Решение № 8131 от 2.07.2015 г. на ВАС по адм. д. № 10685/2014 г.

Решение № 8131 от 2.07.2015 г. на ВАС по адм. д. № 10685/2014 г., I о., докладчик съдията Мадлен Петрова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК, във връзка с чл. 160, ал. 6 ДОПК. Образувано е по касационна жалба на Дайтон 2007 ЕООД, представлявано от Гордана Михайлович град София против решение № 4211 от 24.06.2014 г. на Административен съд, София град, постановено по адм. дело № 1401/2014, с което е отхвърлена жалбата на дружеството против ревизионен акт № 2061300021/26.08.2013 г. на орган по приходите при ТД на НАП град София, потвърден с решение № 31 от 09.01.2014 г. на директора на дирекция "Обжалване и данъчно - осигурителна практика", град София. В касационната жалба са наведени доводи за неправилност на решението, поради това, че при постановяването му не са обсъдени изложените от дружеството аргументи за незаконосъобразност на определените задължения по ЗДДС и ЗКПО. Изложени са подробни съображения за незаконосъобразност на ревизионния акт. Поддържа се и доводът за неговата нищожност в частта на установените задължения за 2007 г., поради нарушение на забраната по чл. 109 от ДОПК за образуване на ревизията след изтичането на 5 години от годината, в която е подадена декларация. По отношение задълженията по ЗДДС се позовава на практика на СЕС по съединени дела С-80/11 и С-142/11. Искането е за отмяна на решението и отмяна на ревизионния акт. Ответникът - директор на дирекция "Обжалване и данъчно - осигурителна практика", град София, чрез процесуалния си представител юрк. Соколова оспорва касационната жалба и моли да се остави без уважение. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд, първо отделение, като взе предвид доводите на страните и установените по делото факти съгласно чл. 220 АПК, приема от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, а разгледана по същество е неоснователна, по следните съображения: Предмет на оспорване пред административния съд е бил ревизионен акт, с който на Дайтон 2007 ЕООД град София са установени задължения по ЗДДС в резултат от отказ на право на данъчен кредит по фактури, издадени от Вайпър ЕООД, БГ Строител 2008 ЕООД и Ивест - ВГ ЕООД в общ размер на 413 011.63 лева и са извършени корекции в начисления ДДС и правото на данъчен кредит, по протоколи издадени на основание чл. 117, ал. 2 във връзка с чл. 163б от ЗДДС за доставки на скрап от физически лица, както и задължения за корпоративен данък по ЗКПО за 2007 г. в размер на 27 588 лева и за 2008 г. в размер на 190 709.36 лева и съответните лихви, резултат от увеличение на финансовия резултат на дружеството с разходите по фактури, издадени от Металкар 2002 ЕООД през 2007 г. и по фактури издадени от БГ Строител 2008 ЕООД и Вайпър ЕООД на основание чл. 16, ал. 2, т. 4 от ЗКПО. За да отхвърли жалбата съдът е приел, че ревизионният акт е издаден от компетентен орган, в предписаната от чл. 120, ал. 2 ДОПК форма. По възражението за нарушение на чл. 109 от ДОПК при установяване задълженията за 2007 г. съдът е приел, че ревизията е възложена на 26.09.2012 г. в рамките на 5 годишния срок от изтичане на годината, в която е подадена декларация, считано от 01.01.2008 г. за задълженията по ЗДДС от 2007 г. и считано от 01.01.2009 г. - за задълженията по ЗКПО за 2007 г. По отношение отказът на правото на данъчен кредит съдът е приел, че не е доказано извършването на реални доставки на стоки по смисъла на чл. 6, ал. 1 от ЗДДС и на услуги по смисъла на чл. 9 от ЗДДС по фактурите, издадени от Вайпър ЕООД, БГ Строител 2008 ЕООД и Ивест - ВГ ЕООД. По фактурите от Вайпър ЕООД е установено, че са фактурирани доставки на различни видове лагери, никел, феромолибден, броячи, ламарина, тръби, туби, теракол, дюбели, лепила, найлон олио, услуги по договор. Фактурите, издадени от Ивест - ВГ ЕООД имат за предмет латекс, фасаген, варов разтвор, грунд, лайсни, врати, осветление, феромолбден, услуги по договор. От БГ- Строител ЕООД са издадени фактури за доставки на ферохром, олово блок, чугунен блок, рафинирано олио, автомобилни гуми, арматурно желязо, ризи с къс ръкав, тениски, обувки, боти, блажна боя, броячи, товаро - разтоварна дейност. Съдът е приел, че от страна на ревизираното лице не са представени доказателства за прехвърляне собствеността върху описаните във фактурите стоки, които представляват родово определени вещи. Не са представени документи за предаване и получаване на стоките - приемо - предавателни протоколи, кантарни бележки. Посочената от дружеството база в гр. Видин е установено, че не функционира. По делото не са приложени договори за съществуването на облигационни отношения между страните, както и доказателства за разплащане по фактурите, както на данъчната основа, така и на данъка. По отношение на услугите съдът е посочил, че липсва конкретизация на вида на извършените услуги. При тези фактически данни, съдът е приел, че за ревизираното дружество не са налице основанията по чл. 68, ал. 1, т. 1 и т. 2 от ЗДДС за признаване на правото на данъчен кредит. Наред с това съдът е приел за основателни и доводите на директора на дирекция ОДОП град София, че в случая е налице данъчна измама по смисъла на решението по дело С-18/13. Отхвърлено е възражението на дружеството за приложение на тълкуването, дадено в решението на СЕС по съединени дела С-80/11 и С-142/11 като неотносимо към спора. По отношение извършените корекции на извършеното от дружеството самоначисляване на ДДС по доставки на скрап от физически лица, съдът е приел, че след като не се установява извършването на такива доставки, то правилно органите по приходите са приели, че протоколите по чл. 117, ал. 2 от ЗДДС са издадени без основание и са извършили корекции в начисления данък и в упражненото право на данъчен кредит по тези протоколи. В частта по ЗКПО съдът е приел за доказано основанието по чл. 16, ал. 2, т. 4 от ЗКПО за извършеното увеличение на финансовия резултат на дружество за 2007 г. със сумата от 275 880 лева, представляваща данъчната основа по фактури, издадени от Металкар 2002 ЕООД за товаро - разтоварна дейност. За законосъобразно е прието и увеличението на финансовия резултат за 2008 г. със сумата от 1 907 093.65 лева, по фактури, издадени от Вайпър ЕООД и БГ Строител 2008 ЕООД, осчетоводени от ревизираното дружество като разходи за транспортни услуги по сметка 602 Разходи за външни услуги. Съдът е посочил, че нито доставчика, нито ревизираното лице са представили доказателства за извършване на посочените услуги. По отношение на товаро - разтоварните дейности, съдът е приел за установено, че според проверката на място, документирана с протокол № 0040428/14.09.2009 г. посочената от дружество площадка за събиране на отпадъци от черни и цветни метали в гр. Видин, кв. Нов път не функционира, няма кантар, обрасла е храсти и дървета и е непроходима. По отношение на отчетените разходи за транспортни услуги е посочено, че не се установява какво е транспортирано. Липсват каквито и да било документи за извършване на транспорт. По тези съображения първоинстанционният съд е приел, че ревизионният акт е законосъобразен в оспорената част и е отхвърлил жалбата изцяло, като е осъдил дружеството за разноски на основание чл. 161, ал. 1 ДОПК. Решението е правилно постановено. Неоснователно е възражението в касационната жалба, че първоинстанционният съд е решил спора, без да обсъди възраженията на ревизираното дружество. Съдът се е произнесъл по възраженията на дружество в рамките на задължението му по чл. 160, ал. 2 от ДОПК да извърши проверка за законосъобразност на ревизионния акт като прецени компетентността на органа, спазването на предвидената от закона форма, на процесуалния и материалния закон. Доводът за нищожност на ревизионния акт, поради възлагане на ревизията за задълженията по ЗДДС и ЗКПО от 2007 г. извън сроковете по чл. 109 от ДОПК, е неоснователно. Този довод е поддържан и в първоинстанционното производство, като даденият от съда отговор, за установяване на задълженията в рамките на 5-годишния срок по чл. 109, ал. 1 от ДОПК, следва да бъде споделен. Настоящият състав споделя и мотивите на първоинстанционният съд относно материалноправните предпоставки за възникване и упражняване на правото на данъчен кредит по чл. 68 и сл. от ЗДДС. Правилно съдът е приел, че основната предпоставка за възникване на правото на данъчен кредит е осъществяването на доставките на стоки и услуги. Този извод е в съответствие с разпоредбата на чл. 68, ал. 2 от ЗДДС, която определя възникването на правото на приспадане с изискуемостта на данъка. Последното се определя от момента на настъпване на данъчно събитие, което при доставките на стоки е обвързвано от момента на прехвърляне на правото на разпореждане върху стоките на получателя, а по отношение на услугите - от момента на извършването им. При наличието на спор за реалност на доставките на стоки и услуги, правилно съдът е извършил преценка на фактите по предаване и получаване на стоките, съответно на обстоятелствата по изпълнение на услугите. В съответствие с доказателства по делото съдът е приел, че в конкретния случай, освен фактурите не са представени други доказателства за прехвърляне правото на разпореждане със стоките в полза на ревизираното дружество от доставчиците Вайпър ЕООД, Ивест - ВГ ЕООД и БГ Строител 2008 ЕООД, както и такива за осъществяване на конкретни услуги. Въпреки дадените от съда указания по чл. 171, ал. 4 от АПК, жалбоподателят, който носи доказателствената тежест