен това, нито в касационната жалба, нито в становището от 29.08.2024 г., нито в съдебното заседание пред настоящия съд, направеното при условията на евентуалност възражение за прекомерност не е мотивирано с конкретни твърдения, а е заявено бланкетно. Предвид гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2, изр. първо, предл. първо АПК, Върховният административен съд, състав на първо отделение