Решение № 3975 от 6.04.2016 г. на ВАС по адм. д. № 450/2015 г.

Решение № 3975 от 6.04.2016 г. на ВАС по адм. д. № 450/2015 г., VIII о., докладчик съдията Петя Желева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). Образувано е касационна жалба на "Аморе Луче" ЕООД, гр. София против Решение № 464/27.11.2014 г., постановено по адм. дело № 1122/2013 г. по описа на Административен съд - Велико Търново, с което е отхвърлена жалбата на дружеството срещу Ревизионен акт № 041300414/12.06.2013 г. на ТД на НАП - Велико Търново, в частта потвърдена с Решение № 548/25.11.2013 г. на Директор на Дирекция "Обжалване и данъчно - осигурителна практика" - Велико Търново при ЦУ на НАП, в частта на установени допълнителни задължения по ЗДДС в размер на 28 227,34 лева и лихви в размер на 3 623,50 лева. В касационната жалба се сочи неправилност на обжалваното решение на основанията по чл. 209, т. 3 от АПК. В същото време, всички изложени доводи касаят твърдения за незаконосъобразност на издадения ревизионен акт, в частта на отказано право на данъчен кредит, поради което може да се изведе довод за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон. В заключение се претендира отмяна на обжалваното решение, ведно със следващите от това законни последици. Ответникът Директор на Дирекция "ОДОП" - Велико Търново при ЦУ на НАП, чрез процесуален представител, в писмен отговор оспорва жалбата и моли съдът да постанови решение, с което остави в сила оспореното решение . Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба- Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, като взе предвид становището на страните и извърши проверка на обжалваното решение на посочените касационни основания съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 от АПК и след служебна проверка за допустимостта, валидността и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК, приема кас Кационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211 от АПК, а по същество за неоснователна. Предмет на обжалване пред Административен съд (АС) - Велико Търново е бил Ревизионен акт (РА) № 041300414/12.06.2013 г. на ТД на НАП - Велико Търново, в частта потвърдена с Решение № 548/25.11.2013 г. на Директор на Дирекция "Обжалване и данъчно - осигурителна практика" (ОДОП) - гр. Велико Търново при ЦУ на НАП, с която на "Аморе Луче" ЕООД за ревизираните периоди са установени допълнителни задължения по ЗДДС в размер на 28 227,34 лева и лихви в размер на 3 623,50 лева. С обжалваното в настоящото производство решение, АС - Велико Търново е отхвърлил жалбата на "Аморе Луче" ЕООД срещу обжалвания РА, в частта по ЗДДС и осъдил "Аморе Луче" ЕООД да заплати на Дирекция "ОДОП" - Велико Търново разноски в размер на 1 485,52 лева. За да постанови обжалваното решение, на първо място съдът е приел, че РА е издаден от компетентен орган по приходите, след надлежно възложена ревизия, в предвидената в чл. 120 от ДОПК форма и съдържа необходимите реквизити, като при издаването му не са допуснати съществени нарушения на процедурните правила, визирани в ДОПК. При преценка на неговата материална законосъобразност и обоснованост, АС - Велико Търново е анализирал събраните в хода на ревизията доказателства и при липса на други доказателства, обосновал извод за материална законосъобразност на издадения РА. Относно отказаното право на приспадане на данъчен кредит за данъчните периоди месеци 07-09.2009 г., 01, 04, 05, 06, 09.2010 г. и 08, 09.2011 г. общо в размер на 7 804,25 лева по фактури издадени от "Милбекс" ЕООД, "Еко - фрут" ЕООД и "Варна Консултинг Груп" ЕООД с предмет сухо мляко и суроватка, съдът е приел, че правилно е отказано правото на данъчен кредит, доколкото не се установява реалност на доставките. Съдът е приел, че доставчиците не са намерени в хода на ревизията, а представените от ревизираното лице писмени доказателства не са достатъчни, за да обосноват извод за реалност на доставките, тъй като след открито производство по оспорване на автентичността и верността на представените експедиционни бележки, както и на верността на представените пътни листи и товарителници, от страна на ревизираното лице не са ангажирани доказателства за установяване на истинността им, а от друга страна тези писмени доказателства не кореспондирали помежду си и не можели да се свържат с фактурираните доставки. В тази насока, съдът е обсъдил представените експедиционни бележки и като взел предвид, че не посочват подписалите ги лица, приел оспорването им за основателно. Обсъдил е и представените пътни листи, в който липсва заверка на