Решение № 1980 от 7.02.2020 г. на ВАС по адм. д. № 7298/2019 г.

Решение № 1980 от 7.02.2020 г. на ВАС по адм. д. № 7298/2019 г., V о., докладчик съдията Мария Николова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Н. Георгиев срещу Решение № 258/17.05.2019 г. на Административен съд (АС) - Плевен, постановено по административно дело № 1204/2018 г. С обжалваното решение е отхвърлена жалбата на Н. Георгиев срещу Заповед № Л-4941/22.11.2018 г. на главния директор на Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" (ГДИН), с която на основание чл. 203, ал. 1, т. 6 предложение първо и т. 13 от Закона за Министерство на вътрешните работи (ЗМВР) във връзка с чл. 13, ал. 2, т. 9 от Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража (ЗИНЗС) му е наложено дисциплинарно наказание "уволнение" и на основание чл. 226, ал. 1, т. 8 ЗМВР, вр. чл. 13, ал. 2, т. 4 предложение трето ЗИНЗС е прекратено служебното му правоотношение за заеманата длъжност - надзирател II степен в Затвора – Плевен II категория. С решението Георгиев е осъден да заплати и разноски по делото в размер на 100 лева. Касаторът обжалва съдебното решение като твърди, че то е незаконосъобразно поради нарушение на материалния закон и необосновано – отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Оспорва извода на съда, че издадената заповед за налагане на дисциплинарното наказание "уволнение" е законосъобразна, тъй като е извършил виновно посочените в заповедта нарушения на служебната дисциплина и на Етичния кодекс на държавните служители в ГДИН и в Главна дирекция "Охрана" (Етичния кодекс). Оспорва извода, че е спазен преклузивния срок по чл. 196, ал. 2 ЗМВР и, че не е налице нарушение на процедурата по налагане на дисциплинарното наказание. Счита, че неправилно и необосновано съдът е приел, че е извършил нарушение на чл. 203, ал. 1, т. 6, предложение първо ЗМВР, изразяващо се в демонстративно неподчинение. За неправилни счита и изводите на съда относно индивидуализацията на наказанието. Моли обжалваното решение да се отмени и да се постанови ново, с което да се отмени оспорваната заповед. Претендира разноски. Ответникът по касация – Главният директор на Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" оспорва жалбата по съображения изложени в писмен отговор и писмена защита. Моли обжалваното решение да се остави в сила. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Прави възражение за прекомерност. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на пето отделение, като съобрази доводите и възраженията на страните и обсъди наведените касационни основания и тези по чл. 218, ал. 2 от АПК, намира следното: Касационната жалба е процесуално допустима. Подадена е в законоустановения срок, от надлежна страна и срещу подлежащ на оспорване съдебен акт. Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна. За да постанови обжалваното решение съдът е приел, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган, като се е позовал на разпоредбите на чл. 19, ал. 2 и чл. 13, ал. 2, т. 4 и т. 3 ЗИНЗС. Приел е, че заповедта е издадена в предвидената от закона писмена форма, като съдържа всички изброени в закона реквизити. Приел е, че в производството не са допуснати съществени процесуални нарушения, като е спазена разписаната в ЗМВР процедура по разследване и налагане на дисциплинарни наказания. В тази връзка е посочил, че дисциплинарното производство е започнало със Заповед № Л-3292/27.07.2018 г. на дисциплинарно наказващия орган - ВПД главен директор на ГДИН, изменена със Заповед № 3691/24.08.2018 г. на главния директор на ГДИН, и е определена дисциплинарно разследваща комисия. Повод за образуването му са постъпилите предварителни данни, отразени в предложение с вх. № 10008/24.07.2018 г. по описа на ГДИН от началника на Затвора – Плевен за образуване на дисциплинарно производство срещу служителя за налагане на дисциплинарно наказание "уволнение", установени след разпоредена от началника на затвора проверка. Служителят е запознат срещу подпис със заповедите за образуване на дисциплинарното производство срещу него и със заповедта за разпоредената от началника на затвора предварителна проверка, дала основание за образуване на дисциплинарното