Решение № 4501 от 23.04.2026 г. на ВАС по адм. д. № 1935/2026 г.

Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от АПК във връзка с чл. 160, ал. 7 ДОПК. Образувано е по касационна жалба на Д. Ц. А. в качеството й на управител на „Фешън Рентал“ ЕООД – гр. София, приподписана от адв.С. Хаджиева срещу решение № 34692/23.10.2025 г., постановено по адм. дело № 7299/2025 г. по описа на Административен съд – София град, с което е отхвърлена жалбата на дружеството против ревизионен акт (РА) № Р – 22221024002766 – 091 – 001/18.03.2025 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП – София, потвърден с решение № 550/06.06.2025 г. на директора на дирекция „Обжалване и данъчно – осигурителна практика“ – София при ЦУ на НАП в частта за установени задължения за ДДС за данъчни периоди на месеците януари, февруари и декември 2019 г., както и за юли и октомври 2020 г. в общ размер на 6 658,24 лв. и лихви – 4 632,18 лв. и за корпоративен данък за 2018 г., 2019 г. и 2020 г. в общ размер на 7 252,17 лв. и лихви – 4 001,47 лв. С решение по чл. 175 АПК № 37265/12.11.2025 г. първоинстанционният съд е допуснал поправка на очевидна фактическа грешка в основното решение, като в диспозитива му изразът „с който е отказано право на данъчен кредит в размер на 439 584,50 лв. и са начислени лихви за забава в размер на 47 256,84 лв. да се чете „с който са установени задължения по ЗДДС в размер на 6 658,24 лв. и лихви в размер на 4 632,18 лв., както и задължения за корпоративен данък в размер на 7 252,17 лв. и лихви – 4 001,47 лв.“. Релевират се оплаквания, че обжалваното решение е неправилно поради допуснати нарушения на материалния закон и съществени нарушения на съдопроизводствените правила, както и оплакване за недопустимост - основания по чл. 209, т. 2 и 3 АПК. В касационната жалба е изложено оплакване, че, дружеството не е било редовно призовано за съдебното заседание на 02.10.2025 г. на първоинстанционния съд, делото е разгледано в едно заседание и е обявено за решаване, като по този начин съдът е лишил касационния жалбоподател от правото му на участие в процеса и възможността да направи доказателствени искания и събере относимите към спора доказателства. Касаторът се оплаква и, че съдът е пристъпил към решаване на делото без да попълни делото с цялата административна преписка, вкл. и и РА № Р – 22221018005297 – 091 – 001/29.01.2021 г. и РА № 2221021000020 – 091 – 001/23.03.2022 г. и събраните в хода на тези две ревизионни производства доказателства, които са послужили за издаване на процесния РА. Подробно са изложени съображения относно посоченото искане, както и че в предходното производство са били представени доказателства, които изобщо не са обсъдени нито в РА, нито в потвърдителното решение, като приемателно – предавателни протоколи от 12.02.2018 г. и от 09.03.2018 г. по издадени фактури от „Атлант Строй“ ЕООД - № 251/12.02.2018 г. и № 318/09.03.2018 г., фискални бонове, удостоверяващи извършено плащане и аналитичен регистър на сметка 401 „Доставчици“ на „Фешън Рентал“ ЕООД. Същото е посочено от касатора и по отношение на доставките от „Булгар 2017“ ЕООД, като се твърди в касационната жалба, че са представени освен фактура № 1…16/31.07.2018 г. за доставка на „дадена консумация“, както и банкови извлечения от 11.02.2019 г. и 04.04.2019 г. за плащане по доставките, но не са приложени от ответната страна към административната преписка, като с посочения по – горе РА от 29.01.2021 г. касаторът излага доводи, че са ревизирани месеците юли и август 2018 и с този РА били признати като реални доставките. Твърди се също, че с последно посочения РА не е извършена корекция на фактура № 1…16/31.07.2018 г., което означава, че органите по приходите са били признали за реално извършена доставката от „Булгар 2017“ ЕООД към „Фешън Рентал“ ЕООД по тази фактура. Относно доначисления ДДС по повод различията, установени от приходните органи между СД по ЗДДС и оборотите по ЕКАФП, в касационната жалба се излагат твърдения, че тези различия се дължат на допусната от персонала грешка, като за месец януари 2019 г. сума в размер на 628,33 лв., е маркирана 6 283,33 лв., а за месец февруари 2019 г. сума в размер