Решение № 3695 от 22.03.2021 г. на ВАС по адм. д. № 1527/2020 г.

Решение № 3695 от 22.03.2021 г. на ВАС по адм. д. № 1527/2020 г., II о., докладчик председателят Захаринка Тодорова Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на З. С., подадена чрез процесуалния й представител адв. Е. М., срещу решение № 1928/17.10.2019 година, постановено по адм. дело № 727/2019 година по описа на Административен съд – Варна, с което е отхвърлена жалбата й срещу заповед № 18-769/18.01.2019 година на началника на Службата по геодезия картография и кадастър (СГКК) – град Варна и С. е осъдена да заплати на Г. Г. сума в размер на 600. 00 (шестстотин) лева разноски. В касационната жалба се поддържат оплаквания за неправилност на съдебния акт, поради нарушение на материалния закон и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Претендира се отмяна на оспореното решение и присъждане на направените по делото разноски. Ответникът - началникът на Службата по геодезия, картография и кадастър (СГКК) - Варна, не изразява становище по касационната жалба. Ответниците - Г. Г. и С. Г., чрез пълномощника си адв. С. С., в писмен отговор изразяват становище за неоснователност на касационната жалба. Ответниците - Г. Б., Д. П. и С. П. в писмено становище излагат съображения за неоснователност на касационната жалба. Ответникът – "Вип Билд" ЕООД, в писмено становище, подадено чрез пълномощника на дружеството адв. П. С., излага съображения за неоснователност на касационната жалба. Претендира присъждане на разноски, за които представя списък по чл. 80 от ГПК. Останалите ответници - Р. Б., С. М., К. Й., С. Й. и К. Н. не изразяват становище по касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, второ отделение, приема касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, от надлежна страна, срещу неблагоприятен за нея съдебен акт, подлежащ на касационен контрол. Разгледана по същество, същата е неоснователна. Производството пред Административен съд - Варна е образувано по жалба на З. С., срещу заповед № 18-769/18.01.2019 година на началника на СГКК - Варна, с която, на основание чл. 54, ал. 4, във вр. с ал. 2 от Закона за кадастъра и имотния регистър (ЗКИР), е отказано изменение на кадастралната карта и кадастралните регистри (КККР) на район Приморски, област Варна, [ж. к.] по КККР на град Варна, състоящо се в заличаване на граници между поземлени имот (ПИ) с идентификатор 10135.2526.1561, 10135.2526.1562 и 10135.2526.1954 и образуване на един общ ПИ с идентификатор 10135.2526.2689 и нови ПИ с идентификатори 10135.2526.2687, 10135.2526.2688, 10135.2526.2690 и 10135.2526.2691 в съответствие с УПИ VI-904, 905 I 907, кв. 12 по регулационния план на [ж. к. ], одобрен със заповед № Г-133/21.03.2005 година на кмета на район Приморски. С обжалваното решение оспорването на заповедта е отхвърлено. За да постанови този резултат, съдът е приел, че отказът е издаден от компетентен орган, в изискуемата писмена форма, при спазване на административнопроизводствените правила и в съответствие с материалния закон. Обосновава извод, че в случая е приложима разпоредбата на чл. 54, ал. 2 ЗКИР, тъй като изменението в КККР е на основание непълнота или грешка, което е свързано със спор за материално право между заявителя и собствениците на засегнатите имоти, представляващ пречка за одобряването му преди спорът да бъде разрешен от гражданския съд. Решението е валидно, допустимо и правилно. Изводите на съда за законосъобразност на оспорената заповед на всички основания по чл. 146 от АПК, са направени въз основа на събраните и обсъдени в съвкупност доказателства по делото. Решението е постановено в съответствие с приложимите материалноправни норми. Не се констатират съществени нарушения на съдопроизводствените правила или необоснованост на съдебния акт, каквито се твърдят от касатора в постъпилите писмени бележки. Релевантните за спора факти, са установени след анализ на събраните по делото доказателства, вкл. заключението на съдебно-техническата експертиза. Въз основа на тях са изведени законосъобразни и обосновани правни изводи. Неоснователно е възражението на касатора за немотивираност на оспорената заповед. Същата съдържа предвидените в чл. 59, ал. 2 АПК реквизити, както и посочване на мотивите за постановяване на отказа, а именно наличието на спор за собственост, поради постъпили възражения от заинтересовани лица - собственици на засегнатите имоти, досежно искането за изменение на кадастралната карта и регистър. В заповедта са посочени и правните основания за издаването й, които кореспондират на фактическите основания. По делото е установено, че действащата КККР на район Приморски, област Варна, [ж. к. ] е