Решение № 8453 от 13.8.2025 г. на ВАС по адм. д. № 4166/2024 г.

Производството е касационно, по реда на чл.208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба, подадена от А. Х. Х., Т. А. Х. и К. А. Х. от гр. Пловдив, против Решение 1318/09.02.2024 г., постановено от Административния съд Пловдив по адм. д. 869/23 година. В касационната жалба се твърди неправилност на решението и се иска неговата отмяна. От обстоятелствената й част следва, че поддържаните касационни основания са всичките по чл.209, т.3 АПК неправилно приложение на материалния закон, допуснати от съда съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. Ответникът Община Пловдив не изразява становище по касационната жалба. Върховната касационна прокуратура чрез участващия по делото прокурор изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд в настоящия съдебен състав преценява касационната жалба като допустима - подадена е в срока по чл.211, ал.1 АПК, от страна по делото, за която подлежащото на обжалване решение е неблагоприятно. Касационната жалба е неоснователна. Съображенията на касационната инстанция са следните : Административният съд е приел, че е сезиран с два обективно съединени иска. Единият, предявен от А. и Т. Х., за заплащане на обезщетение за причинени им имуществени вреди, изразяващи се в разходи за транспорт, наем на жилище, заплащане на комисионни и загуба на трудово възнаграждение, в общ размер от 15 733 лева. Другият, предявен от К. Х. за заплащане на обезщетение за причинени й имуществени вреди, изразяващи се в разходи за транспорт, наем на жилище, заплащане на комисионни и загуба на трудово възнаграждение, в общ размер от12 203 лева. И двата иска имат в основата си едни и същи факти и обстоятелства - твърдени незаконосъобразни действия на служители на ответника по събаряне на незаконна сграда във връзка с влязла в сила заповед за събарянето й, но при образувано дело по предявен иск от първите двама ищци с пр. осн. чл.292 АПК, за наличие на основание за неизпълнение на заповедта за премахването й и преди съдът да се произнесе с окончателен акт по искането им за спиране на изпълнението на заповедта до приключване на делото. Административният съд е установил следното от фактическа страна: Издадена и е влязла в сила заповед на кмета на район Централен при Община Пловдив, с която е разпоредено премахването на незаконен строеж - четириетажна сграда с административен адрес- гр. Пловдив, [улица]. Съдът е посочил, че ищците претендират да са собственици на сградата, като първите двама от тях са съпрузи, а третата е тяхна дъщеря. Съдът е установил, че първите двама ищци са получили покана за доброволно изпълнение на влязлата в сила заповед. Въз основа на представени възлагателни протоколи, съдът е установил, че Община Пловдив е възложила на трето лице премахването на незаконния строеж. Заповедта не е изпълнена доброволно, което е констатирано от служители към Община Пловдив с протоколи от 19.04.2022 г., 04.05.2022 г., 12.05.2022 г. и от 13.05.2022 г., а собствениците и обитателите на сградата отказват да осигурят доброволен достъп до сградата, за да се предприемат действия по изнасяне на движимото имущество и премахването на незаконния строеж. Съдът е установил, че с определение 914/07.06.2022 г. по адм. д. 1446/2022 г. по описа на Административен съд Пловдив е разрешено на кмета на район Централен при Община Пловдив влизане в имота и сградата, описани в заповедта, с която е наредено премахването на незаконния строеж, без съгласието на обитателите и собствениците, до извършване на всички действия по принудителното изпълнение на заповедта. Съдебният акт е влязъл в сила. Съдът е установил, че първите двама ищци са предявили иск по чл. 292 АПК против кмета на район Централен при Община Пловдив, за установяване, че не се дължи изпълнение на негова Заповед РД-16-1251/28.12.2016 г., с която е наредено премахване на въпросния незаконен строеж. Образувано е адм. д. 2231/2022 г. по описа на Административен съд Пловдив, впоследствие изпратено по подсъдност на Административен съд - Пазарджик, пред който е образувано адм. д. 571/2022 година. Съдът е установил, че преди да изпрати делото по подсъдност, пловдивският административен съд е постановил определение от 21.11.2022 г. по адм. д. 2231/2022 г., с което е отхвърлил искането за обезпечаване на предявения иск, чрез спиране на изпълнението на заповедта. По реда на обжалването определението е отменено с определение 1419/08.02.2023 година, постановено от Върховния административен съд по адм. д. 1205/2023 г. и вместо това ВАС допуска обезпечението като спира изпълнението на Заповед РД-16-1251/28.12.2016 г. на кмета на район Централен при Община Пловдив, до влизане в сила на решението по предявения