Решение № 9764 от 20.07.2017 г. на ВАС по адм. д. № 5649/2016 г.

Решение № 9764 от 20.07.2017 г. на ВАС по адм. д. № 5649/2016 г., VI о., докладчик съдията Димана Йосифова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 119 от Кодекса за социално осигуряване (КСО). С решение № 312/30.03.2016 г., постановено по административно дело № 708/2015 г., Административен съд - София област е отхвърлил жалбата на Кънчо Благоев Конакчийски против решение № 1012-22-5-1/17.07.2015 г. на директора на ТП на НОИ - София област, с което е отхвърлена жалбата на Кънчо Благоев Коначийски срещу разпореждане № 5010157486 от 20.05.2015 г. на ръководителя по "ПО" - при ТП НОИ - София-област и е осъдил жалбоподателя да заплати 300 лв. юрисконсултско възнаграждение. Така постановеното решение е атакувано с касационна жалба от Кънчо Благоев Коначийски от гр. Самоков. Наведени са доводи за неправилност на съдебния акт, относими към касационните основания по чл. 209, т. 3 от АПК - нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Исканията са за отмяна на съдебното решение. Ответникът по касация директора ТП на НОИ - София град не е изразил становище по касационната жалба. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост, но неоснователност на касационната жалба и предлага оспореното с нея съдебно решение като правилно и при липса на касационни основания за неговата отмяна да бъде оставено в сила. Касационната жалба е подадена в законоустановения 14-дневен преклузивен срок от надлежна страна, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество на основанията, посочени в нея, и след проверка на решението на Административен съд - София област за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, е неоснователна. Съдебното решение е валидно и допустимо. То е постановено по отношение на акт, който подлежи на съдебен контрол, като произнасянето е извършено от надлежно сезиран компетентен съд в рамките на правомощията му. Атакуваният съдебен акт не страда и от твърдяните от касатора пороци, наличието на които би обусловило неговата неправилност. Решението на Административен съд - София област, с което жалбата до него не е уважена е постановено при правилно прилагане на закона. Първоинстанционният съд е събрал и коментирал относимите за правилното решаване на спора доказателства, надлежно и аргументирано е обсъдил и анализирал всички факти от значение за спорното право, и е извел правилни изводи, които се възприемат изцяло от настоящата инстанция и не следва да бъдат дословно преповтаряни. Атакуваният съдебен акт се основава на правилна преценка на събраните доказателства, издаден е в съответствие с приложимите за казуса материалноправни разпоредби, като е постановен при спазване на съдопроизводствените правила. При изготвянето на същия са взети предвид релевантните за спора обстоятелства и факти и изразените от страните становища по тях, и е отговорено на всички относими инвокирани възражения. Необосноваността като касационно основание опорочава формирането на вътрешното убеждение на съда в насоките, които не са нормирани от закона. Такива са грешките при прилагане на правилата на логическото мислене, на опитните правила, на каузалните връзки между явленията и др. Грешки от такова естество не били допуснати в конкретния случай. С оглед надлежно събрания доказателствен материал в хода на съдебно-административното производство пред първата инстанция (т. е. инстанцията по същество на спора, пред която е можело да се установяват юридически и доказателствени факти от значение за законосъобразността на оспорените актове на администрацията) решаващият съдебен състав е извел обоснован извод, че правилно е определена по размер пенсията на жалбоподателя. Редът за преизчисляване на пенсии с осигурителен доход за друг тригодишен период до 01.01.1997 г. е регламентиран в чл. 21, ал. 3 от НПОС и препраща към чл. 70, чл. 75 - 77 и чл. 79 от КСО. Както правилно е приел, административния съд в конкретния случай преизчисляването не предполага отпускане на "нова пенсия", касае се за определяне на нов размер на отпуснатата и получавана от лицето пенсия при наличието на вече установен осигурителен стаж и доход. Обстоятелството, че новият размер на получаваната вече пенсия се определя по реда и механизма, по който се определя размера на пенсия, която се отпуска за първи път не е основание да се приеме, че е възможна промяна на установените преди това с влезли в сила разпореждания размери както на осигурителен стаж, така и на осигурителен доход. Ръководителят на отдел "Пенсии" при ТП на НОИ София област е бил сезиран именно с искане за преизчисляване на вече отпусната на лицето пенсия за осигурителен стаж и възраст. Въз основа на представения нов базисен период за времето от 01.10.1985 г. до 30.09.1988 г., след последното преизчисляване на отпуснатата вече пенсия по реда на чл. 70 КСО, административният орган е определил по- благоприятната пенсия за жалбоподателя при съобразяване на средномесечния осигурителен доход за страна за 12 календарни месеца преди месеца на първото отпускане на пенсията - м. 10/2013 г. - 09./2014 г. - 673.65 лв. и доход за изчисляване на пенсията 591.46 лв. От заключението на вещото лице се е установило, че индивидуалният коефициент на жалбоподателя и размерът на пенсията са правилно изчислени от административния орган. Предвид изложеното, инвокираните възражения в касационната жалба се явяват неоснователни, а представената справка е неоотносима към настоящото касационно производство. От изложеното следва, че тезата, на касатора, за неправилност на първоинстанционното решение и незаконосъобразност на потвърдените с него административни актове, не може да бъде споделена. Като е отхвърлил подадената до него жалба като неоснователна и е присъдил разноски в полза на ответника, първоинстанционният съд е постановил правилен съдебен акт, който при липсата на касационни основания, водещи до неговата отмяна, следва да бъде оставен в сила. Така мотивиран и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,