Решение № 1210 от 30.01.2019 г. на ВАС по адм. д. № 10320/2018 г.

Решение № 1210 от 30.01.2019 г. на ВАС по адм. д. № 10320/2018 г., III о., докладчик председателят Жанета Петрова С. Павлов е подал касационна жалба срещу решение № 166/20.07.2018 г. по адм. дело № 191/2018 г. по описа на Административния съд – Кюстендил, с което е отхвърлен предявения от него срещу Областната дирекция на Министерството на вътрешните работи-Кюстендил иск с правно основание чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди за заплащане на обезщетение в размер на 35 лева за имуществена вреда от отменен като незаконосъобразен административен акт, ведно със законната лихва, считано от 28.03.2018 г. Направени са оплаквания за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон и е поискано да бъде отменено с постановяването на друго, с което да се уважи предявения иск и се присъдят направените разноски. Областната дирекция на Министерство на вътрешните работи-Кюстендил е оспорила касационната жалба и е поискала присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Направено е възражение за прекомерност на възнаграждението на адвоката, представляващ противната страна. Представителят на Върховната административна прокуратура е дал заключение, че решението е правилно и следва да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, като провери правилността на решението с оглед направеното касационно оплакване, намира, че жалбата е основателна. Административният съд е установил, че с електронен фиш, серия К, № 1613301, издаден от Областната дирекция на Министерството на вътрешните работи-Кюстендил, на С. Павлов е било наложено административно наказание глоба в размер на 50 лева, на основание чл. 182, ал. 1, т. 2 от Закона за движение по пътищата. След връчването на фиша на 27.10.2017 г. ищецът превел по банков път по сметката на "Фонд за безопасност на движението" към Министерството на вътрешните работи сумата 35 лева, представляваща 70 на сто от наложената глоба. Впоследствие С. Павлов обжалвал пред съда издадения електронен фиш. С решение от 02.03.2018 г. по АНД № 2044/2017 г. по описа на Районния съд – Кюстендил, влязло в сила на 28.03.2018 г., фишът бил отменен. От правна страна административният съд приел, че макар електронният фиш да не представлява индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21 АПК, той е резултат от упражнена административна дейност по налагане на административни наказания. При преценката на основателността на иска съдът посочил, че е осъществен първият елемент от фактическия състав на отговорността по Закона за отговорността на държавата и общините за вреди, а именно: отменен като незаконосъобразен административен акт. Павлов претърпял имуществена щета, тъй като е направил разход за плащането на сума, равняваща се на 70 % от глобата, наложена с електронния фиш. Не била налице обаче третата от изискващите се законови предпоставки – причинно-следствената връзка между отменения електронен фиш и имуществената загуба. Ищецът заплатил сумата на 27.10.2017 г. или преди фишът да влезе в сила. При отмяната на електронния фиш с влязъл в сила съдебен акт, заплатената сума се считала за недължима поради отпадане на основанието за нейното плащане. Според мотивите на съда, приложима била разпоредбата на чл. 8, ал. 3 ЗОДОВ, според която законът не се прилага, ако в друг закон или указ е предвиден специален начин на обезщетение. Глобата представлявала публично държавно вземане по чл. 162, ал. 2, т. 7 ДОПК и подлежала на възстановяване по специална процедура, уредена в Данъчно -осигурителния процесуален кодекс или по общия исков ред с предявяването на иск за неоснователно обогатяване. По тези съображения административният съд отхвърлил предявения от С. Павлов иск по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ. Касационната инстанция намира, че решението е постановено в противоречие с материалния закон. Съгласно чл. 189, ал. 8 от Закона за движението по пътищата електронният фиш, съставен за нарушение, установено и заснето с автоматизирано техническо средство или система, за което не е предвидено наказание лишаване от право да се управлява моторно превозно средство или отнемане на контролни точки, подлежи на обжалване по реда на Закона за административните нарушения и наказания. Жалбата срещу електронния фиш се подава в 14-дневен срок от получаването му, а когато е направено възражение по ал. 6 - в 14-дневен срок от съобщаването на отказа за анулиране на фиша. При плащане на глобата, наложена с електронен фиш, в срока по ал. 8 се дължи 70 на сто от нейния размер (чл. 189, ал. 9 ЗДП). Установените по делото факти сочат наличието на фактическия състав по чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди за ангажиране на имуществената отговорност на ответника. Намалението на имуществото на ищеца е настъпило във пряка и непосредствена причинна връзка с административното разпореждане по издадения фиш, който законът приравнява на наказателно постановление. С. Павлов е платил част от глобата, наложена с електронния