Решение № 8856 от 26.7.2021 г. на ВАС по адм. д. № 2271/2021 г.

Производството е по реда на чл. 237 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по искане /молба/ за отмяна на влязло в сила решение 17524/19.12.2019 г. по адм. дело 2595/2019 г. по описа на Върховния административен съд /ВАС/, Трето отделение, подадено от С. Бонев. В молбата за отмяна и в съдебното заседание по делото, страната е изложила подробни аргументи за наличието на отменителните основания по чл. 239, т. 1, т. 3 и т. 4 от АПК. Ответникът - Главна дирекция Изпълнение на наказанията, представляван от процесуален представител в съдебното заседание, изразява становище за неоснователност на искането за отмяна. С решение 17524/19.12.2019 г. по адм. дело 2595/2019 г. по описа на ВАС, предмет на настоящото производство, е оставено в сила решение 11/28.01.2019 г. по адм. дело 304/2018 г. на Административен съд Ловеч /АС - Ловеч/, с което е отхвърлена исковата молба на С. Бонев срещу Главна дирекция Изпълнение на наказанията, с искане за присъждане на обезщетение в размер на 10 000 лв., ведно със законната лихва върху сумата, от датата на завеждане на иска, до окончателното й изплащане, за причинени неимуществени вреди в резултат на незаконосъобразни действия на затворническата администрация в [наименование], [населено място], изразяващи се в отказ да се приеме препоръчана кореспондентска пратка от 28.04.2016 г., адресирана до ищеца. Върховният административен съд, Петчленен състав на Първа колегия, преценявайки допустимостта на искането за отмяна и наведените от страната отменителни основания, намира следното: Искането за отмяна на посочените основания е подадено в срока по чл. 240 АПК и е процесуално допустимо. Разгледано по същество, е основателно в хипотезата по чл. 239, т. 3 от АПК. Съгласно разпоредбата на чл. 239, т. 3 от АПК, актът подлежи на отмяна, когато е основан на документ, който по надлежния съдебен ред е признат за подправен, или на акт на съд или на друго държавно учреждение, който впоследствие е бил отменен. Настоящото искане за отмяна се основава на последното предложение от цитираната разпоредба съдебният акт е основан на акт на държавно учреждение, който впоследствие е бил отменен. В подкрепа на становището си, подателят на искането за отмяна представя препис от съдебно решение 232/02.12.2020 г. по адм. дело 96/2019 г. на АС Ловеч, с което е обявена нищожността на раздел IX, т. 1, абзац 2 от Заповед 306/22.03.2016 г. на началника на Затвора Ловеч. След извършена служебна проверка, получена и приложена към делото писмена справка от АС Ловеч, изискана от ВАС, настоящата съдебна инстанция е установила, че решение 232/02.12.2020 г. по адм. дело 96/2019 г. на АС Ловеч е влязло в законна сила на 23.12.2020 г. За да постанови решение 17524/19.12.2019 г. по адм. дело 2595/2019 г. на Върховния административен съд, чиято отмяна се претендира, съдът е приел, че съгласно Заповед 306/22.03.2016 г. на началника на Затвора Ловеч, упълномощените служители на затвора и затворническото общежитие получават кореспондентски или пощенски пратки, съдържащи писмени съобщения върху хартиен носител. Ако при външен оглед се установи, че пратката съдържа други вещи и предмети /каквато е настоящата хипотеза/, пратката не се получава от служителя, респективно от лицето до което е адресирана. В заключение съдът е приел, че служителят на затворническата администрация е действал законосъобразно, в изпълнение на Заповед 306/22.03.2016 г. на началника на Затвора Ловеч. След като е установил наличието на твърд предмет в процесната пратка, същият е бил задължен да я върне на куриерската служба. Заповед 306/22.03.2016 г. на началника на Затвора Ловеч е приложена по делото /л. 21 л. 37/. Видно от същата, Раздел IX Получаване на кореспонденция предназначена за лишените от свобода, т. 1, абзац 2, обявен за нищожен с решение 232/02.12.2020 г. по адм. дело 96/2019 г. на АС Ловеч, кореспондентските пратки, в пликове, на които при външен оглед се установи, че съдържат други вещи и предмети, не се получават. Независимо, че в решението си ВАС не се е позовал на конкретна разпоредба от Заповед 306/22.03.2016 г. на началника на Затвора Ловеч, цитираният в решението текст - ако при външен оглед се установи, че тези пратки съдържат други вещи и предмети, пратките не се получават, безспорно покрива хипотезата на т. 1, абзац 2 на Раздел IX от Заповед 306/22.03.2016 г. на началника на Затвора Ловеч, обявен за нищожен с влязло в сила съдебно решение. Предвид изложеното, решението, чиято отмяна се претендира, е основано на акт на държавно учреждение, който впоследствие, в конкретна негова част, е обявен за нищожен с влязло в сила решение. По аргумент за по силното основание, хипотезата на чл. 239, т. 3 АПК, е приложима не само при отмяна, но и при обявяване нищожността на административния акт. Предвид изложеното, настоящият Петчленен състав на ВАС, намира, че са налице основанията по чл. 239, т. 3 АПК за отмяна на влязлото в сила решение 17524/19.12.2019 г. по адм. дело 2595/2019 г. по описа на Върховния административен съд. По тази причина наведените от молителя основания за отмяна по чл. 239, т. 1 и чл. 239, т. 4 АПК, не следва да бъдат обсъждани. На основание чл. 244, ал. 2, изречение първо от АПК, решението, чиято отмяна се претендира следва да бъде отменено и делото върнато за ново разглеждане от друг състав на Върховния административен съд, Трето отделение, който да съобрази последиците от обявяването на нищожността на Заповед 306/22.03.2016 г. на началника на Затвора Ловеч. Предвид изложеното и на основание чл. 244, ал.2, изречение първо, във вр. чл. 239, т. 3 от АПК, Върховният административен съд, Петчленен състав на Първа колегия,