Решение № 3646 от 13.03.2019 г. на ВАС по адм. д. № 4910/2018 г.

Решение № 3646 от 13.03.2019 г. на ВАС по адм. д. № 4910/2018 г., IV о., докладчик съдията Мира Райчева Производство по чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба от Н. Радев от [населено място], обл. Монтана, подадена чрез пълномощник адв. Д. Бозаджиев, против решение № 84 от 09.02.2018 г. по адм. дело № 629/2014 г. на Административен съд - Монтана, с което е отхвърлена жалбата му против Уведомително писмо за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схеми и мерки за директни плащания за кампания 2013 г. изх. № 02-120-6500/1796 от 12.08.2014 г. на изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие. В касационната жалба се излагат доводи, че обжалваното решение е неправилно, незаконосъобразно, необосновано и постановено в нарушение на процесуалните правила. Посочва, че в случая в административния акт липсва изложение относно това кога и въз основа на коя ЦОФК е извършена последващата административна проверка, различна ли е тя от таз съществуваща към момента на подаване на заявлението и актуализирана ли е по реда на чл. 11 от наредба № 105. Моли, да се отмени обжалваното решение и да се постанови ново, с което да се отмени процесното уведомително писмо. Ответникът - изпълнителният директор на Държавен фонд "Земеделие", чрез пълномощник юриск. Н. Йорданова в писмен отговор оспорва жалбата с доводи за правилност на обжалваното решение и искане да бъде оставено в сила, като се присъди юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховната административна прокуратура излага становище за неоснователност на касационната жалба. Настоящият съдебен състав на Върховния административен съд приема, че касационната жалба е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. С решение № 84 от 09.02.2018 г. по адм. дело № 629/2014 г. на Административен съд - Монтана, е отхвърлена жалбата на Н. Радев против Уведомително писмо за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схеми и мерки за директни плащания за кампания 2013 г. изх. № 02-120-6500/1796 от 12.08.2014 г. на Изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие". Съдът е приел, че оспореният акт е издаден от компетентен орган, в предвидената от закона форма, като при издаването му не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, както и са спазени материалноправните разпоредби и целта на закона. Приел е, че фактическите основания за отказ от финансиране са изложени в отделните колони от таблиците за формиране на общата сума за финансово подпомагане, за оторизираните суми и за извършените плащания, представляващи неразделна част от уведомителното писмо, както и са посочени съответните правни основания за отказаното финансиране и наложените санкции за бъдещ период. Съдът е съобразил изслушаното по делото и прието без оспорване заключение на вещо лице, изцяло потвърждаващо изводите на административния орган по отношение недопустимите за подпомагане площи. Съдът е констатирал, че установените от административния орган наддекларирани площи се припокриват с установяванията на вещото лице, относно площите непопадащи в одобрения слой. Съдът е приел, че е законосъобразен пълният отказ за финансова помощ и наложените бъдещи санкции по исканите от жалбоподателя схеми и мерки. Настоящият съдебен състав на Върховния административен съд приема, че обжалваното решение е правилно. Производството пред административния съд е образувано по жалба от Н. Радев против отказ от финансово подпомагане по схемите и мерките за директни плащания за кампания 2013 г., обективиран в Уведомително писмо за извършена оторизация по схемите за директни плащания с изх. № 02-120-6500/1796 от 12.08.2014 г. на изпълнителния директор на ДФ "Земеделие", Разплащателна агенция, с което е отказано финансово подпомагане по СЕПП в размер – 30 312, 62 лева и; по НР2 - в размер на 9652, 26 лв. и са наложени санкции за бъдещ период в размер 16507, 12 лв. по СЕПП и 5256, 26 лв. по НР2. Установено е от съда, въз основа на събраните по делото доказателства, че жалбоподателят е заявил за подпомагане по СЕПП – 97, 84 ха и по НР2 – 97, 84 ха. При извършените административни проверки, е установено, че част от декларираните площи попадат извън специализирания слой "Площи допустими за подпомагане", поради което е установена недопустима площ по СЕПП и по НР2 в размер на 53, 28 ха. Процентът на наддеклариране по заявлението и по двете мерки надвишава 50% от действително стопанисваните площи. По делото е изслушана и приета без оспорване съдебно - техническа експертиза (СТЕ), която изцяло е потвърдила фактическите констатации в оспореното уведомително писмо. Вещото лице също така е констатирало, че процентно отношение на недопустимата площ към установената площ за подпомагане съответства на посочената в УП. С оглед на установеното, съдът правилно е приел, че наличието на недопустими за подпомагане площи, сочещи на процент наддеклариране по отношение на СЕПП и НР2 над 50%, правилно е съобразен чл. 58 от Регламент /ЕО/ № 1122/2009 на Комисията от 30.11.2009 г., респ. чл. 16 от Регламент (ЕС) № 65/2011 на Комисията от 27.01.2011 г., съгласно които при установеното процентно съотношение на недопустимата към установената площ се отказва изцяло финансово подпомагане и се налагат санкции за бъдещ период Неоснователно е твърдението в касационната жалба, че оспореното решение е неправилно. В съответствие с чл. 168, ал. 1 АПК, съдът е извършил обективно установяване на фактическите обстоятелства, като въз основа и на допуснатата и приета СТЕ, е установил съществуването на фактическите основания, посочени в уведомителното писмо, както и изпълнението на законовите изисквания за издаването му. Правилен е изводът на съда, че фактът, че Заповед № РД09-114/27.02.2014 г. на министъра на земеделието и храните, с която е одобрен специализиран слой "Площи в добро земеделско състояние" не е била влязла в сила към момента на издаване на оспореното писмо не променя направените правни изводи, тъй като производството по настоящото дело е спряно именно до влизане в сила на окончателен съдебен акт, който да се произнесе по законосъобразността на тази заповед и конкретно в частта, касаеща заявените от оспорващия площи. Поддържането, респ. неподдържането на земеделските земи в добро състояние, е въпрос, който е разглеждан в производството по оспорване на Заповедта на МЗХ, в което производство оспорващият е имал възможност да ангажира всички относими към спора доказателства като пререшаване на тези въпроси е недопустимо. Процедурата по отпускане на финансова помощ по реда на ЗПЗП, се развива в два обособени етапа, всеки завършващ със самостоятелен акт, а именно: първи етап - определяне на площите, подходящи за подпомагане, което се извършва от МЗХ и втори етап – оторизиране на съответната помощ, което се осъществява от ДФЗ. Актът на МЗХ, с който допустимите за подпомагане площи са определени като такива е задължителен за ДФЗ, тъй като процедурата по оторизиране размера на съответната помощ е единна с процедурата по определяне на допустимия слой, определящ площите, подходящи за подпомагане, макар и завършваща с отделни административни актове. Неоснователни се явяват и доводите на касатора, касаещи реда и начина на изготвяне както на ЦОФК, така и на специализирания слой "Площи в добро земеделско състояние" за 2013 година. Същите са неотносими към настоящото производство, както и към производството по издаване на процесното уведомително писмо, тъй като това са факти и обстоятелства, релевантни единствено в производството по оспорване на заповедта на Министъра на земеделието, храните и горите, издавана на основание чл. 33а, ал. 2 от ЗПЗП. В тази връзка, следва да се посочи, че според мотивите на Тълкувателно решение № 8/11.12.2015 година по тълк. Дело № 1/2015 година на ВАС, тази заповед се явява окончателния завършващ акт на проведената пред министъра на земеделието, храните и горите процедура и по своята същност е подлежащ на съдебен контрол за законосъобразност акт, с който се засягат конкретни права и законни интереси на земеделския производител, свързани със заявените от него за подпомагане земеделски земи, които попадат или не в окончателния специализиран слой. На следващо място, в разпоредбата на чл. 16г, ал. 4 от Наредба № 105 от 22.08.2006 година изрично е посочено, че въз основа на одобрения от министъра специализиран слой, Разплащателната агенция извършва окончателна оторизация и плащания на площ за съответната година и приема заявления за подпомагане за следващата година. Това води до извод, че ДФЗ действа в условията на обвързана компетентност и няма как да извърши окончателна оторизация и плащания на площ за съответната година, ако същата не е включена в заповедта по чл. 16г, ал. 4 от Наредба № 105 от 22.08.2006 година. На последно място, правилно е приел първоинстанционният съд за неоснователно възражението, че към момента на подаване на заявлението заповедта не е била влязла в сила и това е пречка оспорващият да разбере кои от неговите площи биха били недопустими. Това възражение от една страна е предмет на обсъждане в производството по оспорване на самата Заповед на МЗХ и дали по време на нейното издаване са допуснати съществени процесуални нарушения, а от друга, дори да се приеме за меродавно в настоящото такова, то същото е несъстоятелно, тъй като се явява в противоречие с доказателствата по делото. Към момента на подаване на заявлението, оспорващият е подписал, че е запознат с резултатите от извършените автоматични проверки /л. 77/, а от тези резултати се установява, че част от заявените от него площи, включени в съответните БЗС /блок за земеделско стопанство/, излизат извън площите подходящи за подпомагане, т. е. същият е бил наясно за това обстоятелство. В последствие същите заявени площи, включени в цитираните БЗС са приети за недопустими и с издадената от МЗХ, за целта, заповед. Предвид на изложените съображения настоящият съдебен състав приема, че обжалваното решение е правилно, не са налице касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК, поради което следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на спора основателна е претенцията на ответната страна за присъждане на направените в това производство разноски за юрисконсултско възнаграждение. С оглед разпоредбата на чл. 78, ал. 8 от ГПК, в редакцията след изменението на кодекса, обнародвано в Държавен вестник бр. 8/2017 г. и съгласно чл. 24 от Наредбата за заплащане на правна помощ, че по административни дела възнаграждението за една инстанция е от 100 до 200 лв., за производството по настоящето дело следва да бъдат определени разноски в размер на 100 лв. Същите са своевременно поискани от процесуалния представител на ответната страна, поради което и следва да й бъдат присъдени. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК, Върховният административен съд- четвърто отделение