производство от компетентния дисциплинарно наказващ орган. Дисциплинарно разследващата комисия е приключила работата си с изготвянето на становище с вх. № 14663/07.11.2018 г. по описа на ГДИН с предложение за реализиране на дисциплинарната отговорност на служителя. Служителят е дал писмени обяснения с вх. № Ж- 990/31.10.2018 г., след запознаване с обобщената справка и заключението на комисията. След отправена покана е депозирал и писмено обяснение с вх. № 15258/19.11.2018 г. до ГДИН, което е с идентично съдържание. Приел е, че дисциплинарното производство е приключило с изготвянето на становище вх. № 14663/07.11.2018 г. и от тази дата тече срокът по чл. 196, ал. 2 ЗМВР. Заповедта за дисциплинарно наказание "уволнение" е издадена на 22.11.2018 г., т. е. в рамките на този срок. Нарушението е извършено на 27.06.2018 г. и следователно не е изтекъл и двугодишният срок от извършването му. Посочил е, че в хода на дисциплинарното производство от материалите по преписката и от представените в хода на съдебното производство писмени и гласни доказателства, се установява, че Н. Георгиев е бил включен в месечния наряд за дежурствата в Затвора Плевен и на 27.06.2018 г. е бил редовна смяна от 08: 00 ч. до 16: 30 ч. Същият ден в 07: 45 ч. се обадил на прекия си ръководител мл. експерт А. Спасов – командир на отделение в Затвора Плевен, за да го уведоми, че ще закъснее за работа, тъй като е на дело. Георгиев е знаел предварително за кога е насрочено делото, тъй като е присъствал на съдебното заседание на 30.05.2018 г., в което то е било отложено. Известен му е бил и месечният график за дежурствата през за м. юни. Но не е уведомил своевременно ръководителите си, за да бъде коригиран графика, нито е подал молба за ползването на отпуск за деня на съдебното заседание. Съгласно нарочна Заповед № ЧР-05-217/18.11.2016 г., т. 26 и т. 26. 1 за ползването на този вид отпуск е необходимо подаване на заявление в свободен текст, което следва да стане предварително преди ползването на отпуска и да се разреши от съответния ръководител. Инспектор Лазаров – главен надзирател в Затвора - Плевен е бил уведомен на същия ден от Спасов, непосредствено преди развода, че Георгиев ще закъснее, защото е на дело. При развода в 08: 00 ч. Георгиев не се явил и Спасов отбелязал в ежедневната ведомост, че не се е явил на работа. В 10: 00 ч., след приключването на делото, Георгиев се явил на работа като обяснил на инсп. Лазаров, че е бил на дело, но не представил призовка. Лазаров го изпратил при инспектор човешки ресурси (ЧР) Главчовски за изясняване на случая. Георгиев поискал заявление за отпуск, като обяснил, че е бил на дело, при което Главчовски обяснил, че такова следва да се подаде 7 дни предварително и да се съгласува с прекия ръководител, а не в деня на ползване на отпуска и то след 10: 00 ч. Около 11: 15 ч. Лазаров потърсил Георгиев по телефона за мероприятие по графика с лишените от свобода – конвоиране до лечебно заведение и др. предвидени дейности, но той не отговорил на обаждането. Обадил се по телефона на инсп. Главчовски, който го уведомил, че при него е идвал Георгиев, но е напуснал кабинета му. От постовия на пост № 1 – Х. Цеков разбрал, че Георгиев след като е излязъл от административната сграда, в която се помещава инспектор ЧР, се отправил към паркинга и потеглил с личния си автомобил в посока към гр. Плевен. В 11: 30 ч. Лазаров отново потърсил по телефона Георгиев, но той не отговорил. В 11: 38 ч. отговорил на обаждането на Лазаров, който го попитал къде е, срещнал ли се е с Главчовски и защо не идва в дежурната, при което Георгиев отговорил "От днес съм в болнични" и затворил телефона. Инсп. Лазаров не успял да уточни колко дни ще бъде в отпуск по болест. Още същия ден в 13 ч. Георгиев представил в деловодството болничен лист за периода от 27.06.2018 г. до 02.07.2018 г. с диагноза [диагноза] при домашен амбулаторен режим, предписан покой и назначено медикаментозно лечение. С оглед събраните доказателства, съдът е приел, че Георгиев своеволно е напуснал работното си място без основателна причина и без да уведоми и да поиска разрешение от преките си ръководители. Никого не е уведомил и, че се почувствал зле здравословно от създалата се ситуация и затова се наложило да потърси лекарска помощ, както твърди в обясненията си. С тези си действия, съдът е приел, че Георгиев е показал демонстративно неподчинение и е създал затруднение в работата на колегите си и ръководителите си, поради създалата се необходимост от преразпределение на постовете в кратък срок. Приел е, че правилно описаното деяние е квалифицирано като нарушение на чл. 203, ал. 1, т. 6 ЗМВР и в този случай дисциплинарно наказващият орган е длъжен да наложи най – тежкото дисциплинарно наказание – уволнение. По отношение на второто описано в заповедта нарушение - квалифицирано като нарушение на чл. 203, ал. 1, т. 13 ЗМВР – деяние несъвместимо с етичните правила, с което се уронва престижа на службата, съдът е посочил, че на 27.06.2018 г. в 9: 30 ч. Георгиев се явил в съдебната зала на АС – Плевен в униформено облекло по лично дело, а не в служебно качество и по-късно, след като своеволно напуснал местоработата си, е забелязан да се разхожда в района на ОУ "Йордан Йовков" – гр. Плевен отново с униформено облекло, с което е нарушил т. 2 от Заповед № Л-5863/31.07.2012 г. на ЗА Главен директор на ГДИН – "Да не се допуска носене на униформено облекло след приключване на установеното работно време и при дейности, нямащи отношение по изпълнение на служебните задължения", с която се е запознал на 01.11.2012 г. Запознал се е и с правилата на Етичния кодекс на 16.11.2018 г. Носенето на униформено облекло в извънработно време и при дейности, нямащи отношение с изпълнение на служебни задължения е забранено с изрична заповед на ГДИН, защото уронва престижа на службата и представлява нарушение на етичните правила за поведение на държавните служители, посочени в заповедта. Приел е, че Георгиев обосновано е наказан за две тежки нарушения на служебната дисциплина, за които законът предвижда дисциплинарно наказание "уволнение" и прекратяване на служебното правоотношение - на основание чл. 203, ал. 1, т. 6 ЗМВР – за демонстративно неподчинение и на основание чл. 203, ал. 1, т. 13 – за деяния, несъвместими с етичните правила за поведение на държавните служители на ГДИН, уронващи престижа на службата и заповедта отговаря на изискванията на материалния закон и целта на закона. В рамките на съдебното дирене, съдът е изслушал гласни доказателства – свидетелите Х. Цеков, В. Лазаров, А. Спасов, К. Главчовски, чийто показания е кредитирал. Решението е правилно. Административният съд е обсъдил задълбочено събраните по делото доказателства и въз основа на тях правилно е установил фактическата обстановка по спора, която не е спорна между страните. Спорът е относно приложението на закона. Правилно съдът е приел, че заповедта е издадена от компетентен орган, в предписаната от закона писмена форма, без допуснати съществени процесуални нарушения, като е спазена процедурата по разследване и налагане на дисциплинарни наказания. Правилно е приел, че с оглед чл. 19, ал. 2 ЗИНЗС в случая са приложими разпоредбите относно държавната служба в ЗМВР. Неоснователно в касационната жалба се сочи, че съдът неправилно е приел, че двумесечният срок по чл. 195, ал. 2 ЗМВР за издаване на заповедта, е спазен. Съгласно чл. 196, ал. 1 ЗМВР дисциплинарното нарушение се смята за открито, когато органът, компетентен да наложи дисциплинарното наказание, е установил извършеното нарушение и самоличността на извършителя. А ал. 2 на същия член предвижда, че дисциплинарното нарушение е установено, когато материалите от дисциплинарното производство постъпят при компетентния дисциплинарно наказващ орган. В случая компетентния дисциплинарно наказващ орган е главният директор на ГДИН, предвид чл. 13, ал. 2, т. 9 ЗИНЗС. Същият е получил предварителни данни за извършено нарушение от служител на ГДИН, на 24.07.2018 г., на която дата е постъпило предложението на началника на Затвора - Плевен за образуване на дисциплинарно производство. Тъй като предварителните данни са за извършване на нарушение по чл. 203, ал. 1, т. 6, предложение първо и т. 13, то правилно компетентния дисциплинарно наказващ орган, на основание чл. 207 ЗМВР, е образувал дисциплинарно производство, като е назначил дисциплинарно разследващ орган. Назначената проверка е такава по чл. 207, ал. 1 ЗМВР, каквото е изискването