Решение № 9582 от 29.06.2011 г. на ВАС по адм. д. № 11493/2010 г.

Решение № 9582 от 29.06.2011 г. на ВАС по адм. д. № 11493/2010 г., V о., докладчик председателят Йордан Константинов Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. С решение № 2708 от 30.07.2010 г., постановено по адм. дело № 717/2010 г. Административен съд - София град, първо отделение, 18-ти състав, е отменил заповед № 10192 от 16.12.2009 г., издадена от директора на Агенция "Митници", с която на основание чл. 106, ал. 1, т. 2 от Закона за държавния служител (ЗДСл) на Красимир Калчев Иванов е прекратено служебното правоотношение и е осъдил Агенция "Митници" да заплати на жалбоподателя разноски по делото в размер на 1700 лв. Срещу така постановеното решение е подадена касационна жалба от директора на Агенция "Митници" чрез процесуалния му представител. В същата се прави оплакване, че оспореното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон и допуснати съществени процесуални нарушения - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Моли Върховния административен съд да отмени решението и отхвърли жалбата на Красимир Калчев Иванов срещу заповед № 10192 от 16.12.2009 г. на директора на Агенция "Митници". В съдебно заседание молят за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, а алтернативно при оставяне в сила на решението претендират, че заплатеното адвокатско възнаграждение е прекомерно и молят съда да го намали. Ответникът по касационната жалба. Красимир Калчев Иванов чрез своя процесуален представител оспорва касационната жалба като неоснователна. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение, че касационната жалба е процесуално допустима, а по същество е основателна и оспореното съдебно решение като незаконосъобразно следва да бъде отменено. Върховният административен съд, тричленен състав на пето отделение, като прецени допустимостта на жалбата и наведените в нея касационни основания, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. С решението си Административен съд София-град е отменил заповед № 10192 от 16.12.2009 г. на директора на Агенция "Митници", с която на жалбоподателя в първоинстанционното производство му е прекратено служебното правоотношение на основание чл. 106, ал. 1, т. 2 от ЗДСл от длъжността "старши инспектор" в Митница Бургас. Приел е за установено от фактическа страна, че с ПМС на МС № 302/2009 г. е приет нов Устройствен правилник на Агенция "Митници", като от чл. 7, ал. 1 на новия такъв се установява, че е намалена общата численост на персонала на агенцията от 3899 на 3370 щатни бройки. Приел е също така, че в резултат на утвърденото от директора на Агенция "Митници" ново длъжностно разписание на Митница Бургас, в сила от 15.12.2009 г. общата администрация на последната е намалена от 342 бройки на 323, като щатните бройки за длъжността, изпълнявана от жалбоподателя - "старши инспектор" са намалени от 61 на 57. Анализирал е и подробно утвърдената от органа по назначаването Процедура за съкращаване на персонала на Агенция "Митници", като е отчел обстоятелството, че жалбоподателят е участвал в извършен подбор, за който е изготвен нарочен протокол от 7.12.2009 г. От последния се установява, че Красимир Иванов е получил оценка 73, като с по-ниска от неговата оценка са десет служители на същата длъжност. При тази фактическа установеност, административен съд София-град е приел, че оспорената заповед на директора на Агенция "Митници" е издадена в писмена форма и съдържа предвидените в чл. 108 от ЗДСл реквизити. Изложени са и мотиви, че преценката на органа по назначаване кои държавни служители да освободи при извършеното съкращаване е преценка по целесъобразност, която не подлежи на съдебен контрол. При утвърждаването, обаче, на правила за извършване на подбор, същите следва да бъдат спазвани, включително и от органа по назначаването с оглед принципа на последователност и предвидимост при издаване на административните актове, прогласен в чл. 13 от АПК. В конкретния случай съдът в констатирал несъответствие между представените доказателства за извършен подбор и поименните длъжностни разписания, като е изложил съображения, че неправилно подборът е направен между 64 служители при определени 61 служители на длъжността, заемана от жалбоподателя. Наред с изложеното, е приел също така, че органът по назначаването не се е съобразил с резултатите от извършения подбор, без да обоснове решението си да не спази установената от самия него процедура. Мотивиран по този начин е счел оспорената заповед за незаконосъобразна и я е отменил. Решението на административния съд е правилно и законосъобразно. На направеното оплакване досежно изводите на съда, че органът по назначаване не е доказал реално съкращаване на длъжността "старши инспектор" е основателно, но то не променя крайния извод за незаконосъобразност на издадената заповед. От данните по делото е видно, че предвид извършените структурни промени в администрацията на Агенция "Митници" е променено длъжностното разписание на Митница Бургас, като броят на старшите инспектори е намален с три щатни бройки, следователно на основание чл. 106, ал. 1, т. 2 от ЗДСл е трябвало да бъдат съкратени трима служители, заемащи съответната длъжност. От това, че в конкретния случай са прекратени служебните правоотношения на седем служители на длъжност "старши инспектор" не следва изводът на първостепенния съд, че директорът на Агенция "Митници" не е доказал реално съкращаване на заеманата от жалбоподателя длъжност. Що се отнася до оплакването, че утвърдената от органа по назначаване процедура за извършване на подбор има характер на помощна такава, и спазването й не подлежи на съдебен контрол, то следва да бъде посочено следното: Независимо, че процедура по подбор не е предвидена в ЗДСл, тези вътрешни правила, приложими при преценката за това кои служители да останат на работа и с кои служебното правоотношение да бъде прекратено, оповестени публично пред служителите на Агенция "Митници", ограничават нормативно установените граници на оперативната самостоятелност на органа по назначаването. По този начин одобрената в рамките на оперативната самостоятелност на компетентния орган Процедура става част от административното производство по издаване на заповедта по чл. 106, ал. 1, т. 2 от ЗДСл. Поради това, макар и непредвидена в специалния закон, нейното спазване е условие за законосъобразност на крайния акт. В този смисъл е и разпоредбата на чл. 13 от АПК, според която административните органи своевременно огласяват публично критериите, вътрешните правила и установената практика при упражняване на своята оперативна самостоятелност по прилагане на закона и постигане на целите му. От данните по делото е видно, че от страна на директора на Агенция "Митници" е издадена Заповед № ЗАМ 613 от 12.11.2009 г., с която е утвърдена процедура за съкращение на персонала в митниците, изменяна и допълвана със заповеди № ЗАМ - 623/24.11.2009 г. и ЗАМ - 666/03.12.2009 г., която е оповестена на служителите. Въз основа на нея процедура е съставен протокол № 4402 - 0961/7.12.2009 г. (л. 148 и следващите от делото) на комисия, назначена със заповед № ЗАМ - 660/1.12.2009 г. на директора на Агенция "Митници", за извършена оценка на определените за подбор служители в състава на Митница - Бургас, от който е видно, че жалбоподателят е получил една от ниските оценка от оценените старши инспектори - 73 точки, но с по-ниски оценки от него са още 10 други служители, заемащи същата длъжност. В заповедта за прекратяване на служебното правоотношение със служителя, органът по назначаване не е изложил съображения по какви причини не се е съобразил с резултатите от извършения подбор, като по този начин е нарушил утвърдената от самия него процедура, в какъвто смисъл са и изводите на Административен съд София-град. Независимо, че процедура по подбор не е предвидена в ЗДСл, тези вътрешни правила, приложими при преценката за това кои служители да останат на работа и с кои служебното правоотношение да бъде прекратено, оповестени публично пред служителите на Агенция "Митници", ограничават нормативно установените граници на оперативната самостоятелност на административния орган. По този начин одобрената в рамките на оперативната самостоятелност на компетентния орган Процедура става част от административното производство по издаване на заповедта по чл. 106, ал. 1, т. 2 от ЗДСл. Поради това, макар и непредвидена в специалния закон, нейното спазване е условие за законосъобразност на крайния акт. В този смисъл е и разпоредбата на чл. 13 от АПК. Обратното - пренебрегването на правилата, както в случая, опорочава постановената в нарушение на същите заповед, тъй като тези правила са гаранция за следване на принципите на равенство, публичност и прозрачност, безпристрастност, последователност и предвидимост в административния процес. Поради това постановеният при игнориране на процедурните изисквания административен акт е издаден в нарушение на чл. 8, ал. 2, чл. 12 и чл. 13 от АПК. Така постановена оспорената заповед е в противоречие и с целта на закона - след съкращение на работа на останат служителите с по-висока квалификация и професионални умения, което ще позволи възложената работа да се изпълнява с по-малко служители. Всичко изложено мотивира настоящият съдебен състав също да приеме, че оспорената заповед е издадена при съществено нарушение на административнопроизводствените правила, в противоречие с материалноправни разпоредби и с целта на закона. По изложените съображения настоящият състав счита, че обжалваното решение не страда от пороците, изложени в касационната жалба, поради което при условията на чл. 221, ал. 2 от АПК следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на спора и направеното искане за присъждане на разноски, на ответника по касационната жалба следва да бъдат присъдени разноски за заплатено адвокатско възнаграждение. Настоящият състав взе предвид направеното от процесуалния представител на касатора възражение за прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение и тъй като намира, че делото не се отличава със правна и фактическа сложност, приема, че на основание чл. 78, ал. 5 от ГПК, приложим на основание чл. 144 от АПК, възнаграждението за адвокат следва да бъде намалено до 450 лв. при условията на § 2 от ДР на Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК Върховният административен съд, тричленен състав на пето отделение,