Решение № 10048 от 20.10.2025 г. на ВАС по адм. д. № 356/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба от И. А. Г., гражданин на Сирия, чрез адв. Т. Чечкова, против Решение 5238 от 29.11.2024 г., постановено по адм. д. 1082 по описа на Административния съд Хасково за 2024 година. С обжалваното решение, в производство по чл. 84, ал. 3 от Закона за убежището и бежанците (ЗУБ), е отхвърлена жалбата на чужденеца срещу Решение 10816 от 14.10.2024 г. на Председателя на Държавната агенция за бежанците при Министерския съвет (ДАБ) на Република България, с което на чужденеца е отказано предоставянето на статут на бежанец и хуманитарен статут. Касаторът твърди неправилност на обжалваното съдебно решение поради постановяването му в противоречие с материалния закон, при допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. В съдебно заседание пред касационната инстанция касаторът се представлява от адв. Цветилов, който пледира за отмяна на обжалваното решение и предоставяне на статут на чужденеца. Ответникът Председателят на ДАБ, с адрес - гр. София, бул. Княгиня Мария Луиза 114Б не изразява становище по касационната жалба в срока по чл. 213а, ал. 4 АПК. В съдебното заседание пред настоящия съд се представлява от упълномощен процесуален представител ст. юрк. М. Кръстева, която изразява становище за неоснователност на касационната жалба и за правилност на обжалвания съдебен акт. Представителят на Върховна касационна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд установи, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което я преценява като допустима. По основателността й приема следното: Административният съд е установил, че с молба от 29.07.2024 г., регистрирана на 30.07.2024 г. (л. 67 от първоинстанционното дело) И. (собствено име) Г. (бащино име) А. (фамилно име) е поискал предоставяне на закрила в Република България, след като влязъл нелегално на територията на страната от Турция. Въз основа на данните в административната преписка (регистрационен лист на л. 65 и л. 66, пак там), е установил, че чужденецът е от мъжки пол, роден на [дата]. в гр. Алферджи, Област Идлиб, има етническа принадлежност [заличен текст], със средно образование, женен, дърводелец, изповядва [заличен текст] религия (направление: [заличен текст]). Въз основа на тази молба пред ДАБ е образувано административно производство по общия ред хипотезата на чл. 68, ал. 1, т. 1 ЗУБ. След изискване на становище от Държавна агенция Национална сигурност (ДАНС) (писмо, изх. рег. УП33568/01.08.2024 г. л. 42, пак там) по чл. 58, ал. 10 ЗУБ, е получен отговор от директора на специализирана дирекция М ДАНС (писмо, изх. рег. М-15220 от 26.09.2024 г. л. 35, пак там), с което ДАБ е уведомена, че ДАНС не възразява да бъде предоставена закрила на А. в Република България, ако същият отговаря на условията по ЗУБ. С търсещия закрила е проведено интервю, за което е изготвен Протокол, рег. УП 33568/26.08.2024 г. л. 36-41, пак там. На 14.10.2024 г. Председателят на ДАБ е издал оспореното пред първата инстанция Решение 10816, връчено на чуждия гражданин на 18.10.2024 година. Въз основа на така установената фактическа обстановка, съдът е формирал следните изводи: Приел е, че обжалваният административен акт е издаден от компетентен орган, в установената форма, при издаването му не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и не противоречи на приложимите материалноправни разпоредби. Преценил е като правилен извода на административния орган за липсата на материалноправните предпоставки за предоставяне на бежански статут на чужденеца. По отношение на предпоставките за предоставяне на хуманитарен статут, съдът се е мотивирал, че няма изложени твърдения за наличие на обстоятелства като предвидените в чл. 9, ал. 1, т. 1 и т. 2 ЗУБ и чл.9, ал. 6 и ал. 8 от с.з. Съдът е споделил преценката на административния орган, че случаят на кандидата не дава основание за предоставяне на хуманитарен статут по чл. 9, ал. 1, т. 3 ЗУБ. Възприел е оценката на положението в държавата по произход на чужденеца, дадена от административния орган въз основа на Справка за актуалната политическа и икономическа обстановка в Сирия, вх. ЦУ-1841/23.08.2024 г. (л. 19-26 от първоинстанционното дело) и Справка за състоянието на сигурността в провинциите Идлиб, Ракка, Хама и Хомс, рег. ЦУ-1850/27.08.2024 г. (л. 27-34, пак там), изготвени от дирекция Международна дейност при ДАБ. Приел е, че в провинция Идлиб, където жалбоподателят живеел със семейството си преди да напусне нелегално Сирия и да се отправи към Турция, макар все още да се наблюдават ситуации на несигурност, като цяло обстановката е стабилна и не можело да се говори за наличието на безогледно насилие. Счел е, че на територията на Сирия е налице вътрешен въоръжен конфликт, който обаче от 2020 г. се намира в състояние на застой. Преценил е, че макар обстановката в родината на молителя да е сложна, то насилието не е във всички