Решение № 11807 от 9.08.2019 г. на ВАС по адм. д. № 14488/2018 г.

Решение № 11807 от 9.08.2019 г. на ВАС по адм. д. № 14488/2018 г., III о., докладчик председателят Жанета Петрова Община Бургас е подала касационна жалба срещу решение № 1630/4.10.2018 г. по адм. дело № 1495/2018 г. по описа на Административния съд - Бургас в частта, в която е била осъдена да заплати на С. Стоянов сумата 500 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди в резултат на незаконосъобразното му изваждане от обитаваното от него общинско жилище със заповед № 139/15.01.2018 г. на кмета на Община Бургас. Направени са оплаквания за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон и е поискано да бъде отменено с постановяването на друго, с което искът да бъде отхвърлен изцяло или частично, при по-нисък от присъдения размер на обезщетението, като се присъдят разноски. Решението се обжалва и от С. Стоянов в частта, в която е отхвърлен предявения от него иск за разликата над присъдения размер от 500 лева до пълния претендиран размер на обезщетението от 5000 лева. Направени са оплаквания за неправилност на решението в тази част поради необоснованост и противоречие с материалния закон и е поискано да бъде отменено с постановяването на друго, с което искът да се уважи в пълен размер. Представителят на Върховната административна прокуратура е дал заключение, че решението е правилно и следва да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, като провери правилността на решението с оглед направените касационни оплаквания, намира, че жалбите са неоснователни. Производството пред административния съд е било образувано по исковата молба на С. Стоянов срещу Община Бургас, с която е предявен иск за заплащане на обезщетение от 5000 лева за неимуществени вреди, причинени от незаконосъобразното му изваждане от обитаваното от него общинско жилище със заповед № 139/15.01.2018 г. на кмета на община Бургас, отменена с решение № 646/4.04.2018 г. по адм. дело № 337/2018 г. на Административния съд - Бургас. В исковата молба се твърди, че поради незаконосъобразната заповед ищецът един месец живял на улицата, като преспивал по пейки и в мазетата на непознати хора. През втория месец бил допуснат да преспива във ведомствено общежитие наОбщина-Бургас. Преживял физически неудобства, стрес, обида и унижение, съставляващи морални вреди, които претендира да бъдат обезщетени. Административният съд установил, че със заповед № 188/5.03.1999 г. на кмета на община Бургас С. Стоянов е бил настанен в общинско резервно жилище, находящо се в [населено място], [жк], [жилищен адрес] ап. ляв, със застроена площ от 42,69 кв м, за срок от две години. Въз основа на заповедта бил сключен договор за отдаване под наем на общинския недвижим жилищен имот за същия срок. След изтичането на срока наемното правоотношение между общината и Стоянов било продължено със заповед № 1020/5.11.2001 г. на кмета на община Бургас. Подписан бил договор за отдаване под наем на общинския жилищен имот за неопределен срок. Съгласно § 3, ал. 1 от Наредбата за условията и реда за управление и разпореждане с общински жилища, приета от Общинския съвет - Бургас (изм. протокол № 40/21 и 26.10.2010 г.; изм. протокол № 14/30.10.2012 г. и 1.11.2012 г.), наемните правоотношения за общински жилища, възникнали до влизане в сила на нормативния акт, имат действие до 31.01.2013 г., ако наемателите не подадат декларации по чл. 6, ал. 3, необходими да се направи преценка дали отговарят на условията за настаняване в общинско жилище. В изпълнение на това задължение С. Стоянов подал декларация по чл. 6, ал. 3 от Наредбата за условията и реда за установяване на жилищните нужди на граждани, настанявани под наем и продажба на общински жилища. С решение по т. 34 от протокол № 7/04.06.2013 г. комисията по чл. 8, ал. 1 от наредбата изразила становище за отказ за настаняването на Стоянов в общинско жилище, тъй като не били налице условията по чл. 4, ал. 1, т. 14 от наредбата. Обсъдени били констативните протоколи от 09.04.2001 г., 24.01.2001 г., 03.11.2008 г., 20.11.2008 г., 30.06.2011 г., 12.07.2011 г., 26.03.2012 г., 10.12.2012 г., 16.05.2014 г., 16.07.2015 г., 26.10.2015 г., 05.05.2016 г., 27.07.2017 г., съставени от служители на Община Бургас след проверки, предизвикани от подадени от съседите на С. Стоянов жалби, при които е констатирано, че заеманото от С. Стоянов жилище е мръсно и неподдържано, както и че наемателят има задължения към "ВиК" ЕАД-Бургас и "Топлофикация-Бургас" ЕАД. С уведомление № 94-01-34378/28.09.2017 г. на кмета на община Бургас било открито производство по издаване на заповед по чл. 46, ал. 2 от Закона за общинската собственост (ЗОбС) за прекратяване на наемното правоотношение на С. Стоянов. В хода на проведеното административно производство била издадена заповед № 139/15.01.2018 г. на кмета на Община Бургас, с която наемното правоотношение с ищеца било прекратено на основание чл. 46, ал. 1, т. 6 и 7 от Закона за общинската собственост. С. Стоянов обжалвал заповедта пред съда, но не направил искане за спиране на предварителното й изпълнение, поради което на 23.02.2018 г. бил изваден от жилището. Четири дни останал на улицата. За времето от 27.02.2018 г. до 2.04.2018 г. бил настанен в Центъра на временно настаняване при Община Бургас. На 2.04.2018 г. бил изведен от центъра, тъй като системно нарушавал правилника за вътрешния ред. С решение № 646/4.04.2018 г. по адм. дело № 337/2018 г. по описа на Административния съд - Бургас заповедта на кмета на Община Бургас била отменена като незаконосъобразна. На 18.04.2018 г., още преди решението на съда да влезе в сила, Стоянов бил настанен обратно в общинското жилище. Въз основа на събраните гласни и писмени доказателства административният съд приел, че предявеният от С. Стоянов иск по чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди е основателен. В пряка и непосредствена връзка с незаконосъобразния административен акт ищецът понесъл неимуществени вреди, изразяващи се във физически и психически страдания вследствие на оставането му без дом и воденето на живот на улицата в продължение на 18 дни. За компенсиране на понесените от ищеца морални вреди съдът определил обезщетение в размер на 500 лева, като взел предвид възрастта на лицето, характера на увреждането - преживявания с психотравмиращ характер със средна степен на изразеност, но без тежки клинични преживявания (поради липса на медицински документ ), престоя навън, както и времето, през който е отшумявало негативното преживяване. За разликата над присъдения до пълния предявен размер искът бил отхвърлен. Касационната инстанция намира, че при постановяването на решението не са допуснати логически грешки и противоречие с материалния закон. Административният съд законосъобразно е приел, че са налице елементите от фактическия състав на отговорността по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ. В пряка и непосредствена причинна връзка с незаконосъобразния административен акт ищецът понесъл морални вреди, които подлежат на възмездяване. Не могат да се споделят доводите на касационния жалбоподател Община Бургас, че увредата е настъпила поради поведението на лицето, което предизвикало множество оплаквания от страна на неговите съседи и станала причина за предсрочното му изваждане от общинския център за временно настаняване. С. Стоянов е трябвало да напусне жилището си и да води живот на открито по причина на незаконосъобразната заповед на кмета на община Бургас, а това само по себе си причинява вреди, каквито биха настъпили за всяко лице в подобна ситуация. Обстоятелството, че за по-голямата част от времето, през което е живял без дом, Стоянов е ползвал общинска социална услуга, ограничава вредите, но не ги изключва напълно. Ищецът е изживял физически несгоди, обида и унижения, които съставляват немаловажни по своя характер вреди и следва да бъдат обезщетени. Възприетият от съда размер на обезщетението не нарушава критерият за справедливо обезщетение по чл. 52 ЗЗД. Обстоятелствата по случая, които са били установени, не обосновават по-висок от присъдения размер на обезщетението. За да определи сумата 500 лева като обезщетение за причинените вреди, съдът е взел предвид освен характера на вредите и периода, през който са понасяни, и обстоятелството, че на ищеца е предоставен подслон, а също и това, че той е допринесъл с непристойното си поведение за настъпването на вредите, няколкократно нарушавайки реда в общинския център за временно настаняване. При отсъствието на поддържаните от касационните жалбоподатели основания за отмяна решението на административния съд е правилно и следва да бъде оставено в сила. Пътните разноски, направени от жалбоподателя Стоянов, не могат да се присъдят не само поради отхвърлянето на жалбата му от касационната инстанция, а и поради това, че съдът възстановява на спечелилата делото страна само разноските за един адвокат, за държавна такса, за възнаграждението на свидетели или вещи лица. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд