Решение № 1879 от 19.02.2016 г. на ВАС по адм. д. № 2192/2015 г.

Решение № 1879 от 19.02.2016 г. на ВАС по адм. д. № 2192/2015 г., III о., докладчик съдията Пламен Петрунов Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба от Алям Сюлейман Абу Обейд, палестинец без гражданство против решение № 102 от 8.01.2015 г., постановено по адм. дело № 9738/2014 г. по описа на Административен съд София-град. Касаторът твърди неправилност на обжалваното съдебно решение поради постановяването му в противоречие с материалния закон, допуснати нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска отмяната му. Ответникът, заместник - председателят на Държавната агенция за бежанците (ДАБ) при МС, не изразява становище по касационната жалба. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на жалбата. Намира обжалваното решение за правилно и мотивирано и предлага да бъде оставено в сила. Касационната жалба е подадена от надлежна страна, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, поради което е процесуално допустима. С обжалваното решение съдът в производство по чл. 90 от Закона за убежището и бежанците (ЗУБ) е отхвърлил жалбата на Алям Сюлейман Абу Обейд, палестинец без гражданство, срещу Решение № 4300 от 30.06.2014 г. на зам. председателя на ДАБ при МС, с което на основание чл. 75, ал. 1, т. 2 във вр. с чл. 8 и чл. 75, ал. 1, т. 4 във вр. с чл. 9 от ЗУБ му е отказано предоставянето на статут на бежанец и хуманитарен статут. За да постанови този резултат, съдът е приел, че обжалваният административен акт е постановен от компетентен орган, съдържа всички задължителни реквизити, при издаването му не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Анализирайки бежанската история на чужденеца на база дадените от него интервюта в хода на производството пред административния орган и актуалната справка за политическата ситуация в Палестина, съдът е стигнал до извода за съответствие на решението на председателя на ДАБ с материалноправните разпоредби на чл. 8 и чл. 9 от ЗУБ. Решението е валидно, допустимо и правилно. При разглеждане на делото от административния съд не са допуснати сочените в касационната жалба нарушения на съдопроизводствените правила. Процесуалните права на жалбоподателя не са препятствани и ограничени по никакъв начин в съдебното производство. Въз основа на установената по делото фактическа обстановка административният съд е извел логичен и обоснован извод за неоснователност на оспорването. Не е допуснато твърдяното в жалбата неправилно приложение на относимия материален закон. Съдът правилно е приел, че по отношение на търсещия закрила не са налице обстоятелства, които може да породят основателен страх от преследване по смисъла на чл. 8 от ЗУБ. Бежанската история на кандидата не основава извод, че същият изпитва основателен страх от преследване поради изброените в чл. 8, ал. 1 от ЗУБ причини - раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група, политическо мнение и/или убеждение. Според чл. 8, ал. 4 от ЗУБ, преследване е нарушаване на основните права на човека или съвкупност от действия, които водят до нарушаване на основните права на човека, достатъчно тежки по своето естество и повторяемост. Неоснователно е твърдението в касационната жалба, че преследване по смисъла на посочената разпоредба спрямо касатора е налице, като обратният извод е направен при липса на надлежна преценка на индивидуалната бежанска история на лицето, търсещо закрила и реалната обстановка в Палестина. Бежанската история, поддържана при проведените интервюта и фактите, свързани с нея, са обсъдени в тяхната съвкупност и в съпоставка с данните за съществуващата актуална ситуация в напуснатата територия на Палестина. Обосновано не са кредитирани твърденията на кандидата за преследване и заплахи. Напускането на страната е легално, не се установяват проблеми с палестинските власти, осъждане или задържане на касационния жалбоподател, напротив, установява се посещение в палестинското посолство и получаване на документ за принадлежност. От доказателствата по делото не може да се направи извод за преследване по смисъла на ЗУБ и причините за напускане на палестинските територии не са свързани с преследване поради обстоятелство по чл. 8, ал. 1 от ЗУБ, а се дължат на икономически причини. При установеното по делото, правилен е извода на първоинстанционния съд, че не са налице основания за предоставяне статут на бежанец на чужденеца по смисъла на чл. 8 от ЗУБ. Надлежно обоснован е извода в обжалваното решение, че не са налице предпоставките за предоставяне на хуманитарен статут на чужденеца по чл. 9, ал. 1 от ЗУБ. Търсещият закрила не е бил принуден да напусне Палестина, поради това че там е бил изложен на реална опасност от тежки посегателства като смъртно наказание или екзекуция. Не се твърдят и установяват тежки посегателства спрямо личността му, както и изтезание или нечовешко, или унизително отношение или наказание по други причини. Относимите факти от бежанската история на касаторът сочат на липса на материалните предпоставки по чл. 9 от ЗУБ. Съдът изрично е обсъдил и основанието по чл. 9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ, с оглед на което правилно е приел, че не се установява състояние на вътрешен или международен конфликт по смисъла на понятията, възприети в решение на Съда на ЕС от 17.02.2009 г. по дело C-465/07 по тълкуването и прилагането на чл. 15, буква в) от Директива 2004/83/ЕО на Съвета от 29.04.2004 г. относно минималните стандарти за признаването и правното положение на гражданите на трети страни или лицата без гражданство като бежанци или като лица, които по други причини се нуждаят от международна закрила, както и относно съдържанието на предоставената закрила. Въз основа на извършената преценка на актуалната обстановка в Палестина административният съд правилно е приел и липса на безогледно насилие, обуславящо субсидиарна закрила, при положение, че касационният жалбоподател е напуснал страната си по собствено желание. Посочените от чужденеца причини за желанието му да получи закрила, освен че не са подкрепени с доказателства, не са сред основанията обосноваващи необходимост от предоставяне на хуманитарен статут. Крайният извод за липса на законово основание за предоставяне на бежански и хуманитарен статут е обоснован при правилното приложение на относимия материален закон, при което не са налице сочените касационни основания за отмяна на обжалваното решение. По изложените съображения решението на Административен съд София - град, като правилно следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, трето отделение,