Решение № 1360 от 26.01.2012 г. на ВАС по адм. д. № 14201/2011 г.

Решение № 1360 от 26.01.2012 г. на ВАС по адм. д. № 14201/2011 г., V о., докладчик председателят Йордан Константинов Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. С решение № 221 от 30.09.2011 г., постановено по адм. д. 274/11 г. Административен съд - Ямбол, шести състав, е отхвърлил жалбата на Валентина Димитрова Димова срещу заповед № РД-12-1813-143/13.06.2011 г. на директора на Областна дирекция "Земеделие" - гр. Ямбол, с която е наложено дисциплинарно наказание "уволнение" на Валентина Димитрова Димова - началник на ОСЗ - гр. Стралджа при ОД "Земеделие" - гр. Ямбол, с ранг II младши, както и е отхвърлил искането да бъде присъдено обезщетение по чл. 104, ал. 1 от ЗДСл. за времето, когато не е била на служба поради незаконосъобразното прекратяване на служебното правоотношение в размер на 8 115,30 лв., както и за времето, пред което е временно отстранена от работа за периода от 01.06.2011 г. - 13.06.2011 г. в размер на 532,52 лв. Срещу така постановеното решение е подадена касационна жалба от Валентина Димитрова Димова от гр. Стралджа, обл. Ямбол чрез пълномощника й адв. Д. Ангелова. В същата се прави оплакване, че решението на Административен съд - Ямбол е неправилно поради нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдебно-производствените правила, както и е необосновано - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. В жалбата се излагат подробни съображения в тази насока. Моли Върховния административен съд да постанови решение, с което да отмени решението на Административен съд - Ямбол. Претендира се присъждане на разноски. Ответният по касационната жалба директор на Областна дирекция "Земеделие" - гр. Ямбол взема становище за неоснователност на жалбата. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение, че касационната жалба е процесуално допустима, а по същество е не основателна и следва да бъде оставена без уважение. Върховният административен съд, тричленен състав на пето отделение, като прецени допустимостта на жалбата и наведените в нея касационни основания, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е основателна. С решението си административният съд е отхвърлил жалбата на Валентина Димитрова Димова срещу заповед № РД-12-1813-143/13.06.2011 г. на директора на Областна дирекция "Земеделие" - гр. Ямбол, с която е наложено дисциплинарно наказание "уволнение" на Валентина Димитрова Димова - началник на ОСЗ - гр. Стралджа при ОД "Земеделие" - гр. Ямбол, с ранг II младши, както и е отхвърлил искането да бъде присъдено обезщетение по чл. 104, ал. 1 от ЗДСл. за времето, когато не е била на служба поради незаконосъобразното прекратяване на служебното правоотношение в размер на 8 115,30 лв., както и за времето, пред което е временно отстранена от работа за периода от 01.06.2011 г. - 13.06.2011 г. в размер на 532,52 лв. Съдът е описал подробно фактическата обстановка по издаване на процесната заповед, след което е пристъпил към изграждане на своите правни изводи. Прието е, че заповедта е издадена от компетентен орган, като при издаването й не са допуснати нарушения на процесуалните правила, които да обосновават нейната незаконосъобразност. В тази насока на първо място са изложени мотиви защо съдът не споделя възраженията на страната за допуснато нарушение на чл. 94 от ЗДСл. относно сроковете за налагане на дисциплинарно наказание. Обсъждайки доказателствата по делото е прието, че за дата на откриване на извършените нарушения следва да се счита датата на входиране на доклада, изготвен от инспектората на МЗХ /министерство на земеделието и храните/ - 09.05.2011 г. и следователно срокът по чл. 94 от ЗДСл. е спазен, тъй като заповедта е издадена на 13.06.2011 г. За неоснователно е квалифицирано и възражението за допуснати нарушения по процедурата по конституирането и работата на дисциплинарния съвет с оглед на непосочване спрямо кои членове на дисциплинарния съвет е налице нарушение. Като допълнителен аргумент е отбелязано, че дори и да има такива нарушения, то те не са от категорията на съществените, за да се приеме, че са ограничили правото на защита на жалбоподателката. Съдът е приел, че при издаване на заповедта са изпълнени и изискванията на чл. 93, ал. 1 и чл. 96, ал. 1 от ЗДСл., както и на чл. 97, ал. 1 от ЗДСл. относно реквизити и форма. Първоинстанционният съд е