Решение № 1365 от 3.02.2010 г. на ВАС по адм. д. № 11389/2009 г.

Решение № 1365 от 3.02.2010 г. на ВАС по адм. д. № 11389/2009 г., II о., докладчик съдията Емилия Кабурова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК.

Образувано е по две касационни жалби от Община - Перник, чрез адв. Димитър Манов и от Общински съвет - Перник, чрез адв. Марияна Евтимова, и двете срещу Решение № 183/15.07.2009 г. по адм. дело № 682/2008 г. на Административен съд - Перник. И в двете касационни жалби се поддържат доводи за допустимостта им, както и се излагат съображения за неправилност на обжалваното решение, поради неправилно приложение на материалния закон.

Ответниците - физически лица, не се явяват и не изразяват становища по касационните жалби.

Представителят на Върховна административна прокуратура, дава заключение за допустимостта и на двете касационни жалби, а по същество ги намира за основателни, поради неправилност на обжалваното решение- постановено в нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила.

Върховният административен съд, второ отделение, при служебно извършената проверка за допустимост на касационното обжалване, установи:

1. Касационната жалба на Община - Перник е процесуално недопустима, на основание чл. 210, ал. 1 от АПК. Разпоредбата предоставя право на касационна жалба срещу първоинстанционно решение, на страна по делото, спрямо която това решение е неблагоприятно. В случая Община - Перник е участвала в първоинстанционното производство пред Административен съд - Перник, като ответник и издател на оспорените административни актове. С решението си по делото, съдът е отхвърлил жалбата на Общински съвет - Перник срещу тези актове - Заповед № 1015/2.05.2007 г. и Заповед № 1547/29.06.2007 г., и двете на кмета на община - Перник, като неоснователна. Това решение, предвид този резултат не е неблагоприятно за общината, защото потвърждава издадените от кмета два броя заповеди, като валидни. Ето защо за община - Перник решението на съда се явява благоприятно, който факт преклудира правото й на касационно обжалване, поради липса на правен интерес. За наличието на това право на обжалване, касационната инстанция следи служебно и когато констатира липсата му, както е в случая, следва да остави касационната жалба без разглеждане, а производството по нея подлежи на прекратяване, поради недопустимост.

1. Касационната жалба на Общински съвет - Перник срещу първоинстанционното решение, в частта му, с която е отхвърлена жалбата на съвета срещу Заповед № 1015/2.05.2007 г. на кмета на община - Перник, е също процесуално недопустима, на основание чл. 215, т. 4 от АПК. С тази заповед е одобрено изменението на ПУП-ПР и ПЗ на част от кв. 281 по плана на ЦГЧ на гр. Перник, засягаща УПИ II, IV, VII и VIII. Същата е издадена на основание чл. 129, ал. 2, във вр. с чл. 134, ал. 1, т. 1 от ЗУТ, т. е. има за предмет - подробен устройствен план. Съгласно чл. 132, ал. 1, т. 3 от ЗУТ заповедите за одобряване на устройствените планове по ЗУТ, /какъвто е и ПУП, на основание чл. 103, ал. 1, т. 2 от ЗУТ/ влизат в сила от датата на потвърждаването им от компетентния съд, чието решение е окончателно. Тълкуването на разпоредбата означава, че тези решения не подлежат на касационно обжалване пред Върховен административен съд. В този смисъл са и указанията на ТР № 1/2008 г. на ОСК на ВАС, които са задължителни за съдилищата. От това следва, че подадената от Общински съвет касационна жалба срещу това решение, в посочената част, е недопустима и като такава също следва да се остави без разглеждане.

В тази връзка настоящият състав не споделя доводите в касационната жалба за допустимост на обжалването, поради това, че оспорването на заповедта е по чл. 45, ал. 2, изр. 2 от ЗМСМА, който е специален и изключва приложението на ЗУТ. Точно обратното. Налице е оспорване на административен акт, издаден по реда на ЗУТ, който е специален закон спрямо ЗМСМА, поради което са приложими разпоредбите на ЗУТ.

1. Касационната жалба на Общински съвет - Перник срещу обжалваното решение в останалата му част е процесуално допустима, като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество е неоснователна.

С обжалваното решение Административен съд - Перник е отхвърлил жалбата на Общински съвет - Перник за обявяване нищожността на Заповед № 1547/29.06.2007 г. на кмета на община - Перник, с която е утвърден Протокол № 83/8.06.2007 г. на комисията по чл. 210 от ЗУТ, за оценка на местата, които се придават и отчуждават от ПИ № 4832, към УПИ II - общ., кв. 281 по плана на гр. Перник и улица с О. т. 11780-11900, и от общински имот към УПИ VII-4832 кв. 281 на гр. Перник. За да постанови този правен резултат съдът е приел, че сочените от жалбоподателя правни основания са такива за унищожаемост на акта, поради материална незаконосъобразност, но не обуславят наличието на нищожност на акта, като по-тежък негов порок, поради което и жалбата е неоснователна.

Решението е правилно.

Настоящият състав споделя изцяло доводите на решаващия съд за неоснователност на жалбата на Общински съвет - Перник за обявяване нищожност на Заповед № 1547/29.06.2007 г. на кмета на община - Перник. Заповедта е издадена на основание ЗУТ, при наличието на териториална и материална компетентност на кмета на общината, да издава индивидуални административни актове по този специален закон. Друг е въпросът, че съобразно установените данни, кмета на община - Перник не би могъл да издаде акт с такова съдържание, на основание § 8, ал. 2 от ДР на ЗУТ, тъй като тази разпоредба е приложима за други случаи, какъвто не е налице. Разминаването между фактите и посоченото в заповедта правно основание представлява нарушение на материалния закон, което води до унищожаемост, а не до нищожност на заповедта. С такива последици са и останалите доводи на касатора срещу заповедта, които първоинстанционният съд е обсъдил подробно и се споделят от настоящата инстанция.

Оспорената заповед не би могла да е нищожна и поради влязлото в сила решение на комисията по чл. 210 от ЗУТ, взето с Протокол № 83/8.06.2007 г., което подлежи на самостоятелно обжалване като индивидуален административен акт, по чл. 215, ал. 1, във вр. с чл. 210, ал. 3 от ЗУТ. С това решение всъщност е извършена оценка на придаваемите и отчуждаеми места от общински поземлен имот към УПИ VII-4832, кв. 281 на гр. Перник /в размер на 409 кв. м/ и от поземлен имот № 4832 към УПИ II /общ./, кв. 281 на гр. Перник и към улица с о. т. 11780-11900, /общо в размер на 66 кв. м/, на основание влязлата в сила Заповед за ЧИ на ПРЗ № 1015/2.05.2007 г. Това решение, като не е обжалвано от заинтересованите лица, вкл. и от Общински съвет - Перник, е влязло в сила. Поради това процесната заповед само потвърждава правните последици, настъпили от влезлия в сила административен акт по оценка на придаваемите и отчуждаеми места от общинския имот към имота на ответниците - физически лица и обратно, от което следва, че не е нищожна. Като е направил идентични изводи, първоинстанционният съд е постановил правилно и законосъобразно решение, което следва да се остави в сила.

Водим от горното и на основание чл. 210, ал. 1 от АПК, чл. 215, т. 4 от АПК и чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, второ отделение,