Решение № 1769 от 4.02.2011 г. на ВАС по адм. д. № 14985/2009 г.

Решение № 1769 от 4.02.2011 г. на ВАС по адм. д. № 14985/2009 г., III о., докладчик съдията Галина Христова Производството е по реда на чл. 87 от ЗУБ във вр. с чл. 145, ал. 1 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по жалба на Геймати Абриз Бабак, гражданин на Иран, срещу Решение № 469 от 7.10.2009 г. на председателя на Държавна агенция за бежанците (ДАБ) при Министерския съвет на Република България. В жалбата се възразява, че административният орган при постановяването на своето решение не е обсъдил всички факти и обстоятелства по преписката и е приложил неправилно чл. 8 и 9 от Закона за убежището и бежанците (ЗУБ). Ответната страна - председателят на ДАБ не взема становище по делото. Прокурорът от Върховната административна прокуратура изразява становище за неоснователност на жалбата. Настоящата инстанция, като взе пред вид доводите на страните и доказателствата по делото, намери за установено следното: Жалбата е постъпила в срока по чл. 149, ал. 1 от АПК, от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна при следните съображения: С обжалваното решение на председателя на ДАБ на Геймати Абриз Бабак е отказано предоставяне статут на бежанец и хуманитарен статут на основание чл. 8 и 9 във връзка с 75, ал. 1, т. 2 и 4 ЗУБ. Административният орган е приел, че в случая не са налице материалноправните предпоставки за уважаване на молбата за предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут предвид липсата на представени доказателства за наличието на основателен страх от преследване поради раса, религия, националност, политически убеждения или принадлежност към определена социална група, нито за конкретна и реална опасност от тежки посегателства като смъртна заплаха, екзекуция, наказание или изтезание на кандидата. Обжалваният административен акт е законосъобразен. Издаден е от компетентен орган, в предвидената от закона форма и при постановяването му не са допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила. От данните по делото се установява, че последният е пристигнал в Република България легално с виза през месец февруари 2009 г. Мотивира молбата си за закрила със страх от преследване по политически причини, заради членството му в шахската партия "Салтанат Талаб" и монархическите възгледи на семейството му, за което твърди че е привърженик на шаха на Иран. Баща му имал строителна фирма, която след Ислямската революция през 1979 г., фалирала. През 1987 г. изгоряла къщата им, вследствие на което чужденецът получил 40 % изгаряния. От разказите на баща си и чичо си знаел, че къщата им била запалена от басиджите. Твърди също, че многократно е арестуван от басиджите поради това, че имал различно политическо мнение, както и че бил под непрекъснатото им наблюдение, телефонът му бил подслушван, бил подложен на психически тормоз и очаквал всеки момент да бъде задържан. На друго интервю обаче заявява, че не е арестуван, осъждан или членувал в политически партии. Противоречиви са и обясненията, относно следването във Висше учебно заведение. Не желае да се завърне в Иран, защото се опасява, че поради просрочване на срока на престоя му извън страната, ще бъде убит. Настоящата съдебна инстанция, след съвкупна преценка на доказателствата по делото и твърденията на кандидата, намира че правилно административният орган е обосновал отказ за предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут на чужденеца, тъй като не са налице материалните предпоставки по чл. 8 и чл. 9 ЗУБ. Този извод кореспондира и с приложените по делото няколко справки на Дирекция "Международна дейност и европейски бежански фонд" при ДАБ. Според тях по отношение на монархистката опозиция, различни анализи на обстановката в Иран през последните десетина години отбелязват, че монархизмът не представлява политическа реалност в страната и властите не разглеждат монархистите като опасни за структурата на държавата и членовете на монархичната партия не са подложени на преследване. Според друга справка, (вх. № 2325/7.08.2009 г.) данни за партия или организация с име "Салтанат Талаб" не са открити. Според "Амнести интернешънъл" - Германия, "Салтанат Талаб" не е название, а по-скоро определение, което се превежда като "монархист" или "промонархист". Съгласно чл. 8, ал. 1 от ЗУБ, статут на бежанец в Република България се предоставя на чужденец, който основателно се страхува от преследване поради своята раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група или поради политическо мнение и/или убеждение, намира се извън държавата си по произход и поради тези причини не може или не желае да се ползва от закрилата на тази държава или да се завърне в нея. Опасенията за преследване от страна на властите по отношение на етническата принадлежност на азер са неоснователни. Видно от справка № 945/30.03.2009 г. на Дирекция "Международна дейност и европейски бежански фонд" при ДАБ, азерите са добре интегрирани в обществото и управлението на страната. Изповядват официалната държавна религия и не са подлагани на съществена дискриминация. Като шиити, те не са третирани по-различно от мнозинството иранци. Изводите за липса на основания за предоставяне на статут на бежанец по чл. 8 от ЗУБ, изложени от административния орган, се споделят от настоящата инстанция, същите са правилни и почиват на точно прилагане на материалния закон към установените в хода на административното производство релевантни за спора факти. Съгласно чл. 9 от ЗУБ хуманитарен статут се предоставя на чужденец, принуден да напусне или да остане извън страната си на произход или местоживеене по причина на заплаха за неговия живот, сигурност или свобода, поради насилие, възникващо от ситуации като въоръжен конфликт, както и когато е изложен на опасност от изтезание или други форми на нечовешко или унизително отнасяне или наказание и по тези причини не може или не желае да се завърне в страната си на произход или местоживеене. За да са налице предпоставките за предоставяне на хуманитарен статут следва да съществува вероятност за нечовешко или унизително отнасяне при реализиране на наказанието, а такива данни липсват. Причина за напускане на Иран за жалбоподателя са съображения относно получени заплахи с неизяснен мотив, за които доказателства не са представени. Установената фактическа обстановка не дава основания да се приеме, че той е бил принуден да отпътува от Иран поради реална опасност от тежки посегателства. Въпреки твърдяната опасност спрямо жалбоподателя във връзка страх за живота му, противоречивите факти, които чужденецът излага, налагат извода, че представената бежанска история е недостоверна. Доводите на жалбоподателя за нарушение на процесуалните правила при издаване на обжалвания административен акт, поради това, че административният орган не се е произнесъл по всички факти и обстоятелства за положението в страната му произход, а формално е приел, че липсват нови обстоятелства, са неоснователни. В обобщеното становище на експерт в РПЦ - София са изложени подробни мотиви, че по отношение на чужденеца не са налице предпоставките за предоставяне статут на бежанец и хуманитарен статут. В този смисъл, издаденият индивидуален административен акт е мотивиран. Поради това, обжалваният административен акт е законосъобразен, а жалбата - неоснователна и следва да бъде отхвърлена. Водим от горното и на основание чл. 172, ал. 2, предл. последно от АПК, Върховният административен съд, трето отделение,