маршрута, както и товарителниците, които се свързвали с пътните листи, но като отчел факта, че фискалните бонове са издадени в друго населено место и липсват доказателства доставчиците да притежават обекти в населеното място, от където съгласно пътните листи и товарителници е натоварена стоката, приел че и транспортирането на стоката по процесните фактури, не може да се приеме за доказано. При липса на убедителни доказателства за предаване на стоката и материална обезпеченост на доставчиците, съдът е приел, че не може да се приеме реалност на доставките по процесните фактури. Относно останалите извършени корекции, които са оказали влияние при определяне на задълженията за ДДС, съдът е приел, че констатациите на ревизионния акт са доказани, въз основа на събраните в хода на ревизията доказателства и доколкото липсват конкретни доводи за неправилност и доказателства, от които да се установява противното, то РА следва да се потвърди и в тази му част. Относно отказаното право на приспадане на данъчен кредит в размер на 11 296,00 лв. по фактура № 2058/31.08.2012 г., издадена "Аморе Логистик" с предмет на доставка - "разходи за реклама по договор" съдът е приел, че правилно е отказано правото на данъчен кредит, доколкото не са индивидуализирани конкретните услуги и не са представени доказателства за реалното им извършване. Относно корекцията на ползвания данъчен кредит за данъчен период м. 09.2012 г. в посока намаление със сумата от 8 435,15 лева, съдът е приел за правилно, тъй като "Аморе Луче" ЕООД не притежава данъчни документи, съставени в съответствие с изискванията на чл. 114 от ЗДДС, което е условие за упражняване на право на данъчен кредит по чл. 71, т. 1 от ЗДДС. Относно увеличението на начисления ДДС за данъчни периоди месеци 02-09.2012 г. със сумата от 480,00 лева на основание чл. 86 от ЗДДС, съдът е приел за правилно, предвид че "Аморе Луче" ЕООД не е издало фактури и съответно не е начислило ДДС по договор за наем на МПС от 03.01.2012 г., сключен с "Аморе Логистик" ЕООД. Относно начисления ДДС в размер 211,94 лв за месец 09/2012 г. на основание чл. 79, ал. 3 от ЗДДС, съдът е приел, че доколкото констатацията за липси на стоки в размер на 1032,90 лв. и липси на материали в размер на 26,80 лв. не е оспорена от страна на ревизираното лице, то правилно е начислен ДДС за констатираните липси. Обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно. Първоинстанционният съд е формулирал обосновани мотиви, които се споделят от настоящия състав на ВАС, осмо отделение. Правилно са разрешени спорните по делото въпроси, въз основа на правилно разпределение на доказателствената тежест и при съвкупен анализ на всички събрани писмени доказателства. Обжалваното решение е постановено при правилно прилагане на материалния закон, като изводът на АС - Велико Търново за материална законосъобразност на РА кореспондира с доказателствата по делото. Относно отказаното право на приспадане на данъчен кредит за данъчните периоди месеци 07-09.2009 г., 01, 04, 05, 06, 09.2010 г. и 08, 09.2011 г. общо в размер на 7 804,25 лева по фактури издадени от "Милбекс" ЕООД, "Еко-фрут" ЕООД и "Варна Консултинг Груп" ЕООД с предмет сухо мляко и суроватка, основния спорен момент е налице ли е реална доставка на стоки по смисъла на чл. 6 от ЗДДС, респективно осъществен ли е състава на чл. 68, ал. 1, т. 1 и чл. 69, ал. 1, т. 1 от ЗДДС. Реалността на доставката на стоки и/или услуги е основополагаща за законосъобразното упражняване от получателя на съответната доставка на правото на приспадане на платения от него ДДС на доставчика като данъчен кредит. Съобразно нормата на чл. 154, ал. 1 от ГПК и чл. 170, ал. 1 от АПК получателят по доставките носи доказателствена тежест за установяване на твърдяните от него положителни факти, т. е. наличието на облагаеми доставки. Както правилно е приел първоинстанционният съд, наличието на издадена фактури и счетоводното им отразяване при получателя не доказва, че доставките на стоки са били извършени. По делото не е имало спор по въпроса, че доставчиците "Милбекс" ЕООД, "Еко-фрут" ЕООД и "Варна Консултинг Груп" ЕООД не са намерени в хода на ревизията и от тях не са представени доказателства за реалност на фактурираните доставки. Същите не са търсени и в хода на съдебното производство, както и не е правена проверка на счетоводството им за счетоводно отразяване на стоките като налични преди доставката им. Правилно АС - Велико Търново е приел, че представените от получателя по доставката "Аморе Луче" ЕООД писмени доказателства - фактури, фискални бонове към тях, експедиционни