Решение № 3930 от 29.03.2021 г. на ВАС по адм. д. № 9981/2020 г.

Решение № 3930 от 29.03.2021 г. на ВАС по адм. д. № 9981/2020 г., III о., докладчик съдията Хайгухи Бодикян Производството е по реда на чл. 208 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационната жалба, подадена от "Аси-М 2000" ЕООД със седалище и адрес на управление гр. Перник, представлявано от управителя С. Г. и чрез адв. Д. против решение № 309 от 15.07.2020 г., постановено по адм. дело № 309/2020 г. по описа на Административен съд Перник, с което е отхвърлен иск за вреди. Касаторът е недоволен от решението, с което съдът приел липса на отменен незаконосъобразен административен акт. Моли за отмяна на първоинстанционното решение на съда и присъждане на обезщетението в цялост, както и претендира разноски. Ответната страна – БАБХ, чрез изпълнителния си директор, оспорва касационната жалба в представения отговор счита решението на първоинстанционния съд за правилно и законосъобразно постановено. Обосновани били правните изводи, за липса на причинно следствена връзка за настъпилите вреди, т. к. отмененото наказателно постановление е по отношение на физическото лице, а не на ЮЛ. "Аси-М 2000" ЕООД не било субект на административно наказателната отговорност, поради което и не би могло да търпи вреди от отмяната на санкционния акт. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба. Настоящата инстанция като взе предвид становището на страните и извърши проверка на обжалваното решение на посочените касационни основания, съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 от АПК, и след служебна проверка за допустимостта, валидността и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. Предмет на разглеждане пред първоинстанционния съд е иск, предявен от "Аси-М 2000" ЕООД иск за присъждане на имуществени вреди в размер на 300 лева за платено адвокатско възнаграждение по отменено като незаконосъобразно Наказателно постановление (НП) № 8 от 25.01.2019 година на директора на областна дирекция по безопасност на храните Перник, с което на С. Г. е наложена "Глоба" в размер на 500 лева. Предмет на касационна проверка е решение № 309 от 15.07.2020 г., , с което исковата молба на "Аси-М 2000" ЕООД, представлявана от управителя С. Г., чрез адвокат Д. срещу Българска агенция по безопасност на храните за присъждане на сумата от 300 /триста/ лева, представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди – платено адвокатско възнаграждение, ведно със законната лихва, считано от 07.05.2020 година до окончателното й изплащане, е отхвърлена като неоснователна. При постановяване на съдебния си акт, съдът е изследвал предпоставките да се уважи предявения иск с правно основание чл. 1, ал., от ЗОДОВ, като установил от писмените доказателства, съдържащи се в АНД № 00366/2019 година по описа на Районен съд Перник, че с НП № 8 от 25.01.2019 година на директора на областна дирекция по безопасност на храните Перник на С. Г., в качеството на физическо лице е наложена "Глоба" в размер на 500 лева на основание чл. 48, ал. 1 от Закона за храните. НП е било обжалвано и с Решение № 210 от 15.04.2019 година, постановено по а. н. дело № 00366 по описа на Районен съд Перник е отменено изцяло. Пред районния съд управителят на "Аси-М 2000" ЕООД е ползвал адвокатска защита и е бил представляван от адвокат, съгласно представено пълномощно от 25.03.2019 година и договор за правна защита и съдействие от същата дата, в който е уговорено и съответно е платено в брой възнаграждение за един адвокат в размер на 300 лв, за което е била и предявената искова претенция. За да отхвърли предявения иск, първоинстанционният съд приема, че потърсената адвокатска помощ и платения адвокатски хонорар не са в пряка и непосредствена последица от издаденото НП, тъй като обжалването на това НП е издадено на физическото лице, при което именно неговите права са накърнени неправомерно от административния орган, а не на юридическото лице "Аси-М 2000" ЕООД. Към момента на предявяване на иска, не е налице специален закон, който да предвижда обезщетяване за вреди, представляващи разноски за осъществена адвокатска защита в рамките на воденото административнонаказателно производство. Касационната инстанция в настоящия състав на Върховния административен съд приема, че Решението на Административен съд Перник е правилно и законосъобразно, поради което следва да бъде потвърдено поради следните съображения: Правилно първоинстанционният съд приема, че със заплащането на уговорения адвокатски хонорар не е настъпила вреда в патримониума на търговското дружество "Аси-М 2000" ЕООД, т. к. НП е издадено на неговия управител в качеството му на физическо лице и макар и при допуснати процесуални нарушения, установени в хода на производството през Районния съд, който е отменил това Наказателно постановление, не може да се приеме пряка причинна връзка между настъпила за дружеството вреда с издаденото незаконосъобразно НП. Без значение за спора е обстоятелството, че договорът за правна помощ е сключен между дружеството, чрез неговия управител и адвокат. Първоинстанционният съд правилно е извършил правната си преценка, че адресат на акта е управителят на дружеството като физическо лице. Следва да се приеме, че към момента на разглеждане на жалбата пред Районен съд, вреда изразяваща се в заплатено възнаграждение за процесуално представителство може да възникне в патримониума на С. Г., т. к. тя е адресат на НП/макар и незаконосъобразно/, но не и в патримониума на "Аси-М 2000" ЕООД. Именно тези факти установени в исковото производство, дават основание на административния съд да извърши своята законосъобразна преценка, че разноските за процесуално представителство пред Районен съд не се доказва да са настъпили в патримониума на търговското дружество, а и не са в пряка причинна връзка с отменено НП, на което дружеството не е адресат. Изложеното дава основание на настоящата касационна инстанция да приеме, че при постановяване на атакуваното решение, съдът не е допуснал нарушения, съставляващи касационни основания за отмяна и същото следва да бъде оставено в сила. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на трето отделение