Решение № 2388 от 19.02.2013 г. на ВАС по адм. д. № 4939/2012 г.

Решение № 2388 от 19.02.2013 г. на ВАС по адм. д. № 4939/2012 г., I о., докладчик председателят Здравка Шуменска Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс. Образувано е по касационна жалба на Васко Апостолов Апостолов, в качеството му на директор на Дирекция "Обжалване и изпълнение на управлението" - гр. Пловдив, срещу решение № 229 от 3.02.2012 г. по адм. дело № 1768 по описа за 2009 г. на административния съд - Пловдив. С него е отменен ревизионен акт (РА) № 1604309 от 24.01.2007 г. на орган по приходите при ТД на НАП - Пловдив, потвърден с решение № 283 от 22.03.2007 г. на директора на Дирекция "ОУИ" - гр. Пловдив в частта относно установения на Валентин Асенов Димитров, действащ в качеството му на едноличен търговец с фирма ЕТ "Леда - Валентин Димитров", данък по чл. 35 от ЗОДФЛ (отм.) за 2005 г. за разликата от установения размер от 76 801.29 лв. до определения от органите по приходите размер от 92 101.03 лв., и за дължимите лихви, както и за разликата над установения размер на ДДС от 68 507.00 лв. за данъчни периоди м. 03.2005 г., м. 05.2005 г., м. 07.2005 г., м. 09.2005 г., м. 10.2005 г., м. 11.2005 г. и м. 12.2005 г. до установения от органите по приходите размер от 81 608.00 лв. и съответстващите лихви. Образувано е и по касационна жалба на Валентин Асенов Димитров, в качеството му на едноличен търговец с фирма ЕТ "Леда - Валентин Димитров" срещу същия съдебен акт, с който съдът не е обявил нищожността на ревизионния акт. В касационните жалби са наведени доводи за неправилност на обжалваното решение, поради нарушаване на материалния и процесуалния закони, което съставлява отменително касационно основание по чл. 209, т. 3 от Административнопроцесуалния кодекс. Иска се отмяна на решението в обжалваните части и постановяване на решение по съществото на спора, като първият касатор претендира присъждане на съдебни разноски. Ответната страна по първата касационна жалба - Валентин Асенов Димитров не ангажира становище по нея. Ответната страна по втората касационна жалба - директорът на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. Пловдив оспорва същата чрез становище по реда на чл. 163, във връзка с чл. 228 от АПК. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност и на двете касационни жалби. Върховният административен съд, първо отделение, след като прецени допустимостта на касационните жалби и наведеното отменително основание, и с оглед на чл. 218 от АПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна: Касационните жалби са процесуално допустими като подадени в срока по чл. 211 от АПК и от надлежна страна, а разгледани по същество са неоснователни. Предмет на повторен съдебен контрол след отменително решение № 11349 от 5.10.2009 г. по адм. дело № 1030 по описа за 2009 г. на Върховния административен съд, първо А отделение, е РА № 1604309 от 24.01.2007 г. на орган по приходите при ТД на НАП - Пловдив, потвърден с решение № 283 от 22.03.2007 г. на директора на Дирекция "ОУИ" - гр. Пловдив в частта относно установения на Валентин Асенов Димитров, действащ в качеството му на ЕТ "Леда - Валентин Димитров", данък по чл. 35 от ЗОДФЛ (отм.) за 2005 г. за разликата от установения размер от 76 801.29 лв. до определения от органите по приходите размер от 92 101.03 лв., и за дължимите лихви, както и за разликата над установения размер на ДДС от 68 507.00 лв. за данъчни периоди м. 03.2005 г., м. 05.2005 г., м. 07.2005 г., м. 09.2005 г., м. 10.2005 г., м. 11.2005 г. и м. 12.2005 г. до установения от органите по приходите размер от 81 608.00 лв. и съответстващите лихви. В останалата обжалвана част РА е обявен за нищожен със съдебния акт, постановен при първоначалното разглеждане на спора от Върховния административен съд. По касационната жалба на директора на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. Пловдив. В тази част решението е правилно постановено. Първоинстанционният съд, след като правилно и задълбочено е изследвал фактическата обстановка по делото, анализирал е събраните в хода на административното и впоследствие в съдебното производство доказателства правилно е приел, че са налице визираните основания за отмяна на РА в посочените части. Възраженията на касатора по съществото на спора са неоснователни - сочените от него касационни основания не са налице. Напротив - изводът на съда по съществото на спора е основан върху подробно обсъждане и преценка на всички доказателства по делото поотделно и в тяхната съвкупност, при спазване разпоредбите на чл. 160 ДОПК. Решаващият съд приел, че по делото е установено, че през процесния ревизиран период, е бил налице производствен процес, осъществяван в предприятието ЕТ "Леда - Валентин Димитров" - в склад под митнически контрол, при който се е създавал нов продукт - нарязани парцали от употребявани дрехи и рециклиран текстилен материал, предназначен за производство на текстилна нишка, при който е бил реализиран технологичен брак, поради което, и случаят попада в изключението, визирано в хипотезата на чл. 23, ал. 2, т. 6, б. "а" от ЗКПО (отм.), и са налице предпоставките за изключението по чл. 82, ал. 3 от ЗДДС (отм.). Касационното възражение се отнася до застъпване на тезата, че в случая се касае единствено до действия по предсортиране и сортиране, а не е налице технологичен процес, който може да доведе то технологичен брак, който е предпоставка за прилагане на изключенията по чл. 23, ал. 2, т. 6, б. "а" от ЗКПО (отм.), и по чл. 82, ал. 3 от ЗДДС (отм.). Технологичният брак следва да се разглежда като производство на некачествена продукция или брак, вследствие особеностите на технологичния процес, без последният да е нарушен и този брак трябва да е в допустими и предварително определени норми. За да достигне до извода за наличие на технологичен брак, съдът се е позовал на трите заключения по приетата по делото съдебно-счетоводна експертиза и на заключението на вещото лице по назначената съдебно-техническа експертиза. В тях е констатирано, че тези от внесените от ЕТ "Леда - Валентин Димитров" дрехи втора употреба, които са негодни за по-нататъшна употреба, са подложени на преработка (рециклиране) в митнически склад под митнически режим, учреден на името на ЕТ "Леда - Валентин Димитров", като в резултат на този процес е получаван нов продукт - нарязани парцали от употребявани дрехи и рециклиран текстилен материал, предназначен за производство на текстилна нишка. Според тези заключения, количествата, преработени (рециклирани) стоки и готови парцали, внесени по съответните митнически декларации, не са въведени на територията на страната, а с тях е осъществен износ, като те не са включвани в отчетите за технологичен брак - в тези отчети са включвани отпадъчните количества, получени при създаването на новия продукт. Тези констатации са дали основание на съда да достигне до извода, че в случая е налице технологичен процес, който води до наличие на технологичен брак. Настоящата инстанция споделя този извод на съда, тъй като в случая се касае за въпрос, изискващ специални познания, с които съдът не разполага, а вещото лице - инженер притежава и не е имало основателна причина да не му бъде дадена вяра. Останалите доказателства, събрани в хода на административното и съдебно производство - митнически декларации за осъществяван внос, временен внос, митнически декларации за осъществен износ на нарязани парцали и текстилен материал предназначени за рециклиране, справки за технологичен отпадък, стокови разписки, експедиционни бележки, фактури, протоколи за технологичен отпадък по месеци, заповед за утвърждаване на размера на технологичния брак, разходни норми на търговеца също са в подкрепа на извода, че в случая е реализиран технологичен брак, при процеса на преработка (рециклиране) на негодни за по - нататъшна употреба дрехи втора употреба, при което се получава нов продукт, различен от внесените стоки втора употреба. По делото не са приложени доказателства, които да обосновават различни от мотивираните в съдебното решение изводи и същото следва да бъде потвърдено в тази част. По касационната жалба на Валентин Асенов Димитров, действащ в качеството му на едноличен търговец с фирма ЕТ "Леда - Валентин Димитров". Доводът на касатора за нищожност на ревизионния акт в неговата цялост, поради това, че в заповедта за възлагане на ревизията е посочено името на физическото лице, но не и фирмата на едноличния търговец е неоснователен. Въпросът за валидността на ревизионния акт е бил обсъден във влязлото в сила решение на Върховния административен съд, постановено при първото разглеждане на делото, когато е било направено същото възражение от касатора, като съдът е приел, че в заповед № 3237 от 10.07.2006 г. на началник сектор "Ревизии и проверки" при ТД на НАП - Пловдив, с която е определен обхвата на данъчната ревизия по периоди и видове данъци, не е допуснато нарушение, водещо до нищожност на издадения впоследствие ревизионен акт. Решението като правилно следва да бъде оставено в сила. Предвид изхода на делото разноските следва да останат върху страните, както са направени. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, Върховният административен съд, първо отделение,