бележки, пътни листи и товарителници не са достатъчни, за да обосноват извод за реалност на доставките. Това е така, защото при открито производство по оспорване на истинността на експедиционни бележки, пътни листи и товарителници, автентичността и верността на експедиционните бележки и верността на пътните листи и товарителници не се установява от други безспорни доказателства. Правилно съдът е приел, че в случая дори не е посочено поименно лицето, подписало експедиционните бележки за предал, поради което предаването на стоки с така оформените експедиционни бележки не се доказва, а ревизираното лице не разполага с приемо-предавателни протоколи или други доказателства за предаване на стоките. Правилно съдът е приел, че и транспортиране на стоките, предмет на процесните фактури не се доказва, доколкото оспорването на пътните листи и товарителници е основателно. При липса на доказателства, че доставчиците са разполагали с обект, от който съгласно пътните листи и товарителници е натоварена стока, при липса на договори за продажба или други доказателства, от които да се установи за чия сметка е транспорта и от кое място следва да се натовари стоката, правилно съдът е приел, че и тези документи не могат да се свържат с фактурираните доставки. Наред с това при липса на доказателства за плащане по банков път и доказателства, от които да се установява, че приложените към фактурите фискални бонове са издадени от регистрирано фискално устройство на доставчиците, не може да се приеме за доказано и плащането на стоките по процесните фактури. Неоснователно е позоваването на касатора на практиката на ВАС и СЕС с аргументи, че е недопустимо многократно събиране на данъка във връзка с едни и същи доставки. Основната водеща предпоставка за правото на приспадане на данъчен кредит е реалното извършване на съответната доставка на стоки/ услуги, което следва от разпоредбите на Директива 2006/112 и от националния данъчен закон. В тази насока постоянната практика на ВАС и СЕС, изрично посочва, че за да се признае право на приспадане на данъчен кредит е необходимо не само получателят да разполага с фактура, а и доставката да е осъществена, но в случая, правилно съдът е приел, че не е доказана реална доставка по фактурите, издадени от "Милбекс" ЕООД, "Еко-фрут" ЕООД и "Варна Консултинг Груп" ЕООД. С оглед на изложеното обосновано първоинстанционният съд е отхвърлил жалбата на "Аморе Луче" ЕООД срещу процесния РА и в тази му част. Относно останалите извършени корекции, които са оказали влияние при определяне на задълженията за ДДС, ревизираното лице не е изложило конкретни твърдения за неправилност на РА, нито е ангажирало доказателства от които да се установяват различни фактически констатации или правни изводи от установените в РА. Ето защо, правилно съдът при преценка на събраните в хода на ревизията доказателства е обосновал извод за законосъобразност на РА и в тези му части. Настоящата инстанция счита, че не следва да преповтаря мотивите на АС - Велико Търново, в тези им части, тъй като от една страна изцяло ги споделя, а от друга страна липсват конкретни твърдения за неправилност и при касационното оспорване на решението в тези му части. По тези съображения настоящият съдебен състав на Осмо отделение на Върховен административен съд намира, че касационната жалба се явява неоснователна, като не са налице основания за отмяна на обжалвания съдебен акт и същият следва да бъде оставен в сила. По въпроса за разноските: С оглед изхода на спора, претенцията на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - Велико Търново за разноски за юрисконсултско възнаграждение и за касационната инстанция е основателна. Съгласно чл. 161, ал. 1, изр. трето от ДОПК, в приложимата редакция към приключване на съдебното дирене (ДВ, бр. 94 от 2015 г., в сила от 1.01.2016 г.) на администрацията вместо възнаграждение за адвокат се присъжда за всяка инстанция юрисконсултско възнаграждение в размера на минималното възнаграждение за един адвокат. Настоящата инстанция като съобрази, че делото е с определен материален интерес в общ размер от 31 850,84 лева, счита, че съгласно чл. 8, ал. 1, т. 4 от Наредба № 1/9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, минималния размер за юрисконсултско възнаграждение за една инстанция възлиза на 1 485,52 лв., поради което "Аморе Луче" ЕООД следва да заплати на Директора на д"ОДОП" - велико Търново разноски за касационната инстанция в размер на 1485,52 лева. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК, Върховен административен съд, Осмо отделение