на 621,23 лв., е маркирана погрешно 6 211,23 лв., като за целта в предходното ревизионно производство е представена сторно бележка, както и фактури, платени в брой и отразени в дневник за продажби, които неправилно са били игнорирани при издаване на РД и РА и не са представени като доказателства по делото. Относно разпоредбата на чл. 122, ал.1, т. 2, 4 и 5 ДОПК, според касатора неправилно ревизията е проведена по особения ред, тъй като нито са налице данни за укрити приходи, нито счетоводството на дружествотое нередовно водено. Твърди се и за недопустимост на обжалваното решение предвид, че със съдебното решение е потвърден РА, с който е отказано право на данъчен кредит в размер на 439 584,50 лв. и са начислени лихви – 47 256,84 лв., каквито задължения не са установени с процесния РА от 18.03.2025 г. Иска се отмяна на обжалваното решение, респ. като недопустимо да се обезсили и делото да се върне за ново разглеждане с указания за извършване на необходимите съдопроизводствени действия за попълване на административната преписка.В съдебно заседание касационната жалба се поддържа от адв. С. Ханджиева, която претендира присъждане на направените разноски по представения списък по чл. 80 ГПК и приложените доказателства за плащане. Ответникът по касационната жалба директор на дирекция „Обжалване и данъчно – осигурителна практика“ – София при ЦУ на НАП, чрез процесуалния представител юриск. Л. Иванова, я оспорва с искане да се отхвърли като неоснователна, а обжалваното решение да се остави в сила. Според юриск. Иванова преписката не е била непълна и няма указания на съда да бъдат изисквани липсващи доказателства, а доказателствата, за които говори процесуалният представител на жалбоподателя, са предмет на друго производство. Представителят на Върховна касационна прокуратура в представено по делото писмено заключение и в съдебно заседание счита, че касационната жалба е неоснователна, а оспореното първоинстанционно решение е правилно постановено при липса на отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Върховният административен съд, Първо отделение счита, че касационната жалба е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал.1 АПК и е процесуално допустима, но разгледана по същество е неоснователна поради следните съображения: За да отхвърли жалбата срещу оспорения РА, първоинстанционният съд е приел, че законосъобразно с РА са доначислени задължения за ДДС за данъчни периоди на месеците януари, февруари и декември 2019 г. поради установени в хода на ревизията различия между данните по СД по ЗДДС и оборотите по ЕКАФП. Според съда правилно приходните органи са приели, че тези разлики са недекларирани приходи и са ги обложили с ДДС на основание чл. 86, ал.1 и 2 ЗДДС. Относно сумата от 14 255 лв., съдът е приел, че наистина в административната преписка е представена фискална бележка „сторно“, като твърдението на жалбоподателя е било, че погрешно е извършено плащане в брой, както и че получател е физическо лице, докато в обясненията, дадени в хода на ревизията се твърди, че е извършено плащане от юридическо лице. Относно начислените лихви, съдът е посочил в съдебния си акт, че правилно органите по приходите са констатирали, че в изпълнение на сключени с „Бритиш Американ Табако Трейдинг“ ЕООД договори за предоставяне на рекламни услуги, „Фешън Рентал“ ЕООД е следвало да издаде 2 бр. фактури през 2020 г., но ги е издал през месец юли 2021 г. за сумата от 50 000 лв., поради което според съда законосъобразно са начислени лихви. Същото е прието и за кредитното известие № 70/30.10.2020 г. в размер на 23 469,96 лв. данъчна основа и ДДС 4 693,99 лв., тъй като е отразено счетоводно по – късно, поради което правилно е коригирано упражненото право на данъчен кредит, като е начислена лихва от 80,85 лв. За установеното с РА задължение за корпоративен данък съдът е приел за правилно преобразуването на финансовия резултат на „Фешън Рентал“ ЕООД с неотчетените приходи по ЕКФП на основание чл. 78 ЗКПО Установено е също така, че през 2017 г. 2018 г. ревизираното дружество е предоставило заеми на „ВВ Корпорейшън“ ЕООД и „Захарен комбинат Пловдив“ АД, но не е осчетоводявал лихвите текущо. Съдът