Решение № 2193 от 14.02.2011 г. на ВАС по адм. д. № 12524/2010 г.

Решение № 2193 от 14.02.2011 г. на ВАС по адм. д. № 12524/2010 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Георги Георгиев Производството е касационно по реда на глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по жалба от Оладотун Олуафеми Олуапелуми Ибитуй - гражданин на Нигерия, против решение 10409 от 9.08.2010 г. на Върховния административен съд, трето отделение по адм. дело № 6065/2009 г. С него се отхвърля като неоснователна жалбата му срещу Решение № 93/25.03.2009 г. на председателя на Държавната агенция за бежанците /ДАГ/ при Министерски съвет. Поддържат се доводи за неправилност на решението вследствие нарушение на материалния закон и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК, като поддържаното нарушение на административнопроизводствените правила не е касационно основание. Доводите за необоснованост са относно фактите, че от шестгодишна възраст пребивава в България, владее български език, образованието си е получил в България и макар да е Нигерийски гражданин, няма никакви лични и социални връзки със страната по произход, тъй като съзнателния му живот е протекъл България. При липса на друга правна възможност да легализира престоя си в България счита, че чл. 9, ал. 8 от Закона за убежището и бежанците /ЗУБ/ е единствената приложима норма, тъй като откъсването на едно лице от неговата семейна и социална среда са обстоятелства с хуманитарно измерение, в конкретния случай се явява и причина от хуманитарен характер. Решението на съда не е съобразено с бежанската история и фактите относими към положението в страната по произход, а административния орган е следвало да събере и обсъди всички факти от значение за издаване на акта. Ответникът, Държавна агенция за бежанците не се представлява и не взема становище по жалбата. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата. Правилно съдът не приел наличието на основания по чл. 8 и чл. 9 ЗУБ за предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут. Не се установяват данни, водещи до извод за основателен страх от преследване или тежки посегателства при завръщане в родината, където се намира майка му и част от роднините, с които продължава да поддържа отношения. Правилно е прието от съда, че жалбоподателят цели заобикаляне на Закона за чужденците в Република България и като не се констатират основания по ЗУБ съдът е постановил решение при отсъствие на пороци, съставляващи основания за отмяната му. Върховният административен съд, Петчленен състав на Първа колегия намира касационната жалба за допустима като подадена в 14-дневния срок по чл. 211, ал. 1 АПК и разгледана по същество за неоснователна по следните съображения: Производството пред тричленния състав на ВАС е образувано по жалба на касатора срещу Решение № 93/25.03.2009 г. на председателя на Държавната агенция за бежанците при Министерски съвет. С него се отказва предоставяне на хуманитарен статут и статут на бежанец. Възраженията са били за незаконосъобразност на решението с искане за отмяната му поради нарушения на материално правни разпоредби. Решението е мотивирано със справка на дирекция "Международна дейност" при ДАБ за обстановката в Нигерия, според която няма данни за нарушаване на конституционните права на личността от сегашните власти в Нигерия, което обаче е недостатъчно фактическо основание за правния извод на отказа да бъде предоставен искания статут. Съдът е разгледал по същество жалбата, която приел за неоснователна и като такава я отхвърлил. Установено е законосъобразното протичането на процедура, започнала по искане на жалбоподателя за предоставяне на закрила и при обсъждане на всички относими факти за правилното решаване на спора съдът е приел, че са неоснователни твърденията за наличие на основанията за предоставяне на исканата закрила по реда на ЗУБ. Съдът е анализирал хипотезите на чл. 8 и чл. 9 ЗУБ като от установеното от фактическа страна е обосновано на доказателствата по делото, а изводите са в съответствие с материалния закон, като всички доводи на жалбоподателя са били обсъдени в мотивите на обжалваното решение. Така постановеното решение е правилно. Приложимите материални норми към поддържаните фактически основания са в хипотезите на чл. 8 и чл. 9 ЗУБ. Според чл. 8 ЗУБ статут на бежанец в Република България се предоставя на чужденец, който основателно се страхува от преследване поради своята раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група или поради политическо мнение и/или убеждение, намира се извън държавата си по произход и поради тези причини не може или не желае да се ползва от закрилата на тази държава или да се завърне в нея. Според чл. 9 ЗУБ хуманитарен статут се предоставя на чужденец, принуден да напусне или да остане извън държавата си по произход, тъй като в тази държава е изложен на реална опасност от посегателства. Бежанската история и събраните в административното производство доказателства установяват факти, които са извън хипотезите на цитираните правни норми от ЗУБ, предоставящи исканата закрила. Правилни са изводите, че твърдяната сексуална ориентация е недоказана, а ако е налице няма никакви данни водещи до извод за основателен страх от преследване по такива причини, тъй като като е установено, че в страната по произход съществува конституционно гарантирана и реална възможност жалбоподателя да се ползва от закрилата на официалните власти в Нигерия. Обосновани са изводите на съда и относно обстановката в Нигерия с оглед на което са неоснователни поддържаните доводи в касационната жалба, че съществува опасност от посегателства изразяващи се в тежки и лични заплахи срещу живота и личността на касатора. Оспорването на констатациите на административния орган не е свързано с представянето на доказателства за факти, различни от констатираните в административното производство, поради което съдът обосновано е извел правните си изводи за законосъобразност на издадения акт проверявайки го изцяло относно наличие на основанията по чл. 146 АПК за отмяната му. Поддържаните доводи за наличие на причини с хуманитарен характер по смисъла на чл. 9 ЗУБ са неоснователни. В административното и съдебното производство са установени по безспорен начин причини и мотиви с икономически характер, които са извън хипотезата на чл. 9 ЗУБ за предоставяне на закрила. Представените доказателства в касационното производство са неотносими към предмета на жалбата, поради което не се обсъждат. При изложените съображения решението като правилно следва да бъде оставено в сила поради което и на основание чл. 221, ал. 2, пр. 1 АПК Върховният административен съд, Петчленен състав на Първа колегия,