части на страната и са налице възможности за пътуване и вътрешно разселване. Формирал е извод, че актуалната ситуация в Сирия не е такава, че за чужденеца да съществува реален риск от тежки посегателства, ако се завърне на нейна територия. Касационната инстанция преценява обжалваното решение като валидно, допустимо и правилно. Първоинстанционният съд е формирал обосновани изводи, които се споделят напълно от настоящия съдебен състав, което прави ненужно повтарянето им. Въз основа на установените по делото факти, административният съд е приложил правилно материалния закон. Възраженията на касационния жалбоподател за необоснованост на обжалваното решение и неправилно приложение на закона са неоснователни. Съдът е посочил в решението си установените по делото фактически положения, релевантни за спора. Въз основа на обективно установената фактическа обстановка, е формирал правилния извод за законосъобразност на оспорения пред него административен акт. Съдът обосновано е приел, че от събраните по делото доказателства не може да се направи извод, че И. А. е бил обект на преследване. Спрямо него не е упражнявано физическо насилие и той не е бил обект на репресии поради своята етническа и религиозна принадлежност. Чужденецът не обосновава наличие на съществуваща реална заплаха в страната си по произход, отрича за осъществено спрямо него преследване по смисъла на чл. 8, ал. 2 5 ЗУБ, както и риск за бъдещо такова. Не се установява да е имал проблеми с официалните власти в държавата му по произход. Твърденията му са, че не е задържан и осъждан, и че не е обвързан с политическа партия и религиозна общност/секта/организация. При тези данни, правилно е преценено, че спрямо кандидата не са налице основанията за предоставяне на бежански статут по смисъла на чл. 8 ЗУБ. Административният съд Хасково обосновано е приел също така, че не са налице и основания за предоставяне на хуманитарен статут на А., съгласно чл. 9 ЗУБ. Не са налице тежки посегателства по смисъла на чл. 9, ал. 1, т. 1 и т. 2 ЗУБ. По казуса не се установява лицето да е било принудено да напусне Сирия поради това, че там е било изложено на реална опасност от тежки посегателства като смъртно наказание или екзекуция. Липсват доказателства, а и не се твърди наличие на конкретна заплаха за живота, сигурността и свободата на касатора поради опасност от наказание, изтезание или други форми на нечовешко или унизително отнасяне. Посоченото от него в проведеното интервю пред административния орган не дава основание да се приеме, че е бил принуден да напусне родината си поради реална опасност от изтезание или нечовешко или унизително отнасяне и спрямо него не съществува риск от посегателства по смисъла на чл. 9, ал. 1, т. 1 и т. 2 ЗУБ. Обосновани на данните по делото са изводите на съда, че при издаването на оспореното пред него Решение 10816/14.10.2024 г., компетентният административен орган е обсъдил подробно ситуацията в държавата на произход на търсещия закрила и е достигнал до правилното заключение, че не са налице предпоставките по смисъла на чл. 9, ал. 1, т. 3 ЗУБ. Съгласно даденото пояснение в т. 35 от Решение от 30 януари 2014 г. по дело C-285/12 (Aboubacar Diakité срещу Commissaire général aux réfugiés et aux apatrides) на Съда на Европейския съюз (СЕС), посоченото в чл. 15, буква в от Директива 2004/83/ЕО на Съвета от 29 април 2004 година относно минималните стандарти за признаването и правното положение на гражданите на трети страни или лицата без гражданство като бежанци или като лица, които по други причини се нуждаят от международна закрила, както и относно съдържанието на предоставената закрила (Директива 2004/83/ЕО/ Директива/та) понятие въоръжен вътрешен конфликт , следва да се тълкува в смисъл, че съществуването на въоръжен вътрешен конфликт трябва да бъде признато, когато редовните въоръжени сили на дадена държава се сблъскват с една или повече въоръжени групи или когато се сблъскват две или повече въоръжени групи, без да е необходимо този конфликт да може да бъде квалифициран като въоръжен конфликт , който няма международен характер по смисъла на международното хуманитарно право, и без интензитетът на въоръжените сблъсъци, равнището на организираност на наличните въоръжени сили или продължителността на конфликта да бъдат предмет на преценка, отделна от тази за степента на насилие, съществуващо на въпросната територия. За да бъде приведен в действие чл. 15, буква в от Директива 2004/83/ЕО е необходимо въоръженият конфликт да се характеризира с безогледно насилие на такова високо ниво, че самите цивилни лица да са изложени на реална опасност от тежки посегателства и да съществуват сериозни и потвърдени основания да се смята, че цивилно лице, върнато в съответната страна или евентуално в съответния регион, поради самия факт на присъствието си на тяхната територия, се излага на реална опасност да претърпи посочените заплахи. В тази връзка, съгласно Решение