Решение № 5884 от 17.05.2021 г. на ВАС по адм. д. № 3695/2020 г.

Решение № 5884 от 17.05.2021 г. на ВАС по адм. д. № 3695/2020 г., II о., докладчик съдията Мартин Аврамов Производството е по реда на чл. 208-228 АПК.

С. Н. и П. С. обжалват Решение № 3/13.01.2020 г. по адм. дело № 240/2019 г. на Административен съд – Д., с което е отхвърлена жалбата им срещу Отказ за изменение на КККР на община Балчик, обективиран в Уведомление за отказ с изх. № 24-7320/13.03.2019 г. на началника на СГКК – Д..

Ответниците – началникът на СГКК – Д. и Л. Ж., изразяват становища за неоснователност на жалбата.

Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за правилност на решението.

Касационната жалба е допустима, но неоснователна.

1. Неоснователен е доводът на касаторите за необоснованост на извода на съда, че при издаване на отказа административният орган не е действал при конфликт на интереси поради изготвянето от него като лицензиран геодезист и вещо лице по граждански спор от 2007 г. на проект за изменение на кадастралната карта за същите имоти, обект на искането от 14.02.2019 г. (по което е постановен отказа).

а. Изготвянето от началника на СГКК на проект за изменение на кадастъра в предишно негово професионално качество не сочи автоматично на заинтересованост от изхода на административното производство, нито на отношения, пораждащи основателни съмнения в безпристрастието му (конкретни твърдения за каквито в касационната жалба не са и направени). По въпросния проект отпреди 10 г. е издадена заповед от друго лице, упражняващо правомощията на началник на СГКК към този момент. Актът, макар и разпореждащ изменение на КК за същите граници, е влязъл в сила и издаден при различни предпоставки. С искането пред органа по кадастъра касаторите са релевирали нов юридически факт в подкрепа на претенцията за последваща промяна на картата, т. е. фактическите основания на заявеното право са различни, респ. предметът на производството не е идентичен.

б. Връзката между ангажираността на началника на СГКК в предходното производство и издадения изричен отказ е косвена, а тезата за заинтересованост почива на неаргументирано по същество предположение. Дори обаче по субективен признак да се приеме за хипотетично възможно засягането на принципа за безпристрастност по чл. 10, ал. 2 АПК, административният акт подлежи на съдебен контрол по обективни, установени от закона, критерии и проверката за законосъобразността на отказа според тях осигурява гаранцията за правомерно решение по въпроса, с който е сезиран органът.

в. Противно на касационния довод, началникът на СГКК не е нарушил забраната по чл. 10, ал. 2 АПК за участие в производството и не е следвало да се отведе от разглеждането на преписката и произнасянето по случая.

1. С потвърдения от съда административен акт е отказана промяна на общите граници на ПИ № 02508.8.253 и 02508.8.254 по КК на гр. Б. (чиито собственици са касаторите) с ПИ № 02508.8.255 (собственост на ответника Ж.). Същите граници са били обект на промяна в кадастъра, разпоредена със заповед от 2010 г., издадена в изпълнение на влязло в сила през 2009 г. решение по гр. дело № 89/1998 г. на Балчишкия районен съд по иск с правно основание чл. 53, ал. 2 ЗКИР (редакция 2006 г.), респ. чл. 32, ал. 1, т. 2 ЗТСУ (отм.);. Въз основа на изменението, със съдебно потвърден акт е извършено и съответстващо в регулационния план, чрез което вътрешните регулационни граници на УПИ са съобразени с новите кадастрални граници на трите поземлени имота.

а. При наличието на стабилен административен акт за изменение на кадастъра поради непълнота или грешка, издаден в изпълнение на решението по гр. дело № 89/1998 г. на БРС (с което са уважени исковете на Ж. за установяване на грешка в кадастралния план на града от 1985 г. – неправилно заснемане на спорните, индивидуализирани в съдебния акт, части от имота му като принадлежащи към имотите на касаторите), последваща промяна на КК би могла да бъде одобрена при осъществяването на нов юридически факт с правопроменящо удостовереното в картата положение.

б. Не представлява такъв факт представеното с искането за изменение на КК Решение № 318/04.12.2017 г. по в. гр. дело № 289/2000 г. на Добричкия окръжен съд за поправка на допуснати в Решение № 254/11.10.2001 г. (с което са отхвърлени ревандикационните искове на Ж. по отношение на реални части, заснети в границите на записаните на касаторите имоти по кадастралния план от 1985 г.) очевидни фактически грешки с постановяването на отхвърлителни диспозитиви по принадлежността на правото на собственост на ищеца.

С влизането си в сила решението за поправка на очевидна фактическа грешка образува единство с поправеното решение. Тъй като ОФГ представлява несъответствие между действителната воля на съда и нейния външен израз, решението за поправка не установява правното положение между страните към момента на поправката, а към този на постановяване на поправеното решение. Затова поправката на ОФГ не рефлектира върху правните последици на юридическите факти, настъпили след влизането в сила на отхвърлителното решение по чл. 108 ЗС, в частност - обусловената от уважените кадастрални искове промяна на КК. Още повече, при идентичността в установителната част на предмета на делата по иск за собственост и иск за непълнота или грешка в одобрената КК по отношение на обема от права и пространствените им предели (вж. мотивите към т. 4 и т. 5 от Тълкувателно решение № 8 от 23.02.2016 г. по тълк. д. № 8/2014 г., ОСГК на ВКС).

1. Евентуално частично противоречие между резултата от съдебните производства по двата иска не е отстранимо нито от органа по кадастъра, нито от административния съд в настоящото производство. Спорът между страните относно обхвата на правото им на собственост и правилното му отразяване в кадастъра, недвусмислено обективиран и по повод на проверката за законосъобразността на отказа за изменение на КК, е разрешим по реда на исковия, а не съдебно-административния, процес. Д. състоянието на КККР отговаря на решението по гр. дело № 89/1998 г. на БРС, влязло в сила през 2009 г., т. е. след Решение № 254/11.10.2001 г. на ДОС (в сила от 2004 г.), то е и актуалното – чл. 51, ал. 1, т. 1-2 ЗКИР. Основание за следващо изменение в кадастъра би възникнало при установена със сила на пресъдено нещо промяна на съществуващото към момента правно положение в отношенията между страните или при постигане на съгласие между тях - чл. 53 а, т. 1, респ. чл. 52, ал. 1, т. 3 ЗКИР.

1. В контекста на обсъдените факти и произтичащите от тях правни изводи, позоваването в обяснителната записка към проекта за изменение на КК на наличието на "явна фактическа грешка" е неотносимо към случая. Понятието е дефинирано в § 1, т. 9 ДРЗКИР и неговите признаци не съответстват както на твърдяното фактическо основание на заявеното изменение, така и на същинската цел на предложения проект – преодоляване на последиците от разпореденото със заповедта от 2010 г. изменение чрез документиране в КК на ново местоположение на границите между имотите.

1. а. Изложеното мотивира оставянето в сила на обжалваното решение– чл. 221, ал. 2, изр. 1, предл. 1 АПК.

б. При този изход на спора, в полза на ответника по касация Ж. следва да бъдат присъдени разноските за платено адвокатско възнаграждение за защита пред ВАС.

В. от горното, Върховният административен съд, състав на II отделение