Решение № 13414 от 16.10.2013 г. на ВАС по адм. д. № 1347/2013 г.

Решение № 13414 от 16.10.2013 г. на ВАС по адм. д. № 1347/2013 г., VIII о., докладчик съдията Емилия Миткова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на началника на Митница Пловдив, чрез гл. юрисконсулт Златина Бояджиева, против решение № 2662/07.12.2012 г. по адм. д. № 824/2012 г. по описа на Административен съд - Пловдив, XII състав, с което е отменено решение № 357/21.02.2012 г. на началника на Митница Пловдив, с което е определена нова митническа стойност по ЕАД № 10BG003000H0045151/20100331. В жалбата се поддържа неправилност на решението поради нарушение на материалния закон - касационно основание по чл. 209, т. 3 АПК. Ответникът - "Садат" ООД, не изразява становище по касационната жалба. Заинтересованата страна - директорът на ТД на НАП - Пловдив, редовно призован, не се представлява и не ангажира становище по жалбата. Прокурорът от Върховната административна прокуратура изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, Осмо отделение, намира, че касационната жалба е подадена в срок и от надлежна страна, поради което е процесуално допустима, а разгледана по същество, е неоснователна по следните съображения: Предмет на съдебен контрол в производството пред АС - Пловдив е било посоченото по-горе решение на началника на Митница Пловдив, с което по ЕАД № 10BG003000H0045151/20100331от 31.03.2010 г. на "Садат" ООД е определено да доплати ДДС в размер на 973.73 лева, ведно със законната лихва, изчислена от датата на поставяне на стоките под режим до окончателното погасяване на задължението поради промяна на декларираната митническа стойност. Фактически установено по делото е, че на 31.03.2010 г. с ЕАД № 10BG003000H0045151/20100331от Република Турция на територията на Република България "Садат " ООД поставя под режим "допускане за свободно обращение с крайно потребление" стоки: доломит, мраморен прах - абразив с нето тегло 13080кг. и код по ТАРИК 2518200000. Към ЕАД е приложена търговска фактура № 137329/29.03.2010 г. на обща стойност 440.70 евро, съобразно която е декларираната митническа облагаема стойност на стоката. Доставчикът "AHD IC ve DIS. Tic. Ltd. Sti. " гр. Истанбул е издал посочената фактура. При извършена проверка по линия на международен обмен е получено писмо от митническите органи на Турция, към което са приложени заверени копия на фактура със същия номер, серия А от същата дата 29.03.2010 г. и износна декларация, в които е посочено условие на доставката "FOB Истанбул", а фактурираната стойност, посочена в щатски долари е в размер на 975 щ. д., равняващи се на 2344.39 лева, изчислени по курса за митнически цели на валутата към момента на регистриране на митническата декларация за свободно обращение - 1,42491 лева. След съпоставяне на документите, представени от "Садат" ООД и тези получени от турската митническа администрация, началникът на Митница Пловдив е определил нова митническата стойност на внесената стока на основание чл. 201, § 1, буква "а" и § 2 от регламент на Съвета (ЕИО) № 2913/92 г., във връзка с чл. 201, § 3 и чл. 214, § 1, чл. 232, § 1, буква "б" от регламент на Съвета (ЕИО) № 2913/92 г и чл. 56, ал. 2 от ЗДДС, като е приел, че договорната стойност за стоките по ЕАД № 10BG003000H0045151/20100331от 31.03.2010 г. е в размер на 945 щ. д. с левова равностойност 2344.39 лева, а транспортните разходи са определени по реда на чл. 164 от Регламент 2454/93 и във вр. с чл. 55, ал. 1, т. 2 от ЗДДС в размер на 955,10 лева. За "Садат" ООД възниква допълнително държавно вземане в размер на 1146,12 лв., определено на база елементите за облагане и изчислено по реда на чл. 214, § 1 от Регламент (ЕИО) № 2913/1992 на Съвета, ведно със законната лихва, от датата на поставяне на стоките под режим - 31.03.2010 г. Според съда решението на митническия орган е издадено при неправилно приложение на материалния закон. Наред с това съдът е приел, че износната ЕАД и фактурата във варианта, приложен към тази декларация пред турските митнически власти, не са достатъчни, за да бъде определена нова митническа стойност, различна от декларираната. Съдът е приел, че митническите органи не са установили по категоричен начин, че митническата стойност, определена по реда на чл. 29, § 1 от МКО, респ. чл. 35 от ЗМ, е различна