е приел за неправилно твърдението на жалбоподателя, че лихвите следва да се начисляват към датата на връщане на заема, тъй като според него било видно че заемите не са върнати към 31.12.2020 г. В тази връзка съдът се е позовал на СС – 18 – т. 8.2, б „а“. Относно отчетените през 2018 г. разходи в размер на 12 512,50 лв. по фактура, издадена от „Булгар 2017“ ЕООД с предмет „дадена консумация“, за която съдът е приел, че към посочената фактура липсват съпътстващи документи. По отношение на отчетените през 2019 г. разходи в размер на 11 000 лв. за услуги „музикално изпълнение“ по 2 бр. фактури, издадени от „Дарита Груп“ ЕООД съдът е приел за правилно преобразуваният финансов резултат от приходните органи на основание чл. 26, т.2 във връзка с чл. 10, ал. 1 ЗКПО. В обжалваното решение съдът е приел, че правилно приходните органи са провели ревизията по особения ред, тъй като са налице предпоставките по чл. 122, ал.1, т. 2, 4 и 5 ДОПК. При така установеното съдът е отхвърлил като неоснователна касационната жалба. Обжалваното решение е правилно постановено. Процесната ревизия е образувана и проведена по особения ред при наличие на обстоятелства по чл. 122, ал.1, т. 2, 4 и 5 ДОПК, тъй като приходните органи са установили наличие на укрити приходи, както и липса или не е представена счетоводна отчетност съгласно Закона за счетоводството или воденото счетоводство не дава възможност за установяване на основата за данъчно облагане, а и не са представени документите, необходими за установяване на основата за облагане с данъци. Правилно първоинстаницонният съд е приел, че такива обстоятелства са налице и приходните органи са извършили ревизията по посочения ред. Изрично в РД е описано, че нито ЗВР № Р – 22221024002766 – 020 – 001/10.08.2024 г., нито останалите посещения на адреса на управление и за кореспонденция на дружеството не са връчени на дружеството. Предвид, че дружеството се намира в гр. София, хотел „[наименование]“ на [улица], приходните органи нееднократно са посещавали този адрес, като посещенията са удостоверили с протоколи, в които е записано, че служителите на рецепцията на хотела не са дали необходимата информация за местонахождението на офисите на дружеството в същия хотел или са уведомявали проверяващите, че всички служители в определен ден са били в отпуск, поради което правилно са изготвени съобщения по чл. 32 ДОПК. Проведен е и разговор по телефона с управителя на дружеството, който е заявил отказ от потвърждение по електронен път на посочените документи. Едноличен собственик на капитала на „Фешън Рентал“ ЕООД, считано от 01.02.2017 г. е „ВВ.А“ ЕООД, на което едноличен собственик на капитала е М. А., като ревизираното дружество има адрес на управление и адрес за кореспонденция в същия хотел, като стопанисва нощен бар „[наименование]“. Неоснователни са оплакванията на касационния жалбоподател, че съдът е допуснал съществени нарушения на съдопроизводствените правила, като се твърди неправилно, че дружеството не е било редовно призовано за първото съдебно заседание на 02.10.2025 г., на което е даден и ход на делото по същество и е обявено за решаване. Видно от приложената по делото призовка за посоченото съдебно заседание касационният жалбоподател е бил призован на посочения по – горе адрес на 21.07.2025 г. чрез К. П. П. с обозначение, че е администратор в дружеството. По делото не се твърди и липсват доказателства, че посоченото лице не работи в дружеството и че призовката е нередовно връчена. Освен това с разпореждане № 24688/18.07.2025 г. съдът е насрочил делото в съдебно заседание на 02.10.2025 г., конституирал е страните в съдебното производство и е дал указания на жалбоподателя на основание чл. 163, ал. 3 във връзка с чл.170, ал.1 АПК, приложими по силата на § 2 от ДР на ДОПК, че носи доказателствената тежест за установяването на съществуването на факти и обстоятелства, от които черпи благоприятни за себе си правни последици. Това разпореждане на съда е връчено заедно с призовката на посоченото длъжностно лице, със задължение да я предаде. При така установеното неоснователно е оплакването, че призоваването е било нередовно. Провеждането на едно съдебно заседание, на което делото е обявено за решаване не представлява само по себе си нарушение, както се сочи в касационната жалба. След като разпореждането е изпратено на дружеството и то не е представило относимите според него писмени доказателства, няма и искане за назначаване на експертизи, поради което не му е нарушено правото на защита в съдебния процес, проведен от първостепенния съд. Нещо повече, след като ревизията е проведена по особения ред, то съгласно разпоредбата на чл. 124, ал. 2 ДОПК доказателствената тежест е върху жалбоподателя, но той не е проявил процесуална активност в първоинстанционното съдебно производство и не е ангажирал доказателства в подкрепа на своите твърдения. По съществото на спора относно доначисления ДДС за данъчни периоди на месеците януари, февруари и декември 2019 г., правилно съдът е подкрепил констатациите в РА за установени в хода на ревизията различия между данните по СД по ЗДДС и оборотите по ЕКАФП. Тези различия законосъобразно и в РА, а впоследствие и в съдебното решение е прието, че представляват неотчетени приходи от продажби – чл. 186, ал.1 и 2 ЗДДС. Обяснението от ревизираното дружество, че различията са вследствие на грешка от персонала при маркирането на продажбите на ЕКФП, са голословни твърдения, които не могат да се докажат, поради което правилно и ревизиращите органи, и съдебният състав не са ги кредитирали. Относно начислените с РА лихви не се спори по делото, че са били сключени от касатора договори с „Бритиш Американ Табако Трейдинг“ ЕООД за предоставяне на рекламни услуги, като „Фешън Рентал“ ЕООД не е издал фактури през 2020 г., а в по – късен период през 2021 г., поради което съдът правилно е приел за законосъобразно начисляването с РА на процесните лихви в размер на 423,65 лв. По делото е установено, че е издадено кредитно известие № 70/30.10.2020 г. към фактура № 69/01.10.2020 г. от „Вада 2014“ ЕООД, но кредитното известие е отразено в отчетните регистри по ЗДДС по – късно. Обосновано съдът е приел за законосъобразно начисляването с РА на лихва за месец октомври 2020 г. в размер на 80,85 лв. за коригиране на упражненото право на данъчен кредит. По същия начин законосъобразно е процедирано от ревизиращите органи, възприето и в впоследствие и от първостепенния съд и по отношение на отчетените разходи по фактура № 1…16/31.07.2018 г., издадена от „Булгар 2017“ ЕООД с предмет „дадена консумация“. Липсата на съпътстващи документи за реалността на доставката, по която са отчетени разходи от ревизираното дружество в размер на 12 512,50 лв., правилно съдът е възприел увеличението на финансовия резултат с РА като законосъобразно Обосновано съдът е възприел констатациите на РА и за увеличение на финансовия резултат на ревизирания субект за начислените лихви по договорите за предоставени заеми на „ВВ Корпорейшън“ ЕООД и „Захарен комбинат Пловдив“ АД. Лихвите се отчитат текущо, а не след връщане на заемните средства, каквито са твърденията на касатора. За текущо начисляване правилно съдът е възприел приложения от приходните органи СС – 18 – т. 8.2, б. „а“, според който лихвите се признават текущо пропорционално на времевата база, която отчита ефективния доход от актива. Това означава, че лихвите се начисляват текущо в отчетните регистри на дружеството за бъдещите приходи от тях, поради което законосъобразно с РА е увеличен финансовия резултат на основание чл. 78 ЗКПО. По отношение на отказаното право на данъчен кредит на основание чл. 70, ал. 5 ЗДДС по посочените по – горе 2 бр. фактури за данъчен период на месец декември 2019 г. с предмет „музикално изпълнение“ от „Дарита Груп“ ЕООД, както и увеличението на финансовия резултат на основание чл. 26, т. 2 и чл. 10, ал.1 ЗКПО с данъчната основа по фактурите, правилно съдът е приел, че не е доказана реалността на доставките, тъй като не са ангажирани от касатора доказателства за тяхната реалност. Оплакването, че доказателства за тях са представени в предходното ревизионно производство с жалбите по административен и съдебен ред,е неоснователно. Твърдението, че два пъти са представени тези доказателства, не означава, че касаторът не може да ги представи и в ревизионното производство по оспорения пред