приел за неоснователно възражението относно нарушение на чл. 91, ал. 1 от ЗДСл., тъй като според жалбоподателката не са настъпили никакви вредни последици и наказващият орган не се е съобразил със становището на дисциплинарния съвет за налагане на по-леко наказание. В тази насока са изложени мотиви, че дисциплинарно-наказващият орган има право на оперативна самостоятелност относно това какво дисциплинарно наказание да наложи, като в заповедта е направена обосновка относно вида на дисциплинарното наказание. На база на изложеното е направен краен извод за законосъобразност на издадената заповед и неоснователност на жалбата и на претенцията за заплащане на обезщетение. Решението на административния съд е не правилно поради допуснати съществени процесуални нарушения. Оплаквания на касатора, развити в жалбата, са за наличие на всички отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Първото и основно е относно изводите на съда, че заповедта е издадена в срока по чл. 94 от ЗДСл. Като второ оплакване се излагат аргументи, че съдът неправилно е приел, че е спазена процедурата по издаване на заповедта за налагане на дисциплинарно наказание, като в тази насока не са обсъдени оплакванията, че дисциплинарно наказващият орган не е събрал и оценил поисканите от жалбоподателката доказателства. В рамките на това оплакване са изложени и доводи относно неправилно приложение на материалния закон, тъй като липсва извършено действие от служителя, което да покрива признаците на дисциплинарно нарушение. По така направените оплаквания настоящата инстанция съобрази следното: Не намират подкрепа във фактите по делото и закона оплакванията на касатора, че неправилно решаващият съд е приел, че при издаване на обжалваната заповед е спазена нормата на чл. 94 от ЗДСл. Съгласно ал. 1 от посочената норма, дисциплинарните наказания се налагат не по-късно от два месеца от откриване на нарушението и не по-късно от една година от извършването му. ЗДСл. не дава дефиниция за това, кога нарушението се явява открито, но по аналогия от други правни норми, уреждащи сходни производства /като например чл. 223 от ППЗМВР / в съдебната практика се приема, че дисциплинарното нарушението по ЗДСл. се смята открито, когато материалите от дисциплинарното производство постъпят при компетентния дисциплинарно-наказващ орган. В конкретния случай извършеното дисциплинарно нарушение е установено в доклада на инспектората на МЗХ, за който няма спор че е входиран в ОД "Земеделие" - гр. Ямбол на 09.05.2011 г., а заповедта е издадена на 13.06.2011 г. При това положение първоинстанционният съд е направил верен извод, че заповедта е издадена при спазване на нормата на чл. 94 от ЗДСл. Правилен и обоснован е изводът на съда, че при издаване на заповедта е спазена и нормата на чл. 93, ал. 1 от ЗДСл., тъй като обясненията и възраженията на служителя са съобразени от дисциплинарно наказващия орган. От данните по делото е видно, че с подаването на жалбата до административния съд Валентина Димитрова Димова е направила възражения, че не е извършила нарушенията, за които й е наложено дисциплинарно наказание, като са изложени доводи по всеки един от пунктовете на заповедта за дисциплинарно наказание. Същите доводи са развити подробно и в касационната жалба. Тези възражения на страната не са обсъдени от първоинстанционния съд, който само е направил констатация, че заповедта е издадена в съответствие с материалния закон, без обаче да обоснове изводите си в тази насока. Липсата на мотиви лишава настоящата инстанция да провери правилността на решението на административния съд в тази му част. Това обуславя и необходимостта на отмяна на първоинстанционното решение и при условията на чл. 222, ал. 2, т. 1 от АПК връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд. При новото разглеждане следва да бъдат обсъдени доводите на жалбоподателката за допуснато нарушение на материалния закон и бъде установено дали същата е действително е извършила нарушенията, за които й е било наложено дисциплинарно наказание уволнение. Не съществува пречка при новото разглеждане на делото за изясняване на спора да бъдат събрани и нови доказателства в тази насока, в това число и посочените в писмената защита на пълномощника на касатора писмени такива. Водим от горното и на осн. чл. 222, ал. 2, т. 1 от АПК Върховният административен съд, тричленен състав на пето отделение,