за установяването на релевантните за осъществяването на доставките факти, не е ангажиран доказателства в хода на съдебното производство. Поради това правилно съдът е приел за законосъобразен отказът на правото на данъчен кредит в общ размер на 413 011.63 лева по процесните фактури. За пълнота на изложеното следва да се посочи, че изводът на съда за наличие на данъчна измама в процесния случай, е необоснован, тъй като твърдението на ответника, че ревизираното лице е знаело или е трябвало да знае за участие в данъчна измама, не е подкрепено с доказателства. Правилно съдът е приел за законосъобразни и корекциите на извършеното от Дайтон 2007 ЕООД самоначисляване на ДДС по доставки на скрап от физически лица. Съгласно чл. 163б, ал. 2 от ЗДДС, доставките попадат в режима, при който данък е изискуем от получателя и се начислява с издаването на протокол по чл. 117, ал. 2 от ЗДДС. По делото е установено, че посочените от дружеството физически лица в хода на ревизията са отрекли извършването на такива доставки. По делото не са ангажирани други доказателства за осъществяване на тези доставки, поради което правилно съдът е приел, че протоколът по чл. 117, ал. 2 ЗДДС е издаден без основание. Поради това правилно съдът е приел за законосъобразна извършената с ревизионния акт корекция както в правото на данъчен кредит, така и в начисления ДДС. В частта по ЗКПО правилно съдът е приел, че е доказано отклонение от данъчно облагане по чл. 16, ал. 2, т. 4 от ЗКПО по отчетените от дружеството разходи за услуги от Металкар 2002 ЕООД през 2007 г. и е налице основание за преобразуване на финансовия резултат със сумата от 275 880 лева. Цитираната норма приложимата по време редакция, предвижда, че за отклонение от данъчно облагане се счита заплащането на възнаграждения или обезщетения за услуги, без те да са реално осъществени. Неоснователно е възражението, че представените в хода на ревизията доказателства от този доставчик не са взети предвид. В мотивите на решението се съдържат фактически установявания въз основа на представените от Металкар 2002 ЕООД договори, констативни протоколи, граждански договори, писмени обяснения, които съгласно чл. 220 АПК позволяват преценката за спазване на материалния закон при извършеното преобразуване на финансовия резултат. От представените от доставчика доказателства не се установява извършването на товаро - разтоварни дейности на конкретен обект. Ревизираното лице е твърдяло в писмените си обяснения, че услугите са извършени на обект в град Видин кв. Нов път, за който при проверка на място е установено, че не функционира. Поради това правилно е прието, че реалността на товаро - разтоварните услуги не е установена при условията на пълно доказване. За прецизност следва да се посочи, че неправилно съдът е приел за недоказано плащането по фактурите от Металкар 2002 ЕООД, тъй като обстоятелство е установено в хода на ревизията въз основа на представените отчети от фискално устройство. Поради това правилно е прието, че е налице отклонение от данъчно облагане в хипотезата на чл. 16, ал. 2, т. 4 от ЗКПО /ред. преди изм. с ДВ, бр. 94 от 2010 г., в сила от 1.01.2011 г./ - изплащане на възнаграждения за услуги, които не са реално извършени. По отношение увеличението на финансовия резултат за 2008 г. със сумата от 1 907 093.65 лева по фактурите, издадени от Вайпър ЕООД и БГ Строител 2008 ЕООД по делото в частта по ЗДДС е установено, че издадените от тези дружества фактури документират доставки на стоки. В частта по ЗКПО при ревизията е констатирано, че тези фактури са осчетоводени като разходи за транспортни слуги по сметка 602. За извършването на такива услуги по делото не са налице каквито и да било доказателства, включително плащания. За отчетените разходи, които по размер съответстват на разходите за покупки на стоки, е налице основание по чл. 26, т. 2 от ЗКПО за преобразуване на финансовия резултат, тъй като предвид липсата на доказателства за осъществяването им, същите не са документално обосновани по смисъла на чл. 10, ал. 1 от ЗКПО. Поради това е правилен и крайният извод на съда за законосъобразност на извършеното преобразуване на финансовия резултат за 2008 г. и установените задължения за корпоративен данък за този период. По изложените съображения настоящият състав намира, че решението, с което жалбата на Дайтон 2007 ЕООД е отхвърлена като неоснователна, е валидно, допустимо и правилно и следва да се остави в сила. При този изход на спора ответникът по касация има право на разноски, но предвид присъждането им от първоинстанционния съд в максималния предвиден от чл. 161, ал. 1 ДОПК размер, такива не следва да се определят за касационното производство. Водим от горното, Върховният административен съд, първо отделение,