Решение № 12071 от 29.12.2022 г. на ВАС, III о.

ВАСТрето отделение29.12.2022 г.докладчик Любка Петрова

Диспозитив

ОСТАВЯ В СИЛА решение 1789 от 18.03.2022 г., постановено по адм. д. 3632/2021 г. по описа на Административен съд София-град.

ОСЪЖДА Дирекция за национален строителен контрол, гр.София, [улица]да заплати на Стоун Компютърс АД, [ЕИК], със седалище и адрес на управление гр. София, [улица], сума в размер на 5 421, 98 (пет хиляди четиристотин двадесет и един лева и 98 ст.) лева, съставляваща разноски по делото.

Решението е окончателно.

Председател: /п/ ПАНАЙОТ ГЕНКОВ Членове: /п/ ЛЮБКА ПЕТРОВА/п/ ЮЛИЯН КИРОВ

Мотиви

Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационната жалба на Дирекция за национален строителен контрол (ДНСК), чрез процесуален представител Сибинова против решение 1789 от 18.03.2022 г., постановено по адм. д. 3632/2021 г. по описа на Административен съд София-град (АССГ). Излагат се доводи за неправилност на съдебния акт поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Сочи се, че целта на сключеното споразумение била да се уредят пълно и окончателно отношенията между страните по повод възникналия между тях спор, в това число и относно размера на дължимата законна лихва за забава. След приключване на преговорите проектът на споразумението технически бил подготвен изцяло от ищеца, който го е предложил на ДНСК за подписване. При подписването му уверението от изпълнителния директор на Стоун Компютърс АД към директора на ДНСК било, че то изчиства всички отношения между двете страни и с изпълнението му се прекратяват всякакви спорове и отношения между тях. Сочи се, че представеният с исковата молба текст на споразумението не отразява пълно уговорките, постигнати между страните по време на водените между тях преговори. В тази връзка са разпитани и свидетелите М. Апостолова и Д. Димитрова, чиито свидетелски показания съдът не е кредитирал. Развиват се съображения за нарушение на разпоредбата на чл. 20 от ЗЗД и задължителната практика на ВКС. Съдът не е изяснил действителната воля на страните и изтеклия давностен срок на ищцовата претенция. Претендира се юрисконсултско възнаграждение. В съдебно заседание пред настоящата инстанция касаторът, редовно призован не се представлява. Ответникът - Стоун Компютърс АД, чрез процесуалния си представител адвокат Димитров в писмен отговор взема становище за неоснователност на касационната жалба и правилност на обжалваното решение. В съдебно заседание ответникът се представлява от адв. Димитров, който моли за отхвърляне на касационната жалба и присъждане на разноски по представен списък. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба и правилност на обжалваното решение. Върховният административен съд, състав на Трето отделение, като взе предвид становищата на страните и извърши проверка на решението на наведените касационни основания съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 от АПК и след служебна проверка за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК, приема следното: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна страна, за която обжалваното решение е неблагоприятно и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна. С обжалваното решение АССГ уважил предявения от Стоун Компютърс АД против ДНСК иск с правно основание чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ), за присъждане на обезщетение за причинени имуществени вреди, изразяващи се в законната лихва за забава за периода от 13.04.2018 г. до 08.05.2019 г. върху главницата от 1 830 682, 70 лева - присъдено обезщетение за вреди по влязло в сила решение по адм. д. 2647/2018 г. по описа на АССГ. Осъдил ответника да заплати на ищеца и сторените по делото разноски. За да постанови този резултат съдът приел за установено, че с решение по адм. д. 9561/2015 г. по описа на АССГ по жалба на Стоун Компютърс АД е отменен мълчалив отказ на началника на ДНСК за издаване на разрешение за ползване на обект. С искова молба от 05.03.2018 г. Стоун Компютърс АД завежда осъдителен иск срещу ДНСК, за обезщетение за претърпени имуществени вреди (пропуснати ползи), поради отменения незаконосъобразен мълчалив отказ на ответника. С решение 6731/08.05.2019 г. по адм. д. 14391/2018 г. по описа на Върховния административен съд е оставено в сила решение 5721/10.10.2018 г. по адм. д. 2647/2018 г. по описа на АССГ, с което ДНСК е осъдена да заплати на Стоун Компютърс АД сумата в размер на 1 830 682, 70 