Решение № 15287 от 10.12.2018 г. на ВАС по адм. д. № 3825/2018 г.

Решение № 15287 от 10.12.2018 г. на ВАС по адм. д. № 3825/2018 г., III о., докладчик председателят Ваня Пунева Производството е по реда на чл. 145 и сл. от АПК. Образувано е по искане на И. М., предявено в условията на чл. 149, ал. 3 от АПК, за обявяване нищожността на писмо с рег. № 22-10-169/19.07.2013 г., издадено от министъра на отбрана, (Писмото), с което е отказано закупуването на имот от жилищния фонд на Министерството на отбраната (МО), представляващ ателие № 2 в град [населено място], [адрес]. В хода на настоящото производство и първоначално проведеното по адм. дело № 11367/2017 г. на АССГ, от страна на жалбоподателя не са изложени конкретни фактически и правни доводи, относими към валидността на административния акт. От първоначално подадената жалба и последващите уточнителни молби, вкл. последната такава представена на 18.06.2018 г., може да се обобщи, че нищожността на акта се търси по причина дългогодишното неправилно администриране от страна на МО на искането на М. за разрешаването на жилищния му проблем, който е с давност от 2009 г. и което администриране е съпроводено с множество настъпили промени в законодателството и е завършило с издаването на сега оспорвания административен акт. Ответната страна - министър на отбраната, представляван от държавен експерт Н. Н., в хода на делото по същество поддържа, че производството е недопустимо на основание чл. 159, т. 1 от АПК, тъй като Писмото няма характеристики на индивидуален административен акт, и чл. 159, т. 4 от АПК – тъй като актът не засяга пряко и непосредствено правната сфера на жалбоподателя. По основателността на искането възразява, че Писмото е валиден административен акт. Върховният административен съд, трето отделение, намира, че въпросът за допустимостта на производството е разрешен с определение по делото от 25.05.2018 г. и доколкото не се установяват нови обстоятелства, налагащи прекратяване на производството, следва да се произнесе по съществото на спора. Конкретно по възраженията на ответника, съдът намира, че допустимостта на производството по отношение на предпоставките по чл. 159, т. 1 и 4 от АПК е стабилизирана чрез определение № 153/05.01.2018 г. по адм. дело № 14030/2017 г. на ВАС. По съществото на спора, имащо за предмет действителността (нищожността) на Писмото, съдът намира, че искането на И. М. за обявяване административния акт за нищожен е неоснователно. Предмет на съдебната проверка е писмо с рег. № 22-10-169/19.07.2013 г., издадено от министър на отбраната, с която е отхвърлено като неоснователно искане на И. М. за закупуване на имот от жилищния фонд на МО, представляващ ателие № 2 в град [населено място], [адрес] (Ателието). Писмото е издадено във вр. с молба с рег. № 22-10-169/04.07.2013 г., подадена от И. М. до министъра на отбраната, с която молителят, в качеството си на офицер във въоръжените сили и преподавател във Военната академия "Г. С. Раковски" и с цел задоволяване на "творчески нужди", е поискал закупуване на Ателието. Безспорен факт по делото е, че М. е ползвал Ателието по наемно правоотношение с МО, както и че то е частна държавна собственост и представлява част от инфраструктурата на отбраната като недвижим имот по см. на чл. 316, ал. 1, т. 9 от ЗОВСРБ – а именно, предназначен е за задоволяване на жилищните и социалните нужди на военнослужещите и на цивилните служители в МО, структурите на пряко подчинение на министъра на отбраната и Българската армия. Отказът, съдържащ се в Писмото, е мотивиран на основание § 129 от ЗИД на ЗОВСРБ (ДВ, бр. 16/2010) и следващата се от това отмяна на чл. 300 – 315 от ЗОВСРБ във вр. с чл. 319, ал. 2 от ЗОВСРБ и фактът, че Ателието като имот, намиращ се в гр. [населено място], не попада в приложното поле на нормата. Съгласно трайната съдебна практика, чрез която се извеждат основанията за недействителност на административните актове, недействителност (нищожност) е налице тогава, когато са налице съществени, основни недостатъци на административните актове, които ги дисквалифицират като правопораждащи юридически факти за разпоредените с тях правни последици. Такова основание би било издаването на административния акт от некомпетентен орган т. е. в нарушение на нормативно установените изисквания за материална, териториална, времева или по степен компетентност. Нищожни са и актовете, постановени при неспазване на изискуемата от закона съществена форма; издадените без каквото и да е нормативно основание /т. е. при пълна липса на условията и материалноправните предпоставки, визирани в съответната правна норма/ или при грубо нарушение на императивни норми с характер на основни правни принципи. По отношение на формата на акта, съдът като отчита, че съгласно чл. 31, ал. 1 от ЗОВСРБ, при осъществяване на правомощията си министърът на отбраната издава правилници, наредби, инструкции и заповеди, намира, че Писмото има характер на заповед. Липсата на нарочно наименование на писмения документ, съдържащ волеизявлението на административния орган не е повод да се приеме, че е налице нарушение на общата писмена форма на акта. По отношение на компетентността на издателя на акта се установява, че при издаването на Писмото министъра на отбраната е действал в рамките на своите правомощия. Основание за това дава чл. 26, т. 23 от ЗОВСРБ, според който, министъра на отбраната управлява предоставените на министерството държавни имоти и ръководи инвестиционната политика в министерството, както и чл. 319, ал. 2 от ЗОВСРБ (ред. ДВ, бр. 16/10 г.), изрично предвиждащ, че министърът на отбраната може да продава жилища, ателиета и гаражи от жилищния фонд на Министерството на отбраната, които се намират в населени места, в които няма структури на Министерството на отбраната, структурите на пряко подчинение на министъра на отбраната и на Българската армия, при условия и по ред, определени в акт на Министерския съвет. Нормата на чл. 319, ал. 2 от ЗОВСРБ е специална спрямо общата норма на чл. 53 във вр. с чл. 46, ал. 2 от ЗДС и като краен резултат не допуска продажба на жилища, ателиета и гаражи от жилищния фонд на Министерството на отбраната в населени места, в които има структури на Министерството на отбраната, структурите на пряко подчинение на министъра на отбраната и на Българската армия, при условия и по ред, определени в акт на Министерския съвет. Поради тази причина изследването на компетентността на органа е достатъчно да се ограничи до нормата на чл. 319, ал. 2 от ЗОВСРБ, но дори и да се пристъпи към проверка на компетентността от гледна точка чл. 53 във вр. с чл. 46, ал. 2 от ЗДС, крайният резултат остава непроменен. Съгласно чл. 46, ал. 2 от ЗДС, Държавни служители и служители по трудово правоотношение в администрацията, както и военнослужещи могат да придобиват без търг недвижими имоти - жилища, ателиета и гаражи - частна държавна собственост, предоставени за управление на съответните ведомства, ако имат най-малко три години стаж в съответната администрация, съответно в Министерството на отбраната, в структурите на пряко подчинение на министъра на отбраната или в Българската армия и отговарят на условията, предвидени в правилника за прилагане на закона. Съгласно чл. 53 от ЗДС, разпореждането при условията на чл. 46, ал. 2 с жилища, ателиета и гаражи, предоставени за управление на Министерството на отбраната и Министерството на вътрешните работи, се извършва от ръководителя на съответното ведомство по ред, определен от Министерския съвет. Този ред е установен в Наредбата за продажба на жилища, ателиета и гаражи от жилищния фонд на Министерството на отбраната, които се намират в населени места, в които няма структури на Министерството на отбраната, структурите на пряко подчинение на министъра на отбраната и на Българската армия (Наредбата). Съгласно чл. 11, ал. 1 от Наредбата, като компетентен орган за продажбата на имотите от жилищния фонд на МО е министърът на отбраната, който "издава заповеди за извършване на продажбите". При така изложеното, настоящия съдебен състава като намира, че е налице материално основание за издаване на акта и като се отчете, че служебната проверка не установи нарушаване на основни принципи, намира, че Писмото като издадено от компетентен орган и в изискуемата от закона форма е действителен административен акт. С оглед оплакванията на молителя, следва да се посочи, че дълговременното неразрешаване на жилищния му проблем, вредите, които са му нанесени, както и основанията и доводите, въз основа на които не е разрешен проблемът му, не са легитимни основания спрямо проверката за нищожността на акта. Поради което същите не следва да бъдат обсъждани. При така изложеното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, оспорването на писмо с рег. № 22-10-169/19.07.2013 г, издадено от министъра на отбраната, следва да бъде отхвърлено. По разноските, съдът намира, че искането на ответната страна за присъждане на разноски в полза на МО като юрисконсултско възнаграждение не следва да бъде уважено. Искането е бланкетно направено в хода на делото по същество, не е посочен конкретен размер на търсеното възнаграждение, респ. по делото не представен списък по чл. 80 от ГПК. При това положение, съдът като намира, че по закон няма задължение за служебно определяне размера на претенцията на страната за присъждане на разноски, а същевременно чл. 24 от Наредбата за заплащане на правната помощ не предвижда точен размер на възнаграждението по административни дела, то счита, че искането за разноски на ответната страна следва да бъде отхвърлено. Водим от горното, Върховният административен съд, трето отделение