Решение № 15479 от 23.11.2011 г. на ВАС по адм. д. № 4291/2011 г.

Решение № 15479 от 23.11.2011 г. на ВАС по адм. д. № 4291/2011 г., VI о., докладчик съдията Румяна Папазова Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 119 от Кодекса за социално осигуряване (КСО). Образувано е по касационна жалба на Христинка Йорданова Карапанчева от гр. Ловеч против решение № 13 от 11.02.2011 г. по адм. дело № 130 по описа за 2010 г. на Ловешкия административен съд, с което е отхвърлено оспорването на решение № 23/04.06.2010 г. на Директора на Районно управление "Социално осигуряване" - гр. Ловеч. Развитите съображения за пороци на съдебното решение въвеждат касационни основания за отмяна по чл. 209, т. 3 от АПК - необоснованост и нарушения на материалния закон. Отправено е искане за установяване на незаконосъобразното (невалидното) анулиране на болничен лист № 2969851, серия А 2008, като се прогласи неговата нищожност и на това основание бъде разпоредено издаването на редовен болничен лист за периода 18.01.2010 г. - 01.02.2010 г. Ответникът Директорът на Териториалното поделение на Националния осигурителен институт, гр. Ловеч, не е взел становище. Представителят на Върховната административна прокуратура е дал заключение за неоснователност на касационната жалба по съображения за недопустимост на искането на косвен съдебен контрол върху административен акт, който е извън предмета на спора. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество, е НЕОСНОВАТЕЛНА. Предмет на оспорване в производството пред Ловешкия административен съд е решение № 23/04.06.2010 г. на Териториалното поделение на Националния осигурителен институт, гр. Ловеч, оставящо в сила разпореждане № О-10-999-07-00010513/21.04.2010 г. на ръководител по изплащането на обезщетенията и помощите, с което на Христинка Йорданова Карапанчева от гр. Ловеч е отказано отпускане на парично обезщетение за временна неработоспособност за времето от 02.02.2010 г. до 09.03.2010 г. въз основа на болничен лист № 3183034, серия А 2008, издаден от УМБАЛ "Св. Анна" АД. Отказът е мотивиран с чл. 11, ал. 1, точка 1 от КСО, съгласно която право на парично обезщетение имат лицата, които са осигурени за общо заболяване и майчинство, инвалидност поради общо заболяване, старост и смърт, трудова злополука и професионална болест и безработица. След като е установил, че през времето от 18.01.2010 г. до 01.02.2010 г. жалбоподателката не е ползвала надлежно разрешен платен или неплатен отпуск, Ловешкият административен съд законосъобразно е приел, че към 02.02.2010 г. тя не е имала качеството на осигурено лице с право на парично обезщетение за временна неработоспособност по чл. 40, ал. 1 от КСО. Съдът е приложил правилно разпоредбата на чл. 352 от Кодекса на труда, в която изчерпателно са изброени случаите, в които се признава за трудов стаж времето по трудово правоотношение, през което работникът или служителят не е работил. Не се зачитат за трудов стаж периодите, през които работникът или служителят не се е явявал на работа без разрешен отпуск. Времето, през което работникът или служителят не се е явявал на работа без да му е бил разрешен отпуск, е и извън уредените хипотези от чл. 9, ал. 2 от КСО за признаване на осигурителен стаж без да се дължат осигурителни вноски. Законосъобразно съдът е преценил като ирелевантни възраженията на жалбоподателката за неправилно анулиране на болничен лист № 2969851 от 18.01.2010 г. и за нарушение на вътрешноведомствения Правилник за документооборота на осигурителя "В и К" АД, гр. Ловеч. Изложените в касационната жалба съображения, релевиращи необоснованост и материалноправни нарушения, са неоснователни. Допълнителната разпоредба на § 1, т. 3 от КСО (изм., бр. 99 от 2009 г., в