Решение № 777 от 26.01.2016 г. на ВАС по адм. д. № 5327/2015 г.

Решение № 777 от 26.01.2016 г. на ВАС по адм. д. № 5327/2015 г., II о., докладчик председателят Галя Костова Производството е по Глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ вр. с чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/, образувано по касационна жалба на "БСД България" ЕООД със седалище гр. София против решение № 1419/10.03.2015 г. по адм. д. № 7026/2014 г. по описа на Административен съд София-град с молба за отмяната му като неправилно и присъждане на разноски. Ответникът, директор на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" София при ЦУ на НАП, представляван от юрк. Шинев поддържа становище за неоснователност на касационната жалба с молба оспореното решение да бъде оставено в сила, претендира разноски. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд намира касационната жалба процесуално допустима като подадена от надлежна страна в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 АПК и като я разгледа по същество, констатира: Предмет на оспорване в първоинстанционното производство е ревизионен акт № 2001109262/30.01.2012 г., издаден от старши експерт по приходите при ТД на НАП София, потвърден изцяло с решение № 1024/4.05.2012 г. на директора на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" /сега "Обжалване и данъчно-осигурителна практика"/-София при ЦУ на НАП за допълнително установени задължения по Закона за данъка върху добавената стойност /ЗДДС/ в размер на 326436,05 лв по фактури, издадени от "Енко Инженеринг" ООД, ведно с лихви в размер на 85310,19 лв и задължения по Закона за корпоративното подоходно облагане /ЗКПО/ в размер на 115540,19 лв, ведно с лихви в размер на 25412,82 лв. С обжалваното решение Административен съд София-град е отхвърлил оспорването като неоснователно. Този правен резултат съдът е възприел след обсъждане доказателствата по делото в съвкупност с доводите на страните и при изпълнение задължителните указания в отменително решение № 9793/11.07.2014 г. по адм. 15137/2013 г. по описа на Върховния административен съд. Касационната жалба, подадена срещу така постановеното решение с молба за отмяната му като неправилно по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК е неоснователна. Видно от представените по делото договори между "БСД България" ЕООД /като изпълнител по рамкови договори с "Мобилтел" ЕАД и "Теленик" ЕАД/ и "Енко Инженеринг" ООД, първият в качеството на възложител, а вторият- в качеството на изпълнител са договорили извършването на дейности по изграждане на телекомуникационни съоръжения към конкретно описани обекти - РТЗ "Здравец", обекти към мрежата на БТК, към телекомуникационната инфраструктура на лицензирани доставчици на фиксирана телефония и интернет трафик, оптични кабелни линии и пр. Стойността на договорените доставки е определена в единични цени в приложения към договорите, като възложителят е поел задължението да достави на мястото на всеки обект необходимите материали. При изпълнение поетите по договорите задължения изпълнителят, "Енко Инженеринг" ООД е ползвал подизпълнители по договори с трети дружества. Дейностите са съответно фактурирани, като за ревизирания период са установени 43 бр. фактури с отразяване "съгласно договор", "сплайсване на оптичен кабел", издадени от изпълнителя. При извършената насрещна проверка на правоприемника на това дружество "Д. Инженеринг" ЕАД документи не са представени, не са постъпили и след изпращане на надлежно писмено искане от ревизиращия орган. При тези данни съдът обосновано и в съотвествие с материалния закон е приел, че липсват доказателства за наличието на облагаема доставка по см. на чл. 9 ЗДДС. Освен представените от жалбоподателя фактури, договори и протоколи, доказателства за изпълнение от страна на последния задължението да доставя на място необходимите за работата на изпълнителя материали не са представени /доказателства за закупуване, транспортиране, отчет/. Не е представена техническа документация за установяване извършването на договорените услуги, с която жалбоподателят като възложител следва да разполага. Договорените услуги са на разрешителен режим, обстоятелство взето предвид от съда, който с основание е констатирал, че доколкото са представени съответни разрешителни същите не могат да бъдат отнесени към конкретен договор. Доказателства за това как изпълнителят е извършил възложените по всеки един от договорите дейности, а именно наети лица със съответна специалност, отработени дни, отчетени транспортни разходи до съответните обекти и пр. липсват. Установяването от съдебно счетоводната експертиза за наети от единия подизпълнител по трудов договор две лица не внася промяна в приетата по-горе