иск. Издадена е обезпечителна заповед от 13.02.2023 година. Въз основа на констативен протокол от 09.02.2023 г., съдът е установил, че преди постановяване на определението от ВАС, сградата е премахната до степен, в която са останали единствено ограждащи стени на кота 0 метра, като липсва покривна плоча, а пространството между тях е запълнено със строителен отпадък от по горните нива. Административният съд е констатирал като представен по делото самолетен билет от Айндховен, Нидерландия до София, България който се отнася за полет на 23.12.2022 г. като част от пътниците са тримата ищци, като цената му за всеки е 260 евро, както и договор за наем от 03.01.2023 г., по силата на който третата ищца ползва жилище, с месечна наемна цена 700 лева, за период от 1 година, считано от датата на сключване на договора, а така също и трудов договор от 11.09.2020 г., от който се установявало, че втората ищца работи като чистач в Гелзенкирхен, Германия, за което получава месечно трудово възнаграждение в размер на 450 евро. Въз основа на разпита на допуснатите по делото свидетели, съдът е приел за установено, че тримата ищци живеят в Германия, а на 23.12.2022 г. служители на Община Пловдив са предприели действия по премахване на къщата им с адрес гр. Пловдив, [адрес], заради което ищците още същия ден се прибрали в България със самолет. Съдът е посочил в решението си показанията на разпитаните свидетели. Част от тези показания са, че ищците пътували от Нидерландия, тъй като нямало полети от Германия; при връщането си тримата ищци наели апартамент в района на Военна болница гр. Пловдив, за което плащали наем от 800 лева; в апартамента се настанило цялото семейство и са го обитавали до месец септември 2023 година. Въз основа на така установеното, съдът е приел от правна страна, че исковете са с пр. квалификация чл.1 ЗОДОВ вр. с чл. 299 АПК. Посочил е, че в тежест на ищците е да установят кумулативното наличие на законоустановените предпоставки за ангажиране на отговорността на ответника, а именно - незаконосъобразно действие на орган на община, което да представлява принудително изпълнение по повод образувано изпълнително производство; наличието на претърпени имуществени вреди; причинна връзка между настъпилия вредоносен резултат и твърдените действие. Съдът е посочил също така, че при липсата, на който и да е от елементите от посочения фактически състав, не може да се реализира отговорността на ответника. Приел е, че в случая, действията по премахване на незаконния строеж се основават на влязла в сила Заповед РД-16-1251/28.12.2016 г. на кмета на район Централен при Община Пловдив и по повод влязло в сила определение 914/07.06.2022 г. по адм. д. 1446/2022 г. по описа на Административен съд Пловдив. Касаело се за принудително изпълнение в рамките на образувано изпълнително производство, доколкото действията по премахване на незаконен строеж са регламентирани в Наредбата за принудителното изпълнение на заповеди за премахване на незаконни строежи или части от тях по чл. 225а ЗУТ на територията на Община Пловдив. В тази връзка е приел, че не е налице незаконосъобразно действие на орган по изпълнение или длъжностно лице на общината при или по повод принудителното изпълнение на административен акт. Посочил е, че ищците, като страни в изпълнителното производство, са разполагали с правната възможност да обжалват всички действия на органа по изпълнението, които евентуално неправомерно са засегнали правата им, включително и действията по извършване на самото принудително събаряне на процесния строеж, каквито доказателства по делото липсвали. Съдът е допълнил, че незаконността на действията по принудително изпълнение, от които се претендират вредите, не подлежи на установяване от съда, пред който е предявен иска за обезщетение. Преценил е като неоснователни възраженията, основаващи се на образувано дело във връзка предявен иск по чл. 292 АПК и неизчакването на ВАС за произнасяне по обезпечението на иска, тъй като предявяването на иск по чл. 292 АПК не прекъсва принудителното изпълнение на влязлата в сила заповед, представляваща изпълнително основание, както и че действията по премахване на строежа са извършени преди постановяване на определението на ВАС, с което е допуснато исканото обезпечение. Съдът е приел, че при тези обстоятелства действията към момента на тяхното извършване не са противоречали на съдебен акт. Съдът е посочил, че за ответника липсва забрана да предприема действия по изпълнение на заповедта, докато не бъде поставен съдебен акт, с който се спира изпълнението, т. е. липсвало задължение да се изчака постановяване на съдебен акт по поисканото обезпечение на иска. За пълнота съдът е посочил, че третата ищца не е предявила иск по чл. 292 АПК, поради което