сила от 01.01.2010 г.) дефинира като "осигурено лице" физическото лице, което извършва трудова дейност, за която подлежи на задължително осигуряване по чл. 4 и чл. 4а, ал. 1, и за което са внесени или дължими осигурителни вноски. Осигуряването на лицето, което е започнало трудова дейност съгласно чл. 10, продължава и през периодите по чл. 9, ал. 2, т. 1 - 3 и 5. Към началната дата 02.02.2010 г. на временната неработоспособност по болничен лист № 3183034, серия А 2008, жалбоподателката е била с прекъснати осигурителни права. За предшестващия период 18.01.2010 г. - 01.02.2010 г. тя не е упражнявала трудова дейност и за същия период за нея не са били дължими и внесени осигурителни вноски. Не й е бил разрешен отпуск за временна нерабоспособност, защото болничен лист № 2969851 от 18.01.2010 г. е бил анулиран по реда на чл. 49 от Наредбата за медицинската експертиза на работоспособността (отм.). През периода 18.01.2010 г. - 01.02.2010 г. жалбоподателката не е ползвала и неплатен отпуск, разрешен по нейно искане от работодателя по реда на чл. 160 от Кодекса на труда. Времето, предхождащо деня на настъпване на неработоспособността по болничен лист № 3183034, серия А 2008, през което лицето не се е явило на работа във "В и К" АД - Ловеч, е отразено във ведомостта за заплати като неявяване на работа /самоотлъчка/. Искането, направено в касационната жалба, с касационното решение да бъде установено незаконосъобразното анулиране на болничен лист № 2969851, серия А 2008 и да бъде издадено разпореждане за издаване на редовен болничен лист за периода 18.01.2010 г. - 01.02.2010 г. е недопустимо, а искането за прогласяване нищожността на болничния лист е неоснователно. При извършения косвен съдебен контрол върху валидността на акта за анулиране на болничен лист № 2969851 от 18.01.2010 г. се установява, че същият е издаден от двамата лекари - членове на ЛКК, които са компетентният орган по чл. 49, ал. 1 от Наредбата за медицинската експертиза на работоспособността (отм.). Спазено е изискването за форма, установено от ал. 6 - болничният лист е зачертан с две срещуположни диагонални черти, вписано е, че се анулира като синоним на унищожава, посочена е датата и лекарите са удостоверили анулирането с подписите си. Актът на анулиране не е нищожен, а законосъобразността му не подлежи на инцидентен съдебен контрол. Засегнатото лице е имало възможност да оспори законосъобразността на акта на анулиране на болничния лист по административен и съдебен ред. Правото по чл. 40, ал. 1 от КСО на парично обезщетение временна неработоспособност възниква за осигурените лица за общо заболяване и майчинство, ако имат най-малко 6 месеца осигурителен стаж като осигурени за този риск. Към 01.02.2010 г. жалбоподателката не е извършвала трудова дейност и не е подлежала на осигуряване. Осигуряването й е било прекъснато и поради това тя не е имала качеството "осигурено лице" за общо заболяване и майчинство с право на парично обезщетение за времето от 02.02.2010 г. до 09.03.2010 г. по болничен лист № 3183034, серия А 2008 (В същия смисъл Решение № 12504 от 26.10.2009 г. на ВАС по адм. дело № 8089/2009 г., VI о., Решение № 15601 от 17.12.2009 г. на ВАС по адм. дело № 9670/2009 г., VI о., Решение № 3066 от 09.03.2010 г. на ВАС по адм. дело № 14795/2009., VI о., Решение № 12789 от 01.11.2010 г. на ВАС по адм. дело № 6968/2010., VI о. и др.). Като е приел, че оспорените административни актове са законосъобразни и е отхвърли подадената жалба, Ловешкият административен съд е постановил правилно решение. Посочените касационни основания за отмяна не са налице и обжалваното съдебно решение следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК Върховният административен съд, шесто отделение,