на закона при данни за тежко нарушение на служебната дисциплина, за което се налага наказание "уволнение". Предложение с вх. № 10008/24.07.2018 г. на началника на Затвора – Плевен, макар и да отразява резултатите от извършената проверка назначена със Заповед рег. № 93/28.06.2018 г. на началника на Затвора – Плевен, не може да се приеме, че установява нарушението и извършителя му по смисъла на чл. 196 ЗМВР, както се твърди в касационната жалба, за да може от датата на постъпването й при компетентния дисциплинарно наказващ орган да тече срокът по чл. 195, ал. 2 ЗМВР. Проверката от началника на Затвора – Плевен е назначена на основание чл. 205, ал. 2 за изясняване на предварителни данни, но с оглед установеното, че той не е компетентен орган да наложи дисциплинарно наказание, правилно преписката, в съответствие с чл. 20 от Инструкция № 8121з-470 от 27.04.2015 г. за организацията на дейността по установяване на дисциплинарни нарушения и налагане на дисциплинарни наказания, събирането и обработката на информация за състоянието на дисциплината и дисциплинарната практика в Министерството на вътрешните работи (Инструкция 8121з-470/2015 г.) е изпратена на компетентния орган. Установеното предполага налагането на наказание, което е в компетентността на друг дисциплинарно наказващ орган, който следва да назначи дисциплинарна проверка по реда на чл. 207 ЗМВР по повод постъпилите данни. Проверката по чл. 207 ЗМВР е приключила с изготвянето на становището по чл. 207, ал. 12 ЗМВР и правилно съдът е приел, че срокът по чл. 195, ал. 2 ЗМВР е започнал да тече от 07.11.2018 г., когато материалите от дисциплинарното производство са постъпили при дисциплинарно наказващия орган, назначил дисциплинарната проверка по чл. 207 ЗМВР. Считано от тази дата срокът за налагане на дисциплинарното наказание е спазен. Не може да се приеме за съществено нарушение на административно производствените правила, което да е самостоятелно основание за отмяна на заповедта за налагане на дисциплинарно наказание, незапознаването на касатора с предложение рег. № 13-4398/13.07.2018 г. на комисията извършила проверката по заповедта на началника на Затвора - Плевен, както се твърди в касационната жалба, тъй като с това предложение не приключва дисциплинарното производство. Н. Георгиев е запознат със заповедта на главния директор на ГДИН за образуване на дисциплинарно производство и вменените му за извършени дисциплинарни нарушения, заради които е предложено на компетентния да наложи наказанието орган, образуването на дисциплинарно производство. Уведомен е и за резултатите от дисциплинарната проверка (обобщена справка вх. № 14456/02.11.2018 г. по описа на ГДИН, рег. № Р6323/22.10.2018 г. по описа на Затвора – Плевен) на 29.10.2018 г. за което е бил изрично поканен с покана връчена му на 26.10.2018 г. Обобщената справка отговаря на изискванията на чл. 207, ал. 7 ЗМВР и чл. 50 от Инструкция № 8121з-470/2015 г. Касаторът се е възползвал и от правото да даде писмени обяснения след запознаването с обобщената справка – вх. № 36446/29.10.2018 г., вх. № Ж-990/31.10.2018 г. Преди издаването на заповедта е поканен и да даде писмени обяснения – покана рег. № 11007/07.11.2018 г., която е получил на 15.11.2018 г. и устни обяснения, видно от приложените по делото констативен протокол рег. № Р-6096/08.10.2018 г. и докладна записка вх. № 36181/11.10.2018 г. Предоставил е писмени обяснения – вх. № 15258/19.11.2018 г. Следователно служителят е могъл да организира адекватно защитата си по вменените му дисциплинарни нарушения и предлаганото дисциплинарно наказание. Изискванията на закона са изпълнени и на служителя е осигурено право на защита. Правилен и съответен на събраните по делото доказателства е изводът на решаващия съд, че с действията си Георгиев е показал демонстративно неподчинение и е създал затруднение в работата на колегите си и ръководителите си. Обосновано съдът е приел, че деянието правилно е квалифицирано като нарушение на чл. 203, ал. 1, т. 6, предложение първо ЗМВР. Събраните писмени сведения пред дисциплинарно разследващия орган и гласните доказателства по делото позволяват да се направи извод, че Георгиев е нарушил задължението си по чл. 305 от Правилника за