Решение № 956 от 24.01.2017 г. на ВАС по адм. д. № 4673/2016 г.
ВАСIV отделение24.01.2017 г.докладчик Добринка Андреева
Диспозитив
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 36 от 22.03.2016 г., постановено по адм. д. № 5/2016 г. по описа на Административен съд - Т. . ОСЪЖДА Д. Л. Н. от гр. Т., да заплати на Д. фонд "Земеделие" с адрес гр. С., бул. "Ц. Б. III" № 136, разноски по делото в размер на 300 /триста/ лева, представляващи юрисконсултско възнаграждение за настоящата инстанция. Решението е окончателно.
Мотиви
Решение № 956 от 24.01.2017 г. на ВАС по адм. д. № 4673/2016 г., IV о., докладчик съдията Добринка Андреева Производството пред Върховния административен съд е по реда на чл. 208-228 във връзка с чл. 132, ал. 2, т. 5 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от Д. Л. Н. от гр. Т., срещу решение № 36 от 22.03.2016 г., постановено по адм. д. № 5/2016 г. по описа на Административен съд-Т., с което е отхвърлена неговата жалба против Уведомително писмо за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схеми и мерки за директни плащания за кампания 2011 г., изх. № 02-250-6500/4886 от 23.04.2014 г., издадено от изпълнителния директор на Д. фонд "Земеделие" /ДФЗ/ по реда на Наредба № 2/21.02.2011 г. за специалните изисквания за участие в одобрените схеми за национални доплащания и за специфично подпомагане, с което му е отказана субсидия по Схемата за национални доплащания за овце майки и кози майки, обвързана с производство (НДЖ3). Релевирани са две касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК, като се твърди допуснато нарушение на приложимия материален закон, и необоснованост. Развити са съображения, че съдът неправилно и необосновано преценил обжалвания административен акт за законосъобразен, въпреки че бил постановен в нарушение на административно-производствените правила, тъй като административният орган -ДФЗ игнорирал собствените си констатации от извършената на 10.11.2011 г. в стопанството на жалбоподателя проверка на място, обективирана в контролен лист, и не отчел, че оспорващият е спазил изискванията на чл. 7 от Наредба № 2 от 21.02.2011 г. за специалните изисквания за участие в одобрените схеми за национални доплащания и специфично подпомагане, освен че не били изяснени достатъчно фактите и обстоятелствата от значение за случая. Касационният жалбоподател моли решението да бъде отменено, като вместо него се постанови друго, с което да се отмени като незаконосъобразен оспорения в първоинстанционното производство административен акт. В открито съдебно заседание пред ВАС не изпраща представител. Ответникът - изпълнителният директор на Д. фонд "Земеделие", не изпраща представител. В писмено становище оспорва касационната жалба и претендира юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба с доводи, че не са налице нарушения на материално-правните норми, както и че съдът е формирал обосновани правни изводи. Намира, че съдът е изяснил релевантните факти, като е обсъдил доказателствата, възраженията и относимата правна уредба, и е извел законосъобразен извод, че в случая е налице хипотезата на чл. 14, ал. 3, т. 3 от Наредбата № 21 от 30.06.2010 г . за реда и контрол на изискванията на схемите за национални доплащания към директните плащания, тъй като процентът на животните с нередности спрямо заявените за подпомагане е над 20 %, поради което са налице основанията за отказ от подпомагане. Намира за неоснователни възраженията на касатора по съображения, че независимо от извършената проверката на място от 10.11.2011 г., само 20 дни по- късно -на 30.11.2011 г., животните в обекта вече не са налични, а в случая било и установено, че жалбоподателят е знаел за различието при извършената физическа проверка в животновъдния му обект два дни преди подаването от него на заявление за подпомагане, поради което последното не е отговаряло на критериите за подпомагане. Счита, че поради горното правилно му е отказано подпомагане. Преценява доводите на касатора за неоснователни и че не са налице касационни основания за отмяна, като предлага решението да бъде оставено в сила. Касационната жалба е подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 от АПК и от надлежна страна, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, е неоснователна. Производството пред Административен съд С.