Решение № 8097 от 26.7.2023 г. на ВАС, I о.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба от "Серпис" ЕАД срещу решение 823/17.06.2022 г., постановено по адм. д. 73/2022 г. по описа на Административен съд Бургас, с което е отхвърлена жалбата на "Серпис" ЕАД срещу акт за прихващане и възстановяване П-02000221162304-004-001/30.09.2021 г., издаден от орган по приходите в ТД на НАП Бургас, потвърден с решение 164/16.12.2021 г. на директора на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" Бургас, в частта, в кото са прихванати суми, описани в акта като глоби, санкции и наказателни постановления за период от 11.05.2021 г. до 30.09.2021 г. в размер на 2388, 22 лв., ред 2, колона 10, както и описаните като глоби, санкции и наказателни постановления за периода от 15.03.2010 г. до 30.09.2021 г. в размер на 1675, 60 лв., ред 4, колона 10. В касационната жалба са развити доводи за неправилност на обжалваното решение като необосновано, постановено в нарушение на материалния закон касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Претендират се разноски. Ответната страна директорът на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" Бургас не изразява становище по жалбата. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба и правилност на оспореното решение. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна по чл. 201, ал. 1 от АПК, и при наличие на правен интерес, което я определя като процесуално допустима. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна. Установява се, че Серпис ЕАД с подадено искане до органите на Националната агенция за приходите, е поискало възстановяване на сумата от 534 870 лв., представляваща подлежащ на възстановяване данъчен кредит по фактура 1000010841/20.01.2010 г. с данъчна основа 2 674 350 лева, издадена от "Мегатроникс" ЕООД, ведно със законната лихва. Във връзка с подаденото искане, с акт за прихващане и възстановяване П-02000221004137-004-001/29.01.2021 г. издаден от старши инспектор по приходите при ТД на НАП Бургас е отказано възстановяване на исканата от "Серпис" ЕАД сума с мотивите, че към момента на постановяване на акта, ревизионен акт Р-2210-1001659-091-001/18.03.2019 г., в който е признато правото на приспадане на данъчен кредит в размер на 534 870 лв. по процесната фактура, не е влязъл в сила, доколкото същия е обжалван пред Върховния административен съд. Срещу така постановения акт за прихващане и възстановяване от 29.01.2021 г. дружеството е подало жалба до директора на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" Бургас. В процеса на административно обжалване към жалбата са представени решение 4144/24.07.2020 г. по адм. дело 11974/2019 г. по описа на Административен съд София град и решение 3734/23.03.2021 г. по адм. дело 13499/2020 г. по описа на Върховния административен съд, с което е отменен ревиизионен акт Р-2210-1001659-091-001/18.03.2019 г. (ревизионният акт, с който е отказано правото на приспадане на данъчен кредит по фактурата, издадена от Мегатроникс ЕООД). При съобразяване на тези съдебни решения, с решение 71/19.04.2021 г. директорът на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" Бургас е отменил акт за прихващане и възстановяване П-02000221004137-004-001/29.01.2021 г. като незаконосъобразен и е върнал преписката за нова проверка с указания. Във връзка с това решение 71/19.04.2021 г. и на основание чл. 129 от ДОПК, от старши инспектор по приходите към ТД на НАП е издаден акт за прихващане и възстановяване П-02000221075526-004-001/10.05.2021 г., в мотивите на който е посочено, че на основание чл. 129, ал. 2, т. 2 и чл. 92, ал. 1, т. 4 от ЗДДС на дружеството следва да се възстанови ДДС в размер на 534 870 лв. за периода 01.01.2010 г. 31.01.2010 г. ведно с начислената лихва в размер на 19 316, 30 лева (изчислена от датата на подаване на искане с вх. ИТ-00-10883/31.12.2020 г. до издаване на акта за прихващане и възстановяване на 10.05.2021 г.) или общо 554 186, 30 лв. В хода на проверката е установено, че към 10.05.2021 г. "Серпис" ЕАД има задължения по образувано изпълнително дело 160167918/2016 г. в общ размер на 980 699, 21 лв., от които 678 358, 18 лв. главница и лихва в размер на 302 341, 03 лв. Предвид това, с посочения акт за прихващане и възстановяване от 10.05.2021 г. органът по приходите