Решение № 1132 от 28.01.2014 г. на ВАС по адм. д. № 11063/2013 г.

Решение № 1132 от 28.01.2014 г. на ВАС по адм. д. № 11063/2013 г., VII о., докладчик съдията Соня Янкулова Производството е по чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по жалба на "М+С Хидравлика" АД, седалище и адрес на управление гр. Казанлък, ул. "Козлодуй" № 68 срещу Решение № 536-ПД от 10.07.2013 г. на заместник-председателят на Комисията за финансов надзор, ръководещ управление "Надзор на инвестиционната дейност".

С оспореното решение заместник-председателят на Комисията за финансов надзор задължил членовете на съвета на директорите на "М+С Хидравлика" АД да не предприемат действия по изпълнение на взетото на 28.06.2013 г. решение на извънредно общо събрание на акционерите и да предприемат действия по свикване на ново общо събрание.

Жалбоподателят - "М+С Хидравлика" АД (Хидравлика), счита решението за незаконосъобразно, поради противоречие с материалноправни разпоредби - отменително основание по чл. 146, т. 4 АПК. Сочи, че чл. 212, ал. 1, т. 1 от Закона за публичното предлагане на ценни книжа (ЗППЦК) предвижда правомощие на заместник-председателя на Комисията за финансов надзор, при констатирани нарушения, да предприема конкретни активни мерки (действия) за предотвратяване и отстраняване на нарушенията, но в случая вместо задължение за извършване на действие е наложено бездействие. Счита, че не са налице и предпоставките на чл. 212, ал. 1, т. 1 ЗППЦК за налагане на принудителната мярка. Органът твърди, че е налице нарушение на чл. 118, ал. 2, т. 4 ЗППЦК, но такова нарушение не е установено. Обявената от дружеството покана за общо събрание на акционерите съдържа данните, изискуемите от Търговския закон (ТЗ) и Закона за публичното предлагане на ценни книжа, поради което акционерите са били уведомени своевременно по въпроса, който ще се обсъжда на общото събрание, и за проекта на решение. Това прави предложението за решение, включено в дневния ред, направено при спазване на изискванията на чл. 223 и 231, ал. 1 ТЗ и чл. 115 ЗППЦК. Направеното в хода на обсъжданията предложение за по-голям размер на дивидента, не е основание да се приеме, че e налице промяна, която представлява по същността си ново предложение. Не е налице и нарушение на чл. 115, ал. 7 във вр. с чл. 224 и чл. 247а ТЗ. По реда на чл. 115, ал. 5 ТЗ съветът на директорите е представил информацията, свързана с точката от дневния ред на общото събрание - разпределение на печалбата. Позовава се на исторически създадена практика на българските акционерни дружества, прилагана и след приемането на чл. 118, ал. 2, т. 4 ЗППЦК, дори да не определят в съобщението за събранието конкретни параметри на разпределението на печалбата, а това да става на самото общо събрание.

Счита, че органът демонстрира нееднакво прилагане на законовите норми. Сочи пример на идентично положение, при който органът не е наложил принудителна мярка. Неправилно счита и тълкуването, което органът прави на чл. 118, ал. 2, т. 4 ЗППЦК във вр. с чл. 223а ТЗ. Ако се приеме за правилно това тълкуване то би лишило акционер, който има по-малко от 5% от акциите в публичното дружество, да прави предложения, различни от тези на съвета на директорите, освен ако не се обедини с други миноритарни акционери. Нормата само разширява правата на акционери, които притежават поне 5% от акциите, но не ограничава правата на другите акционери. Неправилното тълкуване, което органът прави на нормата, се потвърждава и от разпоредбата на чл. 232, ал. 1, т. 4 ТЗ.

Горното счита, че прави оспореното решение незаконосъобразно, поради което моли съда да го отмени. Претендира направените по делото разноски. Жалбоподателят се представлява от адв. Трифон Трифонов, Софийска адвокатска колегия.

Ответникът по жалбата - заместник-председателят на Комисията за финансов надзор, ръководещ управление "Надзор на инвестиционната дейност", счита същата за неоснователна. Излага подробно фактите по делото и прави извод за нарушение на чл. 118, ал. 2, т. 4 ЗППЦК и на интересите на инвеститорите. Счита даденото от жалбоподателя тълкуване на чл. 212, ал. 1, т. 1 ЗППЦК за неправилно - под конкретни мерки законодателят има предвид и такива, посочени в оспорения акт. Стесняването на приложното поле на нормата не съответства на разпоредбата на закона. Неправилно счита и тълкуването на чл. 118, ал. 2, т. 4 ЗППЦК. Нормата включва специален ред за включване в дневния ред на нови въпроси, но и на нови решения, който в случая не е спазен. Публикуването в поканата на въпроси и проекти за решения има за цел не само информираност на акционерите, но и формирането у тях на воля за участие и начин на гласуване в общото събрание. Счита за неотносими към спора позоваванията от жалбоподателя на проведени от други дружества общи събрания. Моли съда да остави в сила оспореното решение. Претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение. Ответникът се представлява от юрисконсулт Слави Налбантов.

Върховният административен съд счита жалбата за допустима - подадена е от надлежна страна, в срока по чл. 149, ал. 1 АПК и срещу подлежащ на обжалване акт.

За да се произнесе по същество съдът установи от фактическа страна следното:

1. "М+С Хидравлика" АД е публично дружество, вписано в регистъра на публичните дружества и други емитенти на ценни книжа под № РГ-05-601.

2. В обявената в търговския регистър към Агенцията по вписванията и представена в комисията покана за свикване на събранието е установен следния дневен ред:

"1.1. Предложение за разпределение на печалбата; Проект на решение: Съветът на директорите предлага печалбата за 2012 г. да се разпредели както следва:

Сума в размер на 5 205 760 лв. за изплащане на дивиденти при следните параметри:

1.1.1. Брутна сума на акция: 0,40 лв.

1.1.2. Начало на изплащане на дивидента 01.08.2013 г.

1.1.3. Срок за изплащане на дивидента - три месеца.

1.1.4. Начин на изплащане: чрез "Централен депозитар" АД и "Интернешънъл Асет Банк" АД, гр. Казанлък.

1.2. Сума в размер на 653 664, 14 лв., представляващи по 1% от печалбата за 2012 г. на всеки чл. от Съвета на директорите, под формата на тантиеми.

1.3. Сума в размер на 1 136 417, 83 лв. да се отнесат към резерви.

1.4. Остатъкът в размер на 3 898 246, 76 лв. да се отнесе в неразпределена печалба на дружеството. "

3. В представения в Комисията за финансов надзор протокол от проведено на 28.06.2013 г. извънредно общо събрание на акционерите е посочено, че акционерът Трендафил Колев Колев предложил, на заседанието на общото събрание, следния проект за решение:

"Общото събрание на акционерите разпределя печалбата за 2012 г. както следва:

1.1. Сума в размер на 7 809 000 лв. за изплащане на дивиденти при следните параметри:

1.1.1. Брутна сума на акция: 0,60 лв.

1.1.2. Начало на изплащане на дивидента 01.08.2013 г.

1.1.3. Срок за изплащане на дивидента - три месеца.

1.1.4. Начин на изплащане: чрез "Централен депозитар" АД и "Интернешънъл Асет Банк" АД, гр. Казанлък.

1.2. Сума в размер на 653 664, 14 лв., представляващи по 1% от печалбата за 2012 г. на всеки чл. от Съвета на директорите, под формата на тантиеми.

1.3. Сума в размер на 1 136 417, 83 лв. да се отнесат към резерви.

1.4. Остатъкът да се отнесе в неразпределената печалба на дружеството. "

4. При проведеното гласуване с 10 406 843 гласа "за" и 0 "против", представляващи 79, 96% от капитала на "М+С Хидравлик" АД, предложението на акционера Колев било прието.

5. При така установените факти органът приел, че съгласно чл. 118, ал. 2, т. 4 ЗППЦК предложенията за решения по вече включени в дневния ред въпроси могат да се правят по реда на чл. 223а ТЗ. Съгласно чл. 223а, ал. 2 ТЗ списъкът с въпросите, които ще бъдат включени в дневния ред, и предложенията за решения се представят за обявяване в търговския регистър не по-късно от 15 дни от откриване на събранието, като съгласно чл. 223а, ал. 4 ТЗ предложенията се представят по седалището и адреса на управление на дружеството. Писмени материали по чл. 224 ТЗ към предложението на акционера Колев не са били представени, в т. ч. и на Комисията за финансов надзор на основание чл. 115, ал. 7 ЗППЦК, с оглед на своевременната преценка за спазване на чл. 247а ТЗ. Въз основа на това органът открил производство по налагане на принудителна административна мярка със съдържание:

"I. Задължавам членовете на Съвета на директорите на "М+С хидравлика" АД да не предприемат действия по взетото решение на 28.06.2013 г. по точка единствена от дневния ред на ИОСА на дружеството, а именно:

"Общото събрание на акционерите разпределя печалбата за 2012 г., както следва:

1.1. Сума в размер на 7 809 000 лв. за изплащане на дивиденти при следните параметри:

1.1.1. Брутна сума на акция: 0,60 лв.

1.1.2. Начало на изплащане на дивидента 01.08.2013 г.

1.1.3. Срок за изплащане на дивидента - три месеца.

1.1.4. Начин на изплащане: чрез "Централен депозитар" АД и "Интернешънъл Асет Банк" АД, гр. Казанлък.

1.2. Сума в размер на 653 664, 14 лв., представляващи по 1% от печалбата за 2012 г. на всеки чл. от Съвета на директорите, под формата на тантиеми.

1.3. Сума в размер на 1 136 417, 83 лв. да се отнесат към резерви.

Остатъкът да се отнесе към неразпределената печалба на дружеството.

II. Задължавам членовете на Съвета на директорите на "М+С хидравлика" АД в 3-дневен срок от получаване на настоящото решение да предприемат всички необходими действия по свикване на общо събрание на акционерите на дружеството, в резултат, на които да бъде взето решение за отмяна на взетото решение от 28.06.2013 г. като бъде направено ново предложение за разпределение на печалбата за 2012 г., при съответно спазване на изискванията на чл. 251, ал. 2 ТЗ и чл. 118, ал. 2, т. 4 ЗППЦК.

Свиканото по реда на чл. 223, ал. 1 ТЗ общо събрание на акционерите следва да бъде проведено не по-късно от 45 дни от датата на провеждане на заседанието на СД на "М+С Хидравлика" АД"

6. Органът уведомил дружеството за откритото производство и в срок то представило възражение със следните доводи:

мярката "предвижда налагане на органите на дружеството на бездействие, въздържане от определени действия, каквато възможност не е предвидена разпоредбата на чл. 212, ал. 1, т. 1 ЗППЦК";

прилагането и на двете принудителни мерки е в нарушение на чл. 212 ЗППЦК, тъй като не е налице нарушение на Търговския закон;

направеното от органа тълкуване на чл. 118, ал. 2, т. 1 ЗППЦК обезсмисля участието на акционерите в събранието и противоречи на логиката на общия закон - търговския, и на специалния - за публичното предлагане на ценни книжа; както и че акционер, който има по-малко от 5% от акциите в публичното дружество е лишен от възможност да прави предложения освен ако не се обедини с други миноритарни акционери;

не е налице нарушение на чл. 115, ал. 7 ЗППЦК във вр. с чл. 224 и 247а ТЗ, тъй като приетото решение е свързано с единствената точка от дневния ред;

7. Органът обсъдил възраженията и приел, че са неоснователни със следните мотиви:

член 212, ал. 1, т. 1 ЗППЦК дава правомощие на заместник-председателя на Комисията за финансов надзор да разпореди предприемането на конкретни мерки, които в максимална степен да защитят интереса на инвеститорите, като законът не определя техния вид - преценката е на органа;

член 118, ал. 2, т. 4 ЗППЦК е съобразен с Директива 2007/36/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 11.07.2007 г. относно упражняването на някои права на акционерите на дружества, допуснати до регулиран пазар (Директива 2007/36/ЕО) и в частност с нейния чл. 6;

публичното дружество е длъжно да актуализира поканата и да я публикува заедно с писмените материали по реда на чл. 100т, ал. 1 и 3 ЗППЦК;

член 118, ал. 2, т. 1 ЗППЦК гарантира правото на лицата, притежаващи заедно или поотделно 5% от капитала на публичното дружество, да искат включване на въпроси и предлагат решения по вече включени в дневния ред въпроси. Специалният закон въвежда по-облекчен режим, от този по общия, по отношение на правото на миноритарните акционери, тъй като Законът за публичното предлагане на ценни книжа не установява минимален срок за притежавания пакет акции;

в съответствие с чл. 115, ал. 2, т. 2 ЗППЦК поканата съдържа краен срок за упражняване на правото на акционера да включва предложения за решения по въпроси, включени в дневния ред - 13.06.2013 г. и няма данни в този срок правото да е упражнено от акционер;

въз основа на това и на основание чл. 15, ал. 1, т. 4 от Закона за Комисията за финансов надзор (ЗКФН), чл. 213, ал. 4, чл. 212, ал. 1, т. 1 във вр. с чл. 118, ал. 2, т. 4, предложение две, във вр. с чл. 115, ал. 2, т. 6 ЗППЦК във вр. с чл. 59, ал. 1 и 2 АПК наложил принудителна административна мярка със съдържанието по точка 5 по-горе.

Съдът, при така установената фактическа обстановка, след като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства и извърши служебно проверка на оспорения акт на основание чл. 168, ал. 1 АПК, счита жалбата на Хидравлика за неоснователна.

Оспорваното решение е издадено от компетентен орган. По делото е безспорно, че Хидравлика е публично дружество и съгласно чл. 1, ал. 1, т. 3 във вр. с чл. 8, ал. 1 ЗППЦК заместник-председателят на Комисията за финансов надзор, ръководещ управление "Надзор на инвестиционната дейност" осъществява регулирането и надзора върху дейността му. Съгласно чл. 212, ал. 1, т. 1 ЗППЦК, заместник-председателят на комисията, ръководещ управление "Надзор на инвестиционната дейност", има правомощието, когато установи, че поднадзорни лица са извършили дейност в нарушение на Закона за публично предлагане на ценни книжа или са застрашени интересите на инвеститорите да наложи принудителна административна мярка.

Решението е издадено и в исканата от закона форма - то е в писмена форма и съдържа реквизитите на чл. 59, ал. 2 АПК, в т. ч. фактически и правни основания.

В хода на съдебното производство органът не е допуснал нарушения на административнопроизводствените правила. Процедурата по издаване на решението е в съответствие с чл. 213 и 215 ЗППЦК във вр. с чл. 24 - 64 АПК. Жалбоподателят е уведомен за образуваното административно производство, дадена му е възможност да се запознае с материалите по преписката, да представи възражения и доказателства. Органът се произнесъл, след като изяснил релевантните за предмета на спора факти и обстоятелства и обсъдил възраженията на дружеството.

Актът е издаден и в съответствие с материалния закон.