- Т. е образувано по жалба на настоящия касатор против Уведомително писмо на изпълнителния директор на ДФЗ за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схеми и мерки за директни плащания за кампания 2011 г., изх.. № 02-250-6500/4886 от 23.04.2014 г., с което по негово заявление от 22.03.2011 повторно му е отказано финансово подпомагане по Схемата за национални доплащания за овце майки и кози майки, обвързана с производство (НДЖ3)- поради това, че към 30.11.2011 г. в стопанството на жалбоподателя, след направена административна проверка в регистъра СИЖРЖО на БАБХ, не са открити 157 животни, описани по ушни марки. Оспорващият възразил, че нямало основания да се отказва субсидия по НДЖ3 поради това, че на 10.11.2011 г. в неговото стопанство била извършена проверка на място от експерт от РТИ-В. Т., и видно от съставения контролен лист, всички заявени за подпомагане овце били налични в стопанството и само за пет от тях не е установена ушна марка. Така обосновал съображения за незаконосъобразност на оспорения акт поради допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила и противоречие с материално-правни разпоредби и с целта на закона. Съдът преценил оспорения пред него административен акт за издаден от компетентен орган - изпълнителния директор на ДФЗ, в кръга на предоставените му правомощия съгласно чл. 20а ЗПЗП и в предвидената в чл. 59 АПК форма. Намерил оспореното писмо и за материално законосъобразно. Последният извод извел от факта, че след извършената проверка на място -на 10.11.2011 г., животните от стопанството на жалбоподателя не са били налични, предвид датата на превозния билет на животните -09.11.2011 г. и резултатите от административната проверка в Системата за идентификация на животните и регистрация на животновъдните обекти -СИЖРЖО на БАБХ, осъществена на 30.11.2011 г. -че в животновъдния обект на жалбоподателя няма нито едно животно. Съобразявайки данните от последната проверка, съдът приел, че случаят очертава хипотезата на чл. 14, ал. 3, т. 3 от Наредба № 21 от 30.06.2010 г. за реда за контрол на изискванията на схемите за национални доплащания към директните плащания, тъй като процентът на несъответствие е над 20%, респ. и че жалбоподателят не следва да бъде подпомаган за съответната година, т. е. правилно е отказано финансово подпомагане за цялата поискана сума по процесната схема. Обжалваното решение е постановено при спазване на съдопроизводствените правила, в съответствие с приложимата материалноправна уредба и е обосновано. Тук е мястото да се посочи, че с решение на ВАС № 1119/28.01.2014 г. постановено по адм. д. № 9110/2013 г./тези номера са грешно посочени в обжалваното решение/, е отменено решение № 2587/18.04.2013 г. на АССГ, отменено е предходно издаденото УП с изх. № 02-250-6500/4886 от 23.08.2012 г. на изп. директор на ДФЗ по същото заявление и преписката му е върната за ново произнасяне при спазване на указанията в мотивите на решението. Следва да се посочи и че по жалба срещу новоиздаденото УП -с изх. № 02-250-6500/4886 от 23.04.2014г, е образувано адм. д. № 70/2014 г. на АС - Т., чието решение, с решение № 146/06.01.2016 г. на ВАС, постановено по адм. д. № 13149/2014 г., е частично обезсилено /в частта, некасаеща настоящото производство / и частично отменено в останалата-частта, в която е обявен за нищожен изричен отказ, обективиран в уведомително писмо с изх. № 02-250-6500/4886 от 23.04.2014 г. на изп. директор на ДФЗ, с което е определен нулев размер на субсидията по подаденото от Д. Л. Н. заявление с УИН 25/300311/56645 за кампания 2011 г. и върнато в тази част за ново разглеждане на друг съдебен състав, който, при новото произнасяне, е спазил указанията на ВАС. Неоснователен е първият довод на касационния жалбоподател, обосноваващ твърдение, че съдът