Решение № 3843 от 23.03.2009 г. на ВАС по адм. д. № 13984/2008 г.

Решение № 3843 от 23.03.2009 г. на ВАС по адм. д. № 13984/2008 г., IV о., докладчик съдията Галина Матейска Производството пред Върховния административен съд е по реда на чл. 208 - 228 във връзка с чл. 132, ал. 2, т. 5 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по повод на постъпила касационна жалба от Стефан Константинов Катев, гр. Плевен против решение № 469 от 7.10.2008 г. по адм. дело № 240 описа на Административен съд - гр. Плевен за 2008 година, с което е отхвърлена жалбата му против Наредба № 20 на Общински съвет - Плевен, приета с решение № 072 от 21.02.2008 г. Жалбоподателят твърди, че за да достигне до постановяване на акта си, съдът е навел разсъждения, които са обосновали правни изводи и тълкувания на закона, които са довели до нарушения на негови материални разпоредби, като заедно с това същото е и необосновано - основания за отмяна по чл. 209, т. 3 от АПК. След дословно цитиране на част от първоначалната си жалба, касаторът заявява, че съдът не е обсъдил всички негови доводи и твърдения за нарушения на закона, с което е нарушил процесуалното си задължение по чл. 168, ал. 1 от АПК, което е довело според него до необоснованост на постановеното съдебно решение. Моли същото да бъде отменено и тъй като делото е изяснено от фактическа страна, вместо оспореното решение да бъде постановено друго, с което наредбата да бъде отменена, както и да му се присъдят направените разноски по делото в размер на 48 лева. Ответникът Общински съвет - Плевен не заявява становище по жалбата. Участвуващият в производството по делото на основание чл. 217, ал. 2 от АПК представител на Върховната административна прокуратура дава заключение, че касационната жалба е подадена в срок от надлежна страна и е допустима, а за касационните претенции е неоснователна. Предмет на оспорване пред първа инстанция е била приета с решение на ОбС наредба за определяне размера на местните данъци и такси на територията на общината. Жалбоподателят в светлината на общите клаузи за обжалваемост по чл. 120, ал. 2 от КРБ и чл. 186, ал. 1 от АПК съгласно определение № 5565 от 14.05.2008 г. на VII отд. на ВАС е с право, активно легитимиран да обжалва този акт на ОбС, определени от статуса му на гражданин, жител на общината. Общинският съветник е гражданин, жител на общината, избран член на съответния общински съвет и положил клетва по чл. 32, ал. 1 и разполага с правомощията по чл. 20, 21, 29, 33, 34, 36 от ЗМСМА. Жалбоподателят е общински съветник. В приложимия ЗМСМА не се съдържа норма, която да допуска обжалване актовете на ОбС от общински съветник като такъв, още по-малко като гражданин позовано на разпоредбата на Конституцията и АПК. Общинският съветник участва в обсъждането и гласуването (приемането) на акта, с което защитава гражданските интереси - процесуални и материално правни, уредени с акта, но не е предвидено провеждане от него контрол на акта чрез обжалване пред съд. При което поддържаните доводи, че наредбата е приета при съществени нарушения на административнопроизводствените правила по АПК и ЗНА при качеството му на общински съветник с права по ЗМСМА, участие в работата на комисия и заседание на ОбС с права в процедурата по обсъждане и приемане на акта по отношение на него не са фактически осъществени, а обсъждането наличие с оглед обществен интерес е недопустимо. При които обективирани по делото фактически и правни обстоятелства решението за отхвърляне жалбата е правилно (с оглед определението на ВАС за допустимостта). Липсват основания по чл. 209, т. 3 от АПК и следва да бъде оставено в сила. Касационната жалба е депозирана в законоустановения в чл. 211, ал. 1 от АПК 14-дневен срок и като подадена от надлежна страна по чл. 210, ал. 1 от АПК, спрямо която постановеният съдебен акт е неблагоприятен, е процесуално допустима. Разгледана по същество, се явява неоснователна. С решение № 469 от 7.10.2008 г. по адм. дело № 240/2008 г., в производство по реда на чл. 185 - 196 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), на основание чл. 193, ал. 1, пр. последно от АПК, Административен съд - гр. Плевен, тричленен състав отхвърля жалбата на Стефан Константинов Катев с постоянен адрес гр. Плевен, бул. "Ген. Скобелев" № 3, бл. 1, вх. А, ап. 48 и адрес за призоваване гр. Плевен, ул. "Ресен" № 8, вх. А, ет. 1, против Наредба № 20 за определяне размера на местните данъци на територията на Община Плевен в нейната цялост, приета на основание чл. 21, ал. 2 от ЗМСМА и чл. 1, ал. 2 от ЗМДТ с Решение № 072/21.02.2008 год. на Общински съвет Плевен. Първоинстанционният съд, който според разпоредбата на чл. 191, ал. 2 от АПК разглежда делото в състав от трима съдии е приел, че жалбата е процесуално допустима за разглеждане. По същество е констатирал, че оспорения пред него подзаконов нормативен акт е издаден от компетентен орган - Плевенския Общински съвет, в изпълнение на конституционно закрепеното в чл. 141, ал. 3 от Конституцията и детайлно регламентирано в ЗМДТ (чл. 1, ал. 2) негово правомощие да определя размера на местните данъци на територията на Община Плевен; че е спазена изискуемата от закона специална форма (чл. 75, ал. 3 и ал. 4 от АПК); спазено е изискването на чл. 78, ал. 3 от АПК, чл. 37, ал. 3 от ЗНА и чл. 22, ал. 2 от ЗМСМА - след приемането й наредбата е разгласена във вестник "Плевенски вести" в 7-дневен срок; наредбата е съобразена с нормата на чл. 141, ал. 3 от Конституцията на РБ, а освен това размерите на предвидените в наредбата местни данъци от всички видове (данък върху недвижимите имоти, данък върху наследствата, данък при придобиване на имущества по дарение или по възмезден начин, данък върху превозните средства и патентен данък), съответстват и са в рамките на установените такива със ЗМДТ, както и че наредбата е издадена и в съответствие с целта на закона. С подзаконовия нормативен акт Плевенският общински съвет е определил размера на местните данъци в пълно съответствие с възложеното му с чл. 141, ал. 3 от Конституцията на РБ, чл. 9, т. 3 от Европейската харта за местното самоуправление и чл. 1, ал. 2 от ЗМДТ правомощие, като така е извършена децентрализацията на местната власт в Плевенска община в предвидения в Конституцията и ЗМДТ обем и обхват. Освен това съдът е приел, че проектът на Наредбата е внесен в ПОС от кмета на Плевенската община с Предложение вх. № ОБС-0182 от 30.01.2008 г., което отговаря на изискванията за съдържание в чл. 28, ал. 2 от ЗНА - посочени са причините, които налагат приемането й и целите, които се поставят. По проекта за наредба са дали становища Постоянната комисия по "Финанси и бюджет" и Постоянната комисия по "Законност и нормативна уредба". Проведено е заседание на 21.02.2008 г. на Общинския съвет - Плевен при необходимия съгласно чл. 27, ал. 2 от ЗМСМА кворум и след дискусия в съответствие с разпоредбата на чл. 77 от АПК, на която са обсъдени предложението на вносителя, становищата и предложенията на комисиите и направените предложения в зала от общинските съветници, наредбата е приета с мнозинство от 33 човека, което е повече от половината от броя на присъствалите общински съветници и обуславя редовно взето решение по реда на чл. 27, ал. 3 от ЗМСМА. Текстът на приетата наредба е удостоверен от председателя на ПОС съобразно изискването на чл. 78, ал. 1, т. 2 от АПК и чл. 34, т. 3 от ЗНА. Всички действия по формиране и обективиране на волята на ПОС относно размера на данъците са извършени до 28.02.2008 г., поради което правото за определяне на местните данъци с наредба е упражнено в установения от закона срок (времева компетентност). Наред с всичко изложено, Административен съд - Плевен е констатирал допуснато нарушение по приемане на Наредбата - на гражданите и организациите не е предоставена възможност преди приемането на наредбата да публикуват мнението си и да направят своите предложения относно местните данъци в Интернет-страницата на Плевенска община, чрез местния печат или по друг подходящ начин, но е приел, че непубликуването на проекта за наредба съобразно изискването на чл. 26, ал. 2 от ЗНА не е от категорията на съществените нарушения, защото дори да е било спазено, предвид липсата на встъпили в процеса заинтересовани страни е щяло да се стигне до