Решение № 6654 от 22.05.2018 г. на ВАС по адм. д. № 5438/2017 г.

Решение № 6654 от 22.05.2018 г. на ВАС по адм. д. № 5438/2017 г., IV о., докладчик съдията Кремена Хараланова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационната жалба на В. Г. А., от гр. С., подадена чрез процесуалния й представител адвокат Д. М., против решение № 128/23.03.2017 г. постановено по адм. дело № 46/2017 г. на Административен съд- С. в частта за разноските. С него е отхвърлена жалбата й против уведомително писмо изх. № 02-210-6500/7456/28.09.2015 г. на заместник изпълнителния директор на Д. фонд "Земеделие" /ДФЗ/ и тя е осъдена да заплати на ДФЗ направени разноски в размер на 500 лв. Релевирани са доводи за необоснованост и противоречие с приложимия закон на решението, в частта му за разноските, по които се претендира отмяната, респективно - изменението му в посочената част. Ответникът - заместник изпълнителният директор на Д. фонд "Земеделие", чрез процесуалния си представител юрисконсулт Й. Т., оспорва касационната жалба и претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховната административна прокуратура, взел участие в настоящото производство, дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, четвърто отделение, намира, че касационната жалба е допустима, като подадена от легитимирано лице в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, а разгледана по същество - основателна, по следните съображения: Производството пред Административен съд- С. е образувано по жалбата на В. А., срещу уведомително писмо изх. № 02-210-6500/7456/28.09.2015 г. на заместник изпълнителния директор на Д. фонд "Земеделие" за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схеми и мерки за директни плащания за кампания 2014 г., с което е отказано финансиране по СЕПП, НР1 и СПП. Въз основа на събраните доказателства Административен съд- С. е счел, че уведомителното писмо е издадено от компетентен орган, в кръга на делегираните му правомощия, без при това да са допуснати нарушения на административнопроизводствените правила, нито противоречие с приложимия материален закон, при което отхвърлил жалбата. С оглед изхода от спора и във връзка с искането на процесуалния представител на заместник изпълнителния директор на ДФЗ за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, съдът, позовавайки се на чл. 8, ал. 2, т. 7 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, осъдил В. А. да заплати на ДФЗ сумата в размер на 500 лв. Постановеното решение в обжалваната част е неправилно. Незаконосъобразно е осъщественото от съда позоваване на Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Според чл. 78, ал. 8 ГПК, в полза на юридически лица или еднолични търговци се присъжда и възнаграждение в определен от съда размер, ако те са били защитавани от юрисконсулт. Размерът на възнаграждението не може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ /ЗПП/. Разпоредбата е обнародвана в Д. вестник, бр. 8/24.01.2017 г. и е била приложима към момента на постановяване на процесното решение на 23.03.2017 г. На свой ред чл. 37 ЗПП препраща към Наредбата за заплащането на правната помощ, съобразно чл. 24 от която, по административни дела възнаграждението за една инстанция е от 100 лв до 200 лв. Предвид това и обстоятелството, че административния орган не е представляван от юрисконсулт в откритото съдебно заседание по адм. дело № 46/2017 г. на Административен съд- С., като последният е депозирал само молба, с която са претендирани разноски, настоящият състав намира, че решението в атакуваната част за разноските, като неправилно, следва да бъде отменено. При това, наместо сумата от 500 лв, В. А. бъде осъдена да заплати на ДФЗ сумата от 100 лв, представляваща юрисконсултско възнаграждение в определен от касационната инстанция размер. Водим от горното, Върховният административен съд, четвърто отделение