лева, представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди (пропуснати ползи), сумата от 400 269, 47 лева, представляваща лихва за забава върху главницата, считано от 01.12.2015 г. (датата на влизане в сила на решението за отмяна на оспорения административен акт) до 05.03.2018 г. (датата на подаване на исковата молба), както и разноски за сумата от 34 911, 26 лева. С решението на касационната инстанция ДНСК е осъдена да заплати на Стоун Компютърс АД сумата от 30 000 лева - разноски в касационното производство. Издаден е изпълнителен лист и е сключено споразумение между ДНСК и Стоун Компютърс АД, в което е посочено, че длъжникът признава сумите предмет на изпълнителния лист. Също така страните постигат съгласие, че за периода от влизане в сила на решение 5721/10.10.2018 г. по адм. д. 2647/2018 г. по описа на АССГ до окончателното изплащане на пълния размер на задължението на ДНСК към Стоун Компютърс АД няма да се начисляват лихви по сумите по изпълнителния лист. Съдът приел за безспорно установено, че до 31.12.2019 г. ДНСК заплатило на Стоун Компютърс АД сумите, предмет на споразумението и на изпълнителния лист. В първоинстанционното производство са приети и неоспорени от страните съдебно-счетоводна експертиза и допълнителна такава. Разпитани са и двама свидетели на ответната страна, чиито показания съдът не кредитирал. От правна страна административният съд приел, че са налице кумулативно изискуемите законови предпоставки за ангажиране на отговорността на ответника. Съдът обосновал извод, че е налице ликвидно вземане, установено по основание и размер предмет на исковата претенция, чийто размер възприел от заключението на експерта, според което законната лихва върху 1 830 682, 70 лева възлизала на 198 832,48 лева. С тези мотиви АССГ уважил исковата претенция в сочения размер, за периода от 13.04.2018 г. до 08.05.2019 г. Решението е валидно, допустимо и правилно. Първоинстанционният съд е изяснил напълно фактическата обстановка по делото, събрал е относимите за правилното решаване на спора доказателства, обсъдил ги е в тяхната взаимна връзка и във връзка с възраженията на страните, и въз основа на това е направил верни правни изводи за основателност на исковата претенция. Предявеният пред съда иск намира своето правно основание в разпоредбата на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, съгласно която държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност. За да възникне законовата отговорност следва да е налице отменен по надлежния ред акт, реално причинена вреда, произтичаща от него, както и да е налице пряка причинна връзка между незаконосъобразния акт и настъпилата вреда. Не са налице сочените от касатора отменителни основания. Правилно е прието от първоинстанционния съд, че в случая са установени всички елементи от фактическия състав на изведената от закона отговорност. Исковата претенция е за вреди, изразяващи се в законната лихва за забава за периода от 13.04.2018 г. до 08.05.2019 г. върху главницата от 1 830 682, 70 лева - присъдено обезщетение за вреди по влязло в сила решение по адм. д. 2647/2018 г. по описа на АССГ. Установено е от доказателствата по делото, че с влязло в сила решение ДНСК е осъдена да заплати на Стоун Компютърс АД обезщетение за пропуснати ползи от незаконосъобразен мълчалив отказ на ответника, като в производството не е предявено акцесорно искане за законна лихва. Именно в настоящото производство ищецът заявява тази си претенция. Ответникът не е оборил твърденията на ищеца с допустими доказателствени средства. Необосновано е твърдението на касатора, че сключеното споразумение обхваща всички лихви за забава, за които между страните няма постановено решение. Правилен е изводът на АССГ, че от клаузата по чл. 4, ал. 1 от споразумение УС 02-63/04.12.2019 г., сключено между ДНСК и ищеца, недвусмислено се установява, че страните се съгласяват, че за периода от 08.05.2019 г. до окончателното изплащане на пълния размер на задължението на ДНСК към Стоун Компютърс АД, няма да се начисляват лихви по сумите по изпълнителния лист. Периодът на исковата претенция, от датата на подаване на исковата молба (05.03.2018) до влизане на решението в сила (08.05.2019 г.), не попада в обхвата на сключеното споразумение. За да е налице опрощаване, съгласно разпоредбата на чл. 108 от ЗЗД, кредиторът следва да се откаже от вземането си чрез договор с длъжника. Опрощаването е договор между кредитора и длъжника, с който кредиторът се отказва от вземането си. Не е доказано наличието на съглашение