същия правен резултат - приемане на Наредбата в този й вид. Така постановеното съдебно решение е правилно. При напълно изяснена и изключително подробно описана фактическа обстановка, първоинстанционният съд е достигнал до законосъобразни правни изводи. Преди всичко останало следва да се отбележи, че въпросът с допустимостта на първоинстанционната жалба на Стефан Константинов Катев срещу Наредба № 20 от 21.02.2008 г. на Общински съвет - Плевен е разрешен с определение № 5565 от 14.05.2008 г. по адм. дело № 5009/2008 г. на тричленен състав на Върховния административен съд - Седмо отделение, с което е било отменено определение № 151 от 24.03.2008 г. на Административен съд - Плевен по адм. дело № 240/2008 г. и делото е върнато за продължаване на съдопроизводствените действия. По-горната инстанция, чието определение е задължително за по-долния съд съгласно чл. 235, ал. 2 от АПК е приела, че жалбоподателят като жител на град Плевен (а не като общински съветник в Общински съвет - Плевен) е от кръга на правните субекти, спрямо които се разпростира териториалното действие на разпоредбите на Наредба № 20/2008 г. за определяне размера на местните данъци на територията на община Плевен и е активно легитимиран да я обжалва. Административен съд - Плевен се е съобразил с това определение и разглеждайки жалбата по същество, в изпълнение на задължението си, регламентирано в чл. 168, ал. 1 от АПК, въз основа на събраните по делото доказателства е извършил служебна проверка за законосъобразността на оспорения пред него административен акт - по вид подзаконов нормативен. След това е обсъдил и доводите на жалбоподателя, при което е констатирал, че са неоснователни. Изложените от първоинстанционния състав съображения се споделят и от настоящия касационен състав, поради което не е необходимо да се преповтарят отново и в това съдебно решение. Наредба № 20 на Общински съвет - Плевен за определяне размера на местните данъци на територията на община Плевен е приета по точка девета от дневния ред на заседание, проведено на 21.02.2008 г, с Решение № 072 по Протокол № 6 от 21.02.2008 година, на основание чл. 21, ал. 2 от Закона за местното самоуправление и местната администрация и чл. 1, ал. 2 от Закона за местните данъци и такси. Единственото нарушение е това, че проектът на наредбата не е разгласен по предвидения за това начин. Това нарушение на административнопроизводствените правила обаче не е от кръга на съществените по смисъла на чл. 146, т. 3 от АПК, за да е основание за отмяна на оспорвания акт. Тъй като няма легално определение на понятията "съществено" и "несъществено" нарушение, в константната съдебната практика е прието, че нарушението е съществено тогава, когато то само по себе си опорочава процедурата, тоест допускането му повлиява на съдържанието на акта и ако не е било допуснато, то крайния резултат би бил различен и разрешен по друг начин. Това се отнася за индивидуалните административни актове, но с още по-голяма сила важи и за подзаконовите, предвид новото законодателно разрешение в АПК оспорването на нормативен акт да се съобщава чрез обявление в "Държавен вестник", да се поставя обявление на определено за това място в съда и да се публикува в Интернет страницата на Върховния административен съд. По този начин всеки който има правен интерес може да се присъедини към оспорването и да защити правата си, ако счита, че са му били нарушени. В конкретния случай никой не е упражнил правото си, регламентирано в чл. 189, ал. 2 от АПК, което води до извода, че и с предварителното й разгласяване, наредбата е щяла да бъде приета във вида, в който е била предложена. Предвид изложеното до тук, оплакванията в касационната жалба се преценяват като неоснователни. Решението на Административен съд - Плевен е съобразено с материалния закон, при постановяването му не са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и е обосновано. При служебната проверка на основание чл. 218, ал. 2 от АПК не се констатира същото да е нищожно или недопустимо, поради което следва да бъде оставено в сила. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд - Четвърто отделение,