Решение № 3865 от 5.04.2016 г. на ВАС по адм. д. № 9531/2015 г.

Решение № 3865 от 5.04.2016 г. на ВАС по адм. д. № 9531/2015 г., IV о., докладчик съдията Тодор Петков Производството пред Върховния административен съд е по реда на чл. 208 и сл. във връзка с чл. 132, ал. 2, т. 5 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба от изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие" - РА против решение № 395 от 26.06.2015 г., постановено по адм. д. № 1003/2014 г. по описа на Административен съд - Пазарджик, с което е отменено като незаконосъобразно Уведомително писмо за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по мярка 214 "Агроекологични плащания" изх. № 02-130-6500/7738 от 31.10.2014 г. от програмата за развитие на селските райони 2007-2013 г. за кампания 2013 г. на изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие" и преписката е изпратена на изпълнителния директор на ДФ "Земеделие" за произнасяне съобразно указанията по тълкуването и прилагането на закона. Релевирани са касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК, като се твърди допуснато нарушение на приложимия материален закон и необоснованост. Твърди се, че в уведомителното писмо са посочени правните и фактическите основния за постановения отказ, като същият е издаден след изясняване на фактите и обстоятелствата от значение за преценката на основанията за допустимост на подпомагането. Касаторът моли решението да се отмени в обжалваната част, като вместо него се постанови друго, с което да се отхвърли жалбата против оспорения в първоинстанционното производство административен акт. Претендират се направените по делото разноски. Ответната страна - Н. П. Г., чрез своя процесуален представител оспорва касационната жалба, като моли обжалваното решение да бъде оставено в сила. Претендира направените по делото разноски. Участвалият в настоящото производство прокурор от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за частична основателност на жалбата. Касационната жалба е подадена от надлежна страна в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и е процесуално допустима, а разгледана по същество е частично основателна. Аргументите за това са следните: Производството пред Административния съд е образувано по жалба на Н. П. Г. срещу отказ на Изпълнителния директор на ДФ "Земеделие" за изплащане на субсидия по мярка 214 "Агроекологични плащания", обективиран в Уведомително писмо с изх. № 02-130-6500/7738 от 31.10.2014 г. С обжалваното решение административният съд е приел, че оспореният акт е издаден от компетентен орган - изпълнителният директор на ДФЗ-РА, в кръга на предоставените му правомощия съгласно чл. 20, т. 3 и чл. 20а, ал. 1 и ал. 2, т. 2 ЗПЗП, но не в предвидената в чл. 59 АПК форма. В процесното УП не са посочени конкретните обстоятелства, въз основа на които издателят му е отказал плащане поради неспазване на базовите изисквания. Съдът е счел, че това обстоятелство е основание за отмяна на акта, тъй като представлява пълна липса на фактическите основания за постановяването му, а съответно и приложимите към фактическата обстановка в случая норми. На следващо място съдът е приел, че в хода на производство по издаване на акта са допуснати и съществени процесуални нарушения. Административният орган не е изпълнил процесуалното си задължение по чл. 35 от АПК, като не е изяснил всички факти и обстоятелства от значение за случая. Така постановеното решение в частта с която е отменено Уведомително писмо за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по мярка 214 "Агроекологични плащания" изх. № 02-130-6500/7738 от 31.10.2014 г. от програмата за развитие на селските райони 2007-2013 г. за кампания 2013 г. на изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие" по отношение на вече оторизираната сума в размер на 36 182.96 лв. и е върната административната преписка на изпълнителния директор Държавен фонд "Земеделие" за произнасяне съгласно мотивите на решението е недопустимо. Следва да бъде отбелязано, че процесното Уведомително писмо с изх. № 02-130-6500/7738 от 31.10.2014 г., в частта с която са оторизирани сумите по мярка 214 "Агроекологични плащания" на бенефициента Н. П. Г., по своята правна природа представлява стабилен административен акт, поради необжалването му в предвидения от закона срок и като такъв е влязъл в законна сила. Предмет на съдебната проверка на първоинстанционния съд е била само останалата част на Уведомително писмо изх. № 02-130-6500/7738 от 31.10.2014 г. с която е отказано на бенефициента плащане по с мярка 214 "Агроекологични плащания" в размер на 29984.63 лева. Жалба в останалата част на административния акт не е подавана и следователно последният е влязъл в законна сила. Съдът се е произнесъл с решението си за цялото уведомително писмо, без да прецени, че жалбата на бенефициента е била само срещу тази част от него, с която е постановен отказ от подпомагане. Уведомителното писмо се състои от две части, като в първата си част съдържа информация за извършено плащане, а втората представлява отказ за оторизиране на част от исканата субсидия. Първата част от уведомителното писмо не е била предмет на жалбата. Позитивната част не може да бъде оспорвана, тъй като в тази си част жалбата би била процесуално недопустима поради липсата на правен интерес. Съдът като е отменил цялото уведомително писмо е излязъл от предмета на жалбата и се е произнесъл по несъществуващо оспорване. Така постановеното решение в тази му част, с която съдът се е произнесъл в повече от това, с което е бил сезиран ще следва да се обезсили на основание чл. 218, ал. 2 АПК. По отношение на останалата, допустима част на съдебното решение, настоящият състав приема, че е правилно в частта, с която е отменен отказът от подпомагане поради неспазване на базовите изисквания за направление "Биологично растениевъдство" за парцел 69835-1193-3-1 с площ от 24.1 ха, но в частта с която е отменен отказът от подпомагане, поради констатиране на площи в размер на 0.91 ха, попадащи извън специализирания слой площи в добро земеделско състояние, решението е неправилно. Аргументите за това са следните: Неправилен се явява изводът на първоинстанционния съд, че в процесното Уведомително писмо не са посочени конкретни обстоятелства и като цяло липсват мотиви въз основа на които издателят му е приел, че не са спазени базовите изисквания за съответното направление. Като неразделна част от уведомителното писмо са приложени таблици с допълнения, в които подробно е описано съдържанието на съответните колони. Отделно са приложени и Таблица № 1 - Оторизирани суми (в лева) и Таблица № 2 - Извършени плащания (в лева). Словесната и табличната част на уведомителното писмо представляват едно цяло, като правният извод е, че в административния акт се съдържат и правни, и фактически основания, поради което същият се явява мотивиран и не страда от порока по чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК. Съгласно ТР № 16/1975 г. на ОСГК на ВС на РБ мотивите към административния акт могат да се съдържат в друг документ, съставен с оглед предстоящото издаване на административния акт от помощни и подчинени на издателя на акта длъжностни лица или органи, какъвто впрочем е настоящият случай. Спазено е изискването тези документи и установените правнорелевантни обстоятелства да са приобщени към акта с цитирането им, с което е спазен принципа за самостоятелност, респ. непосредственост при осъществяване на административното производство от административния орган, поради което не е било необходимо тези факти да се приповтарят и като мотиви на издаденото уведомително писмо. Позоваването на извършените справки, проверки и т. н. в тяхната съвкупност представляват фактическите основания, съответстващи на посоченото в писмото правно основание, което е мотивирало административният орган да вземе решението си. По същество те представляват юридическият факт (респ. фактическият състав), от който органът черпи упражненото от него субективно административно право. Това са конкретните факти, въз основа на които същият е счел, че следва да упражни предоставената му компетентност и на базата на които се извършва последващата съдебна преценка за законосъобразност на акта. В настоящият случай административният орган след извършена проверка в системата ИСАК е констатирал, че информацията подадена от съответното контролиращо лице за процесния земеделски парцел /69835-1193-3-1/ се различава от информацията предоставена от земеделския стопанин за същия парцел - налице е различие в заявената култура, поради което административният орган е счел, че за площта на парцел 69835-1193-3-1 кандидатът не е спазил базовите изисквания за направление "биологично растениевъдство". Изводът, който се налага е, че административният орган е изложил както фактическите основания /разминаване между заявените от бенефициента култури и тези посочени от контролиращото лице/, така и правните основания /чл. 16 от Наредба № 11 от 6 април 2009 г. за условията и реда за прилагане на мярка 214 "агроекологични плащания" от програмата за развитие на селските райони за периода 2007 - 2013 г./ за постановения отказ от подпомагане по отношение на този парцел, поради което настоящата съдебна инстанция приема, че административният акт не страда от порок по смисъла на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК. Въпреки това обосновани са правните изводи на първоинстанционния съд, че административният орган е допуснал съществено нарушение на административнопроизводствените правила, като не е уведомил бенефициента за разминаване между заявените от него култури и тези посочени от контролиращото лице. Предвид факта, че в конкретния случай разминаването се дължи на техническа грешка допусната от контролиращото лице при въвеждане на данните, ако беше изпълнил задължението си по чл. 35 от АПК и беше изяснил всички факти и обстоятелствата от значение за случая и беше обсъдил обясненията и възраженията на бенефициента, административният орган би достигнал до противоположен извод, а именно, че са спазени базовите изисквания за направление "биологично растениевъдство", тъй като действителното фактическо положение кореспондира с данните в заявлението на бенефициента. Нещо повече в конкретния случай видно от приложените по делото доказателства, за административния орган е било служебно известно, че в процесния земеделски парцел /69835-1193-3-1/ са отглеждани лешници и органът е бил длъжен да направи допълнително разследване по случая, в това число да се проведе процедура за редакция на въведени данни в Системата за въвеждане на данни от външни институции съгласно чл. 68, ал. 5 от Наредба № 11 от 6 април 2009 г. за условията и реда за прилагане на мярка 214 "агроекологични плащания" от програмата за развитие на селските райони за периода 2007 - 2013 г. Крайният извод на настоящият съдебен състав е, че правилно и обосновано първоинстанционният съд е отменил Уведомително писмо за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по мярка 214 "Агроекологични плащания" изх. № 02-130-6500/7738 от 31.10.2014 г. от програмата за развитие на селските райони 2007-2013 г. за кампания 2013 г. на изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие" в частта с която се отказва на бенефициента подпомагане поради неспазване на базовите изисквания за направление "Биологично растениевъдство" за парцел 69835-1193-3-1 с площ от 24.1 ха. В останалата част решението, с което е отменен отказът от подпомагане, поради констатиране на площи в размер на 0.91 ха, попадащи извън специализирания слой площи в добро земеделско състояние, решението е неправилно. Настоящият съдебен състав приема, че съгласно чл. 16б, ал. 1, изр. 1 от Наредба № 105 от 22 август 2006 г. за условията и реда за създаване, поддържане, достъп и ползване на интегрираната система за администриране и контрол /Наредба № 105/ всяка година след приключване на обновяването по чл. 15, ал. 2, Министерството на земеделието и храните открива производство по чл. 66 от Административнопроцесуалния кодекс за одобряване на изготвения специализиран слой "Площи в добро земеделско състояние". Това производство представлява сложен фактически състав на процедура, провеждана от министъра на земеделието и храните чрез съответните ОД "Земеделие", която завършва със заповед на министъра на земеделието и храните по чл. 16г, ал. 4 (в конкретния случай с № РД -09-114 от 27.02.2014 г.), с която одобрява окончателния специализиран слой "Площи в добро земеделско състояние". Настоящата инстанция намира, че съгласно разпоредбата на чл. 16а, ал. 6 от Наредба № 105, въз основа на одобрения от министъра на земеделието и храните специализиран слой "Площи в добро земеделско състояние" РА извършва окончателна оторизация и плащания на площ за съответната година и приема заявления за подпомагане през следващата година. Видно от нея РА действа в условията на обвързана компетентност и няма как да извърши окончателна оторизация и плащания на площ за съответната година ако парцелът на съответното лице не е включен в заповедта по чл. 16г ал. 4 от Наредба № 105. В този смисъл заповед № РД 09-114/27.02.2014 г. на министъра на земеделието и храните създава права и задължения и засяга интереси на земеделските производители. (вж. Тълкувателно Решение № 8 от 11.12.2015 г. по тълк. д. № 1/2015 г., ОСС на ВАС). В настоящия случай Н. П. Г. не е обжалвал заповед № РД 09-114/27.02.2014 г. на министъра на земеделието и храните, поради което последната е влязла в сила по отношение на заявените от него имоти. Видно от заключението на вещото лице площта попадаща извън допустимия слой е в размер на 0.91 ха, поради което правилно административния орган е постановил отказ от подпомагане поради наддеклариране на 0.91 ха. Като е достигнал до различен извод първоинстанционният съд е постановил неправилно решение, което в тази си част следва да бъде отменено. При този изход на спора при съпоставимост на размера на насрещно дължимите разноски за касационното производство, по компенсация разноски не следва да се присъждат, а за първоинстанционното остават така както са направени и не следва да се изменят. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 и 3 от АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение