Решение № 7394 от 28.05.2012 г. на ВАС по адм. д. № 12691/2011 г.

Решение № 7394 от 28.05.2012 г. на ВАС по адм. д. № 12691/2011 г., VIII о., докладчик съдията Емилия Кабурова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба от началника на Митница Столична, чрез пълномощника му - гл. юрисконсулт Конакчиева, против Решение № 3622/19.07.2011 г. по адм. дело № 4064/2010 г. на Административен съд София-град, в частта му, с която е отменено Решение № 9600-0178/9.04.2010 г. на началник Митница Столична, в частта, с която е определена нова митническа стойност на стоки с № 1, 2, 3 и 4, внесени по ЕАД № 10ВG005803Н0003743/18.03.2010 г. и е определен общ размер на държавните вземания: мито - 5 889.12 лв. и ДДС -10 993.02 лв. /пункт II от решението/, и в частта, с която "Хуана Интернешънъл" ООД е задължено да довнесе мито в размер на 2 701.89 лв. и ДДС, в размер на 5 043.50 лв. /пункт III от решението/. Касаторът поддържа искане за отмяна на решението, в обжалваната му част, като неправилно поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Ответникът - "Хуана Интернешънъл" ООД, с. Опицвет, община - Костинброд, не се явява и не се представлява. Заинтересованата страна - ТД на НАП, гр. София, чрез пълномощника си - юрисконсулт Цветков, поддържа становище за основателност на касационната жалба. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба и за неправилност на обжалваното решение, поради нарушение на материалния закон. Върховният административен съд, осмо отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. При разглеждането й по същество установи: За да постанови решението в обжалваната му част, АССГ е приел за установено, че с обжалваното пред него решение на началник Митница Столична незаконосъобразно е определена нова, по-висока, митническа стойност на внесени от жалбоподателя стоки - чорапи, детски чорапи, клинове и дамски чорапогащници от Китай, с ЕАД № 10ВG005803Н0003743/18.03.2010 г., поставени под режим свободно обращение - крайно потребление. Според съда началникът на митницата незаконосъобразно е приел, че са налице основания за коригиране на декларираната митническа стойност по тази ЕАД, тъй като подлежащата на плащане цена, според него, не е тази по фактура № 02721/20100128, представена при вноса от жалбоподателя и вписана в митническата декларация, а следва да се определи и е определена въз основа на сходни стоки по други 3 броя митнически декларации - извадка от митническа информационна система /МИС-III/ за извършен внос. За да постанови този правен резултат, съдът е приел, че така определената нова митническа стойност на описаните по-горе стоки, по реда на чл. 30, § 2, б. "а" от Регламент 2913/92 г., респ. чл. 36, ал. 2, т. 2 от ЗМ е определена при съществено нарушение на административнопроизводствените правила: органът не е обсъдил представените от жалбоподателя писмени доказателства за цената на сходни стоки, реализирани от него на вътрешния пазар по 12 бр. данъчни фактури за п-да м. 12.2009 г. - м. 01, 02.2010 г. и 2 бр. платежни нареждания от 2008 г.; не е изпълнил задължението по чл. 102, ал. 2, изр. 2 от ППЗМ да уведоми жалбоподателя, по негово желание, и писмено за мотивите на които се основават съмненията му и да му даде реална възможност да отговори; непредставяне на доказателства за наличие на сходство между процесните стоки с тези по 3-те ЕАД послужили за определяне на увеличената митническа стойност по някои от белезите им - материя, трайност, вид багрила, количество и пр.; неизлагане на мотиви в акта, относно показателите по които са направени изводи за сходство на стоките, а също и за невъзможност да се определи платената или подлежащата на плащане цена по чл. 29 от МКО. Решението е правилно. При разпределение на тежестта за доказване върху административния орган пада тежестта да докаже наличието на фактическите и правни основания за издаване на акта, а като не го е направил, правилно е понесъл последиците от недоказването им, свързани с отмяна на акта. При съмнения относно размера на декларираната митническа стойност на внесените от ответника стоки по ЕАД от 18.03.2010 г., по пункт 1, 2, 3 и 4, органът е следвало да изиска допълнителна информация и доказателства за тази стойност, което е направил с писмо до ответника изх. № 93/18.03.2010 г. Впоследствие обаче е определил тази стойност само въз основа на сравнителен анализ на база - данни от от митническа информационна система /МИС III-А/, по митническа стойност на сходни стоки по други три броя ЕАД, без каквито и да са мотиви за извършена съпоставка и сравнимост на сходните белези по вид, материя, количество, или най-малкото по описание, валидно за тарифното им класиране със съответен тарифен номер. Поради това законосъобразно е прието, че в оспорения акт липсва обосновка на фактите, въз основа на които е определена друга митническа стойност, по чл. 30, § 2, б."б" от Регламент 29134/92 г. на Съвета относно създаване на МК на общността, вместо по чл. 29, което представлява съществено нарушение на административнопроизводствените правила. Правилно за такова нарушение е прието и необсъждането на представените от ответника писмени доказателства, относими към определяне на митническата стойност на процесните стоки. Към преписката са приложени 12 бр. данъчни фактури, издадени от "Хуана Интернешънъл" ООД, за д. п. м. 12.2009 г. - м. 01, 02.2010 г. с предмет - доставка на стоки от същия вид, както и платежни нареждания от 2008 г. Същите не са обсъдени и не са взети предвид от органа при издаване на акта. За доказване, че платената или подлежащата на плащане цена е различна от декларираната, същият е бил длъжен да извърши проверка в счетоводството на вносителя за заприходяване на тези стоки и стойността им, съответно за отчетени счетоводни операции от продажбата им, или пък да се ангажира с назначаването на счетоводна експертиза за установяване на тези обстоятелства, неща, които не са направени. Съмнението относно размера на митническата стойност не може да се обоснове само въз основа на сравнителен анализ на базата данни на Агенция "Митници". Необходими са били допълнителни процесуални действия, вкл. обсъждане на представените от вносителя доказателства, за установяването й. При отсъствие на такива действия, изводите на съда за незаконосъобразност на акта, на основание чл. 146, т. 3 от АПК се явяват законосъобразни. От друга страна правилно е констатирано и нарушение на чл. 102, ал. 2, изр. 2 от ППЗМ, поради неуведомяване на ответника за мотивите на органа, на които се основават неговите съмнения и за даване на реална възможност за отговор и защита. Задължението за такова уведомяване е залегнало изрично и в чл. 181а, § 2, изр. 2 от Регламент /ЕО/ № 2454/93 г. на Комисията от 2.07.1993 г., поради което оплакването на касатора, че не е налице нарушение на това изискване на закона е неоснователно. Допуснатите процесуални нарушения обуславят и нарушение на материалния закон, поради което като е достигнал до същите изводи и е отменил оспорения акт на началника на Митница Столична като незаконосъобразен, съдът е постановил правилно решение, което следва да се остави в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, осмо отделение