Решение № 868 от 22.01.2019 г. на ВАС по адм. д. № 3047/2018 г.

Решение № 868 от 22.01.2019 г. на ВАС по адм. д. № 3047/2018 г., IV о., докладчик председателят Татяна Хинова Производството е по чл. 208 – чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс. Образувано е по касационна жалба, подадена от изпълнителния директор на Д. фонд "Земеделие" срещу решение № 300 от 12.01.2018 г., постановено от Административен съд С.-град, трето отделение 61 състав по адм. д. № 4332/2017 г. С касационната жалба са релевирани доводи за неправилност на обжалваното решение като постановено в нарушение на материалния закон и необосновано – касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Касационният жалбоподател заявява искане за отмяна на обжалваното решение. Заявява искане за присъждане на направените по делото разноски. Ответникът И. Радулова се представлява в производството от адв. Трендафилова, която излага доводи за неоснователност на касационната жалба и заявява искане за потвърждаване на обжалваното решение. Участващият в производството прокурор от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба, поради което предлага обжалваното решение като неправилно да бъде отменено. Касационната жалба е подадена от страна, за която решението е неблагоприятно и в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 от АПК, поради което разглеждането на жалбата е процесуално допустимо. Разгледана по същество касационната жалба е основателна. Производството пред административния съд е образувано във връзка с оспорване на Заповед № 03-РД/319 от 02.02.2016 г. на изпълнителния директор на Д. фонд "Земеделие", с което е отказано финансиране на заявление за подпомагане на кандидата И. Р. ИД № на проекта 11/04/1/0.0.3313. по подмярка 4. 1 "Инвестиции в земеделски стопанства" от мярка 4 "Инвестиции в материални активи" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014 - 2020 г. Съдът е отменил оспорения акт. За да стигне до правен извод за незаконосъобразност, решаващият съд приема на първо място, че съгласно чл. 5, ал. 2 от Наредба № 9 от 21.03.2015 г. за прилагане на подмярка 4. 1 "Инвестиции в земеделски стопанства" от мярка 4 "Инвестиции в материални активи" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014 - 2020 г. /Наредба № 9/2015 г. /, земеделските продукти могат да бъдат само продукти, включени в приложение № 1, и памук, с изключение на тютюн, риба и аквакултури. В Приложение № 1 към чл. 5, ал. 2 Списък на допустимите непреработени земеделски продукти, в частта Животновъдство под т. 7 е посочено "Зайци". Не са посочени никакви разграничителни критерии изключващи дивите зайци, като вид, подвид, порода, категория, клас, отличителни белези и др. При анализ на тази правна норма, съдът приема, че е неправилно заключението на административния орган, че притежаваните от жалбоподателката зайци – Европейски кафяв заек не отговарят на изискването на чл. 5, ал. 2 от Наредба № 9/2015 г. На следващо място съдът приема, че единствено в Приложение № 14 към § 1, т. 44 на ДР на Наредба № 9/2015 г., животните "зайци" фигурират с два кода в Таблица за изчисляване на икономическия размер на земеделските стопанства - Приложение № 14 към наредбата, а именно: с код 4024 "Зайци -общо" и код 4031 "Зайци - майки". От данните, посочени в колона "Показател за СПО (лв. /дка; лв. /глава)" на Таблицата е видно, че животните, попадащи в номенклатурата по код 4024 притежават показател за СПО в размер на 0 лв. /глава/брой. Показател за СПО притежават само животните, които могат да бъдат отнесени към код 4031 "Зайци-майки", като този показател е определен на 293 лв. за брой животно. Според съда неправилно и в нарушение на материално-правните разпоредби административният орган не е подвел притежаваните от жалбоподателката зайци под код 4031 "Зайци - майки" от Таблица за изчисляване на икономическия размер на земеделските стопанства - Приложение № 14 към Наредбата. Съдът счита, че извода на административния орган противоречи на намеренията на жалбоподателката, което е видно още от заявлението за подпомагане, където под "Наименование на по проекта" е посочено - "Изграждане на стопанство за развъждане на диви зайци с капацитет 5000 заека годишно", както и на Инвентаризационен опис за удостоверяване на притежаваните от земеделския стопанин животни, подписан от официалния ветеринарен лекар според който от 65 бр. зайци 55 бр. са зайкини, посочени в Таблица 3 от заявлението като майки –зайкини. Целта на стопанството е отглеждане и развъждане на селскостопанските животни и последващата им продажба. Предвид това неправилен и противоречащ на материалния закон /Наредба № 9/2015 г. / е изводът на административния орган, че дивите зайци не са земеделска продукция, поради което не могат да бъдат включени под код № 4031 /зайкини –майки/ по Наредба № 3 за изчисляване на стандартния производствен обем на стопанството, поради което не е спазено изискването на чл. 8, ал. 1, т. 2 от Наредба № 9/21.03.2015 г. за минимален стандартен производствен обем в размер на 8 000 евро. Като краен извод съдът приема, че зайците са селскостопански животни, поради което не съществува законова пречка, независимо от породата, зайкините –майки да бъдат включени под код 4031 от цитираната наредба. По тези доводи съдът приема, че оспорения акт е материално незаконосъобразен, което е основание за отмяна. Като основателни са преценени възраженията на жалбоподателката, относно немотивираността на оспорената заповедта. Според съда изводът на административния орган, че проектът не отговаря на основната цел на подмярка № 4. 