от декларираната, за която от неоспорените писмени доказателства се установява, че е реално договорената и платена цена е 440.70 евро. Административният съд е приел за установено, че с обжалваното пред него решение на началник митница Пловдив незаконосъобразно е определена митническата стойност на стока внесената с процесния ЕАД. Според митническите органи декларираната стойност на стоките не е тази по чл. 29 от Митническия кодекс на общността /МКО/, която фигурира в представената пред тях фактура № 137329/29.03.2010 г. на стойност 4403.70 евро с условие на доставката "СРТ Пловдив", а е тази по фактура със същия номер и дата на издаване, серия А изпратена им от турските митнически власти - 975 щатски долара с условие на доставката "FOB Истанбул". Началникът на митницата незаконосъобразно е приел, че са налице основанията за коригиране на митническата стойност, тъй като подлежаща на плащане цена според него е тази по фактурата, представена при износа от турското дружество пред турските митнически власти и вписаната в износната митническа декларация, към която са прибавени и транспортни разходи съобразно чл. 32, § 1, буква "д" от МКО. Тези си изводи административният съд е мотивирал със събраните по делото доказателства, представената от жалбоподателя фактура и декларация за договорена и изплатена цена по процесната фактура от турския доставчик, в която е посочено, че е платена изцяло фактура № 137329/29.03.2010 г., като е положен подпис и печат на дружеството доставчик за платена сума, в която е вписана същата стойност - 440.70 евро, което кореспондира и на условията по договора. В тази насока от ответника по жалбата пред съда са представени и приети по делото справка -извлечение от счетоводството на "Садат" ООД във връзка с осчетоводяването на процесната фактура в м. 04.2010 г., извадка от дневник за покупки, справка-декларация по ЗДДС, протокол за приемане на декларации и дневници по ЗДДС, извадка от счетоводен регистър сметка 404-0, от които се установява, че стойността, която е счетоводно отразена по процесния ВОП, е 440.70 евро, съответно левовата й равностойност. Сама по себе си фактурата с по-високата стойност е частен документ, не е съпроводен с официален удостоверителен документ - писмото от турските митници, в което да е удостоверена стойността на износа. Същата не оборва представените от жалбоподателя доказателства, а не са и оборени представените от него доказателства, удостоверяващи обстоятелството, че турските износители с определена декларирана стойност на износа получават кредити при преференциални условия. Съдът намира за обоснован извода, че при така събраните доказателства, подлежащата на плащане цена, представляваща договорната цена и съответно митническата стойност по чл. 29 от МКО е декларираната от жалбоподателя равностойност на 440.70 евро, включваща и транспортните разходи до Пловдив, поради което не са налице и условията чл. 32, § 1, буква "д" от МКО за увеличаването и с транспортни разходи. С оглед разпределението на тежестта на доказване върху административния орган пада тежестта да докаже наличието на фактическите и правни основания за издаване на акта си и като не го е направил, правилно е понесъл последиците от недоказването им. Ирелевантен е фактът, че турският износител е представил своя вариант на фактурата пред турските митнически власти преди българският вносител да представи документите си пред българската митница. Настоящият съдебен състав също като касатора счита, че няма причина митническата стойност да не бъде определена по реда на чл. 29 МКО, но предвид представените от жалбоподателя доказателства, митническите органи е следвало безспорно да докажат, че платената или подлежаща на плащане цена е твърдяната от тях, което не са направили - няма платежни нареждания, не е правена проверка в счетоводството на вносителя, нито е ангажирана СИЕ в тази насока. В този смисъл е практиката на ВАС по идентични казуси - Решение № 2528/21.02.2012 г. по адм. д. № № 9318/2011, Решение № 5857/25.04.2012 г., по адм. д. № 9317/2011 г. и др. По изложените съображения обжалваното решение като валидно, допустимо и правилно, следва да бъде оставено в сила. Предвид на изложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 АПК Върховният административен съд, състав на осмо отделение