Решение № 6812 от 9.06.2015 г. на ВАС по адм. д. № 9868/2014 г.

Решение № 6812 от 9.06.2015 г. на ВАС по адм. д. № 9868/2014 г., III о., докладчик съдията Румяна Лилова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от Едноличен търговец (ЕТ) "Омекс - Димитър Димитров", чрез адв. Диньо Бозаджиев, срещу Решение № 3254 от 15.05.2014 г., постановено по адм. д. № 7771/2013 г., по описа от Административен съд София - град (АССГ). С обжалваното съдебно решение е отхвърлена жалбата на едноличния търговец срещу Уведомително писмо за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схемите и мерките за директни плащания за 2011 г. с изх. № 02-220-2600/929 от 30.06.2012 г. (УП), издадено от изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие" (ДФЗ, фонда/ът), в частта й, в която се претендира нищожност на УП и оспорващият е осъден да заплати на ДФЗ за деловодни разноски сума в размер на 300,00 лв. Касационният жалбоподател твърди, че решението, предмет на контрол, е неправилно постановено при наличието на касационно основание по чл. 209, т. 3 АПК - неговата необоснованост. Изразява несъгласие с мотивите на съда и по съображенията, изложени в първоинстанционната жалба моли отмяната на съдебното решение и обявяване нищожността на УП. В съдебното заседание пред настоящия съд касационният жалбоподател не се представлява. В представена по делото писмена молба поддържа касационната жалба. Ответникът изпълнителният директор на ДФЗ не изразява становище по касационната жалба. В съдебното заседание не се явява и не се представлява. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано становище за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на трето отделение, като взе предвид становищата на страните и извърши проверка на обжалваното решение на наведеното касационно основание съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 АПК и след служебна проверка за допустимостта, валидността и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 АПК, приема следното: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество жалбата е неоснователна. Установено е от първоинстанционния съд, че административното производство по издаване на спорното УП е започнало по Заявление за регистрация 2011 г. и Заявление за подпомагане 2011 г. от 02.06.2011 с УИН 2209061144085, с които едноличният търговец е кандидатствал за подпомагане по Схемата за единно плащане на площ (СЕПП), Схема за национални доплащания за хектар земеделска земя (СНДП) и Плащания за природни ограничения на земеделски стопани в планинските райони (НР1). Издадено е УП, с което е отказано подпомагане в пълен размер и са наложени санкции за бъдещ период по НР1. Съдът е съобразил предприетите процесуални действия в хода на административното производство - извършването на предварителна проверка на заявлението при подаването му и изготвянето на справка, подписана от заявителя; изпращането до него на уведомително писмо за наличието на двойно застъпени площи и непопълването на таблицата на установените застъпвания и опис на представените документи. Взел е предвид също така представен по делото протокол, от който се установява, че към датата на издаване на спорното УП Румен Порожанов е изпълнявал длъжността изпълнителен директор на ДФЗ с оглед извършване на преценка досежно издаването на акта от компетентен орган. Въз основа на установеното от фактическа страна и като се е позовал на доктрината и съдебната практика, съдът е направил правния извод за неоснователност на жалбата. Приел е, че УП е индивидуален административен акт, издаден от компетентен орган, в кръга на неговите правомощия, в установената от закона писмена форма, като мотивите му се съдържат в таблиците към УП, както и в графичните материали - част от административната преписка. Правните му основания са посочени в разясненията след таблиците. Въз основа на това и преценка на извършените в хода на административното производство действия, съставът на АССГ не е възприел поддържаната нищожност на УП по причина издаването му при особено съществени нарушения на материалния закон и административнопроизводствените правила, при което административното производство било изпразнено от съдържание. В заключение е отхвърлил жалбата. Решението е валидно, допустимо и правилно. То не е необосновано, така както без да навежда конкретни твърдения, поддържа касаторът. Първоинстанционният съд е дал подробно мотивиран отговор на наведените от едноличния търговец твърдения в молбата му от 15.10.2013 г. и становището му от 27.01.2014 г., представени в хода на производството пред него досежно характера на акта, издаването му в предвидената от закона форма и съдържание, и при съобразяване на административнопроизводствените правила, мотивирането му и съответствието му с материалния закон. Изложените съображения от състава на АССГ се споделят от настоящия съд. Обявяване нищожността на спорното УП предпоставя засягането му от особено съществен порок в изискванията за законосъобразност съгласно чл. 146 АПК. Не всяко нарушение, допуснато при издаването на акта обуславя неговата нищожност. Това са само някои особено тежки пороци, които правят последиците от издадения акт нетърпими за правовия ред. В случая наличието на такива нарушения не се констатира, както правилно е приел и първоинстанционният съд. Не се твърди и установява издаването на УП от некомпетентен орган, а на доводите за издаването му в резултат на неосъществена съобразно изискванията на закона административна процедура, тоест в резултат на административен процес, който "...не е реализиран", съгласно изложеното в хода по същество пред първоинстанционния съд от процесуалния представител на настоящия касатор, съставът на АССГ е дал мотивиран и обоснован на доказателствата по делото отговор при съобразяване на доктрината и трайната съдебна практика. Твърдяното пред първоинстанционния съд неизвършване на действия от страна на административния орган по установяване на обстоятелствата, относими към издаването на административния акт е довод за допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените правила, респективно за унищожаемост на УП, а не за неговата нищожност. Наред с това, не са налице пороци във формата на акта и особено тежки противоречия с материалноправни разпоредби, доколкото актът съдържа фактическите и правни основания за издаването му и е издаден въз основа на правно основание от действащото към момента на издаването му законодателство. По изложените съображения в резултат на извършената съгласно чл. 218 АПК проверка настоящият съдебен състав приема, че обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно. Предвид липсата на соченото отменително основание решението, предмет на контрол, следва да бъде оставено в сила. Ето защо и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, състав на трето отделение,