между страните, в което вземането на Стоун Компютърс АД, предмет на исковата претенция, да е индивидуализирано и дружеството изрично да е заявило волята си за отказ от вземането. Изброяването на задълженията и тяхната индивидуализация, в подписаното между страните споразумение, изключва заявена воля от дружеството за опрощаване от датата на подаване на исковата молба до влизане на решението в сила на законна лихва по присъденото обезщетение за пропуснати ползи. Неоснователно е оплакването на ДНСК, че първоинстанционният съд не е изяснил действителната вола на страните по сключеното споразумение. На тълкуване според критериите на чл. 20 от ЗЗД подлежат неясните, непълни и неточни уговорки в договора, които поради недостатъците си пораждат съмнение и спор между страните относно действителното съдържание на постигнатото при сключване на договора общо съгласие и целените с договора правни последици. Тълкуването се извършва за да се изясни действителната, а не предполагаемата воля на договарящите. Прилагането на критериите на чл. 20 от ЗЗД предполага отделните договорни уговорки да се тълкуват във връзка една с друга и в смисъла, който произтича от договора, като се изхожда от целта на договора, обичаите в практиката и добросъвестността, но без да се подменя формираната при сключване на договора и обективирана в съдържанието му воля на договарящите. Не е необходимо тълкуване на клаузите, когато волята на страните е ясна, точна и разкрива недвусмислено действителната воля на страните. Недопустимо е чрез тълкуване да бъде изменяно поетото със споразумението задължение или пък да бъдат създадени права, които страните не са уговаряли. В тази връзка и предвид разпоредбата на чл. 164, ал. 1, т. 5 от ГПК, съдът не е кредитирал свидетелските показания на Апостолова и Димитрова. На следващо място, на оплакването на касатора за изтекла погасителна давност, първоинстанционният съд е изложил верни правни изводи. Законна лихва за забава на плащане се дължи за забавено изпълнение на парично задължение. При неизпълнение на паричен дълг кредиторът винаги има право на обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата чл. 86, ал. 1, изречение първо от ЗЗД. Неизпълнението на едно парично задължение е винаги забавено и кредиторът би могъл да търси от длъжника мораторно обезщетение, което съгласно общото правило на чл. 86, ал. 1 от ЗЗД е в размер на законната лихва от деня на забавата. Когато задължението е срочно, длъжникът изпада в забава след изтичане на срока, а когато няма ден за изпълнение, длъжникът изпада в забава, когато бъде поканен от кредитора, съобразно разпоредбата на чл. 84, ал. 2 от ЗЗД. При производствата по ЗОДОВ самата искова молба има ролята на покана. Вземането за лихва е акцесорно и се дължат за всеки изминал ден след изпадане на длъжника в забава до погасяването на главното задължение. С оглед периодичността на задължението за лихви, когато искът е предявен след повече от 3 години от началната дата, от която е възникнало вземането за лихви, искът за лихви на основание чл. 111, б. "в от ЗЗД, е погасен по давност за минал до исковата молба период от три години. Първоначалният период, за който е предявен искът е 05.03.2018 г. - 08.05.2019 г. Вземайки предвид сочената в отговора на исковата молба изтекла погасителна давност, ищецът по реда на чл. 214 от ГПК е направил изменение на иска, с което периодът, за който се претендира вземането за законна лихва за забава е намален - 13.04.2018 г. - 08.05.2019 г. Преди тази дата вземането е погасено по давност. Предвид изложеното настоящата инстанция намира, че не са налице сочените от касатора отменителни основания. Първоинстанционният съд е приложил правилно закона, поради което решението му следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на спора основателно е искането на ответника по делото за присъждане на направените разноски, изразяващи се в заплатено адвокатско възнаграждение, в размер на 5421, 98 лева. Видно от представения по делото договор за правна защита и съдействие, договореното за осъществяване на правна помощ по настоящото дело възнаграждение е заплатено по банков път, като са представени доказателства фактура и банково извлечение. Възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение от страна на касатора не е направено и затова на ДНСК следва да му се възложи в цялост поисканата сума. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1-во от АПК, Върховният административен съд, състав на Трето отделение,