Решение № 12489 от 26.10.2009 г. на ВАС по адм. д. № 5590/2009 г.

Решение № 12489 от 26.10.2009 г. на ВАС по адм. д. № 5590/2009 г., III о., докладчик съдията Кремена Хараланова Съдебното производство по чл. 38, ал. 1 от Закона за държавната собственост (ЗДС), във връзка с чл. 145, ал. 1 АПК е образувано по жалба на кмета на община Свиленград, подадена срещу Решение № 854/30.12.2008 г. на Министерски съвет на Република България (ДВ, бр. 4/16.01.2009 г.) за отчуждаване на имоти и части от имоти - частна собственост за държавна нужда за изграждане на национален инфраструктурен обект "Реконструкция и електрификация на жп линията Пловдив - Свиленград - турска (гръцка граница и оптимизирането на трасето за скорост 160 км/ч" на територията на община Свиленград, област Хасково, относно определеното обезщетение за части от имот № 65677.056.010 с отчуждена площ 0.969 дка и имот № 65677.058.010 с отчуждена площ 2.130 дка, находящи се в местността "Деветте чуки", в землището на Свиленград. Изложени са съображения, че решението на МС, в частта, в която е определено дължимото парично обезщетение за тези имоти на община Свиленград, противоречи на правилото на чл. 32, ал. 2 ЗДС за заплащане на равностойно парично обезщетение - отменително основание по чл. 146, ал. 1, т. 4 АПК. Претендира се изменение на акта в обжалваната част, като се увеличи размера на определеното обезщетение. В открито съдебно заседание чрез процесуалния си представител, жалбоподателят поддържа подадената жалба и моли съда да я уважи, като му присъди направените по делото разноски. Ответната страна - Министерски съвет на РБ не изразява становище по жалбата. Заинтересованите страни Министерство на финансите, Министерство на транспорта, информационните технологии и съобщенията, Министерство на регионалното развитие и благоустройството и Национална компания "Железопътна инфраструктура", чрез процесуалните си представители изразяват становище за неоснователност на подадената жалба, по изложени съображения, че определената от административния орган оценка е обективна и съобразена с целта на закона. Върховният административен съд, трето отделение, в настоящия съдебен състав, като взе предвид становищата на страните и представените по делото доказателства, намира, че жалбата е подадена от надлежна страна в срока по чл. 38, ал. 1 ЗДС, поради което е допустима. Разгледана по същество жалбата е основателна, по следните съображения: В процедура по чл. 34а, вр. чл. 33 и чл. 34б ЗДС с Решение № 854/30.12.2008 г. на МС, са отчуждени части от имоти - частна общинска собственост съгласно АОбС № № 544/14.02.2003 г. и 3103/17.02.2009 г. В тази връзка на община Свиленград е определено парично обезщетение, за части от имоти, находящи се в местността "Деветте чуки", в землището на Свиленград: от 676 лв. за отчуждена площ 0.969 дка от имот № 65677.056.010 и съответно 1 485 лв. за отчуждена площ 2.130 дка от имот № 65677.058.010, въз основа независима експертна оценка за определяне на пазарните цени при отчуждаване по ЗДС, изготвена през юли 2008 г. (по договор за възлагане № 2718/21.07.2008 г.). Последната е определена съгласно чл. 7б от Наредбата по чл. 36, ал. 2 ЗСПЗЗ за реда за определяне на цени за земеделски земи във връзка с чл. 32, ал. 3, т. 2 ЗДС, по изложени от оценителя съображения, че цените при сделките с подобни имоти варират в широки граници, а оттам и определената осреднена цена, не би отразила действителната им пазарна стойност. Изготвената в хода на административното производство оценка е възприета от Министерския съвет без допълнителни мотиви в тази връзка. Определеното обезщетение противоречи на изискването по чл. 32, ал. 2 ЗДС. Според последната разпоредба, равностойното парично обезщетение при принудително отчуждаване на имоти въз основа влязъл в сила подробен устройствен план, се определя в съответствие с предназначението на имотите преди влизане в сила на плана и въз основа пазарните цени на имоти с подобни характеристики, намиращи се в близост да отчуждавания. Възможност за определяне на обезщетението по наредбата по чл. 36, ал. 2 ЗСПЗЗЗ е предвидена в чл. 32, ал. 3 ЗДС при отчуждаване на земеделски земи, но поради липса на извършени сделки в съответната служба по вписванията, а не с оглед широките граници, в които варират цените на земите по такива сделки. Според заключението на вещо лице Спас Георгиев Милчев, изготвено по допуснатата от съда съдебно - оценителска експертиза, неоспорено от страните и възприето от съда, като обективно и компетентно дадено, имотите с идентификатори 65677.056.010 и 65677.058.010, за отчуждени части от които са определени обезщетенията оспорени по реда на настоящото производство, представляват земеделски земи извън строителните граници на населеното място, в землището на гр. Свиленград, местност "Деветте чуки"; вторият от тях е пета категория и в него има трайни лозови насаждения, чиято оценка за отчуждената площ възлиза на 7 006 лв.; средната цена за 1 кв. м отчуждена площ от имотите, определена въз основа пазарни аналози по данни от нотариални актове, вписани в Служба вписвания в срока визиран от § 1а ДР ЗДС, е 9.05 лв. Респективно равностойното парично обезщетение за площта от 0.969 дка, отчуждена от имот № 65677.056.010 е в размер на 8 769 лв., надвишаващи размера на обезщетението от 676 лв., определен с оспорената част от решението. Обезщетението за отчуждената част с площ 2.130 дка от имот № 65677.058.010, възлиза на сумата от 26 283 лв. (включваща стойност на земята от 19 277 лв., съобразена с посочената осреднена цена за 1 кв. м площ и увеличена с горепосочената стойност на трайните насаждения от 7 006 лв.), също надвишаваща размера на определеното от административния орган обезщетение от 1 485 лв. Въз основа заключението на вещото лице, съобразено с изискванията по чл. 32, ал. 2 ЗДС вр. § 1а ДР ЗДС, съдът приема, че размерът на равностойното парично обезщетение за отчуждените от жалбоподателя части съответно с площ 0.969 дка от имот 65677.056.010 и с площ 2.130 дка от имот 65677.058.010, възлизат съответно на 8 769 лв. и на 26 283 лв. По изложените съображения решението на Министерски съвет, следва да бъде изменено, като бъде увеличен размера на обезщетението определено за отчуждените от община Свиленград, части от недвижими имоти. Така наместо определените в оспорения акт, размери на дължимо парично обезщетение, от 676 лв. за част с площ 0.969 дка от имот 65677.056.010 и 1 485 лв. за част с площ 2.130 дка от имот 65677.058.010, равностойното парично обезщетение във връзка с подадената жалба следва да бъде определено в размери съответно от 8 769 лв. и 26 283 лв. С оглед изхода на спора и на основание чл. 143, ал. 1 АПК следва да бъде уважено искането на жалбоподателя за присъждане на разноски. От приложените по делото доказателства се установява, че такива са направени общо в размер на 2 300 лв. за депозит за вещо лице и адвокатска защита. Водим от горното, Върховният административен съд, трето отделение,