1, а именно "повишаване на конкурентоспособността на земеделието в Р. Б.", изведена в чл. 2 от Наредба № 9/2015 г. не е мотивиран. Съдът е изложил съображения, че изводът на административния орган за недопустимост на проекта не е подкрепен от реални оценки, цифри, експертни мнения, а представляват голословни твърдения, лишени от каквато и да било реална експертна обосновка. Такива експертни мнения във вид на документи не са приложени и в приетата по делото административна преписка. По тези съображения съдът приема, че оспореният индивидуалният административен акт не е мотивиран, в противоречие с чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК, което представлява съществено нарушение на административнопроизводствените правила, с оглед невъзможността да се установи волята на органа и е самостоятелно основание за отмяната му. По тези доводи съдът е отменил оспорената заповед, приемайки същата за незаконосъобразен административен акт и е върнал преписката за ново произнасяне при спазване на дадените указания по тълкуването и прилагането на закона. Обжалваното решение е неправилно. Изводите на съда за незаконосъобразност на оспорената заповед са необосновани и изведени при неправилно прилагане на материалния закон. По делото няма спор по отношение на релевантните факти. С оспорената пред административния съд заповед изпълнителния директор на Д. фонд "Земеделие" е отказал да бъде финансирано заявление за подпомагане, във връзка с прилагане на подмярка 4. 1. "Инвестиции в земеделските стопанства" от мярка 4 "Инвестиции в материални активи" от ПРСР 2014-2020. Разглеждания в административното производство проект е с предмет "Изграждане на стопанство за развъждане на диви зайци с капацитет 5000 заека годишно. Посочената в проекта цел на инвестиционното намерение е да се отглеждат диви зайци в условия, близки до природните, като се приучават към свободен начин на живот и хранене, подготвяйки се за преминаване към живот в природата, когато бъдат предадени на горски стопанства с цел постигане на биологично разнообразие и за осигуряване на дивеч при ловуване. При разглеждане на проекта административния орган е стигнал до извод, че проектът не отговаря на основната цел на подмярка 4. 1., определена в чл. 2 от Наредба № 9/2015 г., а именно повишаване на конкурентоспособността на земеделието в Р. Б.. Противно на приетото от решаващия съд, както в оспорената заповед, така и в докладната записка на заместник изпълнителния директор на ДФЗ и в приложените към преписката писмени доказателства, които са изготвени като подготвящи издадаването на крайния акт, са изложени подробни фактически основания, поради които органът е стигнал до извод, че отглеждането на диви зайци с цел продажба за разселване в природата не се счита за земеделска дейност и не е допустима да подпомагане по подмярка 4.1. Базово изискване за предоставяне на финансово помощ по подмярка 4. 1 е предвиденото в чл. 5, ал. 1 от Наредба № 9/2015 г. изискване инвестицията да е предназначена за осъществяване на земеделска дейност. С разпоредбата на § 1, т. 9 от ДР на Наредба № 9/2015 г. е дадена легална дефиниция на понятието "земеделска дейност" и това е дейност, свързана с производството на земеделски продукти, включително прибиране на реколта, добив на мляко, отглеждане и развъждане на селскостопански животни за земеделски цели и/или поддържане на земята в добро земеделско и екологично състояние. При съобразяване на дефинитивното понятие, административния орган е извършил подробен анализ на инвестиционното предложение, като е разгледал посочения от бенефициента предмет на инвестицията и нейната цел. В приложените от бенефициента инвестиционно предложение, бизнес план и обосновки изрично се посочва, че намерението на жалбоподателката е да развъжда диви зайци, в условия близки до природните, с цел последващото им разселване в различни части от страната на територии на горски стопанства с цел поддържане на екологично разнообразие и баланс и за осигуряване на дивеч за целите на лова. Именно на плоскостта на заявеното инвестиционно намерение е извършен анализ за съответствие с предвиденото в легалната дефиниция изискване земеделската дейност да е обвързана с отглеждане и развъждане на