на Съда на ЕС от 17 февруари 2009 г. по дело C-465/07 (Meki Elgafaji, Noor Elgafaji срещу Staatssecretaris van Justitie) по тълкуването и прилагането на чл. 15, буква в) от Директивата, е необходимо компетентният национален орган или съдилищата, до които е подадена молба за субсидиарна закрила, да са установили, че в съответната държава по произход съществуващият въоръжен конфликт достига толкова висока степен, че се демонстрират сериозни и потвърдени основания да се счита, че изпратеното обратно там цивилно лице, единствено на основание присъствието си на територията на дадена държава или регион, би било изправено пред реален риск да стане обект на тази заплаха. В случая тези критерии не са изпълнени. В конкретния случай няма обоснован страх от преследване и индивидуализиране на заплаха за живота на чужденеца. Не се установява спрямо него и да са налице сериозни и потвърдени основания да се счита, че единствено с присъствието си на територията на Сирия, той би бил изправен пред реален риск да бъде обект на заплаха, релевантна за предоставянето на хуманитарен статут. В случая, анализът на обстановката в Сирия, обсъдена в обжалваното съдебно решение съобразно изготвените от дирекция Международна дейност при ДАБ в хода на административното производство Справка за актуалната политическа и икономическа обстановка в Сирия, вх. ЦУ-1841/23.08.2024 г. (л. 19-26 от първоинстанционното дело) и Справка за състоянието на сигурността в провинциите Идлиб, Ракка, Хама и Хомс, рег. ЦУ-1850/27.08.2024 г. (л. 27-34, пак там) сочи, че на територията на сирийската държава, макар обстановката да е нестабилна, не съществува въоръжен вътрешен конфликт, придружен от безогледно насилие във всички части на страната. Както е посочил административният съд, от 2020 г. конфликтът се смята за такъв, който се намира в състояние на застой. Върховният комисариат на Организацията на обединените нации (ООН) за бежанците (ВКБООН) укрепва мрежите за взаимопомощ, предлага широка гама от услуги за закрила и подкрепа в полза на вътрешно разселени лица, завърнали се лица и приемащи общности. Не е налице повсеместна ситуация на безогледно насилие, което да обоснове заплаха за личността на касационния жалбоподател, респ. чл. 15, буква в от Директива 2004/83/ЕО, транспониран в нормата на чл. 9, ал. 1, т. 3 ЗУБ, е неприложим. Въз основа на последните данни за обстановката в Сирия Справка за актуалната обществено-политическа обстановка в Сирия след падането на режима на президента Башар Асад, вх. МД-02-124/12.12.2024 г., представена от административния орган в касационната инстанция (от л. 9 до л. 11 от касационното дело), се налага извод за цялостно подобряване на ситуацията със сигурността в държавата по произход на чужденеца, въпреки наличието на въоръжени сблъсъци на отделни места. През ноември 2024 г. ислямската групировка Хаят Тахрир ал Шам (HTS) започва, в сътрудничество със съюзни бунтовнически фракции, голяма офанзива в Северозападна Сирия, а в началото на декември същата година пада режимът на президента Башар Асад и на власт идва ново, временно сирийско правителство. Страната е на прага на нов политически период, като е проведено заседание на кабинета с участието на екип на Правителството на спасението (Salvation Government), работило в местоживеенето на жалбоподателя (Идлиб), както и в околностите на района, и на Правителството на сваления режим, преминало под надслова за предаване на институциите от старата власт на новата власт. Така установената актуална обстановка в Сирия не сочи на обстоятелства, от които да се направи извод, че при връщането му в Сирия, сигурността и животът на касационния жалбоподател ще бъдат застрашени. Изявеното в хода на проведеното интервю от търсещия убежище принципно желание да живее спокойно, не предпоставя предоставяне на хуманитарен статут. По делото не са налице основанията за прилагане на принципа забрана за връщане , установен в чл. 33, пар. 1 от Женевската конвенция за статута на бежанците от 1951 г., възприет и в действащия ЗУБ чл. 4, ал. 3. Съгласно посочената норма, чужденец, влязъл в Република България, за да поиска закрила, или който е получил закрила, не може да бъде връщан на територията на държава, в която са застрашени неговият живот или свобода по причина на раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група или политическо мнение, или той е изложен на опасност от изтезания или други форми на жестоко, нечовешко или унизително отнасяне или наказание. Няма фактически обстоятелства, които да налагат извод, че, ако чужденецът бъде върнат обратно в Сирия, има голяма вероятност той да бъде подложен на изтезание или на нечовешко и унизително отношение. По изложените съображения, решението, предмет на касационната жалба следва да е потвърди. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, изр. първо, предл. първо АПК, Върховният административен съд, състав на трето отделение, Първа колегия