Решение № 14187 от 24.11.2010 г. на ВАС по адм. д. № 864/2010 г.

Решение № 14187 от 24.11.2010 г. на ВАС по адм. д. № 864/2010 г., V о., докладчик председателят Марина Михайлова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на командира на поделение 22980, град София против решение от 17.11.2009 г., постановено по адм. дело № 5083/2009 г. на Административен съд София - град /АССГ/, с което е отменена негова заповед № 263/06.07.2009 г. на основание чл. 244, т. 7 във връзка с чл. 245, ал. 1, т. 3 от Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България (ЗОВСРБ) за налагане на дисциплинарно наказание "уволнение" и освобождаване от военна служба на Методи Тотков Тодоров. Оплакванията в касационната жалба са за неправилност на решението, поради допуснати нарушения на материалния закон и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Ответникът - Методи Тотков Тодоров от град София, чрез пълномощника си оспорва касационната жалба и поддържа становище за нейната неоснователност. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба и неправилност на оспореното решение, което следва да бъде отменено. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна и при наличие на правен интерес, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е ОСНОВАТЕЛНА. Първоинстанционният съд е установил, че Тодоров е изпълнявал военна служба като командир на отделение в инженерен взвод, в щабна рота на поделение 22980, със звание "сержант". На 07.04.2009 г. в поделението е получено писмо от директора на "Регионална служба "Военна полиция" - София, с което командира на поделението е уведомен, че сержант Тодоров упражнява дейност по трудово правоотношение като таксиметров шофьор с личен автомобил към фирма "Миро-транс" ООД. Със заповед № 152/09.04.2009 г. началникът на щаба на поделение 22980 е назначил комисия, която да извърши проверка във връзка с получения сигнал. Комисията е изготвила протокол от 02.05.2009 г., като е приела, че военнослужещият е нарушил чл. 188, ал. 2, т. 4 от ЗОВС и е предложила да му бъде наложено дисциплинарно наказание "уволнение". Тодоров е запознат с резултата от проверката и е депозирал писмени обяснения на 16.04.2009 г. и на 26.05.2006 г., в които е заявил, че не е имал трудово правоотношение с "Мира транс" ООД и не е извършвал таксиметрова дейност. С военнослужещия е проведена беседа (протокол от 29.05.2009 г.). На 03.06.2009 г. Тодоров е подал рапорт с искане да бъде прекратено правоотношението му като кадрови военнослужещ, считано от 05.06.2009 г., като е заявил в рапорта, че ще заплати обезщетение за неспазен срок на предизвестие. На 06.07.2009 г. командира на поделение 22 980 е издал оспорената пред АССГ заповед за налагане на дисциплинарно наказание "уволнение" на Тодоров и за освобождаването му от длъжност. При тези доказателства АССГ е обосновал правни изводи за незаконосъобразност на оспорената пред него заповед, като издадена в нарушение на чл. 249, ал. 2 от ЗОВС, тъй като дисциплинарнонаказващият орган е узнал за извършеното дисциплинарно нарушение на 07.04.2009 г. - когато е получил писмото от "Военна полиция " София, липсват доказателства за спиране на срока за налагане на наказанието, поради което заповедта за уволнение е издадена след изтичане на преклузивния двумесечен срок от откриване на нарушението. С оглед на това е отменил заповед № 263/06.07.2009 г. на командира на поделение 22980. Касационната инстанция намира така постановеното решение за неправилно. Неправилно съдът е приложил разпоредбата на чл. 249, ал. 2 от ЗОВС. Приемайки, че заповедта за дисциплинарното наказание "уволнение" е наложено на военнослужещия след 2-месечния срок от установяване на дисциплинарното нарушение на 07.04.2009 г., когато дисциплинарнонаказващия орган е узнал за него - датата на завеждане в деловодството на поделението на сигналното писмо. Съгласно чл. 249, ал. 2 от ЗОВС (ДВ, бр. 35 от 2009 г.) посоченото дисциплинарно наказание се налага не по-късно от два месеца от установяване на нарушението, но не по-късно от една година от извършването му. С вх. № 895-321/07.04.2009 г. е подаден сигнал за извършено нарушение от военнослужещия, но установяването му, по смисъла на тази разпоредба, е извършено със служебна проверка, назначена от командира на поделението със заповед № 152/09.04.2009 г. по повод на сигнала. Същата е приключила с протокол от 28.05.2009 г. на комисията за допуснато дисциплинарно нарушение от военнослужещия, утвърден от дисциплинарнонаказващия орган на същата дата. На тази дата се счита за установено нарушението по смисъла на чл. 249, ал. 2 и 3 от ЗОВСРБ и от нея започва да тече законоустановения 2-месечен срок за налагане на дисциплинарното наказание "уволнение". В случая заповедта за налагането му е издадена на 06.07.2009 г., т. е. в преклузивния срок, като е спазен чл. 249, ал. 2 от ЗОВСРБ. Основателно е и второто възражение на касатора, че е налице основанието по смисъла на чл. 249, ал. 4, пр. 1 от ЗОВСРБ за спиране на течението на срока по ал. 2 - ползвани от военнослужещия отпуски в периода след сигнала за нарушението, видно от приложените копия на заповеди на командира на поделението за разрешени отпуски на военнослужещия общо за 21 работни дни. В тази насока възражението на пълномощника на ответника, че за спиране на дисциплинарното производство е следвало да бъде издадена заповед е неоснователно, тъй като дори да се приеме, че липсата на заповед представлява нарушение на процедурата, то не е съществено и не води до порок на издадения административен акт. Правилно АССГ е приел за неоснователен довода, че заявлението за прекратяване на служебното правоотношение от страна на Тодоров е достатъчно да се счита, че същото е автоматично прекратено. Служебното правоотношение се счита за прекратено само при изрично издаден административен акт, а освен това при висящо дисциплинарно производство, административнонаказващия орган няма правомощия да освобождава лицето на друго основание до приключването му. Предвид на изложеното, оспореното решение следва да бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго по съществото на спора, с което да бъде отхвърлена жалбата на Методи Тотков Тодоров срещу заповед № 263/06.07.2009 г. на командира на поделение 22980 - София. Разноски от касатора не са претендирани и пред двете съдебни инстанции, поради което такива не следва да му бъдат присъдени. Воден от горното и на основание чл. 222, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, пето отделение