на основание чл. 128, ал. 1 от ДОПК и чл. 92, ал. 1, т. 4 от ЗДДС е извършил прихващане на изискуемите публични задължения на дружеството до размера на установения за възстановяване ДДС за м.01.2010 г. и лихви, общо в размер на 554 186, 30 лева. Срещу акта за прихващане и възстановяване от 10.05.2021 г. дружеството е подало жалба до директора на дирекция "Обжалване и данъчно-осигуретелна практика" Бургас. В жалбата са посочени аргументи, че неправилно органът по приходите е отказал да бъде възстановен ДДС за периодите 01.10.2009 г. - 31.10.2009 г.; 01.11.2009 г. - 30.11.2009 г. и 01.12.2009 г. - 31.12.2009 г. в общ размер на 1 423, 05 лева. Посочено е, че с акта за прихващане и възстановяване от 10.05.2021 г. неправилно е определена подлежащата на възстановяване сума на 534 870 лева, без органа да се е съобразил с указанията дадени в решение 71/19.04.2021 г. на директора на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" Бургас, по отношение подлежащото на изпълнение решение 3734 от 23.03.2021 г. по адм. дело 13499/2020 г. на Върховния административен съд, с което е отменен ревизионен акт Р-2210-1001659-091-001/18.03.2019 г. В жалбата са изложени и доводи за неправилно изчислена лихва върху подлежащия на възстановяване ДДС в размер на 534 870 лева, като се посочва, че е следвало същата да бъде изчислена от 15.03.2010 г. до 10.05.2021 г., а не от 31.12.2020 г. до 10.05.2021 г. Изложени са и възражения за неправилно прихванати с акта суми, а именно: ДДС в размер на 60 067, 68 лева за периода 01.10.2009 г. - 31.10.2009 г. и ДДС в размер на 50, 58 лева за периода 01.12.2009 г. 31.12.2009 г. установени с ревизионен акт Р-2210-1001659-091-001/18.03.2019 г., с отмяната на който лицето посочва, че сумите са недължими и ДДС в размер на 68 720, 10 лева установен с ревизионен акт 2101201674/14.01.2013 г., за която сума лицето е подало възражение за погасяване на задължението по давност. С решение 123/07.09.2021 г. на директора на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" Бургас, оспорения акт за прихващане и възстановяване П-02000221075526-004-001/10.05.2021 г. е потвърден в частта, с която е извършено прихващане по ревизионен акт 2121204674/14.01.2013 г. със сума в размер на 68 720, 10 лева като законосъобразна, а в частта, с която е извършено прихващане по ревизионен акт Р-2210-1001659-091-001/18.03.2019 г. в размер на сумата 60 118, 16 лева, акта е отменен, като незаконосъобразен. С решението директорът на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" Бургас е изменил акта за прихващане и възстановяване, както следва: в частта, с която е определена дължимата сума за възстановяване, представляваща ДДС, като е определил допълнително сума за възстановяване в размер на 1 423, 05 лева; изменил е акта, като е определил допълнителна дължима лихва върху сумата от 534 870 лева за периода 15.03.2010 г. до 31.12.2020 г. в размер на 589 229, 37 лева; изменил е акта, като е определил дължима лихва върху сумата от 1 423, 05 лева, считано от 15.03.2010 г. до датата на фактическото възстановяване на сумата. Според изложените в решението мотиви, след отмяната на ревизионен акт Р-2210-1001659-091-001/18.03.2019 г. на дружеството "Серпис" ЕАД се възстановява положението такова, каквото е декларирано от лицето и следва, че се дължат и допълнителни суми в общ размер на 1 423, 05 лева от подадени от дружеството справки-декларации, която сума горестоящия орган намира за дължима и изискуема и определя като главницa на ДДС за възстановяване по отменения ревизионен акт. Относно дължимите и определени с акта за прихващане и възстановяване от 10.05.2021 г. лихви, директорът на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" Бургас приема, че неправилно с акта е определена началната дата на дължимата лихва върху сумата за възстановяване в размер на 534 870 лева, като посочва, че същата на основание чл. 92, ал. 10 от ЗДДС във вр. с чл. 128, ал. 6, предл. второ от ДОПК се дължи от деня, в който е следвало да бъде възстановена, т. е от 15.03.2010 г. до фактическото й възстановяване. Доколкото дружеството не е оспорило определената с акта за прихващане и възстановяване лихва върху сумата за периода 01.01.2021 г. 10.05.2021 г. в размер на 19 316, 30 лева, органът по приходите е изчислил дължимата лихва за