Решение № 13412 от 29.10.2020 г. на ВАС по адм. д. № 6438/2020 г.

Решение № 13412 от 29.10.2020 г. на ВАС по адм. д. № 6438/2020 г., VIII о., докладчик съдията Димитър Първанов Производството по делото е във фаза на втора касация. Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба от Началник отдел "Оперативни дейности" – Велико Търново при ЦУ на НАП, чрез гл. юрк. Колева, против решение № 33 от 28.02.2020 г. по адм. дело № 654/2019 г. по описа на Административен съд – Велико Търново, с което е отменена по жалба на "Църовски и син" ООД, с ЕИК 203789478, седалище и адрес на управление с. Бели Осъм, обл. Ловеч, ул. "Козя стена" № 37, Заповед за налагане на принудителна административна мярка (ЗПАМ) № 10270 от 24.08.2018 г., издадена от Ж. Адамов - началник на отдел "Оперативни дейности" - Велико Търново, дирекция "Оперативни дейности", главна дирекция "Фискален контрол" в ЦУ на НАП и НАП - гр. София е осъдена да заплати на "Църовски и син" ООД, разноски по делото в размер на 400 лв. В касационната жалба се твърди, че решението е неправилно, поради неправилно приложение на материалния закон и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Счита за неправилен изводът на съда, че нарушението не е доказано. По подробно изложени съображения иска отмяна на обжалваното решение. Претендира присъждане на разноски за две инстанции. Алтернативно при оставяне в сила на обжалваното решение, претендира прекомерност на адвокатски хонорар. Ответникът по касационната жалба – "Църовски и син" ООД, не взима становище по касационната жалба. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, осмо отделение, като взе предвид становището на страните и извърши проверка на обжалваното решение на посочените касационни основания съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 АПК и след служебна проверка за допустимостта, валидността и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 АПК, приема касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211 АПК, а по същество за неоснователна. ЗПАМ № 10270 от 24.08.2018 г. е обявена за нищожна с решение № 146 от 29.03.2019 г., по адм. дело № 674/2018 г. по описа на Административен съд - Велико Търново. С решение № 14353 от 28.10.2019 г. по адм. дело № 5877/2019 г. по описа на Върховния административен съд е отменено решение № 146 от 29.03.2019 г., по адм. дело № 674/2018 г. по описа на Административен съд – Велико Търново и делото е върнато на същия съд, за ново разглеждане от друг състав. С оспореното в настоящото производство решение първоинстанционният съд е отменил ЗПАМ № 10270 от 24.08.2018 г., издадена от Ж. Адамов - началник на отдел "Оперативни дейности" - Велико Търново, дирекция "Оперативни дейности", главна дирекция "Фискален контрол" в ЦУ на НАП, с която за извършени нарушения на чл. 25, ал. 1, т. 1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на МФ и на основание чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "а" от ЗДДС, е наложена принудителна административна мярка "Запечатване на обект" за срок от 14 дни, за търговски обект - гостилница "Хитър Петър", находящ се в с. Бели Осъм, обл. Ловеч, ул. "Козя стена" № 37, стопанисван от "Църовски и син" ООД - с. Бели Осъм. На 18.08.2018 г., в 13: 00 часа от служители на дирекция "Фискален контрол" при ЦУ на НАП, е извършена проверка в търговски обект - гостилница "Хитър Петър", находящ се в с. Бели Осъм, обл. Ловеч, ул. "Козя стена" № 37, стопанисван от "Църовски и син" ООД - с. Бели Осъм, за която е съставен Протокол за извършена проверка № 0295350 от 18.08.2018 г. Съгласно отбелязаното в протокола, в обекта са се предлагали като услуги ресторантьорство с утвърдена категория "една звезда", капацитет 70 места на открито и 30 места на закрито, като има гостилница с предлагане за консумация на храна и напитки, и бар до реката, където са предлагани десерти и кафе. При проверката, от контролните органи е било проведено скрито наблюдение, при което е установено, че клиент (в присъствието на проверяващите органи по приходите) е заплатил в брой сумата от 3 лв. за ползване на услугата "спускане на въжен тролей". Плащането е прието от Д. Църовски - представляващ "Църовски и син" ООД, който не е предоставил фискална касова бележка (ФКБ). Съгласно отразеното в протокола, проверяващият екип е направил и консумация на храна и напитки на стойност 28. 10 лв., за което е била издадена ФКБ. Пак съгласно отразеното в протокола, във връзка с предоставена сметка от 08.07.2018 г. № 59866 на стойност 109 лв., заплатена в брой от С. Михайлов - инспектор по приходите в отдел "Селекция" в ТД на НАП - Велико Търново, след разпечатка на контролната лента за дата 08.07.2018 г., е било установено, че не е издадена ФКБ от наличните и работещи в обекта фискални устройства. При направена справка е установено, че ФУ касовата наличност е била 843. 