твърдените от нея разходи и загуба на трудов доход не са свързани с организиране на съдебна защита за нейни права (в случая защита срещу действията по премахване на сградата). Приел е, че. липсва причинно следствена връзка между действието и твърдените от ищцата разходи и загуба на доход. Отделно от това, съдът е преценил като недоказано твърдението й за направените разходи и загуба на доход от страна на този ищец. Приел е, че договорът за наем от 03.01.2023 г. не е свързан с организирането на съдебна защита, доколкото от свидетелските показания се установявало, че същата се е върнала обратно в Германия 1-2 седмици след като е пристигнала в България на 23.12.2022 г. Допълнително от свидетелските показания ставало ясно, че същата е имала проблеми с трудовото правоотношение, но не и за неговото прекратяване. Действително се установили разходи за самолетен билет от Нидерландия до България и дори хипотетично да се приемели останалите недоказани разходи и загуба на доход, то претенцията отново била неоснователна, тъй като липсвало незаконосъобразно действие и причинно следствена връзка между него и твърдените загуби. От постановеното и отменено определение от 21.11.2022 г. по адм. д. 2231/2022 г. по описа на Административен съд Пловдив се установявало, според съда, че още през месец ноември 2022 г. е предявен иска по чл. 292 АПК, чието обезпечение е поискано. Това, според съда, означавало, че съдебната защита на първите двама ищци е организирана около един месец преди да се премахне сградата, а след това не се доказало да е организирана друг вид защита, поради което направените от тях разходи за самолетни билети не са в пряка причинна връзка с действията по премахване на сградата, което представлявало второ основание за отхвърляне на предявените от тях субективно съединени искове. Съдът е преценил като недоказани твърдените разходи за наеми на автомобил, комисионна, наем на жилище и загуба на трудов договор. Наличието на трудов договор от 11.09.2020 г. не означавало, според съда, че ищцата Т. Х. не е получавала възнаграждения по същия, към периода от януари до април 2023 г., доколкото не са представени доказателства договорът да е прекратен към този период, същата да се е намирала в неплатен отпуск или други обстоятелства, водещи до неполучаване на доход (наред с това същата се е върнала в Германия 1-2 седмици след като е дошла в България, а и според показанията на единия свидетел не му е известно същата да полага труд и предполага, че е помагала за отглеждането на внуците си). По тези мотиви, съдът е приел неоснователност на предявените искови претенции. Посочил е също така, че те представлявали опит за неправомерно облагодетелстване от собственото си недобросъвестно поведение, а именно неизпълнение на влязъл в сила административен акт. Касационната инстанция преценява обжалваното решение като правилно, като краен резултат, но не споделя всички съображения на административния съд, които са го мотивирали. Установено е по делото, че въпросният незаконен строеж е съборен по възлагане от длъжностни лица на ответника, в периода след образуване на делото по предявения иск по чл.292 АПК и след определението на административния съд за недопускане на поискано обезпечение спиране на изпълнението на заповедта, но преди влизане в сила на това определение. Предприетите от длъжностните лица на ответника действия по изпълнението на заповедта, именно в този момент, противоречат на принципи на правото. Действията са извършени от орган по изпълнението, който е страна в съдебно производство, образувано от длъжника по изпълнението, с предмет- установяване на факт, водещ до отпадане на възможността за принудителното изпълнение на заповедта, в рамките на което е поискано от съда да спре изпълнението на заповедта до приключване на делото. Именно качество на органа по изпълнението на страна по делото и знанието му за поисканото от ищците обезпечение на иска, не обосновават законосъобразност на предприетите от него действия по събаряне на въпросната сграда, предмет на заповедта. В основата на предявените искове не се сочи незаконосъобразност на действие на орган по изпълнението, а незаконност на действие на ответника по иск, който е орган по изпълнението по заповедта, задължението по която е оспорено с този иск. Административният съд е следвало да прецени поведението на органа по изпълнението именно в това му процесуално качество. Съгласно чл.4, ал.3 АПК принципът за законност създава задължение за субектите на административния процес да упражняват своите права и свободи, без да вредят на държавата и обществото и на правата, свободите и законните интереси на други лица. Административният процес е съвкупност от различни производства, като едно от тях е