Решение № 9019 от 17.10.2022 г. на ВАС по адм. д. № 6194/2022 г.

Решение № 9019 от 17.10.2022 г. на ВАС по адм. д. № 6194/2022 г., IV о., докладчик съдията Кремена Хараланова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационната жалба, подадена от А. Н., роден на [дата]. в Афганистан, чрез процесуалния му представител адвокат Т. Илиев, срещу решение № 3162/10.05.2022 г., постановено по адм. дело № 4032/2022 г. по описа на Административен съд-София град, първо отделение, 65-ти състав. Релевирани са доводи за неправилност на решението, като постановено при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, необосновано и в противоречие с материалния закон - основания по чл. 209, т. 3 АПК, по които се претендира неговата отмяна. Ответникът - заместник началник на Гранично полицейско управление /ГПУ/-Калотина, редовно уведомен, не изразява становище по касационната жалба. Представителят на Върховна административна прокуратура, взел участие в настоящото производство, дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, четвърто отделение, приема касационната жалба за допустима, като подадена от легитимирано лице в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, а разгледана по същество - за неоснователна, по следните съображения: Производството пред административния съд е образувано по жалбата, подадена от А. Н., срещу заповед рег. № 4379 ПАМ-40/12.04.2022 г. на заместник началника на ГПУ-Калотина, с която на основание чл. 44, ал. 6, ал. 8 и ал. 10 от Закона за чужденците в Република България /ЗЧРБ/ лицето е принудително настанено в СДВНЧ. Видно от данните по административната преписка, със заповед рег. № 4379 ПАМ-39/12.04.2022 г. на заместник началника на ГПУ-Калотина на А. Н. е наложена принудителна административна мярка /ПАМ/ "връщане", на основание чл. 41, т. 4 ЗЧРБ. Във връзка с обезпечаване на нейното изпълнение е издадена и процесната заповед рег. № 4379 ПАМ-40/12.04.2022 г., с която чужденецът е настанен в СДВНЧ за срок до отпадане на пречките по изпълнението на ПАМ "връщане", но не повече от шест месеца. Съгласно изготвената въз основа обстоятелствен протокол от 11.04.2022 г. докладна записка рег. № 4379р-9257/11.04.2022 г. на полицейски инспектор към ГОДГ на ГПУ-Калотина, началникът на ГПУ-Калотина е информиран, че на 11.04.2022 г. около 21. 30 часа, е задържана група от петима чужденци в опит да преминат незаконно българо-сръбската граница в землището на [населено място], община Драгоман, единият от които се представя като А. Н., без документи за самоличност, приносител на копия от две призовки и служебна бележка, издадена от Дирекция "Миграция". От чужденеца са снети обяснения, в които най-общо заявява, че иска да отиде в Сърбия, след като преди около година е влязъл незаконно в България от Гърция и шест месеца е бил настанен в СДВНЧ, от където е освободен на 27.03.2022 г. Оспорената пред първоинстанционния съд заповед за настаняване на А. Н. е издадена във връзка с предложение рег. № 4379р-9293/12.04.2022 г. до началника на ГПУ-Калотина, в което е посочено, че на задържания в нелегален опит да премине българско-сръбската граница чужденец, е отказан статут на бежанец и същият е без документи за самоличност. Предвид така установеното по делото от фактическа страна, с атакуваното решение на АССГ, жалбата на чужденеца е отхвърлена като неоснователна, по мотиви, че заповедта от 12.04.2022 г. е издадена от компетентен орган, в предвидената от закона форма, без при това да са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и в съответствие с приложимия закон и неговата цел. Решението е правилно по изложените в него подробни мотиви, които се възприемат изцяло от касационната инстанция. При напълно изяснена по делото фактическа обстановка, обусловена от данните от приобщените по делото доказателства, административният съд е достигнал до обоснован и съответен на закона извод за законосъобразността на атакуваната пред него заповед. Не намира основание оплакването в касационната жалба, че съдът не е отчел, че заповедта е нищожна, тъй като е издадена от некомпетентен орган. Настоящият състав не приема доводите на касатора, че оспореният административен акт е издаден при условията на чл. 44, ал. 8, изр. трето ЗЧРБ, в която хипотеза компетентен орган да продължи принудителното настаняване на чужденеца е директорът на Дирекция "Миграция". Видно от доказателствата по делото, заповед рег. № 4379 ПАМ-40/12.04.2022 г. е издадена при условията на чл. 44, ал. 6 ЗЧРБ, при това - след освобождаването на касатора от СДВНЧ, за да обезпечи изпълнението на наложена му на 12.04.2022 г. ПАМ "връщане", като по аргумент от чл. 44, ал. 1 ЗЧРБ и предвид заповед № 4078з-171/14.02.2022 г. за оправомощаване на длъжностни лица да налагат ПАМ /л. 18 от делото/, към датата на издаването й, заместник началникът на ГПУ-Калотина е разполагал с компетентност да издаде заповед по чл. 44, ал. 6 ЗЧРБ за принудителното настаняване на чужденеца в СДВНЧ. Не налагат различен извод и данните по преписката за предходно принудително наставяне на касатора в СДВНЧ за периода от 27.09.2021 г. до 27.03.2022 г., в изпълнение на заповед рег. № 5364з-1908/27.09.2021 г. на директора на Дирекция "Миграция". Законосъобразността на акта се проверява с оглед на неговото съдържание съобразно