Публичното дружество, по смисъла на чл. 110, ал. 1 ЗППЦК, е акционерно дружество, за което е налице поне едно от посочените в нормата обстоятелства. Тази специфика на публичното дружество, спрямо общата уредба на акционерното дружество по Търговския закон, е обусловила и въведените от законодателя специални изисквания към неговата дейност, управление и права на акционерите. Съгласно чл. 115, ал. 2 ЗППЦК поканата за общо събрание на публичното дружество, освен информацията по чл. 223, ал. 4 ТЗ, трябва да съдържа и определената в нормата допълнителна информация. В точка 2 на разпоредбата е посочено, че поканата трябва да съдържа правото на акционерите да включват въпроси в дневния ред на общото събрание и да правят предложения за решения по въпроси, включени в дневния ред на общото събрание, както и крайния срок за упражняване на това право. В съответствие с това изискване, чл. 118, ал. 2, т. 4 ЗППЦК сочи, че лица, които притежават заедно или поотделно най-малко 5% от капитала на публичното дружество могат да искат включване на въпроси и да предлагат решения по вече включени въпроси в дневния ред на общото събрание по реда на чл. 223а ТЗ.

Съвкупния анализ на цитираната и на общата правна уредба по Търговския закон води до извода, че законодателят е въвел отклонение от общия ред за упражняване на правото на акционера на включване на въпроси в дневния ред на общото събрание. Член 223а, ал. 1 ТЗ дава право на акционери, които повече от три месеца притежават акции, представляващи поне 5% от капитала на дружеството, да включват и други въпроси, извън посочените в поканата, в дневния ред на общото събрание. Видно е, че за акционерите на публичното дружество законодателят е премахнал изискването за притежаване на акциите повече от три месеца, което означава, че това право може да бъде упражнено и от лице, което е придобило акциите непосредствено преди публикуването на поканата. За сметка на това облекчение и най-вече поради публичния характер на дружеството, законодателят е въвел правото на акционера в публичното дружество не само да внася нови въпроси в дневния ред на общото събрание, но и да предлага нови решения по вече включени въпроси.

Това законодателно решение е в съответствие с разпоредбите на чл. 110б и 110в ЗППЦК. Тези две разпоредби установяват два основни принципа в дейността на публичното дружество - принципа на равнопоставеност на намиращите се в еднакво положение акционери, включително и по отношение на участието и упражняването на право на глас в общото събрание, и принципа на информираност на акционерите, за да могат те да упражняват своите права. Изричното посочване на тези два принципа като основни за дейността на публичното дружество налага тълкуването на релевантните за предмета на спора правни норми да бъде в съответствие тях.

В случая, от доказателствата по делото е видно, че поканата за общото събрание е била публикувана с посочен дневен ред и предложение на съвета на директорите за решение своевременно. Но на общото събрание е направено ново предложение за решение по включената в дневния ред точка. Това предложение не е било направено в посочения в самата покана краен срок за упражняване на правото да се правят предложения по вече включен в дневния ред въпрос - 17.05.2012 г., а е направено на самото общо събрание. Сам по себе си този факт вече е нарушение на законовите изисквания. Той би могъл евентуално да бъде саниран, доколкото не нарушава правата на акционерите да бъдат своевременно информирани и следователно подготвени за вземане на решението, ако на общото събрание е бил представен 100% от капитала и не е имало възражения. На общото събрание на Хидравлика, проведено на 28.06.2013 г., не е бил представен 100% от капитала на дружеството, а 79, 96%.

Следователно, както правилно и обосновано приел и органът, за предложението не са били надлежно информирани всички акционери. Липсата на информация за предложеното решение по точката от дневния ред на общото събрание поставя акционерите, които не са присъствали в неравнопоставено положение и с това нарушава принципа по чл. 110б ЗППЦК. Смисъла на предварителното обявяване на проектите за решения на общото събрание, в т. ч. и по включени в дневния ред точки, е да се информира предварително акционера за възможните решения, да може да е наясно какво точно ще се решава и да формира поведението си - както относно това дали въобще да участва в общото събрание или не, така и относно възможните решения, които биха били взети и за които той би имал съответния интерес и следователно поведение. Като не е информирало предварително акционерите за предложението за решение дружеството е нарушило и принципа на информираност на акционерите по смисъла на чл. 110в ЗППЦК. Нарушението е съществено, тъй като е на принцип в дейността на публичното дружество.

Правилно жалбоподателят сочи, че е спазил изискванията на чл. 223 ТЗ. По този въпрос няма спор - поканата за събранието отговаря на изискванията на чл. 223 ТЗ във вр. с чл. 115, ал. 2 ЗППЦК. Въпросът не е в съдържанието на поканата, а във вземането на решение, за което част от акционерите не са били информирани. Неоснователен, с оглед на това, е доводът на жалбоподателя за спазване и на чл. 233, ал. 1 ТЗ. Нормата гласи, че общото събрание не може да взема решения, засягащи въпроси, които не са били обявени съобразно разпоредбите на чл. 223 и 223а, освен когато всички акционери са представени на събранието и никой не възразява повдигнатите въпроси да бъдат обсъдени. Както бе посочено по-горе публичните дружества имат своя специфика и с оглед на това специална правна уредба. С оглед на това нормата на чл. 231, ал. 1 ТЗ не може по отношение на публично дружество да се тълкува изолирано от разпоредбите на чл. 115, ал. 2 и чл. 118, ал. 2, т. 4 ЗППЦК. Противното би било в нарушение на общия принцип в правото - sex speciali derogat legi generali. Специалният закон, с оглед на публичния характер на дружеството, поставя изисквания към срока за представяне не само на въпроси, но и на предложения за решения по вече поставени в дневния ред въпроси. Ако се приеме за правилно даденото от жалбоподателя тълкуване на чл. 231, ал. 1 ТЗ би могло на общото събрание да се стигне и до решение, което е точно противоположно на обявения проект за решение - вместо разпределение на дивиденти, решение за неразпределение. Вярно е, че въпросът от дневния ред е известен, но законът за публичните дружества не се задоволява само с информация относно въпроса, а изисква на акционерите да бъде своевременно предоставена и информация за предложените решения по него. С оглед на това неоснователен е доводът на жалбоподателя, че точката от дневния ред е била известна и не е променяна, което отговаряло на изискванията на закона. Точката е известна, но решението не е.

Следва да се посочи, че правоотношенията, възникващи по повод на упражняване на правото на акционерите в публичните дружества, е въпрос на регламентация и от европейското право. Поради това, когато тълкува нормите на националния закон съдът, с оглед на принципа на лоялното сътрудничество - чл. 4, § 3 от Договора за Европейския съюз, е длъжен да ги тълкува в съответствие с европейските норми, за да гарантира целения от тях резултат. В случая с Директива 2007/36/ЕО европейският законодател изрично е въвел както принципа за равно третиране на акционерите, които са в еднакво положение по отношение на правото на участие и упражняването на правото на глас - чл. 4, така и задължението за своевременно информиране на акционерите за внесените предложения - чл. 5, § 4, б. "г". Директивата също така изрично визира правото на акционера да внася предложения за решения по точки, които са или предстои да бъдат включени в дневния ред общото събрание - чл. 6, § 1, б. "а". Директивата оправомощава държавите членки, по тяхна преценка, да определят "единен краен срок, указващ определен брой дни до провеждането или свикването на общото събрание, преди който акционерите могат да упражнят правото си" по § 1, "б". В изпълнение на тази си компетентност българската държава не е определила в правна норма краен срок за внасяне на предложения за решения, а е предоставила на самите публични дружества да определят крайния срок за упражняване на правото - чл. 115, ал. 2, т. 2 ЗППЦК. Това обаче не може да доведе до извод, че предложенията за решения могат да се внасят и след определения от самото дружество краен срок. И европейският, и националният законодателят изрично сочат, че става въпрос за краен срок за упражняване на право.

