Решение № 6928 от 9.06.2021 г. на ВАС по адм. д. № 2994/2021 г.

ВАСVII отделение09.06.2021 г.докладчик Мирослава Георгиева

Диспозитив

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 16/20.01.2021 година на Административен съд гр. Кърджали по адм. д. № 337/2020 година. Решението е окончателно.

Мотиви

Решение № 6928 от 9.06.2021 г. на ВАС по адм. д. № 2994/2021 г., VII о., докладчик съдията Мирослава Георгиева Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Т. Ю., ЕГН [ЕГН], гр. Момчилград срещу решение № 16/20.01.2021 година на Административен съд гр. Кърджали по адм. д. № 337/2020 година, с което е отхвърлена жалбата му срещу заповед № РД-01-499/30.09.2020 година на изпълнителния директор на Изпълнителна агенция "Автомобилна администрация", поправена със заповед №РД-01-554/22.10.2020 година. Релевира касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК – допуснати съществени процесуални нарушения, неправилно приложение на материалния закон и необоснованост. Оспорва като неправилен извода на съда досежно целта на обжалваната заповед. Твърди, че целта на Закона за движение по пътищата (ЗДвП) в приложената му част е да се санкционира допускането на движение по пътищата на технически неизправни превозни средства. Настоящият случай касае единствено грешка при изписването на регистрационния номер на автомобила, състояща се в размяна на две от цифрите при вярно изписване на всички останали индивидуализиращи белези на ППС, както и на фактите относно техническата му изправност. Предвид това заповедта била несправедлива и наложената с нея санкция – несъразмерна. На следващо място претендира, че в случая не е изпълнен фактическия състав на чл. 149, ал. 10, т. 9 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП), тъй като дори и да е въведен погрешно регистрационния номер на превозното средство, останалите данни за същото били въведени коректно, поради което и моторното превозно средство (МПС) можело да бъде индивидуализирано. На поредно място твърди, че заповедта не отразявала приложимата редакция на ЗДвП към датата на извършване на твърдяното нарушение. В случая целта на закона била постигнала чрез извършен коригиращ преглед на МПС и издаден Протокол за извършен периодичен преглед за техническа изправност на ППС, № 20293988 от 13.09.2019 година. Такава възможност за поправка била уредена в чл. 43 от Наредба № Н-32 от 16.12.2011 година за периодичните прегледи за проверка на техническата изправност на пътните превозни средства, в редакцията й към ДВ, бр. 38/2018 година. В настоящия случай констатираната нередовност била отстранена чрез последващ коригиращ преглед. При съпоставянето на двата протокол с № 19712968 и 20293988 безспорно се установявала идентификацията на МПС. Единствените различия били досежно разменените цифри в регистрационния номер на автомобила. Към датата на втория протокол МПС било изминало 68 километра от датата на първия преглед до датата на корекцията. Издаденият въз основа на прегледа от 11.07.2019 година стикер бил залепен на предното стъкло на проверения автомобил с рег. [рег. номер на МПС]. Първоинстанционният съд не обсъдил тези факти, както и факта, че и двете МПС с рег. [рег. номер на МПС] и рег. [рег. номер на МПС] са минали технически преглед, поради което липсва непостигната цел. Съдът не описал подробно доказателствата по делото. Била допусната грешка от председателя на комисията, която обаче не била констатирана от софтуера, допускащ попълване и подписване на Протокол за технически преглед при несъответствие между рег. № на автомобила е неговия № на рама. От представената по делото снимка при проверка на автомобила на 11.07.2019 година по категоричен начин се установявало, че именно този автомобил е преминал прегледът, както и че рег. му номер е коректно отразен върху снимката. Неправилно обаче в Протокола за извършен преглед от тази дата бил вписан рег. № на автомобила чрез размяна на две от цифрите му. Това не водело до невъзможност да се идентифицира автомобила предвид коректното вписване на останалите му индивидуализиращи белези – № на рама, двигател, цвят, марка и прочие. На поредно място касаторът излага подробни съображения в насока, че не приема извода на първоинстанционния съд, че административният орган няма задължение при прилагане на мярката по чл. 148, ал. 10, т. 9 от ЗДвП до прилага принципите на чл. 6 от АПК. Твърди, че допусната грешка при нанасяне на рег. № на автомобила в съставения протокол за преглед не засяга живота и здравето на участниците в движението, поради което и приложената за допусната грешка санкция е несъответно тежка за адресата на заповедта. За периода от два месеца от 11.07.2019 година до 13.09.2019 година за процесното МПС не са установени нарушения на ЗДвП. Като цитира легалната дефиниция на "идентификационен номер" на МПС, съгласно пар. 6, т. 61 от ДР на ЗДвП, касаторът твърди, че съдът не е обяснил израза "некоректни данни за идентификация на пътното превозно средство". Предвид правилно изписания идентификационен номер на МПС, същото било разпознаваемо и грешката в рег. № на МПС не влияела върху възможността за идентификация. Касаторът твърди, че с ДВ, бр. чл. 11, ал. 3 от Наредба № Н-32 