фактическа обстановка, тъй като явно две лица не могат да обезпечат извършването на услугата по договора с подизпълнителя предвид обема и фактическата сложност на дейността. Правото на приспадане на данъчен кредит е обусловено от две предпоставки - доказана реалност на доставката на стока или услуга и притежанието на данъчен документ по чл. 71, ал. 1, т. 1 ЗДДС - фактура, съдържаща реквизитите по чл. 114 ЗДДС. Самата фактура не доказва реалността на доставката - последната подлежи на установяване с доказателства относно кадровата и техническа обезпеченост на изпълнителя, за изпълнение договорните отношения между възложител и изпълнител на доставката, съставени отчетни документи. Фактурите, по които не е признат ползвания от касационния жалбоподател данъчен кредит не съдържат конкретика относно изискуемото по чл. 114, ал. 1, т. 9 ЗДДС - отразяването "съгласно договор" е общо и неопределено, без възможност да бъде съотнесено с някой от представените такива, а другото пояснение "сплайсване на оптичен кабел" не е конкретизирано като параметри. Предвид горното, решаващият правен извод, възприет от първоинстанционния съд за липса на предпоставките по чл. 68, ал. 1 ЗДДС за възникване правото на приспадане на данъчен кредит по чл. 69, ал. 1 ЗДДС е обоснован и в съответствие с материалния закон. Първоинстанционното решение е правилно и в частта по ЗКПО. Отказът на правото на данъчен кредит е корелативно свързан с корекция в посока увеличение на финансовия резултат по ЗКПО за ревизирания период -2008 г. и 2009 г. За да бъде признат за данъчни цели даден счетоводен разход следва да е документално обоснован чрез първичен счетоводен документ по смисъла на Закона за счетоводството, който да отразява вярно стопанската операция /чл. 10, ал. 1 ЗКПО/. Фактурите, издадени от "Енко Инженеринг" ООД, по които не е признат ползвания от жалбоподателя данъчен кредит, предвид липсата на реалност на доставката на договорена услуга, не отразяват вярно фактурираните стопански операции и формирания по тях счетоводен разход не следва да бъде признат при формиране на годишния финансов резултат. Тези фактури визират отклонение от данъчното облагане по смисъла на чл. 16, ал. 2, т. 4 ЗКПО, тъй като с тях е фактурирано възнаграждение за услуга, без тя да е реално извършена, предвид което разхода по тях не следва да бъде признат при формиране на счетоводния финансов резултат на дружеството за посочените две години. Предвид липсата на грешки в пресмятането оспорването срещу ревизионния акт и в тази му част правилно е прието за неоснователно. Основните касационни доводи за неправилност на обжалваното решение са неоснователни. Изложеното в мотивите по отношение заключението на съдебно счетоводната експертиза визира становището на съдебния състав за неприемането му поради обстоятелството, че е изготвено въз основа на счетоводни документи, предоставени от оспорващия, без справка в счетоводството на доставчика. Обсъдена е и съдебнотехническата експертиза, дала заключение, че съоръжения отговарящи по вид, параметри и местоположение на посочените в приложените по делото приемателно-предавателни протоколи на място са изпълнени, кабелите са скрити, на маркировка с колчета е посочено, че съответния кабел е положен от "БСД България". Тези обстоятелства не могат да обслужат твърдението за реалност на доставките по инкриминираните 43 бр. фактури, тъй като не обосновават извод, че доставчик на тези услуги е именно издателя им "Енко Инженеринг" ООД. От изложеното следва, че при преценка заключенията на назначените по делото съдебни експертизи съдът не е допуснал нарушение на съдопроизводствените правила. Представеното административно решение за отмяна на ревизионен акт, съставен за последващ период, е неотносимо към предмета на делото, тъй като на установяване в настоящето производство подлежат търговските взаимоотношения на възложителя и изпълнителя в ревизирания период, доказването реалността на доставките като условие за признаване право на данъчен кредит в този период. Законосъобразното отчитане дейностите от задълженото лице в последващ период не обосновава извод, че по същия начин това лице е процедирало и в предходния, обхванат от настоящата ревизия период. В заключение касационната проверка на първоинстанционното решение налага извода за постановяването му в отсъствие на основания по чл. 209, т. 3 АПК за отмяната му. При този резултат на ответника по касационната жалба, представляван от юрисконсулт се следват своевременно заявените разноски в размер на 500 лв за явяване в съдебно заседание съгласно § 1 вр. с чл. 8, ал. 4 от Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Така мотивиран, на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, състав на второ отделение