Решение № 11796 от 4.11.2024 г. на ВАС по адм. д. № 4731/2024 г.

Производството е по реда чл. 208 и сл. от АПК, във връзка с чл. 160, ал. 7 от ДОПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от ФОР ТРЪКС" ЕООД с ЕИК 205710077, чрез адв. Георгиева срещу решение No 5316/08.08.2023г. по адм. дело 5050/2022 г. на АССГ. С обжалваното решение е отхвърлена жалбата на дружеството срещу ревизионен акт (РА) Р-22221521002956-091-001/07.01.2022 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП - София, потвърден с Решение 471/30.03.2022г. на директора на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" при Централно управление на Националната агенция за приходите в оспорената му част, с която са установени допълнителни задължения за ДДС за данъчни периоди м.07.2020г., м.09.2020г., както и от м.11.2020г. до м.02.2021г. в размер общо на 20 730 лв., ведно с начислените лихви за забава в размер на 2 195,32 лв. В касационната жалба са изложени твърдения, че решението е неправилно незаконосъобразно, постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила и е необосновано. Касаторът поддържа, че от представените доказателства се установява реалност на доставките. В касационната жалба са описани представените доказателства от всеки доставчик. Ревизираното лице не може да бъде санкционирано и да не му се признае право на данъчен кредит за това, че доставчиците не са представили доказателства за предмета на фактурите стоки и услуги. Твърди, че не е възможно да се обосновава теза за липса на доставка само с доказателства за нередности при доставчиците. Иска решението да бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго, с което да бъде отменен ревизионния акт. Претендира присъждане на разноски по делото. Ответникът директор на дирекция "ОДОП" гр. София, чрез юрк. Аврамова в съдебно заседание оспорва касационната жалба. Претендира юрисконсултско възнаграждение в размер на 2 397. 58 лв., съобразно представен списък (л. 44). Върховна прокуратура на Република България, чрез участвалия по делото прокурор, дава заключение, че подадената касационна жалба е процесуално допустима, но неоснователна. Върховен административен съд, състав на осмо отделение, като се запозна със събраните по делото доказателства, съобрази доводите и възраженията на страните и обсъди наведените касационни основания и тези по чл. 218, ал. 2 АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, от надлежна страна, участник в първоинстанционното производство, имаща право и интерес от оспорването и срещу акт подлежащ на инстанционен контрол. Разгледана по същество е неоснователна. Предмет на обжалване пред административния съд е бил ревизионен акт Р-22221521002956-091-001/07.01.2022 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП - София, потвърден с Решение 471/30.03.2022г. на директора на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" при Централно управление на Националната агенция за приходите в оспорената му част, с която са установени допълнителни задължения за ДДС за данъчни периоди м.07.2020г., м.09.2020г., както и от м.11.2020г. до м.02.2021г. в размер общо на 20 730 лв., ведно с начислените лихви за забава в размер на 2 195,32 лв. Първоинстанционният съд е приел, че ревизионното производство е проведено от компетентни за целта органи и при спазване на процесуалните правила за извършването на ревизията. Не са констатирани съществени нарушения на административнопроизводствените правила, които да са самостоятелно основание за отмяна. По делото е установено, че процесните фактури от доставчиците ДРАГСТЕР ЕООД с ЕИК 175136620, МАКССТРОЙ ATM ЕООД с ЕИК 205418354, РЪШ ДИЗАЙН ЕООД с ЕИК 203751043 са редовни от външна страна, осчетоводени са и данъкът по тях е начислен. По част от фактурите е установено и плащане в брой, а по други - по банков път. Не е установено плащане по 4 фактурите. Първоинстанционният съд е приел, въпреки отразяването при доставчиците на фактурите в дневниците им за продажби, единствено съставянето и включването на фактурата в дневника за продажби и в справката-декларация за ДДС, не е доказателство за реално изпълнение на отразената в нея доставка. Посочено е също, че в разглеждания случай не се е установило нито конкретния резултат на фактурираните услуги, престаран от тези доставчици, нито възможността те да извършат точно такива услуги. Според първоинстанционния съд представените в хода на ревизията фактури, договори, КСС и опис не съдържат конкретна информация за условията и реда за извършване на услугите, съобразно текста на договорите, липсва описание на вида на услугите, условията и реда за предоставянето им и в друг, съпътстващ договора документ. Липсват и документи, установяващи как ще бъде предаден резултата от извършената услуга, кой и къде и по какъв начин ще я извърши и какво и къде ще се рекламира ( за рекламните услуги), съответно за какво е консултиран жалбоподателя ( във вр. доставката на консултантските услуги).По отношение на реалността на доставките - СМР, извършени от МАКССТРОЙ АТМ ЕООД, съда е установил, че не са представени доказателства за предаване на резултата от извършената услуга и по-какъв начин е приета извършената услуга от жалбоподателя, с оглед посоченото в рамковия договор изискване за приемането на работата да се състави двустранно подписан протокол, с описание на качеството и количеството на извършените рработи за етапа или обекта. Първоинстанционният съд е споделил изводите, направени в оспорения акт, че липсата на информативност на представените документи за доставките обосновава извод за недоказване осъществяване на фактурираните услуги от тези доставчици. Въз основа на изложеното първоинстанционният съд е приел, че РА е законосъобразен по отношение на установените задължения за ДДС. Решението е валидно, допустимо, и правилно. Неоснователни са оплакванията в касационната жалба, че нереалността на процесните доставки в обжалваното решение и ревизионен акт е мотивирана изключително с неоткриване на доставчиците на адреса им, непредставяне на доказателства от тяхна страна или поради неустановяване на материалната им, техническа и кадрова обезпеченост.Неоснователни са и оплакванията, че първоинстанционният съд не е обсъдил редовно воденото счетоводство на ревизираното лице и отразяването на процесните фактури при доставчиците. Напротив, в обжалваното решение изрично е посочено, че съдът кредитира съдебно счетоводната експертиза и приема, че процесните фактури са редовни от външна страна, осчетоводени са и данъкът по тях е начислен. Основният довод на административния съд, който се споделя и от настоящата инстанция е, че изпълнението на процесните доставки услуги, следва да бъде обективирано по начин, удостоверяващ осъществяването им в реалността, за което не са налице доказателства. Недоказано е извършването на изготвяне на стратегически анализ, предоставянето на консултантски услуги, ноу-хау, експерти, извършените СМР та, рекламни услуги, както и предоставянето на резултатите от тези дейности на възложителя. Не са представени приемо - предавателни протоколи, актове обр.19, месечни отчети или др., удостоверяващи извършването на процесните услуги , поради което е и невъзможно да се установи и използването на резултата от тези услуги във връзка с предоставяните от получателя облагаеми доставки. Доколкото фактурите не отговарят на изискванията на чл. 114, ал. 1, т. 9 и т. 11 ЗДДС, този им недостатък не се преодолява примерно чрез представения договор от 20.10.2020 г. между ревизираното лице и Драгстер ЕООД или договор за СМР с Максстрой ЕООД, в които липсват единични цени на отделните видове услуги. Както се посочи по-горе, в случая липсват доказателства, които да удостоверят извършеното от изпълнителя и прието от възложителя в изпълнение на договорите. Следва да се посочи, че водещият мотив, довел до отказ правото на данъчен кредит, както в хода на ревизията, така и по време на съдебното разглеждане на спора, е липсата на реалност на процесните услуги, а не липсата на кадрова, материална и техническа обезпеченост на доставчиците. Принципно правилно касаторът се позовава на практиката на СЕС и даденото с нея тълкуване на Директива 112/2006/ЕО, но следва да се посочи, че тя не допуска добросъвестният получател по реално осъществена облагаема доставка да бъде санкциониран с отказ на право на данъчен кредит по фактурата за тази доставка поради действия на своя доставчик. Съгласно тълкуването на СЕС липсата на кадрова и техническа обезпеченост на доставчика не е основание за отказ на субективното право на данъчен кредит, но само тогава, когато е доказана реалността на преките доставки. В случая именно тя е спорна, а фактическата преценка за осъществяването на този факт, според съдебната практика на СЕС, в съответствие с принципа на национална процесуална автономия, е в компетентността на националната юрисдикция, която следва да извърши тази преценка съобразно националните правила за доказване (решение на СЕС по дело С-285/11). В случая изводът за липса на реални облагаеми доставки по смисъла на чл. 9, ал. 1 от ЗДДС е формиран с оглед съвкупната преценка и анализ на доказателствата, а не е формиран единствено на база липсата на кадрова и техническа обезпеченост у предходните доставчици. С оглед изложеното до момента следва извод, че решението на административния съд, с което е отхвърлена жалбата на дружеството против процесния ревизионен акт по отношение на доставките, получени от ДРАГСТЕР ЕООД с ЕИК 175136620, МАКССТРОЙ ATM ЕООД с ЕИК 205418354, РЪШ ДИЗАЙН ЕООД с ЕИК 203751043, е правилно и като такова следва да бъде оставено в сила. По разноските: При този изход на спора и навременна претенция разноски се следват в полза на приходната администрация в размер на 2 397,58 лв. съгласно приложения списък. Водим от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2, пр. първо от АПК, Върховният административен съд, състав на Осмо отделение