Решение № 14475 от 01.12.2009 г. на ВАС по адм. д. № 7952/2009 г.

Решение № 14475 от 01.12.2009 г. на ВАС по адм. д. № 7952/2009 г., VI о., докладчик съдията Наталия Марчева Производството е по чл. 209 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на Асан Арифов Маджарски от с. Войкова лъка, Смолянска област срещу решение № 66 от 24.04.2009 г. по адм. д. № 22/2009 г. по описа на Административен съд - гр. Смолян. Релевирани са оплаквания за нарушение на материалния закон и необоснованост. Ответникът Директор на РУ "Социално осигуряване" гр. Смолян не е взел отношение. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Последната е постъпила в предвидения в чл. 211, ал. 1 АПК 14-дневен преклузивен срок, подадена е от надлежна страна и процесуално е допустима, но разгледана по същество е неоснователна. С Решение № 66 от 24.04.2009 г. по адм. д. № 22/2009 г., Административен съд - гр. Смолян е отхвърлил жалбата на Асан Арифов Маджарски от с. Войкова лъка, Смолянска област срещу Решение № 1 от 15.01.2009 г. на Директора на РУ "Социално осигуряване" гр. Смолян, в частта му, с която е потвърдено Разпореждане № 49 от 10.11.2008 г. на Ръководителя на "Пенсионно осигуряване" при РУ "Социално осигуряване" - гр. Смолян. Съдебният акт, предмет на контрол от касационната инстанция е правилeн, макар и по съображения различни от изложените в него. По първоначалното дело е било безспорно установено, че през периода 1.05.1998 г. - 30.09.1998 г. Маджарски е работил в "Юпитер 41" ООД, а през периода 1.07.1999 г. - 31.12.1999 г. в "Габровска строителна компания". В посочените фирми е бил осигурен по трудов договор. Към момента на възникване на спорните правоотношения е била в сила Наредбата за общественото осигуряване на лицата, упражняващи свободна професия или търговия или работещи без трудово правоотношение, приета с Постановление № 120 на Министерския съвет от 3.07.1992 г., обн. ДВ, бр. 58 от 17.07.1992 г., отм. ДВ, бр. 21 от 17.03.2000 г. Маджарски твърди, а и този факт не се оспорва от органите на Националния осигурителен институт, че през посочените по-горе периоди е бил регистриран и като едноличен търговец, и като такъв е внасял дължимите осигурителни вноски. Действително съгласно чл. 1, т. 1 от цитираната наредба лицата, които упражняват трудова дейност като еднолични търговци се осигуряват за пенсия за изслужено време и старост, пенсия за инвалидност поради общо заболяване, наследствена пенсия или за всички осигурителни случаи, без трудова злополука и професионално заболяване. Но според чл. 2, ал. 2 от Наредбата лицата по ал. 1 не подлежат на осигуряване, когато са осигурени за всички или само за тези осигурителни случаи на друго основание. Предвид горното след като през периодите 1.05.1998 г. - 30.09.1998 г. и 1.07.1999 г. - 31.12.1999 г. Маджарски е бил осигурен по трудов договор, не е било налице правно основание да се осигурява за пенсия и като физическо лице, регистрирано като упражняващо трудова дейност като едноличен търговец. От казаното се налага извода, че за процесните периоди, предвид действащата нормативна уредба, е липсвало правно основание да се сумират двата осигурителни дохода при определяне на пенсията, защото осигурителните вноски от едноличния търговец са били недължими, предвид тези по трудовия договор. Мотивите на първоинстанционния съд са противоречиви. От една страна се отчита, че с оглед разпоредбата на чл. 2, ал. 2 от Наредбата жалбоподателят не е трябвало да се осигурява като едноличен търговец. Наред с това се правят разсъждения каква декларация по чл. 2, ал. 1 от наредбата е трябвало да подаде. Изложената по-горе в мотивите нормативна уредба е категорична. При наличие на осигуряване по трудово правоотношение Маджаров не било необходимо да подава декларация по чл. 2, ал. 1 от наредбата, нито е дължал осигуровки като едноличен търговец, нито внесените на това основание суми могат да му бъдат зачетени като осигурителен доход при пенсиониране. Като е стигнал до окончателния правен извод за законосъобразност на обжалвания административен акт, първоинстанционният съд е постановил правилно решение, което се оставя в сила. Водим от горното и на основание чл. 221 АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,