Решение № 17092 от 18.12.2013 г. на ВАС по адм. д. № 13105/2013 г.

Решение № 17092 от 18.12.2013 г. на ВАС по адм. д. № 13105/2013 г., V о., докладчик съдията Илияна Дойчева Производството по делото е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по жалба на Слави Йорданов Славов против заповед № К-10047/3.09.2010 г. на министъра на вътрешните работи, с която на жалбоподателя е наложено дисциплинарно наказание "уволнение" и е прекратено служебното му правоотношение. В жалбата се навеждат доводи за незаконосъобразност на заповедта, като постановена в противоречие с материалноправните норми на Закона за Министерството на вътрешните работи (ЗМВР) и при съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Жалбоподателят моли за отмяната й и претендира присъждане на направените по делото разноски. Ответникът - министърът на вътрешните работи, чрез процесуалния си представител, оспорва жалбата. Моли същата да бъде отхвърлена и претендира присъждане на юрисконсулско възнаграждение. Жалбата е подадена в срок и е допустима. За да се произнесе по съществото й настоящият състав на Върховния административен съд приема за установено следното: Със заповед от 25.05.2010 г. министърът на вътрешните работи е образувал дисциплинарно производство, определил е състава на дисциплинарно-разследващия орган и е разпоредил да се изготви становище относно наличие на основание за реализиране на дисциплинарна отговорност на Слави Йорданов Славов. На 4.06.2010 г. държавният служител е запознат със заповедта. На 4.06.2010 г. дисциплинарно-разследващият орган е поканил Слави Йорданов Славов да даде писмени обяснения. Такива са дадени на 9.06.2010 г. и на 26.07.2010 г., с които дисциплинарно-наказващият орган е запознат видно от поставените резолюции. Проведено е дисциплинарно производство и на 23.07.2010 г. е изготвена обобщена справка, в която е констатирано, че на 2.09.2009 г. в резултат на разпоредена проверка в кабинета на служителя е намерено специално техническо средство, камуфлирано в компютърна розетка, която е част от компютърната мрежа, като устройството служи за подслушване и видео наблюдение, съдържащо нелинейни елементи. Дисциплинарно-разследващият орган е анализирал събраните в досъдебното производство свидетелски показания и е направил извод, че поставянето на техническото средство за събиране на негласна информация не е осъществено на законово основание и липсва документация за неговия монтаж и експлоатация. Направено е предположение, че след като средството е монтирано на работното място на жалбоподателя, то същият е знаел за съществуването и използването му. Констатирано е, че не са събрани данни Славов лично да е събирал информация от техническото средство. Дисциплинарно-разследващият орган е обосновал извършеното от служителя дисциплинарно нарушение с повдигнатото на същия обвинение за извършено престъпление по чл. 339а, ал. 2 от НК. Направен е извод, че държавният служител е извършил нарушение на т. 12, 44 и 46 от Етичния кодекс за поведение на служителите в МВР и е квалифицирал същото като тежко дисциплинарно нарушение по смисъла чл. 227, ал. 1, т. 10 от ЗМВР вр. чл. 230, ал. 2, т. 4 от ППЗМВР и е направено предложение за налагане на дисциплинарно наказание "уволнение". Жалбоподателят е запознат с обобщената справка на 26.07.2010 г. На 26.07.2010 г. дисциплинарно-разследващият орган е изготвил и становище. На 3.10.2010 г. министърът на вътрешните работи е издал оспорената заповед, с която е наложил на Слави Йорданов Славов дисциплинарно наказание "уволнение" и е прекратил служебното му правоотношение. Като фактически основания за издаване на заповедта е посочено: за извършено тежко нарушение на служебната дисциплина, изразяващо се в това, че на 28.05.2010 г. в гр. София с привличането му в качеството на обвиняем по досъдебно производство № 134/2009 г. по описа на Национална следствена служба за умишлено престъпление по чл. 339а, ал. 1 във вр. ал. 1 вр. чл. 26, ал. 1 от НК държавният служител Слави Йорданов Славов е нарушил т. 4, 7 и 8 от Етичния кодекс за поведение на служителите в МВР. Като правни основания за издаване на заповедта са посочени - чл. 224, ал. 2, т. 4, чл. 227, ал. 1, т. 10 от ЗМВР вр. чл. 230, ал. 2, т. 4 от ППЗМВР. С оглед на така установената фактическа обстановка, настоящият състав на Върховния административен съд, пето отделение, направи следните правни изводи: Оспорената заповед е издадена от компетентен орган и при постановяването й не са допуснати съществени нарушение на административнопроизводствените правила. Дисциплинарното