производството по изпълнение на административните актове. Административният орган, издател на влязлата в сила заповед за изпълнение, който е и орган по изпълнението е субект на административния процес и в този смисъл е обвързан от задължението по чл.4, ал.3 АПК. В конкретния случай, като е предприел изпълнението на влязлата в сила заповед по време на висящо съдебно производство по чл.292 АПК, без да изчака произнасянето на ВАС по искането за спиране изпълнението на заповедта като обезпечителна мярка по иска, органът по изпълнение е нарушил принципа за законност и по-конкретно частта от съдържанието на този принцип, установена в ал.3 на чл.4 АПК. Органът по изпълнението, макар и да е действал в рамките на правомощията си по закон, с предприетото събаряне именно в посочения момент е създал реална опасност да увреди правата и законните интереси на адресата на заповедта, в случай че образуваното дело по иска му с пр. осн. чл.292 АПК е с благоприятен за него изход, като в този случай административният орган би увредил и интересите на общината, в случай, че засегнатото лице предяви претенции за заплащане на обезщетение за причинени имуществени вреди. По тези съображения, касационната инстанция преценява действията на длъжностните лица на ответника, предприели събаряне на сградата, предмет на заповедта именно в посочения момент като незаконосъобразни, тъй като са в нарушение на принципа, предвиден в чл.4, ал.3 АПК. Тоест, налице е първата предпоставка от фактическия състав на чл.1 ЗОДОВ. Ищците не са доказали останалите предпоставки от този фактически състав, както правилно е преценено от първоинстанционният съд. Административният съд основателно е преценил като неоснователен иска, предявен от К. Х.. По делото не са ангажирани писмени доказателства, че заповедта, която е изпълнена, се е отнасяла и до нея. Липсват данни, че тя е съсобственик в сградата, чието събаряне е предприето. Евентуалната й емоционална връзка с тази сграда, като с бащин дом не е достатъчна да се приеме наличието на пряка причинно-следствената връзка между незаконосъобразното действие на длъжностни лица на ответника и имуществените вреди, чиято обезвреда се претендира от нея в настоящия процес. Правилен е извода на административния съд за недоказаност на имуществените вреди, твърдени от ищците А. и Т. Х.. По делото не са представени доказателства за твърдените други разходи, извън разходите за покупката на самолетните билети. Обоснован и правилен е и изводът на съда за недоказаност на твърдяната от ищците вреда от загуба на трудови възнаграждения. Видно е от самолетен билет от 23.12.2022г. за полет от Айндховен до София, на стр.98 от първоинстанционното дело е, че описаните в него пасажери са 5 на брой, измежду които са и имената А. Х. и Т. Х.. От показанията на разпитаните по делото свидетели следва, че връщането на А. и Т. Х. на 23.12.22г. е било с цел да спасят нещо от къщата и връщане на покъщнината, която е събрана от къщата и предадена за пазене в склад на фирма, наета от кметството на район Централен . Също така, от показанията на свидетелите се установява, че ищците пребивават преимуществено в Германия и не живият фактически в България. Установява се от показанията на св. С., които в тази част съвпадат и с информацията за влизанията и излизанията на ищеца Х. в РБългария през 2022 година, предоставена от МВР, сектор Български документи за самоличност чрез справка/ лист 29 от първоинстанционното дело/, че ищецът Х. идва в България, стои тук и после пак се връща в Германия. Видно от справката е, че през 2022г. ищецът А. Х. е имал 6 броя излизания от РБългария през ГКПП Аерогара Пловдив и 6 броя / извън влизането на 23.12.22г./влизания в РБългария през същия ГКПП. Самият ищец е заявил в съдебното заседание, проведено на 18.10.23г., че винаги е пътувал със самолет. Съвкупната преценка на посочената информация води до извода, че разхода за самолетни билети, направен от ищците на 23.12.22г. за пътуването им до България не е нетипичен за бюджета им, не е изключителен. Обстоятелството, че този разход е направен точно на посочената дата, а не на друга, избрана от ищците, не го превръща в напразен разход, поради което и в имуществена вреда за тях. Непредвиденото пътуване на посочената предпразнична дата, неминуемо е било свързано със стрес, притеснения и тревога за ищците във връзка организирането му и повода за това, т.е. с емоционални негативи, чиято обезвреда, обаче, не се търси в настоящото производство. По изложените съображения, настоящият съдебен състав на касационната инстанция преценява като правилно като краен резултат обжалваното първоинстанционно решение, поради което то следва да се потвърди. Воден от горното и на осн.чл.221, ал.2 АПК, Върховният административен съд