Решение № 365 от 9.02.2009 г. на ВКС по гр. д. № 6/2008 г.

Решение № 365 от 9.02.2009 г. на ВКС по гр. д. № 6/2008 г., 5-членен с-в, ГК, докладчик съдията Симеон Чаначев Производството е по § 2, ал. 13 от Преходните и заключителни разпоредби на Гражданския процесуален кодекс /ГПК/ във вр. с чл. 234 от Гражданския процесуален кодекс - отм. /ГПК - отм./, образувано по молба на Т. А. П. от гр. С. за отмяна на решение № 138 от 29.05.2007 г. по гр.д. № 2956/2005 г. на Върховния касационен съд /ВКС/, гражданска колегия, състав на четвърто-А гражданско отделение. В молба № 2* от 14.06.2007 г. и уточняващите тази молба становище № 5* от 21.12.2007 г., писмена защита вх. № 4* от 14.05.2008 г. и молба вх. № 6* от 23.06.2008 г. се сочат фактически обстоятелства с оглед на които се иска отмяна на цитираното касационно решение. Ответницата Р. В. В. оспорва молбата за отмяна. Молбата за отмяна е процесуално допустима, но разгледана по същество е неоснователна. Предмет на разглеждане е цитираното по-горе касационно решение, с което е оставено в сила решение от 15.07.2005 г. по гр.д. № 776/2003 г. на Софийски градски съд /СГС/, второ-а отделение. С въззивното решение състав на СГС е оставил в сила решението на Софийски районен съд, 40 състав от 18.01.1999 г. по гр.д. № 3280/1996 г., с което първоинстанционният съд е отхвърлил иска, предявен от Т. А. П. против Р. В. В. с правно основание чл. 109 ЗС и предмет на искането да осъди ответницата да премахне водопроводна инсталация, монтирана на разделителната стена между апартаментите на двете страни по делото, както и да зазида един прозорец в банята на своя апартамент. ВКС е приел, че въззивния съд правилно е определил правната квалификация на спора по чл. 109 ЗС - негаторен иск за защита на правото на собственост, като е констатирал неоснователност на оплакването, че съдът бил подменил действителното правно основание на претенцията. В мотивите на касационното решение се съдържат доводи за неоснователност на оплакванията на касатора за допуснати съществени процесуални нарушения, обосновани с изводи за обсъждане и съобразяване на всички доказателства по делото, имащи отношение към твърденията за неоснователни действия, каквито се изискват в хипотезата на чл. 109 ЗС. Тричленният състав на ВКС е констатирал въз основа на прието по делото заключение на техническата експертиза, че прозореца в банята на ответницата е поставен на посоченото място по архитектурния проект още при построяване на кооперацията, без да е установено с какво конкретно това му местоположение пречи на ищцата да упражнява правата си на собственик. Тричленният състав на ВКС е констатирал освен това, че инсталацията е изградена в съответствие с архитектурните и технически проекти и изисквания, като не са били извършени преустройства от ответницата, които да променят положението на инсталацията и по този начин да смущават ищцата и да накърняват правото й спокойно да използва своята собственост. Тези съображения са обусловили решаващият извод на ВКС, че не е осъществен състава на чл. 109 ЗС. Изложените в молбата и уточняващите към нея становища обстоятелства за това, че доводите към цитираното решение на Софийски районен съд, към решение на софийски градски съд от 15.07.2005 г. по гр.д. № 776/2003 г., към цитираното по-горе касационно решение по смисъл и съдържание били неистински по текста на чл. 231, ал. 1, б. "б" ГПК - отм. не са относими към фактическите състави на чл. 231, ал. 1, б. "б" ГПК - отм., която разпоредба регламентира хипотези на установяване на престъпни обстоятелства, изчерпателно изброени в нормата, а не необоснованост на мотивите на съдебния акт или както ги е определила жалбоподателката доводи, които по смисъл и съдържание били неистински. Така въведено оплакването е за незаконосъобразност на решенията, включително на решението на ВКС, макар, че е изчерпан процесуалния ред за контрол и това решение като постановено в касационно производство е окончателно и не подлежи на по-нататъшно обжалване. Не са относими към разглежданото отменително основание и другите обстоятелства, а именно приетото от ВКС "съображение", определено от жалбоподателката като неистина, че "инсталацията е изградена в съответствие с архитектурните и технически проекти и изисквания", както и твърдението на жалбоподателката, че в хода на делото били приети неверни твърдения на технически неграмотни свидетели и подкупени вещи лица. Тези обстоятелства както и изложените по-горе, че доводите към цитираните решения били неистински също така не аргументират приложението на отменителното основание по чл. 231, ал. 1, б. "б" ГПК - отм. Заинтересуваната страна може да иска отмяна на влязло в сила решение при установяване на престъпните обстоятелства, които визира чл. 231, ал. 1, б. "б" ГПК - отм., ако съществуването им е било установено по надлежния ред - с присъда, решение по иск по чл. 97, ал. 4 ГПК - отм., когато не може да се възбуди или е прекратено наказателното производство, респективно с друг съдебен акт - установително или осъдително решение. Установяването на такива престъпни обстоятелства по посочения ред не е проведено от молителката. В разглежданият случай липсва установяване на престъпно обстоятелство - неистинност на показанията на свидетелите, на заключение на вещо лице по посочения по-горе ред. Обстоятелствата въведени от молителката като основание за отмяна, а именно, че съображенията на ВКС в цитираното касационно решение при употреба на техническа терминология противоречали на изводите на Софийски градски съд в решението му посочено