Решение № 8971 от 13.10.2022 г. на ВАС по адм. д. № 6845/2021 г.

Решение № 8971 от 13.10.2022 г. на ВАС по адм. д. № 6845/2021 г., I о., докладчик председателят Светлозара Анчева Производството е по реда на чл. 175 АПК. Образувано е след разпореждане от 19.07.2022 г. по адм. дело № 12130/2020 г. по описа на Административен съд, София – град за отстраняване на очевидна фактическа по реда на чл. 175 АПК в диспозитива на решение № 4216/04.05.2022 г. по адм. дело № 6845/2021 г. на Върховния административен съд, Първо отделение в частта за разноските. С решение № 4216/04.05.2022 г. по адм. дело № 6845/2021 г. на Върховния административен съд, Първо отделение след отмяна изцяло на решение № 2501/14.04.2021 г. по адм. дело № 12130/2020 г. на Административен съд, София – град и е постановено друго решение, с което е отхвърлена жалбата на С. Б. от гр. София против РА № Р – 2222151800620 – 091 – 001/18.12.2018 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП – гр. София, потвърден с решение № 1094/25.06.2019 г. на директора на дирекция "Обжалване и данъчно – осигурителна практика" – гр. София при ЦУ на НАП за установени задължения за данък по чл. 48, ал. 1 ЗДДФЛ за 2014 г., 2015 г. и 2016 г. в общ размер от 580 895,23 лв. и лихви – 120 677,95 лв.; за ДДС за данъчни периоди на месеците февруари, юли, август, октомври, ноември и декември 2016 г. в общ размер на 200 935, 66 лв. и лихви – 42 401,72 лв., както и за вноски за ДОО за 2014 г., 2015 г. и 2016 г. в общ размер от 3 096,41 лв. и лихви – 758,53 лв. Със същото решение е осъден С. Б. да заплати на Национална агенция за приходите юрисконсултско възнаграждение за двете съдебни инстанции в размер на 20 505, 31 лв. и заплатена държавна такса за касационното обжалване в размер на 1 700 лв. или в общ размер от 25 735,32 лв. Разпоредбата на чл. 175, ал. 1 АПК регламентира, че поправка на очевидна фактическа грешка се допуска от съда при писмени грешки, грешки в пресмятането или други очевидни неточности. В процесния случай е налице грешка в пресмятането на дължимите на Национална агенция за приходите разноски, като в частта за присъденото юрисконсултско възнаграждение за двете съдебни инстанции в диспозитива на решението на касационната инстанция е допусната грешка, тъй като този размер не е 20 505, 31 лв., а е 24 035, 31 лв., както е посочено в мотивите на съдебното решение. Въпреки така допуснатата грешка не е налице грешка в посочения в диспозитива на решението общ размер от 25 735, 32 лв., който е получен при сборуване на дължимото юрисконсултско възнаграждение за двете съдебни инстанции, което е 24 035, 31 лв., а не посочената сума 20 505, 31 лв. и заплатената държавна такса за касационното обжалване в размер на 1 700 лв. С оглед изложеното налице е налице допусната очевидна фактическа грешка в посоченото по – горе решение на Върховния административен съд, Първо отделение, която следва да бъде поправена по реда на чл. 175 АПК. Водим от горното и в същия смисъл Върховният административен съд, Първо отделение