10 лв., по данни от касовите книги към тези ФУ – 893. 10 лв. (50 лв. са отразени в касовата книга към ФУ с ИН DY309272, сумата е внесена за начало на работния ден, но не е въведена в касовия апарат), а при преброяване е установена фактическа наличност в касата 913. 30 лв. Въз основа на посоченото приходните органи са приели, че са констатирани два случая на неиздаване на ФКБ от ФУ при продажба - на дати 18.08.2018 г. и 08.07.2018 г. и въз основа на тях са издали спорната ЗПАМ. За да отмени ЗПАМ съдът, след обсъждане на всички събрани по делото доказателства е приел, че ПАМ е наложена при недоказано извършване на сочените от административния орган две нарушения на чл. 3, ал. 1, вр. с чл. 25, ал. 1, т. 1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на МФ, тъй като от събраните по делото доказателства не е безспорно установено, че в проверения от служителите на НАП обект гостилница "Хитър Петър" е извършена продажба на услуги, за които да не е издадена ФКБ. Съдът е изложил допълнителни мотиви, че ЗПАМ противоречи на законоустановените цели на административната принуда. Така постановеното решение е правилно. Настоящата инстанция споделя напълно изложените от съда мотиви. За осъществяване на състава на административното нарушение по чл. 3, ал. 1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на МФ във връзка с чл. 118, ал. 1 ЗДДС е необходимо установяването на причината за възникване на задължението за издаване на фискален бон, а именно осъществена продажба на стока или услуга в търговския обект. Съдът правилно е посочил, че по отношение на заплащането на сумата от 109 лв. е представен единственото "фискален бон", в който липсват задължителни реквизити и правилно е приел, че не е установено по безспорен начин от кой е издаден същия, както и липсват данни за дата на съставянето му. Правилни са изводите на съда и по отношение на извършената продажба в размер на 3 лв. за ползване на услугата от трето лице "спускане на въжен тролей". По делото липсват категорични доказателства за неиздаване на ФКБ и по отношение на тази продажба, тъй като е установено, че служителят Д. Църовски е приел сумата от 3 лв. и не е издал незабавно касова бележка от ФУ за извършеното плащане, но на видно място в обекта е имало поставени информационни табели с указание, че заплащането на услугата "возене на въжен тролей" се извършва в "сладкарницата" (бара до реката). Издаването на касова бележка за полученото от обслужващия самата атракция служител, предполага известен период от време, обективно необходим най-малкото за придвижване до бара и предоставяне на сумата на касиера. В случая самият Д. Църовски твърди, че това време е било по-продължително, поради необходимостта веднага да обслужи клиентите, които са били с малко дете. Правилно е посочено от съда, че при несъобразяване от самите клиенти на доведените до знанието им указания за служителя обективно не е съществувала възможност да издаде незабавно ФКБ, а единствено вариант да откаже да приеме плащането. Приходните органи не са събрали доказателства и не са проследили последващите действия на служителя, поради което настоящият състав намира, че в случая не е доказано, че касова бележка не е издадена за ползваната услуга от трето лице. За всички тези обстоятелства приходният орган, върху когото е доказателствената тежест по смисъла на чл. 170, ал. 1 АПК, е следвало да събере доказателства. Принудителната административна мярка по чл. 186, ал. 1, т. 1 ЗДДС се налага с преустановителна и превантивна цел, а именно да се преустанови извършването на конкретно административно нарушение и да се предотврати последващото му извършване. Събраните от административния орган доказателства в случая не обосновават съществуването на административно нарушение, следователно и необходимост от налагане на ПАМ. В подкрепа на възприетото от приходните органи не са събрани каквито и да било други годни доказателства. Поради изложеното, не може да се направи извод за извършено административно нарушение, обуславящо налагането на принудителната административна мярка. Същата е незаконосъобразна, както правилно е приел административният съд. Предвид гореизложеното, настоящият съдебен състав счита, че обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно и следва да се остави в сила. При този изход от спора, на касатора разноски не се дължат. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо АПК, Върховният административен съд, състав на осмо отделение,