Решение № 7799 от 11.7.2025 г. на ВАС по адм. д. № 2280/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) Образувано е по касационната жалба на Мляко и млечни продукти София ЕООД, чрез адвокат Иванов, срещу решение 24587 от 22.11.2024 г., постановено по адм. дело 7135/2024 г. по описа на Административен съд София-град. Счита същото за неправилно, като постановено в нарушение на материалния закон и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Иска се отмяната му, като вместо него се постанови друго, с което се уважи предявеният иск и се присъдят направените по делото разноски. Ответникът - Национална агенция за приходите, чрез юрисконсулт Самичкова в писмен отговор и в съдебно заседание взема становище за неоснователност на касационната жалба и правилност на обжалваното решение. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба и правилност на обжалваното решение. Касационната жалба е подадена в законоустановения срок, от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е процесуално допустима. Производството пред Административен съд София-град се е развило по исковата молба на Мляко и млечни продукти София ЕООД против Национална агенция за приходите (НАП), с която на основание чл. 203, ал. 1 АПК във вр. чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ) е предявило иск за обезщетяване на претърпени имуществени вреди, произтичащи от решение, издадено от и.д. директор на териториална дирекция на НАП София, с което решение е бил отменен протокол за провеждане на търг с тайно наддаване за публична продан на имот на ищеца с цел удовлетворяване на вземания към него. С оглед обстоятелствата изложени в исковата молба и становищата на страните в хода на делото, от съда е дадена възможност да се ангажират доказателства, като са събрани посочените такива, относими към предмета на спора. Със събирането им решаващият съд е изяснил фактическата обстановка, въз основа на която е направил и своите правни изводи. С обжалваното решение административният съд е отхвърлил като неоснователен предявеният иск, като е приел, че по делото не се установява ищецът да е претърпял вреда, тъй като не е налице промяна в имуществото му, произтичаща от отменения акт. Решението е валидно, допустимо и правилно. Съгласно разпоредбата на чл. 17, ал. 6 от Данъчноосигурителния процесуален кодекс (ДОПК), задължените лица имат право на обезщетение за вредите, причинени им от незаконни актове, действия или бездействия на органи по приходите и публичните изпълнители при или по повод изпълнение на дейността им, като отговорността се реализира по реда, предвиден в ЗОДОВ. По делото се претендират вреди от отменен с решение на орган на ТД на НАП София протокол за провеждане на търг с тайно наддаване за публична продан на имот на ищеца с цел удовлетворяване на вземанията, след обжалването му по административен ред. За да възникне законовата отговорност на ответника следва да е налице незаконосъобразен акт, реално причинена вреда, произтичаща от него, както и да е налице пряка причинна връзка между незаконосъобразния акт и настъпилата вреда. Правилен е изводът на първоинстанционния съд, че в случая ищеца, за когото е доказателствената тежест, не е установил наличието на всички законови предпоставки, което обуславя неоснователността на предявения иск. Несъстоятелно е соченото в касационната жалба, че решението е необосновано. В обжалваното решение е налице изложение относно установените по делото фактически положения, релевантни за спора. Посочено е въз основа на кои доказателства са приети за установени тези фактическите положения, кои доказателства съдът кредитира и защо. Изведен е правилният извод за недоказаност на претендираните имуществени вреди. Несъгласието на страната с изводите не съда не основава необоснованост на решението. Неоснователно е твърдяното в касационната жалба, че с отмяната на протокола за провеждане на търг с тайно наддаване ищецът е загубил качеството си на собственик върху недвижимия имот и същевременно са останали непогасени публичните му задължения към НАП. Съгласно чл. 256, ал. 3 ДОПК при подадена жалба публичният изпълнител не издава постановление за възлагане. С решението си административният орган на основание чл. 267, ал. 2, т. 3 ДОПК е отменил обжалваното действие протокол за провеждане на търг с тайно наддаване и е върнал изпълнителното дело за продължаване на изпълнителното производство от фазата на отмененото действие, при съобразяване на дадените от него указания. В случая не е породено право на възмездяване на вреди, тъй като е възстановена висящността на изпълнителното производство и не се установява по делото приключването му с краен акт. Изпълнителното производство, поради липсата на коректно посочване на обстоятелството за наличие на тежести върху имота, е върнато на етап, в който следва да бъде проведен нов търг с тайно наддаване и изобщо не се е стигнало до преминаване на собствеността върху купувача след като не е издадено постановление за възлагане, поради което ищецът не е загубил правото си на собственост върху недвижимия имот и съответно не са налице претърпени имуществени вреди. По изложените съображения решението на съда, с което е отхвърлен предявеният иск за обезщетяване на претърпени от отменен с решение на орган на ТД на НАП София протокол за провеждане на търг с тайно наддаване за публична продан на имот на ищеца с цел удовлетворяване на вземанията имуществени вреди е правилно и следва да бъде оставено в сила. С оглед резултата от делото искането на ответника за присъждане на разноски по делото е основателно. Следва да му бъдат присъдени сторените по делото разноски представляващи юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева за настоящата инстанция. Водим от изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд, трето отделение