Решение № 9955 от 23.07.2009 г. на ВАС по адм. д. № 14533/2008 г.

Решение № 9955 от 23.07.2009 г. на ВАС по адм. д. № 14533/2008 г., VII о., докладчик съдията Иван Раденков Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по жалба на Български хелзинкски комитет против Решение № 216/14.10.2008 г. на Комисията за защита от дискриминация (КЗД), с което е оставено без уважение искането на сдружението за упражняване правомощията на КЗД, поради неуточнен предмет и без разглеждане сигнала подаден от сдружението, поради липса на правен интерес от него, като е прекратено производството по преписка № 137/2008 г. по описа на КЗД. Твърди се, че решението е неправилно, като постановено при съществено нарушение на процесуалните правила и в нарушение на материалния закон. Иска се отмяната му. Ответникът, Комисията за защита от дискриминация, чрез процесуалния си представител, оспорва жалбата. Заинтересованата страна - Министъра на отбраната, чрез процесуалния си представител ангажира становище за недопустимост, алтернативно за неоснователност на жалбата. Като доказателства по делото са приложени представените с административната преписка и жалбата писмени доказателства. След като прецени събраните по делото доказателства, във връзка с доводите и съображенията на страните, Върховният административен съд, седмо отделение, приема за установено следното: Жалбата е подадена в срока по чл. 149, ал. 1 от АПК, от надлежна страна, с оглед на което е процесуално ДОПУСТИМА. Разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА по следните съображения: Производството пред административния орган е образувано по сигнал от сдружение Български хелзинкски комитет срещу Наредба № Н-3/07.02.2008 г. за прием на курсанти в Национален военен университет (НВУ) "Васил Левски" през учебната 2008/2009 година, с твърдения, че приемът на жени в специалностите "Разузнаване и електронна война" и "Организация и управление на тактическите подразделения от военновъздушните сили" е силно ограничен в сравнение с приема на мъже. На основание чл. 55, ал. 2, вр. с чл. 9 от ЗЗДискр., КЗД е указала на подателя на сигнала, в 7-дневен срок от получаване на съобщението да представи факти и доказателства, потвърждаващи визираните в сигнала нарушения на принципа на равно третиране, като бъдат посочени и пострадали от тях. В указания срок, с отговор вх. № 12-10-27/10.06.2008 г., представляващия БХК настоява КЗД да упражни правомощията си по ЗЗДискр. и заявява готовност да подпомогне Комисията при разглеждане на случая, но без сдружението да бъде привличано като активно легитимирана страна. За да постанови решението си КЗД е счела за целесъобразно разглеждането на преписката да се извърши по постъпилите доказателства и действащата нормативна уредба. Приела е, че една защита може да бъде реализирана при наличие на заявен правен интерес от нея, а представените доказателства не обосновават извод за наличие на волеизявление за защита на определено накърнено гражданско или лично право. На следващо място е приела, че липсват данни за наличие на дискриминация, а оттам и на основания за самосезиране на Комисията. Изложени са мотиви, че липсата на обявен прием за жени в специалността "Разузнаване и електронна война", както и превеса на обявения прием за мъже - 18 броя, спрямо този на жените - 6 броя в специалността "Организация и управление на тактическите подразделения от военновъздушните сили" е с цел защита на определени лица или групи лица при упражняването на определена дейност, занятие или при обучението им с оглед бъдещата професионална реализация по смисъла на чл. 7, ал., т. 2 и т. 12 (преди промяната й в т. 13 с ДВ, бр. 69 от 2008 г.) от ЗЗДискр., а министъра на отбраната е изпълнил вменените му със ЗЗДискр. и Закона за въоръжените сили (ЗВО) задължения. Компетентността на КЗД е уредена в разпоредбата на чл. 47 от ЗЗДискр., където са регламентирани правомощията, с които разполага при решаването на визираните в същия текст въпроси, в качеството й на независим специализиран държавен орган, осигуряващ предотвратяване на дискриминация, защита от дискриминация и равенство на възможностите. Като основание за издаване на обжалваното решение, КЗД е посочила чл. 52, ал. 3 от ЗЗДискр., във вр. с чл. 65, т. 5 от същия закон. Съгласно чл. 52, ал. 3 от ЗЗДискр., производството пред комисията се прекратява, когато жалбата или сигналът бъде оттеглен или не бъде поправен в срока, определен от комисията. Фактическата обстановка е правилно изяснена от административния орган и се споделя от настоящия състав на Върховния административен съд. Разпоредбата на чл. 7, ал., 1 т. 2 от ЗЗДискр., посочена от органа като основание за издаване на решението в обжалваната част, гласи, че различното третиране на лица на основата на характеристика, отнасяща се до признак по чл. 4, ал. 1 от ЗЗДискр., когато тази характеристика поради естеството на определено занятие или дейност, или условията, при които то се осъществява, е съществено и определящо професионално изискване, целта е законна, а изискването не надхвърля необходимото за постигането й не представлява дискриминация. Съгласно чл. 7, ал. 1, т. 12 от ЗЗДискр. не са дискриминация мерките в областта на образованието и обучението за осигуряване на балансирано участие на жените и мъжете, доколкото и докато тези мерки са необходими. Диференцираното отношение в случая не е продиктувано от дискриминационна преценка за различен потенциал, а е обосновано на обективен критерий, свързан с различното биологично развитие на двата пола, наличието на специфични условия на работа и вредности за женския организъм, необходимост от баланс на участието на мъжете и жените при обучение във военните училища, от особеностите на обучението, характера на бъдещата работа, социалната й значимост и статус, с оглед обществено-икономическите условия и потребности в страната. Безспорно е установено по делото, че конкретния случай попада в приложното поле на чл. 7 от ЗЗДискр. - т. 2 и т. 12 - налице е различно третиране на лицата на основата на признака "пол" по чл. 4, ал. 1 от ЗЗДискр., но то не съставлява дискриминация, тъй като тази характеристика, поради естеството на определеното занятие (дейност), или условията, при които то се осъществява, е съществено и определящо професионално изискване и целта е законна, а изискването не надхвърля необходимото за постигането й. Съдът намира, че по делото не са представени доказателства, обосноваващи извод за незаконосъобразност заключението на Комисията за липса на дискриминация. В съответствие със задълженията си сезирания държавен орган е осигурил пълно и всестранно разкриване на обстоятелствата в образуваното пред него производство след което е постановил решение си. По изложените съображения, Върховният административен съд, състав на седмо отделение, счита обжалваното решение на КЗД за законосъобразно, като издадено от компетентният административен орган, в кръга на правомощията му, в предвидената от закона форма и постановено при спазване на процесуалните правила и релевантните материалноправни норми и при липса на основания за отмяната му. С оглед на този извод в полза на министерство на отбраната следва да бъде присъдено възнаграждение за юрисконсулт в размер на 150.00лева. Водим от горното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, седмо отделение