първостепенния съд РА, тъй като не се твърди, че са представени оригиналните документи, а заверени копия от тях. Същото е могъл да стори и в първоинстанционото съдебно поризводство. Предходната ревизия е по друго административно производство и съдът няма задължение да присъединява доказателствата от нея към процесната ревизия. След като жалбоподателят е разполагал с такива, както по доставките от „Дарита Груп“ ЕООД, така и по доставките от „Атлант Строй“ ЕООД по издадените фактури през данъчни периоди на месеците февруари и март 2018 г. за доставки на „ветрила и запалки“, е могъл да ги представи и по настоящата ревизия или пред съда, разгледал първоинстанционната му жалба но не го е сторил. Това процесуално бездействие на страната по делото не може да се вменява на съда, че е нарушено правото на защита, тъй като и в ревизионното производство, и в съдебното производство дружеството е бездействало. Приходните органи неколкократно са изисквали доказателства, но по неясни причини ревизираният субект не е отговарял на техните искания, рецепционистите на хотел „[наименование]“, където се намират офисите на „Фешън Рентал“ ЕООД са отговаряли уклончиво и не са упътвали приходните органи къде в посочения хотел се намират офисите на дружеството, а в други случаи са отговаряли, че всички служители на дружеството са в отпуск. При свързване на органи по приходите по телефона с управителя на фирмата Д. А. още при връчване на ЗВР, тя е отказала да потвърди получаването на ЗВР по електронен път, като това обстоятелство е документирано с протокол, обр. Кд 73 № 1996832/08.07.2024 г.( стр. 3 от РА). Исканията на ревизиращите органи за представяне на доказателства, писмени обяснения, а също и връчването на ЗВР и ЗИЗВР, са извършвали по реда на чл. 32 ДОПК, тъй като представител на дружеството на адреса за кореспонденция не е бил открит, респ. управителят по телефона е отказал потвърждаването изпращането по електронен път на първата ЗВР. В хода на провелото се съдебно производство по оспорване на процесния РА, както вече се посочи е била връчена призовката с вписването в нея и прилагане на разпореждането на съда, посочено по – горе и не на последно място, като се има предвид, че ревизията е проведена по особения ред, то съгласно чл. 124, ал. 2 ДОПК доказателствената тежест също е на ревизираното лице. Въпреки това в съдебното заседание на 02.10.2025 г. не се е явил представител на дружеството, нито са изпратени доказателства от него в подкрепа на неговите твърдения, изложени в жалбата, поради което фактическите констатации в РА се считат за верни, тъй като същите на основание чл. 124, ал. 2 ДОПК не са опровергани от ревизирания субект. Неправилно в касационната жалба се твърди и за недопустимост на съдебното решение, тъй като в диспозитива на решението било посочено, че се отхвърля жалбата срещу РА за отказано право на данъчен кредит в размер на 439 584,50 лв. и са начислени лихви за забава в размер на 47 256,84 лв. Както вече беше посочено в настоящото решение с решение по реда на чл. 175 АПК, от първоинстанционният съд е допусната поправка на очевидна фактическа грешка, поради което лишено от смисъл е направеното оплакване, тъй като то не отговаря на установеното, о тъкмо обратното, че с решение по чл. 175 ДОПК съдът е постановил процесната поправка, т.е. не е налице недопустимост на обжалваното решение. Предвид изложеното настоящият съдебен състав на касационната инстанция счита, че обжалваното решение е правилно постановено и не са налице сочените от касатора нарушения, водещи до неговата отмяна. Решението като правилно на основание чл. 221, ал. 2, предл.1 АПК следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на делото на касационния жалбоподател не се присъждат разноски, въпреки че са поискани, а на Национална агенция за приходите следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 103 евро на основание чл. 37 от Закона за правната помощ във връзка с чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ към който препраща изменената разпоредба на чл. 161, ал. 1, изр. 2 ДОПК, в сила от 17.02.2026 г. Водим от горното и в същия смисъл Върховният административен съд, Първо отделение