одобрена със заповед № РД-18-92/14.10.2008 година и в нея са нанесени ПИ с идентификатори 10135.2526.1561, 10135.2526.1562 и 10135.2526.1954. Със заявлението до административния орган, жалбоподателката, в качеството й на съсобственик на имот с идентификатор 10135.2526.1561, прави искане да се извърши изменение на КК, с цел привеждане на имотните граници в съответствие с регулационните такива на УПИ VI-904, 905 I 907, кв. 12, одобрен през 2005 година. Видно от неоспореното заключение на съдебно-техническата експертиза и комбинираната скица към него, планът за регулация по действащия регулационен план от 2005 г. не е приложен. С исканото изменение безспорно се засягат и съседните ПИ с идентификатори 10135.2526.1562 и 10135.2526.1954, чиято площ се намалява. Собствениците на имотите като заинтересовани лица, вписани в КР, подават възражения в административното производство, като сочат, че границите на имотите съответстват на предходните планове, въз основа на които са съставени документите им за собственост. При тези данни правилни са изводите на първоинстанционния съд, че оспореният отказ на началника на СГКК-Варна е законосъобразен на основание чл. 54, ал. 2, изр. първо ЗКИР. При установеното заличаване на границите между поземлените имоти и съответно промяната в площта им с исканото изменение на ПИ с идентификатор 10135.2526.1561 и с границите на ПИ 1954 накрая, собственост на ответниците "Вип Билд" ЕООД и С. М., срещу което дружеството възразява при съдебното обжалване, а физическите лица - Г. Г., С. Г., съсобственици в ПИ 1561, и в хода на административното производство, се формира спор за материално право, който е пречка за допускане на изменението в КККР преди да бъде разрешен. Без значение е по какъв начин са наименовани възраженията, подадени пред административния орган, след като обективират изрично несъгласие с исканото изменение на КК от страна на заинтересованите лица. В случая исканото изменение предвижда промяна в границите, очертанията и площта на поземлен имот с идентификатор 10135.2526.1561, като с предвиденото изменение се засягат границите и площта на съседните имоти, собствениците на които са възразили срещу изменението още в административна фаза на производството. Проектът разкрива дублиране на материални права за площ и граници и обективира спор за собственост, до чието разрешаване искането изменение не може да бъде извършено. В тази хипотеза началникът на службата по геодезия, картография и кадастър, правилно отказва да измени кадастралната карта и регистри съгласно чл. 54, ал. 2 от ЗКИР и чл. 70, ал. 1 от Наредба № РД-02-20-5 от 15.12.2016 г. за съдържанието, създаването и поддържането на кадастралната карта и кадастралните регистри. Обратно на твърдяното в касационната жалба, отказът е мотивиран в достатъчна степен именно с възраженията на засегнатите от изменението съсобственици и собственици на съседни имоти и наличието на спор за собственост и граници между тях. Последните представят валидни титули за собственост за посочените имоти и възразяват срещу изменението, което безспорно води до извод за спор за материално право. В производството по изменение на КККР административният орган няма правомощията да преценява валидността на представените документи за собственост от страните и да извърши заявеното изменение, преди решаването на спора по общия исков ред. Поради това, като установява наличието на спор за материално право и забраната на чл. 54, ал. 2, изр. първо ЗКИР за одобряването му, преди спорът да бъде разрешен по общия исков ред от гражданския съд, съдът е приложил правилно материалния закон. Касационният довод за допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила също е неоснователен. Решението е постановено след изясняване на спора от фактическа страна. Доводите и възраженията на страните са разгледани от съда и по искане на страните са събрани относимите доказателства. Заключението на вещото лице по изслушаната и приета съдебно-техническа експертиза, е обсъдено от съдебния състав заедно с останалите доказателства. Решението е постановено след съвкупна преценка и анализ на представените по делото писмени и гласни доказателства, а правните изводи на съда са подробно мотивирани. При този изход на спора и с оглед своевременно заявеното искане от процесуалния представител на ответника "Вип Билд" ЕООД за присъждане на разноски, касаторът ще следва да бъде осъден да заплати на дружеството такива в размер на 720. 00 лева, представляващи заплатено адвокатско възнаграждение съгласно представените доказателства за реалното им извършване. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 АПК, Върховният административен съд, Второ отделение,