Решение № 8623 от 24.06.2014 г. на ВАС по адм. д. № 1676/2014 г.

Решение № 8623 от 24.06.2014 г. на ВАС по адм. д. № 1676/2014 г., II о., докладчик съдията Любомира Мотова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК по касационна жалба на началника на РДНСК Южен централен район - Пловдив против решение от 14.12.2013 г. по адм. дело № 205/2013 г. по описа на Административен съд - Смолян, с което е отменена негова Заповед № ДК-02-ЮЦР-291/23.10.2012 г. за премахване на незаконен строеж "Тераса към жилищна сграда" в УПИ ХVIII, кв. 55 по плана на гр. Девин. В жалбата се излагат доводи за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон и съществени нарушения на съдопроизводствените правила, като се иска отмяната му и отхвърляне на оспорването. Ответникът Ясен Асенов Чаушев оспорва жалбата. Останалите ответници не вземат становище. Заключението на представителя на Върховната административна прокуратура е за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд, състав на второ отделение намира касационната жалба за допустима - подадена срещу подлежащо на касационно обжалване съдебно решение, от страна по делото, за която то е неблагоприятно и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, а разгледана по същество за неоснователна. За да постанови обжалваното решение, административният съд приема, че оспорената заповед е материалноправно незаконосъобразна на посоченото в нея основание. Решението е валидно, допустимо и правилно. Фактическите обстоятелства по делото са установени безспорно и въз основа на събраните по делото писмени доказателства и неоспорено заключение на вещо лице - порцесната тераса е изпълнена преди 1987 г.; за строежа на сградата има влязло в сила разрешение за строеж, издадено въз основа на одобрен архитектурен проект; терасата е изпълнена с размери 1,80 м. на 4,40 м. вместо предвидените 0,90 м на 1,80 м., т. е. в отклонение от проекта; към момента на извършването му строежът е в съответствие с предвиждането на действащия ПУП. При тези установявания правилно и в съответствие с материалния закон е прието от решаващия съд, че строежът неправилно е квалифициран от административният орган като незаконен по чл. 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ, доколкото за него има разрешение за строеж и одобрен инвестиционен проект. Отклонението от него не е съществено на някое от основанията по чл. 154, ал. 2 ЗУТ. Правилен е и изводът, че дори и да е незаконно извършеното в отклонение от проекта, то на премахване подлежи само частта на отклонението, а не изцяло терасата. Издаването на заповед за премахване на цялата тераса е в нарушение на чл. 225, ал. 1 ЗУТ и е незаконосъобразно. Необсъждането от първоинстанционния съд на приложен по делото отказ на гр. архитект на Община Девин да издаде удостоверение за търпимост на процесния строеж по § 16, ал. 1 ПР на ЗУТ не представлява съществено нарушение на съдопроизводствените правила, защото и при недопускането му не би се стигнало да различни изводи. Този отказ да се извърши адм. услуга няма обвързваща доказателствена сила по отношение на органа по премахването и административния съд, които служебно и въз основа на всички допустими доказателствени средстав следва да проверят търпимостта на строежа, доколкото тя се явява императивна материалноправна пречка за премахването на незаконния строеж. При неоснователност на касационните оплаквания обжалваното решение следва да остане в сила. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, второ отделение,