от 2011 година се предвиждало осигуряване на информационната система за електронно регистриране на извършените периодични прегледи на ППС, която трябва да осигурява защитена връзка със средствата за измерване по ал. 2, недопускаща нерегламентирана намеса, която система да отговаря на изискванията за получаване на данни по електронен път от тях в съответствие с изискванията, определени в приложение № 1б и да осигурява възможност за идентифициране на председателя на комисията; както и за електронно въвеждане в системата на необходимите данни за идентифициране на ППС; техническите характеристики на ППС, необходими за извършването на прегледа и прочие. Целта на изменението било да се предотврати възможността за допускане на грешки. Касаторът излага подробни съображения за съществуваща възможност за отстраняване на очевидни фактически грешки в съставени административни и съдебни актове, и акцентира на възможността за допускане на човешка грешка, за която трябвало да има и механизъм за отстраняването й. Санкцията налагаща заличаване на Т. Ю. от Регистъра на председателите на комисиите, извършващи технически прегледи била несъразмерна на проявената грешка. Липсвала справедливост, като правомощието по определяне на санкцията било упражнено недобросъвестно и по неразумен начин. Съдът в обжалваното решение също допуснал поредица фактически грешки, като такива били допуснати и от самия орган, поправил акта си с акт за поправка на очевидна фактическа грешка. Въз основа на подробни съображения за неправилност на съдебния акт, касаторът прави искане за отмяна на същия и постановяване на друг, с който да се отмени по жалба на Т. Ю., ЕГН [ЕГН], гр. Момчилград заповед № РД-01-499/30.09.2020 година на изпълнителния директор на Изпълнителна агенция "Автомобилна администрация", поправена със заповед № РД-01-554/22.10.2020 година. Ответникът по касационната жалба, изпълнителният директор на Изпълнителна агенция "Автомобилна администрация" – София, не взема становище. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. При извършена служебна проверка за допустимост на касационната жалба, съдебният състав на Върховния административен съд приема, че същата е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от страна с правен интерес. Производството пред Административен съд гр. Кърджали е образувано по жалба на Т. Ю., ЕГН [ЕГН], гр. Момчилград срещу заповед № РД-01-499/30.09.2020 година на изпълнителния директор на Изпълнителна агенция "Автомобилна администрация", поправена със заповед № РД-01-554/22.10.2020 година. За да отхвърли жалбата срещу заповедта, съдът е приел, че същата е издадена от компетентен орган, във валидна писмена форма, при спазване на процедурата по издаването й и правилно приложение на материалния закон. Съдът приема за безспорни фактите по делото: На 11.07.2019 година Т. Ю., ЕГН [ЕГН], гр. Момчилград е извършил периодичен преглед за техническа изправност на лек автомобил с рег. [рег. номер на МПС], съставил е необходимите документи затова, като погрешка в съставения Протокол за извършен периодичен преглед за техническа изправност на ППС № 19712968 при изписване на регистрационния номер на превозното средство са разменени две от цифрите /вместо 12 – 21/. За допуснатата техническа грешка, с обжалваната заповед № РД-01-499/30.09.2020 година на изпълнителния директор на Изпълнителна агенция "Автомобилна администрация", поправена със заповед № РД-01-554/22.10.2020 година, спрямо г-н Ю., като председател на комисията, извършила техническия преглед е приложена санкцията по чл. 148, ал. 10, т. 9 от Закона за движение по пътищата и същият е заличен от Регистъра на председателите на комисиите, извършващи прегледите и на техническите специалисти по чл. 148, ал. 9 от ЗДвП и е прекратен достъпа му до информационната система на ИААА по чл. 157, ал. 9 от ЗДвП. Съдът е приел, че органът действа в условията на обвързана компетентност. При приложение на чл. 148, ал. 10, т. 9 от Закона за движение по пътищата органът и в хипотеза на техническа грешка, каквато в случая се установява безспорно, при условията на обвързана компетентност прилага сочената санкция. Решението е правилно: Съгласно разпоредбата на чл. 148, ал. 10, т. 9 от ЗДвП, председателят на комисията, извършваща прегледите, се заличава от регистъра, когато въведе некоректни данни за идентификация на пътното превозно средство, представено на преглед, в информационната система по чл. 147 от същия нормативен акт. Правилен е изводът на първоинстанционния съд, че регистрационният номер на превозното средство е идентификационен признак на същото. Въвеждането му в информационната система по чл. 147 от ЗДвП по начин различен от действителния регистрационен номер представлява въвеждане на некоректни данни по смисъла на чл. 148, ал. 10, т. 9 от ЗДвП и представлява основание за прилагане на санкцията, въведена с нормата, дори и въвеждането да е поради техническа грешка. Предвид гореизложеното, съдебното решение като правилно, следва да бъде оставено в сила. Ответникът не прави искане за присъждане на разноски за касационна инстанция. Воден от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, съставът на Върховния административен съд