периода от 15.03.2010 г. 31.12.2019 г. в размер на 589 229, 37 лева. След като в обжалвания пред него акт за прихващане и възстановяване от 10.05.2021 г. не е изчислена лихва върху сумата от 1 432, 05 лева за възстановяване, на основание чл. 92, ал. 10 от ЗДДС във вр. с чл. 128, ал. 6, предл. второ от ДОПК органът по приходит е определил лихва от деня, в който е следвало да бъде възстановена сумата, т. е от 15.03.2010 г. до фактическото й възстановяване. В решението си директорът на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" Бургас посочва, че след като с акта за прихващане и възстановяване от 10.05.2021 г. е прихваната сума по отменения ревизионен акт в размер на 60 118, 16 лева (60 067, 68 лева + 50, 48 лева) и решението на Върховния административен съд, с което е отменен ревизионния акт е влязло в сила на 23.03.2021 г., към датата на издаване на акта тези задължения не са съществували и не е следвало да бъдат прихванати. Това решение не е било обжалвано. С резолюция за извършване на проверка П-02000221162304-0РП-001/16.09.2021 г. е определен извършването на проверка след решение 123/07.09.2021 г. на директора на дирекция Обжалване и данъчно-осигурителна практика Бургас, като същата е връзка със сумата за възстановяване в размер на 61 541 лв. Проверката е приключила с акт за прихващане и възстановяване П-02000221162304-004-001/30.09.2021 г., издаден от старши инспектор по приходите в ТД на НАП Бургас, като е възстановен ДДС общо в размер на 61 541, 21 лева и лихви общо в размер на 593 293, 19 лева, както следва: 1. незаконосъобразно прихванато задължение по отменен ревизионен акт в размер на 60 118, 16 лева главница /ред 1, колона 10 и лихва за в размер на 2 388, 22 лева /ред 2, колона 10 за периода 11.05.2021 г. до 30.09.2021 г.; 2. ДДС за възстановяване по отменен ревизионен акт в размер на 1 423, 05 лева /ред 3, колона 10 и начислена лихва в размер на 1 675, 60 лева /ред 4, колона 10 за периода от 15.03.2010 г. до 30.09.2021 г.; 3. допълнително дължима лихва в размер на 589 229, 37 лева изчислена върху главница 534 870 лева за периода от 15.03.2010 до 31.12.2020 г. С акта за прихващане и възстановяване е установено, че съгласно приложена справка от СУП дружеството има задължения по образувано изпълнително дело 160167918/2016, поради което с акта е извършено прихващане на сума в размер на 360 998, 55 лева (123 171, 88 лева главница + 236 826. 67 лева лихва) и на дружеството е определена сума за възстановяване в размер на 299 835, 85 лева. Във връзка с подадена жалба срещу този акт за прихващане и възстановяване, с решение 164/16.12.2021 г. директорът на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" Бургас е потвърдил акт за прихващане и възстановяване П-02000221162304-004-001/30.09.2021 г. като законосъобразен. При осъществен съдебен контрол за законосъобразност на акта за прихващане и възстановяване, той е потвърден с решение 823/17.06.2022 г. на Административен съд Бургас, постановено по адм. д. 73/2022 г. Съдът е приел, че изразеното от търговското дружество становище за нищожност на акта за прихващане и възстановяване в оспорената му част за неоснователно. Относно изложените от "Серпис" ЕАД възражения за неправилно определен размер на прихванатите суми посочени в таблицата към акта за прихващане и възстановяване от 30.09.2021 г. като "глоби санкции и наказателни постановление" за период от 11.05.2021 г. до 30.09.2021 г. в размер на 2 388, 22 лева /ред 2, колона 10 и за периода от 15.03.2010 г. до 30.09.2021. в размер на 1 675, 60 лева /ред 4, колона 10/, съдът приема, че съобразно направеното от ответната страна уточнение, оспорените от дружеството суми не касаят "глоби, санкции и наказателни постановления", а същите представляват лихви. Съдът приема, че и посочената в таблицата на процесния акт за прихващане и възстановяване сума в размер на 133 622, 32 лева на ред 9, колона 6 представлява лихва върху ДДС, а не както е написано от органа "Данък върху добавената стойност от сделки в страната". Приема, че в процесния случай прихванатата с акта за прихващане и възстановяване сума в размер на 2 388, 22 лева /ред 2, колона 10 представлява лихва върху подлежаща за възстановяване сума, определена от органа по приходите като главница ДДС в размер на 60 118, 16 лева. Доколкото