по-горе, а в двете решения изразените "съображения" и "изводи" поотделно и заедно противоречали на де факто положените незаконно водопроводни тръби, по разделителната стена между двете собствености, не са относими към фактическите състав на чл. 231, ал. 1, б. "г" ГПК - отм. За да е налице хипотезата в цитирания текст на кодекса е необходимо между същите страни, за същото искане и на същото основание да е постановено преди решението, чиято отмяна се иска, друго влязло в сила решение, което му противоречи. Следователно е необходимо да са образувани две граждански дела, идентични по предмет и страни, по които са постановени влезли в сила решения, с които спора е разрешен по противоречив начин, или трябва да е осъществено противоречиво разрешаване на тъждествен по предмет и страни правен спор в две отделни производства, приключили с влезли в сила решения по съществото на този спор. Противоречието следва да бъде в резултативната, а не в съобразителната част на двете решения, т. е. това трябва да бъде противоречие на диспозитивите на двата съдебни акта. Твърденията в молбата за отмяна и уточняващите към нея становища не засягат хипотезата на чл. 231, ал. 1, б. "г" ГПК - отм., тъй като същите твърдения се отнасят не до резултативната част, а до съобразителната част на цитираните съдебни актове и третират доводи по един и същи спор, а не по различни дела. Другите фактически обстоятелства с оглед, на които се иска отмяна на цитираното касационно решение са следните определени от молителката обстоятелства: нямало годно основание за ВКС да пренебрегне представените писмени доказателства от ищеца и да разглежда технически въпроси, за които се изисквали специални знания, каквито съдът нямал; недопустимо ВКС с посоченото по-горе касационно решение узаконявал незаконен строеж и присъждал ищеца да заплати и разходи на ответната страна по съдебния спор, която била осъществила незаконен строеж; председателят на Софийски районен съд, гражданска колегия, 40 състав по гр.д. № 3280/1996 г. нямал законно основание да определя правното основание на исковата молба вх. № 5186/1996 г., допълнение към исковата молба с основание чл. 116 ГПК - отм. с дата 8.04.1997 г. и второ допълнение към исковата молба с основание чл. 117 ГПК - отм. от дата 11.11.1997 г.; мотивите към посоченото по-горе касационно решение били неправилни, основани на неистини и непрофесионална употреба на техническа терминология; Софийски градски съд по гр.д. № 776//2003 г., постановил решение с дата - 15.07.2005 г. не бил изпълнил указанията на ВКС, определени в мотивите на решение № 2* от 12.02.2003 г. по гр.д. № 2681/2001 г.; съдебният спор имал за правно основание ЗТСУ и нормативните актове към този закон; ответната страна В. В. и Р. В. нямали представен одобрен проект за монтажа на водопроводна, канализационна и отоплителна инсталации по разделителната стена с дебелина 15 см., между банята с WC от апартамента на В. и кухнята от апартамента на П.; положената по разделителната стена водопроводна и отоплителна инсталации били незаконни и следвало да се премахнат; всички процесуални действия по посочените по-горе дела на Софийски районен съд, СГС и ВКС били опорочени; в мотивите на отразеното вече по-горе касационно решение били посочени основания, които противоречали на закона; съдия Д. К. нямала правна възможност да променя исковата молба на ищеца своеволно; съдът бил превишил своите правомощия със "съображения", които изисквали специални знания в областта на инженерните науки; ответната страна Р. В. нямала собственост върху процесния апартамент, защото нейните родители нямали собственост върху този апартамент и нямали правна възможност да правят дарение; ответната страна Р. В. нямала писмено съгласие от собственика на апартамента да осъществява каквато и да е промяна в апартамента /монтаж на водопроводна инсталация/; в посоченото по-горе решение на СГС било отразено, че поставените водопроводни тръби, макар и без одобрен архитектурен проект и строително разрешение, отговаряли на строителните правила и норми, съобразно чл. 37, ал. 1, т. 1 НПВКС, както и че същите били положени съгласно установената практика, което противоречало на съображения в решението на ВКС по гр.д. № 2956/2007 г.; своеволното боравене с техническа терминология при определяне на "съображения" и "изводи" създавало правен хаос и водило до неправилни решения. Всички изброени по-горе обстоятелства не са относими към нито един от фактическите състави на чл. 231, ал. 1, б. б. "а","б", "в", "г", "е", "ж", "з" ГПК - отм. Същите обстоятелства представляват общи оплаквания за неправилност на съдебното решение и са относими към основанията за касационно обжалване, изброени в разпоредбата на чл. 218б, ал. 1, б. "в" ГПК - отм. Посочените общи оплаквания за незаконосъобразност, както се отрази по-горе засягат касационното обжалване и процесуалния ред за тяхното заявяване е изчерпан. Цитираното решение на ВКС, предмет на настоящата молба за отмяна, като постановено в касационно производство е окончателно и не подлежи на по-нататъшно обжалване. Производството за отмяна визира контрол върху влезли в сила решения на изчерпателно посочени и специални по отношение на касационните основания за неговото упражняване. Посочените оплаквания не се обхващат от съставите на чл. 231, ал. 1, б. б. "а","б", "в", "г", "е", "ж", "з" ГПК - отм. и чл. 233, ал. 2 ГПК - отм. Поради това молбата за отмяна като неоснователна следва да се остави без уважение. По изложените съображения Върховният касационен съд, гражданска колегия, петчленен състав