производство е започнало със заповед на дисциплинарно-наказващия орган, съдържаща реквизитите на чл. 239, ал. 1 от ППЗМВР. Жалбоподателят е запознат със заповедта. Проведено е дисциплинарно производство и служителят е запознат с обобщената справка. Същият е дал обяснения, с които министърът на вътрешните работи е запознат, което е удостоверено с поставените резолюции. Заповедта е издадена в срока по чл. 225, ал. 2 от ЗМВР. Следователно при постановяването й не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Заповедта е издадена в нарушение на предписаната от закона форма. В нарушение на изискването на чл. 246, ал. 1 от ППЗМВР същата не съдържа мястото, времето и обстоятелствата, при които е извършено нарушението. Фактът, че на служителя е повдигнато обвинение за престъпление от общ характер не обосновава извършено дисциплинарно нарушение по смисъла на чл. 227, ал. 1, т. 10 от ЗМВР вр. чл. 230, ал. 2, т. 4 от ППЗМВР. В заповедта не са описани действията, с които Славов е осъществил нарушение на т. 4, 7 и 8 от Етичния кодекс за поведение на служителите в МВР. Независимо, че в заповедта е налице позоваване на изготвените в дисциплинарното производство обобщена справка и становище, то в случая изложените в същите съображения не могат да заместят липсата в оспорената заповед на фактически основания за налагане на дисциплинарното наказание. Видно от обобщената справка и становището е, че дисциплинарно-разследващият орган е предложил дисциплинарното наказание да се наложи за допуснати нарушения на т. 12, 44 и 46 от Етичния кодекс за поведение на служителите в МВР, а цитираните в заповедта нарушения са съответно на т. 4, 7 и 8 от същия. Следователно в заповедта не са изложени фактическите основания за налагане на дисциплинарното наказание, установяващи нарушение на цитираните в същата правила от Етичния кодекс за поведение на служителите в МВР. Оспорената заповед е издадена и в нарушение на материалноправните норми на закона. Фактът, че на служителя е повдигнато обвинение за умишлено престъпление от общ характер не е основание за налагане на дисциплинарно наказание. Видно от приложената по делото влязла в сила присъда, е че жалбоподателят е оправдан по повдигнатото му обвинение, описано в оспорената заповед, като изпълнителното деяние, за което е оправдан е напълно идентично с нарушението на служебната дисциплина, описано в заповедта за налагане на дисциплинарното наказание. Съгласно правилото на чл. 300 от ГПК влязлата в сила присъда на наказателния съд е задължителна за гражданския съд, който разглежда гражданските последици от деянието, относно това, дали е извършено деянието, неговата противоправност и виновността на дееца. Следователно след като с влязла в сила присъда е установено, че държавния служител не е извършил деянието, което е описано и в оспорената заповед, то следва, че Славов не е извършил и тежко нарушение на служебната дисциплина. Що се отнася до цитираните правила на т. 4, 7 и 8 от Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР, то това нарушение е обосновано от дисциплинарно-наказващият орган единствено въз основа на повдигнатото на служителя обвинение. Както бе посочено по-горе в заповедта не е описано, с кои свои действия, извън тези осъществяващи състав на престъпление по НК, служителят е уронил престижа на службата, тъй като уронването на престижа е основание за налагане на дисциплинарно наказание "уволнение", а самото нарушаване на етичните правила е основание за налагане на друг вид дисциплинарно наказание. Следователно след като държавния служител не е осъществил дисциплинарните нарушения, описани в заповедта за уволнение, и квалифицирани като тежко нарушение на служебната дисциплина, то не са налице и нарушения на цитираните в заповедта норми на Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР, поради което спрямо жалбоподателя не е осъществен фактическият състав на чл. 210, ал. 1, т. 10 от ЗМВР вр. чл. 230, ал. 2, т. 4 от ППЗМВР. С оглед на изложеното съдът приема, че заповедта е незаконосъобразна като постановена в нарушение на предписаната от закона форма и на материалноправните норми на ЗМВР И ППЗМВР, поради което същата следва да бъде отменена. Предвид изхода на делото следва да се осъди Министерството на вътрешните работи да заплати на Слави Йорданов Славов направените по делото разноски в размер на 410 лв., от които 10 лв. платена държавна такса и 400 лв., изплатено адвокатско възнаграждение. По изложените съображения и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК Върховният административен съд, пето отделение,