последната сума първоначално е била прихваната с акта за прихващане и възстановяване от 10.05.2021 г., а в последствие при съобразяване с отмяната на ревизионен акт Р-2210-1001659-091/18.03.2019 г. директора на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" Бургас е отменил прихващането й като незаконосъобразно, съдът е определил като правилни изводите на приходния орган, че тя (60 118, 16 лева) представлява непогасена част от главницата в размер на 534 870 лева. Недължимо събраната сума в размер на 60 116, 16 лева е била събрана въз основа на акт на органа по приходите акта за прихващане и възстановяване от 10.05.2021 г., поради което при нейното възстановяване с процесния акт за прихващане и възстановяване от 30.09.2021 г. органа правилно, съобразно чл. 129, ал. 6 от ДОПК, е определил, че за нея се дължи лихва за забава от 11.05.2021 г. до 30.09.2021 г., т. е от незаконосъобразното й прихващане до фактическото й възстановяване с акта за прихващане и възстановяване от 30.09.2021 г. Съдът е приел, че правилно е определен и изчислен и размера на прихваната с процесния акт за прихващане и възстановяване лихва в размер на 1 675, 60 лева /ред 4, колона 10 за периода от 15.03.2021 г. до 30.09.2021 г. Решението е правилно. При правилно установени факти, първоинстанционният съд е формирал правилни правни изводи. Правилни са изводите на първоинстанционния съд относно липсата на основания за нищожност на акта за прихващане и възстановяване. Съобразно чл. 129, ал. 1 от ДОПК прихващането или възстановяването може да се извършва по инициатива на органа по приходите или по писмено искане на лицето. От събраните по делото доказателства несъмнено се установява, че производството по издаване на процесния акт за прихващане и възстановяване е образувано с резолюция за извършване на проверка П-02000221162304-0РП-001/16.09.2021 г., издадена от началник сектор в ТД на НАП Бургас, според която периодът за извършване на проверката по прихващане или възстановяване да обхване ДДС в периода от 01.10.2009 г. до 31.01.2010 г. В резолюцията е посочена сума за възстановяване в размер на 61 541 лева, както и проверката да обхване установяването на факти и обстоятелства предвид проверката за възстановяване и прихващане след решение 123/07.09.2021 г. на директора на дирекция Обжалване и данъчно-осигурителна практика Бургас. Действително, от събраните по делото доказателства се установява, че от дружеството е била подадена молбата за възстановяване на сума по реда на чл. 129, ал. 4 от ДОПК вх. ИТ-00-4270/27.09.2021 г., в която е посочило банкова сметка, по която да бъдат възстановени дължимите суми след влизане в сила на акта за прихващане и възстановяване от 10.05.2021 г. Посочената молба, обаче няма характеристиките на искане за образуване на ново производство по прихващане, а освен това е подадена след издаване на резолюцията за извършване на проверка от 16 септември 2021 г., по която е бил издаден процесния акт за прихващане или възстановяване. Правилно първоинстанционният съд е определил като неправилни възраженията на дружеството, че производството по процесния акт за прихващане и възстановяване е недопустимо, тъй като акта е издаден след като вече има влязъл в сила друг акт, с който са разгледани същите суми и има произнасяне по тях, има се предвид акта за прихващане и възстановяване от 10.05.2021 г. Няма спор, че дружеството е подало искане до ТД на НАП Бургас за възстановяване на сумата от 534 870 лева, представляваща подлежащ на възстановяване данъчен кредит по фактура 1000010841/20.01.2010 г. с данъчна основа 2 674 350 лева, издадена от "Мегатроникс" ЕООД, ведно със законната лихва. Безспорно е и, че така исканата сума е призната за възстановяване от органа по приходите, но поради наличието на непогасени публични задължения по изпълнително дело 160167918 от 2016 г., с описания по-горе в изложението на фактическата обстановка акт за прихващане и възстановяване от 10.05.2021 г. сумата (534 870 лева) ведно с изчислената лихва за периода от подаденото искане за възстановяване до издаването на акта (19 316, 30 лева) е прихваната в пълен размер. С посочения акт за прихващане и възстановяване, на дружеството не е била възстановена дължимата лихва върхупосочената сума за периода от 15.03.2010 г. до фактическото й възстановяване 31.12.2020 г. в размер на 589 229, 37 лв. С издаването на процесния акт за прихващане и възстановяване от 30.09.2021 г. органът по приходите не се е произнасял по въпроса за вече прихванатата с предходния акт сума в общ размер на 554 186, 3 лева. Не са променяни и определените с акта за прихващане и възстановяване от 10.05.2021 г. и решение 123/07.09.2021 г. на директора на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" Бургас задължения. Не е налице пререшаване на вече установените дължими суми и суми за възстановяване с предходния акт за прихващане и възстановяване, респективно с решението на директора на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" Бургас, с което същото в една част е отменено и изменено. С процесния акт за прихващане и възстановяване от 30.09.2021 г. се възстановяват признати на лицето суми, но доколкото към датата на възстановяването им дружеството има други изискуеми задължения, органът по приходите е извършил и прихващане. Следователно, с акта за прихващане и възстановяване от 10.05.2021 г. органът по приходите се е произнесъл, с установяването, че е налице ДДС за възстановяване в размер на 534 870 лв., като е определил и лихва в размер на 19 316, 30 лв., но за периода от датата на подаване на искането за възстановяване, а именно от 31.12.2020 г. до датата на издаване на този акт за прихващане и възстановяване, а именно до датата 10.05.2021 г. Впоследствие, при административното обжалване на акта за прихващане и възстановяване от 10.05.2021 г., директорът на дирекция Обжалване и данъчно-осигурителна практика Бургас, е потвърдил акта като законосъобразен в частта му на извършеното прихващане със сумата в размер на 68 720, 10 лв. като законосъобразен, отменил е акта за прихващане и възстановяване в частта му на извършено прихващане по ревизионен акт Р-2210-1001659-091-001/18.03.2019 г. в размер на 60 118, 16 лв. като незаконосъобразен, изменил е акта за прихващане и възстановяване в частта, с която е определена сума за възстановяване представляваща ДДС, като е определил допълнително сума за възстановяване в размер на 1423, 05 лв., изменил е акта за прихващане и възстановяване, като е определил допълнително дължима лихва върху сумата от 534 870 лв. за периода от 15.03.2010 г. до 31.12.2020 г. в размер на 589 229, 37 лв., изменил е акта за прихващане и възстановяване като е определил дължима лихва върху сумата от 1423, 05 лв., считано от 15.03.2010 г. до датата на фактическото възстановяване на сумата. Именно в резултат на това решение е издаден и процесния акт за прихващане и възстановяване, с който е установено, че на основание решение 123/07.09.2021 г. на дружеството следва да се възстанови сумата в размер на 60 118, 16 лв., съответно лихва в размер 2388, 22 лв. за периода от 11.05.2021 г. до датата на този акт за прихващане и възстановяване, ДДС за възстановяване в размер на 1423, 05 лв. и начислена лихва в размер на 1675, 60 лв., за периода от 15.03.2010 г. до 31.12.2020 г., допълнително дължиа лихва в размер на 589 229, 37 лв., върху главница от 534 870 лв. за периода от 15.03.2010 г. до 31,12.2020 г. Доколкото е налице липса на влязъл в сила акт със същия предмет и страни, съдът правилно е приел, че производството по издаване на процесния акт за прихващане и възстановяване е допустимо. Правилни са направените от първоинстанционния съд изводи относно изложените от "Серпис" ЕАД оплаквания за неправилно определен размер на прихванатите суми посочени в таблицата към акта за прихващане и възстановяване от 30.09.2021 г. като "глоби санкции и наказателни постановление" за период от 11.05.2021 г. до 30.09.2021 г. в размер на 2 388, 22 лева /ред 2, колона 10 и за периода от 15.03.2010 г. до 30.09.2021. в размер на 1 675, 60 лева /ред 4, колона 10/, като правилно съдът приема, че съобразно направеното от административния орган уточнение, оспорените от дружеството суми не касаят "глоби, санкции и наказателни постановления", а същите представляват лихви. Съдът правилно приема, че и посочената в таблицата на процесния акт за прихващане и възстановяване сума в размер на 133 622, 32 лева на ред 9, колона 6 представлява лихва върху ДДС, а не както е написано от административния орган данък върху добавената стойност от сделки в страната. Правилно съдът е приел, че така