Неоснователен, с оглед на горното, е и доводът на жалбоподателя за липса на нарушение на чл. 115, ал. 7 ЗППЦК във вр. с чл. 224 и 247а ТЗ. Съгласно чл. 115, ал. 7 ЗППЦК в случаите на чл. 118, ал. 2, т. 4 ЗППЦК акционерите представят на комисията материалите по чл. 223а, ал. 4 ТЗ. Това безспорно не е сторено от акционера Колев, който е направил предложение на общото събрание и което предложение е прието от събранието.

Що се отнася до довода на жалбоподателя свързан с "историческата практика" на българските публични дружества да не определят в съобщението за събранието конкретни параметри на разпределението на печалбата, а това да става на самото общо събрание, то този довод първо, не е правен - съдът не прилага историческа практика, а закона, и второ, е неотносим, тъй като предмет на проверка е законосъобразността на акт, с който са установени нарушения на жалбоподателя, а не на други дружества. Последното е относимо и за довода му, че спрямо други дружества комисията не е приложила закона. Вярно е, че съгласно чл. 13 АПК дейността на органа трябва да бъде последователна и предвидима, но тук не става въпрос за вътрешни правила, определени от органа критерии или установена практика, а за прилагане на закона. От факта, дори и да се приеме за верен, че комисията не е приложила закона спрямо едно публично дружество не може да се направи извод за незаконосъобразност на неин акт спрямо друго дружество.

Неоснователен е и доводът на жалбоподателя за нарушение на чл. 212, ал. 1, т. 1 ЗППЦК. Жалбоподателят твърди, че органът няма компетентност да налага задължение за бездействие, а само да задължава за конкретни активни действия. Този довод не намира опора в разпоредбата на чл. 212, ал. 1, т. 1 ЗППЦК. Видно от съдържанието на нормата тя оправомощава заместник-председателя на комисията, при констатирано нарушение на закона, да наложи принудителна административна мярка като задължи публичното дружество "да предприеме конкретни мерки, необходими за предотвратяване и отстраняване на нарушенията, на вредните последици от тях или на опасността за интересите на инвеститора, в определен от нея срок". Нормата не ограничава по какъвто и да било начин вида на мярката. Единственото, което изисква, за да бъде мярката законосъобразна, е тя да цели посочения резултат. В случая мярката е насочена имено към постигане на визирания в нормата резултат - отстраняване на последиците от нарушението и съответно на опасността за интересите на инвеститорите.

Оспореното решение е в съответствие и с целта на закона. Както бе посочено по-горе законодателят, с оглед на специфичния характер на публичните дружества, е създал специални изисквания към тяхното управление, дейност и упражняване на права на акционерите, които да гарантират спазването на основните принципи на тяхното функциониране - равнопоставеност и информираност на акционерите. Органът е съобразил установеното и наложената мярка с целите на закона.

Видно от изложеното доводите на жалбоподателя за незаконосъобразност на оспореното решение на заместник-председателя на Комисията за финансов надзор са неоснователни. Това прави оспореното решение законосъобразно и съдът следва да отхвърли оспорването на Хидравлика.

С оглед на изхода от делото, направено от ответника искане и на основание чл. 143, ал. 4 АПК и Тълкувателно решение № 3 от 13.05.2010 г. на Върховния административен съд съдът следва да осъди жалбоподателя да заплати на Комисията за финансов надзор, юридическото лице, в чиято структура се намира органът - ответник, разноски по делото за осъществено процесуално представителство. Размерът на същите съдът определя на основание чл. 8 във вр. с чл. 7, ал. 1, т. 4 от наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения в размер на 150, 00 лв.

Водим от горното и на основание чл. 172, ал. 2 АПК Върховният административен съд