приложение на Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража (ППЗИНЗС), съгласно който назначените в наряд се явяват в поделението в определеното за инструктаж време, годни да изпълняват служебните си задължения. Георгиев не се е явил за наряда, на който е бил назначен, съобразно месечния график, без да има съответното разрешение за това, което разрешение е могъл своевременно да получи, след като се е явил със значително закъснение (от близо два часа) е напуснал местоработата си без видима причина и без да поиска и получи разрешение от прекия си ръководител, който го е изпратил при инспектор ЧР за изясняване на въпроса, как да се уреди несвоевременното му явяване на работа. По делото няма доказателства, че на Георгиев му е разрешено да закъснее за работа или да напусне работното си място, след като се е явил все пак на работа със значително закъснение. Напротив, доказателствата по делото сочат, че след като Георгиев не е успял да се снабди със заявление, за да му се разреши платен отпуск за дата 27.06.2018 г., тъй като не е спазен установения за това ред, той е напуснал Затвора – Плевен, без разрешение и без да уведоми прекия си ръководител за наличието на основателна причина за това – влошаване на здравословното му състояние. Поведението му може да се определи като демонстративно неподчинение. Снабдяването му в обедните часове на 27.06.2018 г. с болничен лист с поставена диагноза – радикулопатия, не може да промени извода за своеволното и демонстративно напускане на работното място, без разрешение от прекия ръководител. Поведението на служителя е станало достояние на останалите служители от Затвора – Плевен и показва незачитането от страна на Георгиев на установените в Затвора – Плевен правила и авторитета на ръководителите му. Изводите на съда, че второто описано в заповедта нарушение, квалифицирано като такова по чл. 203, ал. 1, т. 13 ЗМВР е законосъобразно наложено не се споделят от настоящата инстанция. Съгласно разпоредбата на чл. 203, ал. 1, т. 13 ЗМВР тежки нарушения на служебната дисциплина, за които се налага дисциплинарно наказание "уволнение", са деяния, несъвместими с етичните правила за поведение на държавните служители в МВР, уронващи престижа на службата. Изложените от органа мотиви относно носенето на униформено облекло в извън работно време и нарушените норми на Етичния кодекс, не обосноват извод за уронване на престижа на службата. Изброените в заповедта факти, и събраните доказателства водят до извод, че нарушението на служителя попада в обхвата на нормата на чл. 200, ал. 1, т. 11, т. 12 ЗМВР, за което се налага дисциплинарно наказание "порицание". Независимо от това, извършването на деянието квалифицирано като нарушение на чл. 203, ал. 1, т. 6, предложение първо ЗМВР е достатъчно основание за налагане на дисциплинарното наказание "уволнение". При определяне на наказанието е спазено изискването на чл. 206, ал. 2 ЗМВР. Предходните наложени дисциплинарни наказания на касатора не са посочени като мотив при определяне на дисциплинарното наказание, поради което отмяната на Заповед № 18/20.02.2018 г. на началника на Затвора – Плевен за налагане на дисциплинарно наказание, за което се представиха писмени доказателства пред настоящата инстанция, не влияе върху законосъобразността на процесната заповед. При липса на пороците сочени като касационни основания за отмяна, постановеното от първоинстанционния съд решение, като валидно, допустимо и правилно следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на спора претенцията на ответника по касация за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, е основателна. На основание чл. 78, ал. 8 ГПК във връзка с чл. 144 АПК, чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ, чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ и Тълкувателно решение № 3 от 13.05.2010 г. по тълкувателно дело № 5/2009 г. на Върховния административен съд съдът следва да осъди касатора да заплати на ГДИН – юридическото лице, в чиято структура е органът – ответник, разноски за юрисконсултско възнаграждение. Размерът на същите съдът определя на 100 лв. с оглед фактическата и правна сложност на делото. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, пето отделение