Особени мнения

ОСОБЕНО МНЕНИЕ на съдия Мирослава Георгиева Подписвам решението с особено мнение, при следните изводи от правна страна:

  1. Разпоредбата на чл. 148, ал. 10, т. 9 от ЗДвП е нова – ДВ, бр. 2 от 2018 година, в сила от 3.01.2018 година. Съгласно пар. 25, т. 1 от ДР на ЗИДЗДвП, ДВ, бр. 2 от 2018 година, в сила от 3.01.2018 година, този закон въвежда изискванията на Директива 2014/45/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 3 април 2014 г. относно периодичните прегледи за проверка на техническата изправност на моторните превозни средства и техните ремаркета и за отмяна на Директива 2009/40/ЕО (ОВ, L 127/51 от 29 април 2014 г.). Съгласно пар. 36 от същата, с оглед да се гарантира, че се запазва високо качество на прегледите във времето, държавите членки следва да изградят система за гарантиране на качеството, която обхваща процесите на предоставяне, надзор, оттегляне, временно отнемане или отмяна на разрешението за извършване на прегледи за проверка на техническата изправност. Чл. 6, пар. 1 от Директивата създава задължение за държавите членки да гарантират, че прегледите за проверка на техническата изправност обхващат най-малко областите, посочени в Приложение № I, т. 2. А чл. 8, пар. 2 от Директивата задължава държавите членки за гарантират, че контролно-техническите пунктове, извършили прегледа, издават удостоверение за техническа изправност на автомобила, съдържащо най-малко елементите по Приложение № II. Резултатите от прегледа за проверка на техническата изправност се предоставят по електронен път по възможно най-бърз начин на органа, отговорен за регистрацията на превозното средство. Глава четвърта на Директива 2014/45/ЕС "Административнонаказателни разпоредби" в чл. 13, пар. 6 предвижда възможност за промяна на резултатите от проверката за техническа изправност, по установена процедура от компетентен орган, когато констатациите от прегледа за проверка на техническата изправност, са очевидно неверни. Съгласно чл. 21 от Директивата, държавите установяват система от санкции за нарушаване на разпоредбите на директивата и вземат мерки, за да гарантират, че тези санкции са ефективни, съразмерни, възпиращи и недискриминационни. Приложение № V на Директивата задава минимални изисквания към задачите и дейностите на националните органи за надзор върху пунктовете и специалистите, извършващи техническите прегледи, като предложение за отнемане на действието на издадените разрешителни се предвижда в четири хипотези.
  1. Анализът на пар. 25, т. 1 от ДР на ЗИДЗДвП, ДВ, бр. 2 от 2018 година, в сила от 3.01.2018 година във връзка с чл. 148, ал. 10, т. 9 от ЗДвП налага извода, че разпоредбата на националния закон е приета в изпълнение на задължението на държавата ни да транспонира Директива 2014/45/ЕС. Това налага тълкуване на нормата на чл. 148, ал. 10, т. 9 от ЗДвП съответстващо на тези на директивата. Съгласно чл. 14 от Директивата, държавите-членки осигуряват надзор на контролно-техническите пунктове, като съгласно чл. 14, пар. 2 от Директивата, органът по надзор изпълнява най-малко задачите, предвидени в Приложение № V. Препратката към задачите по посоченото приложение задава минималните изисквания към надзорния орган на национално ниво, откъдето следва извода, че държавата членка може да предвиди в националния закон и други санкции с цел гарантиране спазване изискванията на директивата и постигане на заложените с нея цели, една от които цели е движение по пътищата само на технически изправни автомобили. Санкцията по чл. 148, ал. 10, т. 9 от ЗДвП не е предвидена като минимално изискване в директивата, като се явява определена от държавата членка в рамките на общото задължение за установяване на система от санкции за гарантиране спазване на високото ниво на прегледите.