игнорирал липсата на основания за отказано финансиране само защото при подаване на заявлението за подпомагане нямало открити несъответствия, и че прит извършената на 10.11.2011 г. проверка на място били открити само 5 животни без декларирани ушни марки. Той не намира опора в закона, защото последната предхожда направената проверка в регистъра на СИЖРЖО на БАБХ от 30.11.2011 г., която по несъмнен начин установява, че само 20 дни по- късно- на 30.11.2011 г. нито едно от животните в обекта не е било налично. Обоснован при това положение е изводът на съда, че е налице хипотезата на чл. 14, ал. 3, т. 3 от Наредбата № 21 от 30.06.2010г . за реда и контрол на изискванията на схемите за национални доплащания към директните плащания, тъй като процентът на животните с нередности спрямо заявените за подпомагане е над 20 %, т. е. че са налице основанията по чл. 14, ал. 3, т. 3 от Наредба № 21 за отказ от подпомагане. Този извод се налага от разпоредбата на чл. 14, ал. 1 от посочената наредба, /съгласно която животни с нередности по схемата за национални доплащания за овце майки и кози майки са овце майки и кози майки, които не са идентифицирани с поне една ушна марка, не са регистрирани в животновъден обект, собствен или нает от кандидата за подпомагане, не са овце майки или кози майки съгласно определенията на т. 1 или 2 на § 1 от допълнителните разпоредби на Наредба № 2 от 2011 г. или са различни от посочените в заявлението за подпомагане, което е установено чрез проверка на ушните марки, и замяната не е извършена при условията и в сроковете по чл. 16, ал. 6 от Наредба № 2 от 2011 г./, анализирана в съвкупност с ал. 3т. 3,че ако процентът на несъответствие е над 20 % - стопанинът не се подпомага за съответната година. По тези съображения не е допуснато нарушение на материалния закон. Обжалваното решение е постановено в съответствие с приложимата материалноправна уредба. Последният довод-за неправилно несъобразяване с чл. 7 от Наредба № 2 от 21.02.2011 г. за специалните изисквания за участие в одобрените схеми за национални доплащания и специфично подпомагане, е също неоснователен, тъй като съгласно първата алинея на тази норма право на подпомагане по схемата за национални доплащания за овце майки и кози майки имат земеделските стопани, които отглеждат в стопанствата си 50 или повече овце майки, или 50 или повече кози майки, или 50 или повече овце майки и кози майки, регистрирани в Системата за идентификация на животните и регистрация на животновъдните обекти на Националната ветеринарномедицинска служба, продължат да отглеждат овцете майки и козите майки в срок най-малко до 30 ноември на годината на кандидатстване, а съгласно втората-помощта по схемата за национални доплащания за овце майки и кози майки, обвързана с производството, се определя въз основа на броя на овцете майки и козите майки, заявени за подпомагане, които реално се отглеждат в стопанството. Противно на твърдяното от касатора, по делото не е налице нито едно доказателство в обратния смисъл, т. е. липсват основания на касатора да бъде оторизирана сума за подпомагане по процесната схема, поради което законосъобразно с оспореното Уведомително писмо му е отказано финансово подпомагане по нея. Решението на съда е правилно, постановено е при спазване на материалния закон и е обосновано, т. е. не страда от релевираните с касационната жалба пороци, поради което следва да се остави в сила. При този изход на спора искането за разноски, направено от процесуалния представител на ответната страна за защита пред ВАС, освен че е своевременно заявено, е и основателно, поради което касаторът следва да бъде осъден да му заплати възнаграждение в размер на 300 лева за процесуално представителство пред настоящата инстанция, представляващо юрисконсултско възнаграждение, на основание чл. 143 от АПК, вр. с чл. 228 АПК и чл. 7, ал. 1, т. 4 от Наредба № 1/2004 г. за минималните адвокатски възнаграждения. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд - Четвърто отделение,
Цитирани разпоредби
2- чл. 143 АПК
- чл. 14, ал. 3, т. 3