фиш в съответствие с предвиждането по чл. 189, ал. 9 ЗДП, който допуска предварителното изпълнение на акта, макар той да не е влязъл в сила. Касационният съд не споделя мотивите на първоистанционния съд, че платената от ищеца сума подлежи на възстановяване по реда на особено производство, предвидено в Данъчно-осигурителния процесуален кодекс. Съдът неправилно се е позовал на чл. 128, ал. 1 ДОПК, според който недължимо платени или събрани суми за данъци, задължителни осигурителни вноски, наложени от органите по приходите глоби и имуществени санкции, както и суми, подлежащи на възстановяване съгласно данъчното или осигурителното законодателство от Националната агенция за приходите, се прихващат от органите по приходите за погасяване на изискуеми публични вземания, събирани от Националната агенция за приходите по реда, предвиден в чл. 129 ДОПК - по инициатива на органа по приходите или по писмено искане на лицето. Процедурата по чл. 129 ДОПК не може да намери приложение, тъй като по този ред се събират недължимо платени или събрани глоби, наложени от органите по приходите. В разглеждания случай глобата не е наложена от орган по приходите, поради което не подлежи на възстановяване/прихващане по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс. Освен това разпоредбата на чл. 8, ал. 3 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди изисква да съществува специален начин на обезщетяване, предвиден в закон или указ. Указаният с писмо № 12049/2.05.2012 г. на главния секретар на Министерството на вътрешните работи вътрешнослужебен ред, според който лицата, които са внесли суми по сметката на "Фонд за безопасност на движението" за погасяването на задължение за нарушение по Закона за движението по пътищата въз основа на отменен от съда акт, могат да подадат молба до директора на САД "Планиране и управление на бюджета" при Министерството на вътрешните работи, е свързан с възможността за доброволно възстановяване на внесените във фонда суми. Той не представлява "специален начин на обезщетяване" по смисъла на чл. 8, ал. 3 ЗОДОВ, поради което не изключва търсенето на имуществена отговорност за вреди, причинени от незаконен административен акт по реда на чл. 1, ал. 2 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди. Поради допуснатото от първоинстанционния съд неточно приложение на материалния закон решението е неправилно и следва да се отмени. Вместо него следва да се постанови друго, с което Областната дирекция на вътрешните работи-Кюстендил да бъде осъдена да заплати на С. Павлов обезщетение за имуществена вреда в размер на 35 лева, заедно със законната лихва, считано от 28.03.2018 г. или от датата на влизане в сила на съдебното решение за отмяна на електронния фиш. С оглед изхода на делото в полза на касационния жалбоподател следва да се присъдят разноски в размер на 415 лева, от които общо 15 лева внесена държавна такса за съдебните производства и 400 лева за възнаграждение на адвокат за двете съдебни инстанции, внесено в брой съгласно договора за правна защита и съдействие, сключен между С. Павлов и адвокат А. Тошев. Възнаграждението на адвоката не може да се характеризира като прекомерно, както възразява ответникът по касационната жалба с цел да се присъди по-нисък размер на разноските, тъй като съгласно чл. 8 от Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения минималният размер на възнаграждението за една инстанция за процесуално представителство, защита и съдействие по административни дела с определен материален интерес е 300 лева при интерес до 1000 лева. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд

ОСОБЕНО МНЕНИЕ на съдия Светлана Борисова: Не съм съгласна със становището на мнозинството, че претенцията за недължимо внесената глоба, наложена с електронен фиш, следва да се реализира по реда на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ. Глобата е публично държавно вземане според чл. 162, ал. 2, т. 5 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/. Средствата от глоби за нарушения, установени с технически средства и системи постъпват във Фонда за безопасност на движението, създаден с § 1, ал. 4 от ДР на ЗДвП. Съгласно чл. 7 от Наредбата за условията и реда за управление на средствата от Фонда за безопасност на движението фондът се управлява от министъра на вътрешните работи, до който следва да се отправи и искането за възстановяване на твърдяното за недължимо като платено на отпаднало основание публично задължение. По делото са представени писмени доказателства, от които е видно, че МВР и НАП са установили специален ред за възстановяване на недължимо внесени глоби. Този ред е съобщен на гражданите чрез представяне на видно място на необходимите документи във всички структурни звена на МВР. Наличието на специален процесуален ред, по който следва да се реализира правото на възстановяване на недължимо платени суми, подлежащи на възстановяване, изключва приложимостта на исковия ред и обосновава извода за недопустимост на предявения иск с правно основание чл. 1 ЗОДОВ. Съдия: /Светлана Борисова/