установеното несъответствие в изписването на вида на оспорените суми не представлява съществено процесуално нарушение, ограничаващо правото на защита на дружеството, доколкото несъмнено се установява, че същото е запознато с основанията на процесните суми. Правилни са изводите на първоинстанционния съд, че се установява, че оспорените от дружеството лихви в размер на 2 388, 22 лева и 1 675, 60 лева са начислени върху установени и признати за възстановяване суми (60 118, 16 лева и 1 423, 05 лева), невъзстановени с предходния акт за прихващане и възстановяване от 10.05.2021 г. Последните представляват ДДС за възстановяване по отменения ревизионен акт Р-2210-1001656-091-001/18.03.2019 г. с решение 3734/23.03.2021 г. по адм. дело 13499/2020 г. по описа на Върховния административен съд. Съобразно чл. 92, ал. 10 от ЗДДС данък, подлежащ на възстановяване, невъзстановен без основание или невъзстановен поради отпаднало основание (включително при отмяна на акт) в предвидените в този закон срокове по ал. 1, т. 4, ал. 3 и 4, се възстановява заедно със законната лихва, считано от датата, на която е следвало да бъде възстановен по този закон, до окончателното му изплащане, независимо от разпоредбата на ал. 8 и от спирането на данъчното производство. Правилни са изводите на първоинстанционния съд, че нормата на чл. 129 от ДОПК, като част от Глава шестнадесета "Особени производства" на кодекса, Раздел I "Прихващане и възстановяване", регламентира процедурата за прихващане и/или възстановяване, съгласно чл. 128, ал. 1, на недължимо платени или събрани суми за данъци, задължителни осигурителни вноски, наложени от органите по приходите глоби и имуществени санкции, както и суми, подлежащи на възстановяване, съгласно данъчното или осигурителното законодателство. Съгласно чл. 129, ал. 6 от ДОПК недължимо внесени или събрани суми, с изключение на задължителните осигуровки, се връщат със законната лихва за изтеклия срок, когато са внесени или събрани въз основа на акт на органите по приходите. В останалите случаи сумите се връщат със законната лихва от деня, в който е следвало да бъдат възстановени по реда на ал. 1-4 от цитираната разпоредба. Разпоредбата съдържа две хипотези на възстановяване /връщане/ на недължимо внесена или събрана сума, ведно със законната лихва, с оглед различния момент от който се дължи законната лихва, като критерия е именно дали внасянето или събирането на недължимата сума е въз основа на акт на органа по приходите, или не. В процесния случай прихванатата с акта за прихващане и възстановяване сума в размер на 2 388, 22 лева /ред 2, колона 10 представлява лихва върху подлежаща за възстановяване сума, определена от органа по приходите като главница ДДС в размер на 60 118, 16 лева. Доколкото последната сума първоначално е била прихваната с акта за прихващане и възстановяване от 10.05.2021 г., а в последствие при съобразяване с отмяната на ревизионен акт Р-2210-1001659-091/18.03.2019 г. директора на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" Бургас е отменил прихващането й като незаконосъобразно, то тази сума (60 118, 16 лева) представлява непогасена част от главницата в размер на 534 870 лв., т. е от първоначално поисканата от дружеството сума за възстановяване. Недължимо събраната сума в размер на 60 116, 16 лева е била събрана въз основа на акт на органа по приходите акта за прихващане и възстановяване от 10.05.2021 г., поради което при нейното възстановяване с процесния акт за прихващане и възстановяване от 30.09.2021 г. органите по приходите правилно, съобразно чл. 129, ал. 6 от ДОПК, е определил, че за нея се дължи лихва за забава от 11.05.2021 г. до 30.09.2021 г., т. е от незаконосъобразното й прихващане до фактическото й възстановяване с акта за прихващане и възстановяване от 30.09.2021 г. В тази връзка правилно първоинстанционният съд не е съобразил оплакванията, изтъкнати от дружеството-жалбоподател, че за сумата от 534 870 лева, е следвало с процесния акт за прихващане и възстановяване от 30.09.2021 г. органът по приходите да начисли и допълнително лихва за забава за периода от 10.05.2021 г. до 30.09.2021 г. Върху тази сума 534 870 лева органа по приходите е начислил първо лихва за забава от 01.01.2021 г. до 10.05.2021 г. в размер на 19 316, 30 лева (неоспорена от дружеството), а в последствие решаващия орган е изменил акта за прихващане и възстановяване от 10.05.2.0201 г. и е определил допълнително лихва върху тази главница в размер на 589 229, 37 лева (възстановена с процесния акт за прихващане и въдстановяване от 30.09.2021 г.). Именно оспорената лихва за възстановяване в размер на 2 388, 22 лева /ред 2, колона 10 обхваща претендирания от дружеството период, доколкото същата е начислена върху сума, определена от органа по приходите като част от първоначално искания за възстановяване ДДС в размер на 534 870 лева, поради което не следва да бъде начислявана допълнително друга лихва. Правилно е определен и изчислен и размера на прихванатата с процесния акт за прихващане и възстановяване лихва в размер на 1 675, 60 лева /ред 4, колона 10 за периода от 15.03.2021 г. до 30.09.2021 г. Същата е законна лихва върху определената за възстановяване с решение 123/07.09.2021 г. на директора на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" Бургас сума в размер на 1 423, 05 лева, представляваща ДДС за възстановяване, деклариран от дружеството със справка-декларация. След отмяна на ревизионния акт и при съобразяване с разпоредбите на чл. 92, ал. 10 от ЗДДС във вр. с чл. 128, ал. 6, предл. 2 от ДОПК правилно органът по приходите е определил лихвата от деня, в който е следвало сумата да бъде възстановена 15.03.2010 г. до фактическото й възстановяване издаването на акта за прихващане и възстановяване от 30.09.2021 г. Правилно първоинстанционният съд е определил същата за дължима, като не се установява твърдяното от дружеството неправилно изчисляване на размера на оспорената от него лихва. Правилни са изводите на първоинстанционния съд и относно начислената и допълнително определена лихва в размер на 4 967, 27 лева върху главницата от 124 171, 88 лева за периода от 10.05.2021 г. до 30.09.2021 г. /ред 9, колона 6/. В тази част актът за прихващане и възстановяване не е бил оспорен пред съда в законния срок, видно от подадената до съда жалба. Нито в уводната й част, нито в обстоятелствената част на жалбата, нито в нейния петитум /искането до съда/ се съдържа оспорване на конкретно цитираната сума от 4967, 27 лева /ред 9, колона 6/, респективно не е било направено искане до съда за отмяна на оспорения акт за прихващане и възстановяване в тази част, поради което е направен правилния извод, че е недопустимо в хода на уточнение на жалбата да се оспорват и други части на акта за прихващане и възстановяване, за които не е постъпило оспорване в законния срок. Така направените изводи не се отричат от представеното като доказателство по спора решение 6918/11.07.2022 г, постановено по адм.д. 11876/2021 г. на Върховния административен съд. Не е обоснована неговата относимост към правния спор, обосноваване в тази насока не се съдържа в придружителната молба за приемането като доказателство на посоченото съдебно решение. С посоченото съдебно решение е прогласена нищожността на ревизионен акт Р-22221718002629-091-001/18.01.2019 г., издаден от органи по приходите в ТД на НАП София, с който на търговското дружество са установени задължения по ЗДДС в размер на 549 519, 92 лв. главница и 33 279, 15 лв. лихви за периода 01.05.2018 г. 02.05.2018 г. Установените задължения са във връзка именно с издадена фактура от Мегатроникс ЕООД с данъчна основа 2 747 599, 60 лв. Съдът съобразява и обстоятелството, че на основание чл. 129 от ДОПК, от старши инспектор по приходите към ТД на НАП е издаден акт за прихващане и възстановяване П-02000221075526-004-001/10.05.2021 г., в мотивите на който е посочено, че на основание чл. 129, ал. 2, т. 2 и чл. 92, ал. 1, т. 4 от ЗДДС на дружеството следва да се възстанови ДДС в размер на 534 870 лв. за периода 01.01.2010 г. 31.01.2010 г. Неоснователно е оплакването, че с процесния акт за прихващане и възстановяване са прихванати и задължения по този ревизионен акт. При съобразяването на тези обстоятелства следва извода за законосъобразност на решението на първоинстанционния съд. Искане за присъждане на разноски е направено от касатора по спора, но с оглед на изхода на спора, на него не се дължат разноски. Като съобрази направените фактически и правни изводи и на основание чл. 221, ал. 2, предложение второ АПК вр. чл. 222, ал. 1 АПК, Върховният административен съд, първо отделение