изложените от административния орган в акта фактически и правни основания, прецени в контекста на намиращите се в административната преписка доказателства, а не с оглед съдържанието, което актът би могъл да има, ако хипотетично бе издаден от друг административен орган, в друго административно производство. Поради това, правилно административният съд приема, че към датата на издаване на процесната заповед - 12.04.2022 г., предходното настаняване на чужденеца не може да бъде продължено, предвид липсата на спор между страните, че касаторът междувременно е бил освободен от СДВНЧ на 27.03.2022 г. Още повече, че по делото са събрани достатъчно доказателства, обуславящи извод за наличието на предпоставките за прилагане на чл. 44, ал. 6 ЗЧРБ от посочените в тази разпоредба административни органи, сред които попада и заместник началникът на ГПУ-Калотина, надлежно оправомощен съгласно заповед № 4078з-171/14.02.2022 г. Според чл. 44, ал. 6 ЗЧРБ в случаите, когато чужденецът, на когото е наложена ПАМ по чл. 39а, ал. 1, т. 2 и 3 ЗЧРБ, възпрепятства изпълнението на заповедта или е налице опасност от укриване, органите по ал. 1 могат да издадат заповед за принудително настаняване на чужденеца в специален дом за временно настаняване на чужденци с цел организиране на връщането или експулсирането. Разпоредбата не прави разграничение дали принудителното настаняване е първо или последващо по ред за чужденеца в незаконен престой, а предвижда ясно условията, при които административните органи по чл. 44, ал. 1 ЗЧРБ имат правото да настанят принудително в СДВНЧ незаконно пребиваващи на територията на страната чужденци, на които са наложени изброените в тази норма ПАМ. В конкретния случай, визираните в разпоредбата на чл. 44, ал. 6 ЗЧРБ условия за принудително настаняване на касатора в СДВНЧ са били налице, доколкото му е наложена ПАМ по чл. 39а, ал. 1, т. 2 ЗЧРБ, за която по делото липсват данни да е била оспорена, а събраните доказателства налагат извода, че чужденецът не разполага с документи за самоличност и е налице опасност да се укрие и да възпрепятства изпълнението на наложената му мярка "връщане". Още повече, при отчитане на условията, при които касаторът е задържан и неговата история, част от която е заявеното в обясненията му обстоятелство, неоспорено по делото, че през април 2021 г. веднъж вече е напускал нелегално страната през Румъния, за да отиде във Франция, и желае да отиде в Сърбия. След като са налице условията за налагане на мярката по чл. 44, ал. 6 ЗЧРБ, според която разпоредба компетентни да издават заповеди за принудително настаняване в СДВНЧ са органите по чл. 44, ал. 1 ЗЧРБ и предвид установеното оправомощаване на заместник началника на ГПУ-Калотина, правилно в мотивите на атакуваното решение е прието, че процесната заповед е издадена от компетентен орган, в съответствие с изискванията на чл. 44, ал. 6 ЗЧРБ. Горният извод е в синхрон и с практиката на Съда на Европейския съюз, според която единствено в хипотезата, когато има опасност с оглед преценката на всеки конкретен случай поведението на заинтересованото лице да осуети изпълнението на решението за връщане под формата на извеждане, държавите членки могат за го лишат от свобода, като го задържат /за справка - решение от 10.03.2022 г. по дело С-519/20, т. 37/. Безспорно по делото са събрани достатъчно доказателства, налагащи възприетия от административния съд извод, че по отношение на касатора е осъществена втората хипотеза по чл. 44, ал. 6 ЗЧРБ, а именно - опасност чужденецът да се укрие, поради което и правилно е прието, че наложената мярка е обоснована и законосъобразна. В тази връзка и за пълнота на настоящото изложение следва да се посочи, че общият период на принудително настаняване на чужденеца в СДВНЧ, включващ периода на предходното му настаняване /от 27.09.2021 г. до 27.03.2022 г. / и срока на настаняването му съгласно процесната заповед, не надвишава максималния срок на задържане от 18 месеца, предвиден в чл. 15, ал. 6 от Директива 2008/115 на Европейския парламент и на Съвета от 16 декември 2008 г. относно общите стандарти и процедури, приложими в държавите членки за връщане на незаконно пребиваващи граждани на трети страни, съответно в чл. 44, ал. 8, изр. трето ЗЧРБ. Неоснователно е и оплакването на касатора за нарушение на съда на чл. 172а, ал. 2 АПК. Противно на соченото в касационната жалба, в атакуваното решение са изложени обстойни и ясни мотиви, в които са обобщени становищата на страните и са посочени приобщените по делото доказателства и установените въз основа на тях факти, както и правните изводи на съда за извършената проверка на всяко едно от основанията по чл. 146 АПК. По изложените съображения и мотивите на първостепенния съд, към които настоящият състав препраща предвид възможността за това, предвидена в чл. 221, ал. 2, изр. второ АПК, правилен е изводът на административния съд за законосъобразността на оспорената пред него заповед за принудително настаняване на чужденец. При липсата на пороците, сочени като касационни основания за отмяна, постановеното решение като валидно, допустимо и правилно следва да бъде оставено в сила. Страните не претендират присъждането на разноски, поради което съставът не дължи произнасяне по този въпрос. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение,