Решение № 4034 от 22.03.2013 г. на ВАС по адм. д. № 11250/2011 г.

Решение № 4034 от 22.03.2013 г. на ВАС по адм. д. № 11250/2011 г., V о., докладчик председателят Илияна Дойчева Производството по делото е по реда на чл. 145 и сл. от Административно процесуалния кодекс (АПК). Образувано е по жалба на Николай Тодоров Кокалов, от гр. Самоков, против заповед № К-6967/05.07.2011 г. на министъра на вътрешните работи, с която на жалбоподателя е наложено дисциплинарно наказание "уволнение". В жалбата се навеждат доводи за незаконосъобразност на оспорената заповед като постановена при съществени нарушения на административнопроизводствените правила, в нарушение на предписаната от закона форма и на материалноправните норми на Закона за министерството на вътрешните работи (ЗМВР) и правилника за приложението му. Моли за отмяната й и претендира присъждане на направените по делото разноски. Ответникът - министърът на вътрешните работи, чрез процесуалния си представител, оспорва жалба. Моли същата да бъде отхвърлена и претендира присъждане на юрисконсулско възнаграждение. Жалбата е подадена в срок и е допустима. За да се произнесе по съществото й настоящият състав на Върховния административен съд приема за установено следното: До издаване на оспорената заповед жалбоподателят е заемал длъжността "началник" на районно управление "Полиция" гр. Самоков. На 14.02.2011 г. директора на ОД на МВР София е направил предложение до министъра на вътрешните работи за образуване на дисциплинарно производство за извършено тежко нарушение на служебната дисциплина от Николай Тодоров Кокалов. По повод на така направеното предложение директорът на дирекция "Човешки ресурси" - МВР е изразил становище, че са налице факти и обстоятелства за извършено нарушение по чл. 227, ал. 1, т. 10 от ЗМВР вр. чл. 230, ал. 2, т. 4 от ППЗМВР. Със заповед № К-2027/01.03.2011 г. министърът на вътрешните работи е образувал дисциплинарно производство срещу служителя, определил е дисциплинарно разследващ орган, като е възложил на същия да изготви становище относно наличие на основания за реализиране на дисциплинарната отговорност на Кокалов. Жалбоподателят е запознат със заповедта срещу подпис. На 17.05.2011 г. назначената комисия е изготвила обобщена справка, с която е предложила на дисциплинарно наказващият орган да наложи дисциплинарно наказание "уволнение" на Николай Тодоров Кокалов за извършено нарушение по чл. 227, ал. 1, т. 10 от ЗМВР вр. чл. 230, ал. 2, т. 4 от и чл. 230, ал. 2, т. 1 от ППЗМВР. На 19.05.2011 г. е изготвено и становище в същия смисъл. Комисията е приела, че с устното си разпореждане към служителите от звено "Български документи за самоличност" при РУП - Самоков, да изпращат всички жители на града в служба "ГРАО" на общината за заверка на данните в заявленията им за издаване на нов документ за самоличност, независимо, че на тях се предоставят заявления с попълнени данни от "Национален регистър на българските лични документи" и те отбелязват собственоръчно съответствия или несъответствия с данните, главен инспектор Кокалов е създал неоправдани затруднения за гражданите за периода 29.03.2010 г. до 21.01.2011 г., с което е допуснал нарушение на чл. 19 от Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР, за което на основание чл. 227, ал. 1, т. 10 от ЗМВР вр. чл. 230, ал. 2, т. 4 от ППЗМВР се предвижда налагане на дисциплинарно наказание "уволнение". В хода на дисциплинарното производство срещу жалбоподателя е подадена докладна записка от гл. инспектор Филипов - началник на група "Охранителна полиция" в РУП Самоков, в която е заявил, че възложените му проверки по две жалби на граждани не са приключили в определения срок. В резултат на извършената проверка по повод на тази докладна записка се установило, че постъпилите преписки в РУП - Самоков след писмена резолюция на Николай Кокалов са разпределяни за изпълнение на началниците на групи "Криминална полиция" и "Охранителна полиция", които от своя страна са ги възлагали за изпълнение от други служители. Дисциплинарно - разследващия орган е установил, че за периода от 01.09.2010 г. - 14.02.2011 г. жалбоподателят в качеството си на началник на управлението не е осъществявал необходимия контрол над подчините си служители за срочното решаване на 23 от постъпилите сигнали на граждани, с което е допуснал неспазване на сроковете по чл. 121 от АПК. Посочено е, че в 8 от постъпилите сигнали от граждани Кокалов не е упражнил контрол над подчинените му служители, като преписките са приключили без негово знание и предадени за съхранение в деловодството, което е нарушение на чл. 218, ал. 2 от Инструкция № Iз-223/13.02.2009 г. за организация на деловодната дейност и защита на класифицираната информация при работа с документи в МВР. Посочените нарушения са квалифицирани като такива по т. 20 от Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР и чл. 218, ал. 2 от цитираната инструкция, за което на основание чл. 227, ал. 1, т. 6 и т. 12 от ППЗМВР следва да се наложи дисциплинарно наказание "порицание". Дисциплинарно-разследващият орган е установил, че на 01.02.2011 г. главен инспектор Кокалов не е уплътнил работното си време, като след проведено служебно съвещание не се е върнал на работното си място за изпълнение на служебните си задължения до края на работния ден, което нарушение е квалифицирано като такова по чл. 226, ал. 1, т. 6, предл. 4 от ППЗМВР и за което е предвидено налагане на дисциплинарно наказание "писмено предупреждение". За посоченото нарушение със заповед № 483/17.02.2011 г. на директора на ОД на МВР - София на служителя е наложено дисциплинарно наказание "писмено предупреждение". Така описаните три дисциплинарни нарушения са квалифицирани като нарушение на чл. 228, ал. 1, т. 2 от ППЗМВР вр. § 1, т. 7 от ДР на ЗМВР и тъй като са извършени в срока на изтърпяване на наложено със заповед № К-4113/14.04.2010 г. наказание "недопускане до конкурс за израстване в категория или степен за срок от една година", то на основание чл. 230, ал. 2, т. 1 от ППЗМВР е предложено да се наложи дисциплинарно наказание "уволнение". От жалбоподателя са поискани писмени обяснения и същият е дал такива неколкократно. На 13.06.2011 г. директорът на дирекция "Човешки ресурси" е изготвил становище относно проведеното дисциплинарно производство, в което е приел, че в дисциплинарното производство не са събрани достатъчно доказателства, установяващи, че служителят е извършил нарушение по чл. 227, ал. 1, т. 10 от ЗМВР вр. чл. 230, ал. 2, т. 4 от ППЗМВР. Прието е, че е установено нарушението по чл. 228, ал. 1, т. 2 от ППЗМВР вр. § 1, т. 7 от ДР на ЗМВР вр. чл. 230, ал. 2, т. 1 от ППЗМВР и е изразено становище на Николай Кокалов да се наложи дисциплинарно наказание "уволнение". На 05.07.2011 г. министърът на вътрешните работи е издал оспорената заповед. Като фактически основания за издаването й са посочени: За извършено тежко нарушение на служебната дисциплина, изразяващо в това, че главен инспектор Николай Кокалов, началник на РУП гр. Самоков за периода от 01.09.2010 г. - 07.02.2011 г. не е осъществявал контрол над подчините си служители за срочното решаване на 23 постъпилите съобщения от граждани, съдържащи данни за престъпление от общ характер; допуснал е без негова санкция 8 преписки да бъдат приключени и предадени за съхранение в деловодството на управлението, с което виновно е нарушил чл. 9, ал. 2 и 3 и чл. 33, ал. 1 от Инструкция № Iз-2843/29.11.2010 г. за организацията на работата в МВР по заявителски материали за престъпления от общ характер и чл. 218, ал. 2 от Инструкция № Iз-223/13.02.2009 г. за организация на деловодната дейност и защита на класифицираната информация при работа с документи в МВР и на 01.02.2011 г. не е "уплътнил работното си време" - системи нарушения на служебната дисциплина, за което се предвижда налагане на дисциплинарно наказание "недопускане до конкурс за израстване в категория или степен" и тъй като нарушенията са извършени в срока за изтърпяване на дисциплинарно наказание "недопускане до конкурс за израстване в категория или степен", то на основание чл. 230, ал. 2, т. 1 от ППЗМВР следва да се наложи дисциплинарно наказание "уволнение". Като правни основания за налагане на дисциплинарното наказание са посочени чл. 227, ал. 1, т. 10 от ЗМВР вр. чл. 230, ал. 2, т. 1 от ППЗМВР. Видно от приложената по делото заповед № К-4113/14.04.2010 г. е, че дисциплинарното наказание "недопускане до конкурс за израстване в категория или степен" за срок от една година е наложено за извършено нарушение за периода 01.01.2009 г. - 01.02.2010 г. С влязло в сила решение, постановено по адм. д. № 692/2011 г. по описа на Административен съд София - област е отменено дисциплинарното наказание "писмено предупреждение" за срок от три месеца, наложено за неуплътняване на работното време на 01.02.2011 г. С оглед на така установената фактическа обстановка, настоящият състав на Върховния административен съд, пето отделение, направи следните правни изводи: Оспорената заповед е издадена от компетентен орган и в предписаната от закона форма съгласно изискванията на чл. 246, ал. 1 от ППЗМВР, но същата е издадена в нарушение на материалния закон и при съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Съгласно правилото на чл. 228, ал. 1, т. 2 от ППЗМВР дисциплинарно наказание "недопускане до конкурс за израстване в категория или в степен за срок от една до 3 години" се налага за системни нарушения на служебната дисциплина. Нормата на § 1, т. 7 от ДР на ЗМВР регламентира, че "системни нарушения" са три или повече нарушения, извършени в продължение на една година. В случая с влязло в сила съдебно решение е отменена заповедта за налагане на дисциплинарно наказание за третото от описаните в заповедта нарушения на служебната дисциплина, поради което не е налице системност по смисъла на закона, което води и до неприложимост на нормата на чл. 230, ал. 2, т. 1 от ППЗМВР според, която други тежки нарушения на служебната дисциплина по смисъла на чл. 227, ал. 1, т. 10 от ЗМВР, които са несъвместими с оставането на служба в МВР и за които също се налага дисциплинарно наказание "уволнение", е извършване на дисциплинарно нарушение в срока на изтърпяване на дисциплинарно наказание "недопускане до конкурс за израстване в категория или в степен", за което се предвижда налагането на същото или на по-тежко дисциплинарно наказание. За оставащите две дисциплинарни нарушения, описани в оспорената заповед се предвижда налагане на дисциплинарно наказание "порицание". Следователно в случая спрямо жалбоподателя не е осъществен фактическият състав на чл. 227, ал. 1, т. 10 от ЗМВР вр. чл. 230, ал. 2, т. 1 от ППЗМВР. Оспорената заповед е издадена и при съществени нарушения на административнопроизводствените правила. В нарушение на чл. 229, ал. 2 и 4 от ЗМВР дисциплинарно наказващият орган при определяне вида и размера на дисциплинарното наказание не е взел предвид тежестта на нарушението и настъпилите от него последици, обстоятелствата, при които е извършено, формата на вината и цялостното поведение на държавния служител по време на службата. Не са обсъдени обясненията на държавния служител съдържащи конкретни факти за неговата натовареност и натовареността на РУП - Самоков. Жалбоподателят сочи, че за периода от края на м. август 2010 г. до 01.01.2011 г. по разпореждане на директора на ОД на МВР София е съвместявал и длъжността юрисконсулт на областната дирекция и свързаната с това натовареност, като се е явявал и по делата на РУП Самоков в районен съд Самоков и в Административен съд София област. Твърди, че за проверявания период м. септември 2010 г. - м. февруари 2011 г. всеки месец през деловодството са минавали средно от 470 до 540 бр. явни преписки от различен характер. Така посочените факти нито са проверени, нито са взети предвид при налагане на дисциплинарното наказание и не е направена преценка за съотношението на забавени преписки с общия брой постъпили такива. Следователно при издаване на оспорената заповед са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, водещи до незаконосъобразност на оспорената заповед. С оглед на изложеното настоящият състав на Върховния административен съд намира, че обжалваната заповед е незаконосъобразна като постановена в нарушение на материалноправните норми на ЗМВР и ППЗМВР и при съществени нарушения на административнопроцесуалните правила, поради което и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК следва да бъде отменена. Предвид изхода на делото следва да се осъди министерството на вътрешните работи да заплати на Николай Тодоров Кокалов направените по делото разноски в размер на 710 лв., от които 10 лв. представляващи платена държавна такса и 700 лв., изплатено адвокатско възнаграждение. По изложените съображения Върховният административен съд, пето отделение,