селскостопански животни за земеделски цели. Посочените от бенефициента цели – поддържане на биоразнообразие в неземеделски територии и осигуряване на дивеч за лов, не могат да бъдат определени като земеделски, поради което и дейността по развъждане на диви зайци не може да бъде определена като земеделска дейност. Този извод се потвърждава и легалната дефиниция на селскостопанско животно, дадена в § 1, т. 15 от ДР на Наредба № 44 от 20.04.2006 г. за ветеринарномедицинските изисквания към животновъдните обекти. Според тази дефиниция селскостопанско животно е това, отглеждано и развъждано със селскостопанска цел за производство на животински продукти, други селскостопански цели или за работа. Развъждането на диви зайци, с посочената от бенефициента цел, не попада в дефиницията за селскостопанско животно, тъй като не е обвързана с производство на животински продукти, друга селскостопанска цел или за работа. Този факт се потвърждава и от приложените по преписката писмени доказателства, от които е видно, че развъждането на диви зайци, с цел разселването им в ловностопански райони се извършва по програма на Националното ловно-рибарско сдружение, а не по регламентираните мерки в Програмата за развитие на селските райони 2014-2020 г. С оглед на изложеното, настоящият състав счете, че оспорения акт съдържа както фактически, така и правни основания за постановяване на отказ за финансиране на заявлението. Законосъобразен е изводът на административния орган, че заявлението не отговаря на базови изисквания – инвестицията не е обвързана с осъществяване на земеделска дейност, съгласно легалната дефиниция на § 1, т. 9 от Наредба № 9/2015 г. и не може да се разглежда като съответна на целта, предвидена в чл. 2 от наредба № 9/2015 г., а именно повишаване на конкурентоспособността на земеделието в Р. Б.. Освен посочено, налице е и другото основание за изключване на жалбоподателката от прилагане на подмярка 4. 1 – непостигане на минималния стандартен производствен обем на земеделското стопанство към момента на подаване на заявлението. При подаване на заявлението кандидата е посочил, че притежава 65 броя зайци от порода Европейски кафяв заек, от които е декларирал 55 броя зайкини – майки. Поради установена нередност - непредставяне на опис, заверен от официален ветеринарен лекар, с уведомително писмо са дадени указания за отстраняване на нередовността. По преписката са приложени писмени доказателства, че проверка на място във фермата е извършена на 02.10.2015 г. и при тази проверка е установено несъответствие в породата на намерените животни и тези, за които е представен документ за закупуване. Тази нередовност е отстранена с издаване на нова фактура от продавача Сдружение "ЛРД – С. -1911", в която е вписана породата намерена при извършената проверка на място. Съгласно указанията е представен инвентаризационен опис, заверен от официален ветеринарен лекар, в който е посочено, че в животновъдния обект се отглеждат 65 броя зайци – 55 броя зайкини и 10 броя зайци мъжки от порода Европейски кафяв заек. В заверения от официален ветеринарен лекар опис не са посочени зайкини-майки, каквито кандидата е посочил и които са относими към определяне на минималния стандартен производствен обем на земеделското стопанство. Противно на приетото от съда, проверката за съответствие се извършва при съобразяване на представените официални документи, а не с оглед декларираните от бенефициента данни. С оглед на тези доводи настоящият състав счете, че е налице и второто основание за изключване, а именно несъответствие на проекта с изискванията на чл. 8, ал. 1, т. 2 от Наредба № 9/2015 г. – непостигане на минималния стандартен производствен обем на стопанството. При така установените несъответствия, законосъобразно изпълнителния директор на ДФЗ, на основание чл. 39, ал. 1, т. 1 и т. 2 от Наредба № 9/2015 г., е постановил пълен отказ за финансиране на заявлението за подпомагане. Като е стигнал до различен извод, първоинстанционния съд е постановил неправилно решение, несъобразено с приложимите материално-правни разпоредби. Правните изводи на решаващия съд са необосновани. Неправилното решение следва да бъде отменено и тъй като не се налага събиране на нови доказателства, следва да бъде постановено решение по същество на спора, с което да бъде отхвърлено оспорването. При този изход на делото и с оглед направеното искане за присъждане на разноски за двете съдебни инстанции в полза на Д. фонд "Земеделие" следва да бъдат присъдени разноски в размер на 300 лв. – по 150 лв за двете съдебни инстанции. Размерът на дължимото юрисконсултско възнаграждение се определя съгласно чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ, във връзка с чл. 78, ал. 8 от ГПК, приложим на основание чл. 144 АПК. Воден от горното и на основание чл. 222, ал. 1, във връзка с чл. 221, ал. 2, предложение второ от АПК, Върховният административен съд – четвърто отделение