  1. Съгласно хипотезата на нормата, въвеждането на некоректни данни за идентификация на пътното превозно средство от председателя на комисията, извършваща техническия преглед, се явява основание за заличаването му от регистъра по ал. 9, представляващ регистър при Изпълнителна агенция "Автомобилна администрация" за издадените разрешения по ал. 2, на председателите на комисиите, извършващи прегледите, и на техническите специалисти. Заличаването на председателя от посочения регистър препятства правото му да упражнява тази нормативно регламентирана дейност по извършване на технически прегледи на пътните превозни средства. Хипотезата обосноваваща прилагането на тази санкция е въвеждането на некоректни данни за идентификация на пътното превозно средство. При изписване на хипотезата на посочената санкция националният законодател в действителност не е разграничил хипотези на въвеждане на некоректни данни, нито е посочил тези данни по отношение на кой от индивидуализиращите белези на автомобила следва да се налице. Поради което е правилен изводът, че коректността на данните може да се отнася както до идентификационния номер на превозното средство, така и до неговия регистрационен номер. Безспорно, пар. 6, т. 61 от ДР на ЗДвП дава легална дефиниция на понятието "идентификационен номер на превозното средство" и това е подредена комбинация от знаци, поставена върху превозното средство от производителя с цел идентифицирането му. Но един от задължителните елементи на Удостоверението за техническа изправност, въведен от Приложение II на Директивата е регистрационния номер върху табелите на превозното средство и обозначение на държавата на регистрация. Поради което и предвид изискването за минимално съдържание на удостоверението, въведено с директивата, неоснователно е възражението, че понятието "данни за идентификация" следва да се тълкува единствено в смисъла на данни за идентификационни номер на ППС. По отношение на понятието "коректни данни" констатирам, че директива 2014/45/ЕС не борави с такова понятие. Националният законодател също не дава дефиниция. При тълкуване на израза в насока "неточни данни", съдебната практика е формирала заключение, че тези данни не е нужно да са въведени неточно при форма на някаква умисъл, а може да се касае и за техническа грешка, както и че органът при условията на обвързана компетентност налага санкцията, без да има възможност на избор с оглед спецификата на фактите. По мое мнение, пренасянето на подобен извод като шаблон върху всяка фактическа обстановка, без отчитане на спецификата на обстоятелствата по случая, би довело до осъществяване на правосъдие без съобразяване на правото на Съюза в неговата цялост, при следните изводи от правна страна:
  1. 1. В действителност, законодателната техника при формиране на чл. 148, ал. 10, т. 9 от ЗДвП, поставя органът на национално ниво в условията на обвързана компетентност и в хипотеза на допусната фактическа грешка.
  1. 2. Нормата на чл. 21 от Директива 2014/45/ЕС дори и да задължава държавите членки да въведат система от ефективни, съразмерни, възпиращи и недискриминационни санкции, същата няма директен ефект. В решение по дело С-187/15 и т. 61 от дело С-384/17 Съдът приема, че при липса на директен ефект на сходни норми, ако не е възможно националната правоприлагаща юрисдикция да направи съответстващо тълкуване, същата е длъжна да приложи Правото на Съюза и да защити правата на частно правните субекти, като при необходимост остави без приложение всяка разпоредба, която ако бъде приложена, би довела до несъответстващ на правото на Съюза резултат.

Според мен, фактите по спора налагат задължение на правоприлагащия състав да остави в случая без приложение разпоредбата на чл. 148, ал. 10, т. 9 от ЗДвП. Целеният от правото на Съюза резултат чрез приемането на директивата е свързан с поставените цели, сред които са: - нулира смъртност по пътищата до 2050 година; поддържане на околната среда в безопасно и приемливо състояние по време на използването на превозни средства по пътищата; прилагане на мерки за гарантиране на техническа изправност на автомобилите; поставяне на високи стандарти за гарантиране на техническата изправност на автомобилите; изграждане на система за гарантиране на качеството на техническите прегледи на автомобилите, включваща ефективни, недискриминационни, съразмерни и възпиращи санкции при нарушаване на изискванията на Директива 2014/45/ЕС.

В случая е издадена заповед от надзорен орган на национално ниво, с която се засягат права на частно правен субект – председателя на комисията, осъществила техническия преглед, като засегнатото право е правото на упражняване на нормативно регламентирана дейност при условията на разрешителен режим. Засягането на това право на посочения частноправен субект следва е в резултат на санкция, която националният надзорен орган принципно има компетентност да наложи. Националният законодател обаче при сътворяването на посочената санкция не е транспонирал нормата на чл. 21 от Директивата, като не е предоставил възможност на органа на преценка дали във всички случаи на въвеждане на некоректни данни при идентификация на превозното средство мярката се явява съразмерна и възпираща с оглед целения чрез нея пряк правен резултат. Тази санкция следва принципно да цели съответстващ на правото на Съюза резултат. Какъв е той в конкретната хипотеза:

  • Законът за движение по пътищата (ЗДвП) при транспониране на Директива 2014/45/ЕС, в приложената му част цели да санкционира допускането на движение по пътищата на неизправни превозни средства. Настоящият случай обаче касае единствено грешка при изписването на регистрационния номер на автомобила, състояща се в размяна на две от цифрите. Автомобилът е удостоверен като технически изправен /и по тези факти органът не спори/, като се е явил именно този автомобил на прегледа на 11.07.2019 година; същият е видео-заснет от съществуващата система с верния регистрационен номер; извършен е технически преглед на този автомобил като установяванията на техническата му изправност са верни, знакът за техническа изправност е залепен на проверения автомобил, останалите данни за същото превозно средство са въведени коректно, системата за въвеждане на тези данни не е отчела разминаването между данните от рег. номер и идентификационния номер на автомобила, извършен е коригиращ преглед на МПС и е съставен протокол за техническа изправност № 20293988 от 13.09.2019 година с верния регистрационен номер; автомобилът с грешния номер също е преминал преглед за техническа изправност и към датата на настоящата проверка е бил снабден вече с Протокол за техническа изправност, при съпоставянето на двата протокола с № 19712968 и 20293988 безспорно се установява идентификацията на МПС и разминаването техническа грешка.
  • На нормативно ниво, нито ЗДвП, нито приложимата Наредба № Н-32 от 16.12.2011 година към 11.07.2019 година допускат процедура по поправка на Протокол за извършен технически преглед, въпреки, че чл. 13, пар. 6 от Директива 2014/45/ЕС предвижда такава възможност при "очевидно неверни" данни и възлага на националния орган по надзор или друг компетентен орган да разпише процедурата, както и въпреки, че на национално ниво софтуерът на използваната система не предвижда контрол предотвратяващ човешка грешка, в каквато насока са и установяванията на надзорния орган.
  • При софтуер в техническия пункт на национално ниво, допускащ попълване и подписване на Протокол за технически преглед при несъответствие между рег. № на автомобила и неговия № на рама; при липса на нормативно разписана процедура на поправка на техническа грешка в този протокол, националният законодател, без да транспонира чл. 21 от Директива 2014/45/ЕС гарантиращ съразмерност и ефективност при въвеждане на санкции като гаранция за изпълнение на директивата, приема разпоредбата на чл. 148, ал. 10, т. 9 от ЗДвП, чрез която обвързва с една санкция, каквато се явява заличаването от регистъра на председателите на комисиите за извършване на технически преглед две несъвместими хипотези, каквито се явяват тази по допускане на техническа грешка при съставянето на протокола от прегледа при пълна идентичност на останалите идентифициращи автомобила данни и при съобразяване на фактите по настоящото дело, и хипотезата на чл. 148, ал. 10, т. 3 от ЗДвП, която изисква повторно извършени нарушения на правилата за извършване на периодичните прегледи за проверка на техническата изправност на пътните превозни средства. Ако при втората се изисква повторно извършени нарушения на правилата за извършване на периодичните прегледи за проверка на техническата изправност на пътните превозни средства именно в противоречие с целите на Директива 2014/45/ЕС, за реализирането на първата е достатъчна допусната техническа грешка при въвеждане на регистрационен номер на проверявания автомобил при техническа изправност на автомобила и спазване на процедурата по извършване на прегледа. И в двата случая обаче нормотворецът обвързва с фактите една и съща санкция – заличаване на председателя от регистъра на председателите на комисиите, извършващи прегледите, без да налага съобразяване на санкцията с принципите на съразмерност и ефективност, при пълна несравнимост на хипотезите. Според докладчика по делото, обвързването на хипотезата на техническа грешка с посочената санкция без изследване на факта касаещ постигнат резултат на техническа изправност при движение на ППС по пътищата, води до постигане на несъответстващ на правото на Съюза резултат – а именно санкциониране на частноправен субект, какъвто резултат заповедта на надзорния орган има, без същата заповед да държи сметка за действително целения резултат – движение по пътищата на технически изправни автомобили.

-И не на последно място, с ДВ, бр. чл. 11, ал. 3 от Наредба № Н-32 от 2011 година се предвижда осигуряване на информационната система за електронно регистриране на извършените периодични прегледи на ППС, която трябва да осигурява защитена връзка със средствата за измерване по ал. 2, недопускаща нерегламентирана намеса, която система да отговаря на изискванията за получаване на данни по електронен път от тях в съответствие с изискванията, определени в приложение № 1б и да осигурява възможност за идентифициране на председателя на комисията; както и за електронно въвеждане в системата на необходимите данни за идентифициране на ППС; техническите характеристики на ППС, необходими за извършването на прегледа и прочие. Целта на изменението е и да се предотврати възможността за допускане на грешки. Такъв софтуер обаче към процесната дата – 11.07.2019 година не е въведен. При неизпълнение на задълженията на държавата в съответствие с посочената Директива 2014/45/ЕС, същата въвежда правна норма, която в хипотеза на техническа грешка допуска неправомерен резултат – засягане на права на частноправни субекти да осъществяват правно регламентирана дейност, без да съобразява нормата на чл. 21 от същата Директива, както и без да държи сметка, че несправедливо и без отчитане на целия правомерен резултат, се приравняват към едни последици несъизмерими с оглед резултата хипотези на техническа грешка и повторно извършени нарушения на правилата за извършване на периодичните прегледи за проверка на техническата изправност на пътните превозни средства.

  1. Горното обосновава неприлагане на нормата на чл. 148, ал. 10, т. 9 от ЗДвП към фактите по случая и отмяна на заповед № РД-01-499/30.09.2020 година на изпълнителния директор на Изпълнителна агенция "Автомобилна администрация" като постановена при нарушаване на правото на Съюза.

Съдия:

/Мирослава Георгиева/

Цитирани разпоредби

1